Носителката на „Златен глобус“ Лиса Джерард пред „Труд“: В България откривам своето детство
На 25 май беше международната премиера на новия албум на Мистерията на българските гласове BooCheeMish. Той излиза цифрово и в пет формата – CD, плоча, Limited Edition, Box Set и Super Audio CD, който се популяризира в книжарниците „ Сиела “. Прочутият по целия свят български хор извършва песни, написани особено за тях от българския композитор Петър Дундаков, ирландския Джулс Максуел и певицата и композитор Лиса Джерард от дуото Dead Can Dance. Лиса е съавтор и извършва 4 от песните в албума. Тя е притежател на премията „ Златен глобус “ за музиката към кино лентата „ Гладиатор “, която написа с Ханс Цимер. Певицата с неземния контраалт дойде в България за премиерата на албума и откри време сред уговорките си за един непосреден диалог с репортера на в. „ Труд “.
– Тук сте, с цел да визиите новия албум на “Мистерията на българските гласове ”, в който участвате с 4 песни.
– Да, тъкмо по този начин.
– Известно е, че от дълго време харесвате българския хор. Но по кое време научихте за съществуването му?
– О, Боже! За първи път чух музиката им преди доста години в Лондон. Малко откакто се преселих в Англия. Бях на двайсет, когато напуснах дома си и заживях в Лондон. Аз съм израсла в работническо семейство на ирландски имигранти в Австралия. Баща ми беше стихотворец и артист на ирландски национални песни. Майка ми беше англичанка, само че от семейство на испански евреи. Живеехме в имигрантски квартал, тъй че към нас имаше доста гърци, италианци. Та идва при мен Иво Уотс-Ръсъл (музикалният продуцент на 4AD, издали “Кокто туинс ” и други – бел ред.) и ми дава два билета за концерт на “Мистерията на българските гласове ”, и сподели: “Отидете да ги чуете с Брендън! ” (Брендън Пери – сътрудникът и в Dead Can Dance – бел. ред.)
– Значи за първи път сте ги слушали да пеят в концерт онлайн?
– Да, “Мистерията на българските гласове ” имаха концерт в Лондон. Не помня коя година беше, може да е било 1984 или 1985-а. Отидохме и това прекатурна всичко за мен. Прибрах се след концерта изпълнена с обич. Сърцето ми пееше. Защото тъкмо по това време обстановката в Лондон беше ужасна – протести, всекидневни митинги. Тъкмо беше завършила Фолкландската война. Всички хора по улиците бяха едни такива гневни, навъсени. Българките запяха и внесоха светлина в тази мрачна, гневна и потискаща атмосфера. Светлина, наслада и обич. И музика, която след това си дадох сметка, че е останала недокосната от повече от хиляда години. Пееха с такива красиви естествени гласове. Всъщност, това е и методът по който и аз пея – с естествения си глас. Гласът ми не е школуван. Естествено е, че мигновено се влюбих в тях. Те бяха пренесли нещо, което аз си мислех че имам, на най-високото, на безспорното равнище. Нещо, към което аз самата се стремях.
– Говорите за естествени, необработени гласове. Вие имате ли музикално обучение?
– Както ви споделих, аз съм от ирландско семейство и по този начин и не получих класическо музикално обучение. Всяка събота и неделя ходехме на черква, след това мъжете играеха футбол, след това се прибирахме у дома и бащите се напиваха, пееха песни и рецитираха стихове – по този начин мина детството ми. Песните бяха средство за връзка – от сърце към сърце. На моменти съм съжалявала, че родителите ми не са ми обезпечили класическо обучение. Преди известно време една стара дама, вокален възпитател в Испания, искаше да ме образова. Каза ми: “Имаш удивителен глас. Посвети ми се напълно и за 6 години ще те направя най-великата контраалтова оперна певица. Но през тези шест години няма да пееш нищо друго. ” Аз отхвърлих. Как по този начин няма да пея нищо друго? Пък и по какъв начин ще се устоявам, в случай че се затворя в някакъв забутан град, с цел да изучавам оперно пеене?
– Лиса, вие много постоянно композирате дружно с други хора. Това какво значи – че не сте вълк-единак, че обичате да работите в екип?
– Аз знам доста добре какво мога да напиша, когато съм сама. На мен ми е доста по-интересно какво ще се получи, когато работя с различен човек. Любопитно е. Има миг на изненада. Затова го върша.
– Да се върнем на албума BooCheeMish. Как стана по този начин, че се включихте в него?
– Бояна (Бояна Бункова, изпълнителен продуцент на новия албум от компанията Schubert Music Publishing – бел. ред.) може да ви опише. Тази концепция се е породила още преди четири години – концепцията да се основат нови песни за Мистерията на българските гласове. Когато търсили създатели, с изключение на българския композитор Петър Дундаков, попаднали на пианиста и композитор Джулс Максуел – той е ирландец, работили сме с него. Джулс им споделил, че би трябвало да пристигна при мен в Австралия, с цел да напишем песни. През декември 2015 написахме 6 неща, 4 от които влязоха в албума.
– Според вас добре ли се получи този албум?
– Прекрасен е, има такава красива, нежна, мека сила!
– Често говорите за сили, за какво по този начин?
– Ама, несъмнено. Живеем в актуалния свят – през днешния ден всичко опира до силите.
– Аз мислех, че опира до пари, власт, секс… Такива неща.
– Да, несъмнено е по този начин. Но ми се коства че като актьор мой дълг е да се опитам да дам на хората музика, която… Е, не че може да излекува душите им, само че най-малко да им даде нещо като леговище. Убедена съм, че този албум е изцяло благонадежден в това отношение. В него има всичко. Той е изработен с доста обич.
– Кое беше най-интересно за вас в работата ви по албума BooCheeMish?
– Интересно ми беше да работя с Петър Дундаков. Той е ослепителен композитор – по този въпрос няма две отзиви, само че в това време е доста почтен. Беше ми любопитно да виждам по какъв начин си сътрудничат с Дора (диригентът на хора Дора Христова). Дора е ангел-пазител. Тя доста държеше да се съблюдава традицията. Отне ни близо 4 години, до момента в който се сработим и изгладим разликите си до такава степен, че най-накрая да стартираме на вършим албума.
– Сега към този момент, откакто по този начин добре работите дружно, възнамерявате ли да създадете още един взаимен албум?
– Според мен това, което следва да се случи – таман тези дни го обсъждахме с Бояна, Петър и Дора, е че в този момент, откакто албумът е на пазара и като стартираме да вършим концерти, нещата ще почнат да се надграждат. Сега сме в зародишен етап. Създаването на този албум ни даде богат опит и към този момент можем да продължим напред и нагоре. Концертите онлайн разрешават да се доразработят песните и да се повдигнат до идващото равнище. В този албум вземат участие доста хора – 28 души, 22 от тях са певици.
– В него взе участие и един много актуален актьор – международният първенец по бийтбокс Skiller, който също е българин. Не е ли прекомерно “модерно ” това решение?
– Интересно е, че използваме бийтбоксъра Skiller. Бихме могли да включим тъпани, само че Петър реши, че бийтбоксът кореспондира с акапелния принцип на Мистерията – звукът в бийтбокса също се създава от гърлото и устата. Това е гениална концепция!
– Като споменахте концерти онлайн, в България следва ли подобен?
– Да. На 12 юни ще изнесем концерт във Варна. (Концертът ще е в границите на фестивалa Варненско лято – бел. ред.)
– Вече много постоянно идвате в страната ни. Преди година през юни имахте концерти с “Мистерията на българските гласове ” в София и в Античния спектакъл в Пловдив. През март тази година също правихте концерт в зала 1 на НДК.
– Така е, тук съм може би за четвърти път.
– Имате ли си към този момент обичана околност в страната ни?
– Да, към този момент да. Любимо ми е едно село в Родопите – село Хухла. Много изолирано място – до гръцката и турската граница. Изкарах 10 дни сам-самичка в планината. Беше съкровено преживяване. Хухла е напълно малко село. Всичките му жители са доста възрастни. Повечето къщи са изоставени. Близо до селото има старини – остатъци от римски или древногръцки замък, наименуван Амира.
– На какъв език се разбирахте с локалните хора?
– Ами, научих се, взаимно се научихме да поддържаме връзка. Вече знам доста думи на български. Сега би трябвало да се науча по какъв начин да ги свързвам в фрази. Имаше една жена, с която първо започнахме да се разбираме с рисунки, след това аз открих едно приложение за превод на телефона ми, само че тя не искаше да го използваме – напряко се опасяваше от него. Много се смяхме с нея, тя ме научи на доста неща. Всеки ден ми носеше храна. Казва се Златка. Прекрасна беше. Всъщност в това село съвсем всички дами се споделят Златка. Останалите са Мария. Мъжете бяха Иван, Димитър и… забравих третото име. Беше елементарно с имената – би трябвало просто да запомниш кой от коя група е. Много, доста благи хора. Прекрасно преживяване.
– Вие – световноизвестната певица, австралийката, не се ли чувствахте прекомерно надалеч от жителите на родопското село Хухла?
– Не, напълно не. Всичко идва от ситуацията, в която е минало детството ми. Българите не са гърци, в действителност, само че има доста общи неща. Аз съм израсла в квартал с гръцки имигранти и всичко – и архитектурата, и лозята, и това че хората си отглеждат зеленчуци в двора, в Хухла всичко ми подсещаше на предишното ми. Хората бяха доста сходни на тези, с които бях привикнала като дребна. Затова и там се усещах повече вкъщи си, в сравнение с в днешно време в Австралия. В момента там е толкоз друго, толкоз модерно. Навремето хората живееха в големи къщи – по пет-шест фамилии в един дом. Сега тези красиви здания са превърнати екзотични офиси за адвокатски адвокатски фирми и нотариуси. Не можеш към този момент да откриеш предишното си на това място. Така че тук, в България, в действителност откривам частички от своето минало.
– Имате ли обичана българска национална ария?
– Въпросът ви по-скоро би трябвало да звучи по този начин: има ли българска национална ария, в която да не съм се влюбила от първия път, в който съм я чула? И отговорът е: не! Това е безусловно невероятно. Всеки път, когато тези хора си отворят устата, като че ли в тях, вътре в гърлата им, има катедрали!
Нашият посетител
Лиса Джерард е изтъкната австралийска певица и композитор на кино музика, известна с дълбокия си контраалт. През близо 40-годишната си музикална кариера Лиса Джерард е взела участие в редица взаимни планове. Най-известното й съдействие е работата й с Брендън Пери, с който образуват австралийското даркуейв дуо Dead Can Dance. Запазена марка на Лиса са невероятният й, като че ли извънземен глас, и фактът че част от песните й са на фиктивен език – това важи и за частите, написани за албума BooCheeMish на “Мистерията на българските гласове ”. През 2000 година тя печели Златен глобус за музиката за кино лентата “Гладиатор ” на Ридли Скот, която написа дружно с Ханс Цимер.
– Тук сте, с цел да визиите новия албум на “Мистерията на българските гласове ”, в който участвате с 4 песни.
– Да, тъкмо по този начин.
– Известно е, че от дълго време харесвате българския хор. Но по кое време научихте за съществуването му?
– О, Боже! За първи път чух музиката им преди доста години в Лондон. Малко откакто се преселих в Англия. Бях на двайсет, когато напуснах дома си и заживях в Лондон. Аз съм израсла в работническо семейство на ирландски имигранти в Австралия. Баща ми беше стихотворец и артист на ирландски национални песни. Майка ми беше англичанка, само че от семейство на испански евреи. Живеехме в имигрантски квартал, тъй че към нас имаше доста гърци, италианци. Та идва при мен Иво Уотс-Ръсъл (музикалният продуцент на 4AD, издали “Кокто туинс ” и други – бел ред.) и ми дава два билета за концерт на “Мистерията на българските гласове ”, и сподели: “Отидете да ги чуете с Брендън! ” (Брендън Пери – сътрудникът и в Dead Can Dance – бел. ред.)
– Значи за първи път сте ги слушали да пеят в концерт онлайн?
– Да, “Мистерията на българските гласове ” имаха концерт в Лондон. Не помня коя година беше, може да е било 1984 или 1985-а. Отидохме и това прекатурна всичко за мен. Прибрах се след концерта изпълнена с обич. Сърцето ми пееше. Защото тъкмо по това време обстановката в Лондон беше ужасна – протести, всекидневни митинги. Тъкмо беше завършила Фолкландската война. Всички хора по улиците бяха едни такива гневни, навъсени. Българките запяха и внесоха светлина в тази мрачна, гневна и потискаща атмосфера. Светлина, наслада и обич. И музика, която след това си дадох сметка, че е останала недокосната от повече от хиляда години. Пееха с такива красиви естествени гласове. Всъщност, това е и методът по който и аз пея – с естествения си глас. Гласът ми не е школуван. Естествено е, че мигновено се влюбих в тях. Те бяха пренесли нещо, което аз си мислех че имам, на най-високото, на безспорното равнище. Нещо, към което аз самата се стремях.
– Говорите за естествени, необработени гласове. Вие имате ли музикално обучение?
– Както ви споделих, аз съм от ирландско семейство и по този начин и не получих класическо музикално обучение. Всяка събота и неделя ходехме на черква, след това мъжете играеха футбол, след това се прибирахме у дома и бащите се напиваха, пееха песни и рецитираха стихове – по този начин мина детството ми. Песните бяха средство за връзка – от сърце към сърце. На моменти съм съжалявала, че родителите ми не са ми обезпечили класическо обучение. Преди известно време една стара дама, вокален възпитател в Испания, искаше да ме образова. Каза ми: “Имаш удивителен глас. Посвети ми се напълно и за 6 години ще те направя най-великата контраалтова оперна певица. Но през тези шест години няма да пееш нищо друго. ” Аз отхвърлих. Как по този начин няма да пея нищо друго? Пък и по какъв начин ще се устоявам, в случай че се затворя в някакъв забутан град, с цел да изучавам оперно пеене?
– Лиса, вие много постоянно композирате дружно с други хора. Това какво значи – че не сте вълк-единак, че обичате да работите в екип?
– Аз знам доста добре какво мога да напиша, когато съм сама. На мен ми е доста по-интересно какво ще се получи, когато работя с различен човек. Любопитно е. Има миг на изненада. Затова го върша.
– Да се върнем на албума BooCheeMish. Как стана по този начин, че се включихте в него?
– Бояна (Бояна Бункова, изпълнителен продуцент на новия албум от компанията Schubert Music Publishing – бел. ред.) може да ви опише. Тази концепция се е породила още преди четири години – концепцията да се основат нови песни за Мистерията на българските гласове. Когато търсили създатели, с изключение на българския композитор Петър Дундаков, попаднали на пианиста и композитор Джулс Максуел – той е ирландец, работили сме с него. Джулс им споделил, че би трябвало да пристигна при мен в Австралия, с цел да напишем песни. През декември 2015 написахме 6 неща, 4 от които влязоха в албума.
– Според вас добре ли се получи този албум?
– Прекрасен е, има такава красива, нежна, мека сила!
– Често говорите за сили, за какво по този начин?
– Ама, несъмнено. Живеем в актуалния свят – през днешния ден всичко опира до силите.
– Аз мислех, че опира до пари, власт, секс… Такива неща.
– Да, несъмнено е по този начин. Но ми се коства че като актьор мой дълг е да се опитам да дам на хората музика, която… Е, не че може да излекува душите им, само че най-малко да им даде нещо като леговище. Убедена съм, че този албум е изцяло благонадежден в това отношение. В него има всичко. Той е изработен с доста обич.
– Кое беше най-интересно за вас в работата ви по албума BooCheeMish?
– Интересно ми беше да работя с Петър Дундаков. Той е ослепителен композитор – по този въпрос няма две отзиви, само че в това време е доста почтен. Беше ми любопитно да виждам по какъв начин си сътрудничат с Дора (диригентът на хора Дора Христова). Дора е ангел-пазител. Тя доста държеше да се съблюдава традицията. Отне ни близо 4 години, до момента в който се сработим и изгладим разликите си до такава степен, че най-накрая да стартираме на вършим албума.
– Сега към този момент, откакто по този начин добре работите дружно, възнамерявате ли да създадете още един взаимен албум?
– Според мен това, което следва да се случи – таман тези дни го обсъждахме с Бояна, Петър и Дора, е че в този момент, откакто албумът е на пазара и като стартираме да вършим концерти, нещата ще почнат да се надграждат. Сега сме в зародишен етап. Създаването на този албум ни даде богат опит и към този момент можем да продължим напред и нагоре. Концертите онлайн разрешават да се доразработят песните и да се повдигнат до идващото равнище. В този албум вземат участие доста хора – 28 души, 22 от тях са певици.
– В него взе участие и един много актуален актьор – международният първенец по бийтбокс Skiller, който също е българин. Не е ли прекомерно “модерно ” това решение?
– Интересно е, че използваме бийтбоксъра Skiller. Бихме могли да включим тъпани, само че Петър реши, че бийтбоксът кореспондира с акапелния принцип на Мистерията – звукът в бийтбокса също се създава от гърлото и устата. Това е гениална концепция!
– Като споменахте концерти онлайн, в България следва ли подобен?
– Да. На 12 юни ще изнесем концерт във Варна. (Концертът ще е в границите на фестивалa Варненско лято – бел. ред.)
– Вече много постоянно идвате в страната ни. Преди година през юни имахте концерти с “Мистерията на българските гласове ” в София и в Античния спектакъл в Пловдив. През март тази година също правихте концерт в зала 1 на НДК.
– Така е, тук съм може би за четвърти път.
– Имате ли си към този момент обичана околност в страната ни?
– Да, към този момент да. Любимо ми е едно село в Родопите – село Хухла. Много изолирано място – до гръцката и турската граница. Изкарах 10 дни сам-самичка в планината. Беше съкровено преживяване. Хухла е напълно малко село. Всичките му жители са доста възрастни. Повечето къщи са изоставени. Близо до селото има старини – остатъци от римски или древногръцки замък, наименуван Амира.
– На какъв език се разбирахте с локалните хора?
– Ами, научих се, взаимно се научихме да поддържаме връзка. Вече знам доста думи на български. Сега би трябвало да се науча по какъв начин да ги свързвам в фрази. Имаше една жена, с която първо започнахме да се разбираме с рисунки, след това аз открих едно приложение за превод на телефона ми, само че тя не искаше да го използваме – напряко се опасяваше от него. Много се смяхме с нея, тя ме научи на доста неща. Всеки ден ми носеше храна. Казва се Златка. Прекрасна беше. Всъщност в това село съвсем всички дами се споделят Златка. Останалите са Мария. Мъжете бяха Иван, Димитър и… забравих третото име. Беше елементарно с имената – би трябвало просто да запомниш кой от коя група е. Много, доста благи хора. Прекрасно преживяване.
– Вие – световноизвестната певица, австралийката, не се ли чувствахте прекомерно надалеч от жителите на родопското село Хухла?
– Не, напълно не. Всичко идва от ситуацията, в която е минало детството ми. Българите не са гърци, в действителност, само че има доста общи неща. Аз съм израсла в квартал с гръцки имигранти и всичко – и архитектурата, и лозята, и това че хората си отглеждат зеленчуци в двора, в Хухла всичко ми подсещаше на предишното ми. Хората бяха доста сходни на тези, с които бях привикнала като дребна. Затова и там се усещах повече вкъщи си, в сравнение с в днешно време в Австралия. В момента там е толкоз друго, толкоз модерно. Навремето хората живееха в големи къщи – по пет-шест фамилии в един дом. Сега тези красиви здания са превърнати екзотични офиси за адвокатски адвокатски фирми и нотариуси. Не можеш към този момент да откриеш предишното си на това място. Така че тук, в България, в действителност откривам частички от своето минало.
– Имате ли обичана българска национална ария?
– Въпросът ви по-скоро би трябвало да звучи по този начин: има ли българска национална ария, в която да не съм се влюбила от първия път, в който съм я чула? И отговорът е: не! Това е безусловно невероятно. Всеки път, когато тези хора си отворят устата, като че ли в тях, вътре в гърлата им, има катедрали!
Нашият посетител
Лиса Джерард е изтъкната австралийска певица и композитор на кино музика, известна с дълбокия си контраалт. През близо 40-годишната си музикална кариера Лиса Джерард е взела участие в редица взаимни планове. Най-известното й съдействие е работата й с Брендън Пери, с който образуват австралийското даркуейв дуо Dead Can Dance. Запазена марка на Лиса са невероятният й, като че ли извънземен глас, и фактът че част от песните й са на фиктивен език – това важи и за частите, написани за албума BooCheeMish на “Мистерията на българските гласове ”. През 2000 година тя печели Златен глобус за музиката за кино лентата “Гладиатор ” на Ридли Скот, която написа дружно с Ханс Цимер.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ