Християнска Вяра. Ето Какво Повеляват Вековните Традиции В Деня На Св. Георги Софийски
На 25 години той осиротял от татко си. Понеже момъкът се славел с невероятна хубост и нравственост, турците - както нормално постъпвали в такива случаи - поискали да го привлекат към мохамеданската религия. Като не съумели да реализират това с лицемерна доброта, те принудително навили на главата му свещената за мохамеданите чалма и го провъзгласили за мюсюлманин. Оскърбеният Георги хвърлил на земята натрапената му чалма и я стъпкал.
Тогава озлобената мохамеданска навалица го предала на кадията. Нито съблазнителните обещания за високо служебно състояние, нито жестоките мъчения не могли да пречупят непоклатната неотстъпчивост на неговата християнска религия. Съдията заповядал да режат тялото му на линии от главата до нозете и получените рани да бъдат обгаряни със цапалени свещи, от което тялото на мъченика по този начин пламнало, че не се виждало лицето му. Но всички старания се оказали напразни.
Последвала окончателната присъда на съдията - Георги да бъде обесен на основната стъгда в тогавашна София, където имало пещ за размразяване на желязна и медна руда. Заповедта гласяла още - тялото му да остане на бесилката три денонощия, с цел да стартира то да се разлага, та да бъде оборена вярата на християните в нетленните мощи на светиите и във възкресението на мъртвите. Обаче отпаднал от дотогавашни премеждия, страдалецът починал в ръцете на палачите преди да го обесят. Въпреки това те го окачили на въжето, с цел да изпълнят присъдата.
Три денонощия тялото висяло на бесилката, без да настъпи разложение, а в противен случай - по стъгдата се носело неизмеримо благовоние от светите мощи на мъченика. Майка му седнала под бесилката и прегърнала в скута си нозете на сина си. Така тя прекарала трите денонощия. Обесването станало на 26 май 1530 година.
Подир приключването на присъденото време кадията предал тялото на мъченика да бъде заровено по християнски, и погребението било осъществено тържествено от тогавашния софийски митрополит Йеремия в църквата " Св. великомъченик Георги Победоносец ". Сега тези мощи се намират в неопределеност. Майката на мъченика умряла на 40-я ден от гибелта на Георги и била заровена при нозете на сина си.
Тогава озлобената мохамеданска навалица го предала на кадията. Нито съблазнителните обещания за високо служебно състояние, нито жестоките мъчения не могли да пречупят непоклатната неотстъпчивост на неговата християнска религия. Съдията заповядал да режат тялото му на линии от главата до нозете и получените рани да бъдат обгаряни със цапалени свещи, от което тялото на мъченика по този начин пламнало, че не се виждало лицето му. Но всички старания се оказали напразни.
Последвала окончателната присъда на съдията - Георги да бъде обесен на основната стъгда в тогавашна София, където имало пещ за размразяване на желязна и медна руда. Заповедта гласяла още - тялото му да остане на бесилката три денонощия, с цел да стартира то да се разлага, та да бъде оборена вярата на християните в нетленните мощи на светиите и във възкресението на мъртвите. Обаче отпаднал от дотогавашни премеждия, страдалецът починал в ръцете на палачите преди да го обесят. Въпреки това те го окачили на въжето, с цел да изпълнят присъдата.
Три денонощия тялото висяло на бесилката, без да настъпи разложение, а в противен случай - по стъгдата се носело неизмеримо благовоние от светите мощи на мъченика. Майка му седнала под бесилката и прегърнала в скута си нозете на сина си. Така тя прекарала трите денонощия. Обесването станало на 26 май 1530 година.
Подир приключването на присъденото време кадията предал тялото на мъченика да бъде заровено по християнски, и погребението било осъществено тържествено от тогавашния софийски митрополит Йеремия в църквата " Св. великомъченик Георги Победоносец ". Сега тези мощи се намират в неопределеност. Майката на мъченика умряла на 40-я ден от гибелта на Георги и била заровена при нозете на сина си.
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ