Варненската опера посвещава Макбет на дългогодишния си главен режисьор Кузман Попов
На 25 февруари Варненската опера посвещава на своя дълготраен основен режисьор Кузман Попов (30.10.1942 – 29.10.2020) спектакъла на " Макбет ", неговата последна режисура, оповестяват от ТМПЦ - Варна за Moreto.net.
" Животът ми с Кузман беше прелестен " - откровения на Румяна Малчева, спътница на сцената и в живота на Кузман Попов,в изявление за Виолета Тончева.
На 25 февруари 2022 година, във връзка 80 години от рождението на Кузман Попов, екипът на оперния спектакъл му посвещава спектакъла на Макбет от Дж. Верди, неговата последна режисура.
Кузман Попов и Румяна Малчева. Режисьорът и балерината, той висок, тя дребна и изящна, една красива двойка...
Животът ми с Кузи беше прелестен. Беше приказка и сбъдната фантазия. Дано отново да се срещнем...
Какво обичахте да вършиме дружно?
Всичко правехме дружно. Заедно пазарувахме, дружно готвехме, дружно пътувахме, дружно бяхме в театъра. Щастливи бяхме, когато се роди щерка ни, а след това и нейната щерка, нашата внучка. Много се гордеем с щерка ни Мариана, която носи името на майката на Кузи, дългогодишна художничка на операта. Мариана е пианистка, завоюва доста състезания, свирила е и в фамозната нова филхармония на Хамбург, където живее със брачна половинка си.
Какво ви свързваше в фамилията?
Ние бяхме доста свързани във всичко. Аз постоянно съм се вълнувала за всички министър председатели на Кузи, пътувала съм с него и за министър председателите му в чужбина, единствено в Уфа не съумях да отида. Той пък се вълнуваше за моите спектакли. Споделяхме, обсъждахме и анализирахме всичко, с което се занимавахме. Той доста обичаше да рисува и го правеше постоянно, когато имаше свободно време. Неслучайно през последните години беше сценограф, а от време на време и костюмограф на своите постановки.
Всички се отнасяха с почитание към Кузман Попов, той умееше да респектира хората.
Да, по този начин беше. Аз също изпитвах почит към неговото възприятие за ред. За страдание, аз съм лишена от това възприятие - едно събитие, което постоянно водеше до занимателни случки. Аз разхвърлях, той подреждаше. Често губех ключовете на колата и той ми подари едно устройство със звуков сигнал, което ме уленяваше бързо да ги намеря. Като сложих очилата, започнахме пък очилата да търсим. Всеки път търсехме нещо, запиляно от мен някъде и всякога той ми повтаряше, ето тук му е мястото на това нещо... Това беше единственият ни мотив за някакъв спор, въпреки че постоянно го обръщахме на смешка...
На какво се смеехте?
На доста неща се смеехме и нормално аз бях повода за това. Все ми се случваха всякакви смешни работи.
Как съчетавахте живота в операта и фамилията?
Кузи доста ми помагаше както вкъщи, по този начин и в операта. Насърчаваше ме за хореографската работа. Помня терзанията си към хореографията на „ Джоконда “. Репетициите с балетистите не ми бяха задоволителни и настоявах да си откри различен балетмайстор, само че той ме окуражаваше, че ще се получи и в действителност се получи.
Какво ценеше най-вече в него?
Ценях всичко в него. Благодарна бях за поддръжката му в семейството. Кузи беше огромен кулинар, вкъщи той готвеше, а аз правех сладкишите. През всичките тези години, в които сме били дружно, една обидна дума не сме си споделили. Спомням си една дълга разлъка през 2012 година, когато трябваше да бъда за близо месец и половина в едно балетно учебно заведение в Лондон. Кузи мразеше да приказва по телефона, джиесемите пък по никакъв начин не обичаше, само че защото доста съм му липсвала, той освен преодоля антипатията си към телефонните диалози, само че се научи да написа и есемеси. Всеки ден се чувахме по телефона, а като се върнах, ме чакаше с букет рози...
Бяхме щастливи дружно дълго време. Почти половин век, който мина като един момент. Не мога да допускам, че го няма. Вече изтече близо година и половина, откогато ни напусна, а аз все очаквам да се върне...
Кузман Попов липсва на всички във Варненската опера. Затова във връзка 80 години от рождението му, на 25 февруари 2022, със спектакъла на „ Макбет “ от Верди, последната негова режисура, екипът засвидетелства признанието си пред своя дълготраен основен режисьор, индивида и създателя Кузман Попов.
- Кузман заслужава този жест. „ Макбет “ той сложи за пръв път през 1985 година Тази опера го предизвикваше с дълбоките си метафизичен внушения и прелестната музика. Шекспир и Верди, това беше неговият свят, в него той обичаше да се потапя, да разсъждава, да твори. В най-новата режисура вложи креативните си търсения, целия насъбран режисьорски опит и въпреки че нормално не беше удовлетворен от постигнатото, мисля, че този финален „ Макбет “ му донесе задоволство.
КУЗМАН ПОПОВ (30.10.1942 – 29.10.2020) вгради блестящото си обучение - театрална постановка при проф. Филип Филипов във ВИТИЗ и оперна постановка при проф. В. Фелзенщайн и Г. Фридрих в Комише Опер Берлин, в основаването на собствен автентичен жанр и висока театрална хармония.
Кузман Попов, който посвети 48 креативен години на Варненската опера (1972-2020), беляза със своя професионализъм и пословична придирчивост близо 150 трагични и оперни постановки, измежду тях на съвсем всички знакови опери от международната съкровищница, като " Травиата ", " Аида ", " Трубадур ", " Бохеми ", " Симоне Боканегра ", " Бал с маски ", " Тоска ", „ Едип цар “, " Отело ", " Бохеми ", „ Княз Игор “, „ Норма “, „ Силата на ориста “, „ Джоконда “ и други Авторският натюрел на Кузман Попов победи в постановките от последните години, в които като режисьор и сценограф той сътвори вълнуващи мостри на оперното творчество. В тях изрази най-пълноценно себе си, като обогати правилата на класическата постановка с усета си за актуалност и по този начин придаде нов искра на операта.
Самото име на Кузман Попов е знак за режисьорска класа, приет и приветстван от рецензията и публиката освен в България, също в Испания, Италия, Германия, Гърция, Египет, Русия, Турция, Македония и други страни. Многобройни са и премиите му Самото име на Кузман Попов е знак за режисьорска класа, приет и приветстван от рецензията и публиката освен в България, също в Испания, Италия, Германия, Гърция, Египет, Русия, Турция, Македония и други страни. Много са премиите му, измежду тях „ Златна лира “ и „ Кристално огърлие “ на СБМТД, „ Почетен знак с лента на кмета на Варна “, няколко награди „ Варна “, две награди „ Феникс “ на Варненската опера.
" Животът ми с Кузман беше прелестен " - откровения на Румяна Малчева, спътница на сцената и в живота на Кузман Попов,в изявление за Виолета Тончева.
На 25 февруари 2022 година, във връзка 80 години от рождението на Кузман Попов, екипът на оперния спектакъл му посвещава спектакъла на Макбет от Дж. Верди, неговата последна режисура.
Кузман Попов и Румяна Малчева. Режисьорът и балерината, той висок, тя дребна и изящна, една красива двойка...
Животът ми с Кузи беше прелестен. Беше приказка и сбъдната фантазия. Дано отново да се срещнем...
Какво обичахте да вършиме дружно?
Всичко правехме дружно. Заедно пазарувахме, дружно готвехме, дружно пътувахме, дружно бяхме в театъра. Щастливи бяхме, когато се роди щерка ни, а след това и нейната щерка, нашата внучка. Много се гордеем с щерка ни Мариана, която носи името на майката на Кузи, дългогодишна художничка на операта. Мариана е пианистка, завоюва доста състезания, свирила е и в фамозната нова филхармония на Хамбург, където живее със брачна половинка си.
Какво ви свързваше в фамилията?
Ние бяхме доста свързани във всичко. Аз постоянно съм се вълнувала за всички министър председатели на Кузи, пътувала съм с него и за министър председателите му в чужбина, единствено в Уфа не съумях да отида. Той пък се вълнуваше за моите спектакли. Споделяхме, обсъждахме и анализирахме всичко, с което се занимавахме. Той доста обичаше да рисува и го правеше постоянно, когато имаше свободно време. Неслучайно през последните години беше сценограф, а от време на време и костюмограф на своите постановки.
Всички се отнасяха с почитание към Кузман Попов, той умееше да респектира хората.
Да, по този начин беше. Аз също изпитвах почит към неговото възприятие за ред. За страдание, аз съм лишена от това възприятие - едно събитие, което постоянно водеше до занимателни случки. Аз разхвърлях, той подреждаше. Често губех ключовете на колата и той ми подари едно устройство със звуков сигнал, което ме уленяваше бързо да ги намеря. Като сложих очилата, започнахме пък очилата да търсим. Всеки път търсехме нещо, запиляно от мен някъде и всякога той ми повтаряше, ето тук му е мястото на това нещо... Това беше единственият ни мотив за някакъв спор, въпреки че постоянно го обръщахме на смешка...
На какво се смеехте?
На доста неща се смеехме и нормално аз бях повода за това. Все ми се случваха всякакви смешни работи.
Как съчетавахте живота в операта и фамилията?
Кузи доста ми помагаше както вкъщи, по този начин и в операта. Насърчаваше ме за хореографската работа. Помня терзанията си към хореографията на „ Джоконда “. Репетициите с балетистите не ми бяха задоволителни и настоявах да си откри различен балетмайстор, само че той ме окуражаваше, че ще се получи и в действителност се получи.
Какво ценеше най-вече в него?
Ценях всичко в него. Благодарна бях за поддръжката му в семейството. Кузи беше огромен кулинар, вкъщи той готвеше, а аз правех сладкишите. През всичките тези години, в които сме били дружно, една обидна дума не сме си споделили. Спомням си една дълга разлъка през 2012 година, когато трябваше да бъда за близо месец и половина в едно балетно учебно заведение в Лондон. Кузи мразеше да приказва по телефона, джиесемите пък по никакъв начин не обичаше, само че защото доста съм му липсвала, той освен преодоля антипатията си към телефонните диалози, само че се научи да написа и есемеси. Всеки ден се чувахме по телефона, а като се върнах, ме чакаше с букет рози...
Бяхме щастливи дружно дълго време. Почти половин век, който мина като един момент. Не мога да допускам, че го няма. Вече изтече близо година и половина, откогато ни напусна, а аз все очаквам да се върне...
Кузман Попов липсва на всички във Варненската опера. Затова във връзка 80 години от рождението му, на 25 февруари 2022, със спектакъла на „ Макбет “ от Верди, последната негова режисура, екипът засвидетелства признанието си пред своя дълготраен основен режисьор, индивида и създателя Кузман Попов.
- Кузман заслужава този жест. „ Макбет “ той сложи за пръв път през 1985 година Тази опера го предизвикваше с дълбоките си метафизичен внушения и прелестната музика. Шекспир и Верди, това беше неговият свят, в него той обичаше да се потапя, да разсъждава, да твори. В най-новата режисура вложи креативните си търсения, целия насъбран режисьорски опит и въпреки че нормално не беше удовлетворен от постигнатото, мисля, че този финален „ Макбет “ му донесе задоволство.
КУЗМАН ПОПОВ (30.10.1942 – 29.10.2020) вгради блестящото си обучение - театрална постановка при проф. Филип Филипов във ВИТИЗ и оперна постановка при проф. В. Фелзенщайн и Г. Фридрих в Комише Опер Берлин, в основаването на собствен автентичен жанр и висока театрална хармония.
Кузман Попов, който посвети 48 креативен години на Варненската опера (1972-2020), беляза със своя професионализъм и пословична придирчивост близо 150 трагични и оперни постановки, измежду тях на съвсем всички знакови опери от международната съкровищница, като " Травиата ", " Аида ", " Трубадур ", " Бохеми ", " Симоне Боканегра ", " Бал с маски ", " Тоска ", „ Едип цар “, " Отело ", " Бохеми ", „ Княз Игор “, „ Норма “, „ Силата на ориста “, „ Джоконда “ и други Авторският натюрел на Кузман Попов победи в постановките от последните години, в които като режисьор и сценограф той сътвори вълнуващи мостри на оперното творчество. В тях изрази най-пълноценно себе си, като обогати правилата на класическата постановка с усета си за актуалност и по този начин придаде нов искра на операта.
Самото име на Кузман Попов е знак за режисьорска класа, приет и приветстван от рецензията и публиката освен в България, също в Испания, Италия, Германия, Гърция, Египет, Русия, Турция, Македония и други страни. Многобройни са и премиите му Самото име на Кузман Попов е знак за режисьорска класа, приет и приветстван от рецензията и публиката освен в България, също в Испания, Италия, Германия, Гърция, Египет, Русия, Турция, Македония и други страни. Много са премиите му, измежду тях „ Златна лира “ и „ Кристално огърлие “ на СБМТД, „ Почетен знак с лента на кмета на Варна “, няколко награди „ Варна “, две награди „ Феникс “ на Варненската опера.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ