На 25 февруари 2017 година към рая отлетя Борислав Грънчаров.

...
На 25 февруари 2017 година към рая отлетя Борислав Грънчаров.
Коментари Харесай

Дали пред Бога или пред ангелите Борислав Грънчаров още пее

На 25 февруари 2017 година към парадайса отлетя Борислав Грънчаров. И по този начин феноменалното трио „ Бо Бо Бо ” се събра още веднъж някъде. На него ориста отреди да остане на земята финален. Борис Годжунов и Боян Иванов го изпревариха. В едно обаче не трябва да се съмняваме. Дали пред Бога или пред ангелите, или пред дяволите тримата не престават да пеят. Защото същият този Бог ги бе основал за това. Дарил ги бе с доста гений, с цел да радват феновете си, които толкоз ги обичаха. И те го правеха, без да се щадят, само че най-после си потеглиха огорчени, забравени и ограбени от личната си страна.

Борислав е роден на 21 май 1953 година и в случай че не беше ракът в околните дни щеше да навърши 75 години. Дали от дребен му е било писано да стане артист, е мъчно да се каже. Но с цел да тръгне по този път, съдбовна се оказва една среща. Няма нищо инцидентно. Господ има способността да събира. Така казарменият плац среща още в юношеска възраст две трети от „ Бо Бо Бо”-то. Боян и Борислав. Там двамата си намират ужасно студио. Празният басейн на поделението има убийствена звучност и е отлична сцена за двамата меломани. Шлагерите са италиански, български, а може би и индийски, поради филмите, които се прожектират тогава.

През 1964 година Борислав Грънчаров е към този момент студент в Българската държавна консерватория. Първият му огромен концерт е не с какъв да е, а с Естрадния оркестър на радиото и малкия екран. На диригентския пулт е самият Милчо Левиев. Едно такова начало не може да не е добър знак за блестяща бъдеща кариера. Така и става. И в тежките години на заболявания и болежка артистът не криеше, че е признателен на ориста. Той има шанса бързо да стане извънредно известен. За него песни пишат най- огромните български композитори и поети. Вече звездата има и собствен оркестър „ Гонг”. С неспокойствие го чакат в Съюз на съветските социалистически републики, където в зали с по 15 000 души не е оставал един празен стол.


Прочутото трио „ Бо Бо Бо”

На върха на славата си Грънчаров гастролира в Полша, Чехословакия, Унгария, само че освен. Труднодостъпният тогава Запад също отваря вратите си за него: Пее във Финландия, Швеция, Норвегия, Белгия, Холандия, Германска федерална република. През 1969 година приготвя стратегия със международните ни шампионки от ансамбловия тим по художествена гимнастика. С тях на сцената е и петнадесетгодишната му щерка, поела по пътя на именития си татко. Три години този свръхестествен екип обикаля вариететата и нощните заведения на Европа. Спират през 1992 година.

Така разумно идва „ Златният Орфей” от Слънчев бряг и оценките от фестивалите в полския град Сопот и румънския Брашов.

„ Бо Бо Бо” е отлично скимване. Елегантните мъже пеят с лекост, танцуват, закачат се и се майтапят, а публиката им се радва откровено. 2007 година носи максимален берекет на триото. Тогава то преиздава диска си „ Момчета с късмет” и изнасят юбилеен концерт в препълнената зала 1 на Националния замък на културата. На 9 юли 2012 година Боян Иванов си потегля от този свят.

Най-страшната болест поразява Борислав Грънчаров и брачната половинка му Светла по едно и също време. Дали е правилен слухът, че в основата й е стресът и терзанието, провокирано от закононарушението, нанесено върху тях от другояче доста непосредствен другар. Двамата му дават на заем всичките си спестявания, трупани с години. Сумата е 100 хиляди $, а аверът изчезва крепко пушек.

Ударът е нечовечен. Певецът несъмнено страда: от болки, от беззащитност, само че в никакъв случай не губи духа си. Той е 100 % неработоспособен и получава от страната 127 лв. пенсия, малко по-малко от цената на медикаментите, които би трябвало да пие. Въпреки това не се предава. Не мисли за най-лошото, пийва си по малко уски и не стопира да пуши. Опитва се да живее като здрав. Да се смее, както в миналото.
Младостта постоянно е красива, старостта и гибелта неизбежни. Но това, което Борислав Грънчаров и приятелите от „ Бо Бо Бо” са изпели, остава. И за тези след тях.


Със фамилията сиНе обичал да слуша песните си Едно от последните си изявленията Борислав Грънчаров даде на колежката ни Анелия Попова за вестник „ ШОУ”. Ето какво е мислил артистът броени месеци преди да си тръгне от този свят:
„ Вярвам в Господ! И тази религия пък ме кара да знам, че всичко ще се оправи. И всичко неприятно ще изчезне вечно. А е доста значимо да вярваш в нещо.

Вярата постоянно ме е подкрепяла и аз не съм спирал да се управлявам от нея. Мисля си хубави неща. Каквито и проблеми да имам, колкото и жестоки да са те, знам, че когато съм добър и доброжелателен, и набожен в Господ, нещата биха се подредили в позитивна посока.

Замисляли ли сте се, че доста животни живеят по-дълго от индивида. Защо? Защото те не мислят за нищо отрицателно. Нямат схващане, с цел да се тормозят за заболявания и други неща. И по този начин резервират вегетативната си нервна система за дълго. В последна сметка животът е единствено един… богат или безпаричен. Ние всички вървим по разнообразни пътища, само че в последна сметка стигаме най-после до едно и също място… нали? Затова и аз самият си споделям – да се насладим на живота всеки ден, всеки момент, да бъдем положителни и влюбени.

А при мен се получава следното – тялото ми в действителност остарява, имам куп проблеми, но душата ми не ще, девойко!

Аз възприятието си за комизъм в никакъв случай не занемарявам, без значение от събитията.

Ние тримата от „ Бо Бо Бо” бяхме доста занимателни - и по време на турнетата, и по време на почивките. Толкова години бяхме дружно и за всичко в този момент си припомням с една наслада, с една усмивка. Истината е, че не обичам да чувам песните си, само че обичам да чувам песните на моите сътрудници. Защото нашите песни в действителност бяха доста стойностни. Беше стойностна музика – на огромни композитори, на известни поети – като Георги Джагаров, Павел Матев, Дамян Дамянов и така нататък И тези песни бяха доста обичани от народа. Поезията е доста значима в поп музиката. Ако си подражател, това е към този момент занаятчийство, не изкуство! А мисля, че нашите песни, по времето, когато бяхме любимци на народа, бяха една идея. Едно допринасяне за българската интонационна среда. Ние се грижехме за тази интонационна среда – и с нашите песни възпитавахме, и давахме образец на доста млади генерации.

Една нация, която няма българска просвета и българска интонационна среда, и която не се грижи за тези неща, е обречена на непозната асимилация и крах!”
Източник: blitz.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР