Букурещ е една чудесна уикенд дестинация
На 24 януари 1862 година Влахия и Молдавия се сплотяват и основават страната Румъния, а Букурещ е определен за столица на новата страна.
Букурѐщ (Bucureșt) е и най-големият град и главният културен, индустриален и финансов център на страната. Населението му надвишава 1 880 000 души.
Градът се намира в югоизточната част на страната и е ситуиран на крайбрежията на река Дъмбовица и на по-малко от 70 км северно от Дунав.
Най-ранните сведения за Букурещ се отнасят към 1459 година, когато крепостта е една от резиденциите на влашкия държател Влад III Дракула, именуван още Цепеш (на румънски: tepes - "кол ") - държател на Влашко през годините 1448, 1456-1462 и 1476-а.
Произходът на името на града е неразбираем. Легендата го свързва с неговия създател Букур, съгласно разнообразни разновидности княз, нарушител, риболовец, пастир или ловджия. Според нея Букур се изгубил в гъста мъгла и откакто се помолил на Господ, мъглата се вдигнала по знамение. В знак на благодарност той построил дребен параклис, към който след това се заселили хора и по този начин се родил днешният град Букурещ.
Османският странник от XVII век Евлия Челеби приписва името на града на някой си Абу Кариш от арабския клан Бани Курейш. През 1781 година Франц Зулцер извежда етимологията от румънската дума bucurie ( "радост "), която от своя страна евентуално има дакийски генезис. Други създатели от XIX век го свързват с bukovie ( "букова гора ").
През 18 век, с одобряването на ръководството на фанариотите (знатни гръкоезични християни в османската столица Цариград), Букурещ става безспорна столица на Влашко. Градът на няколко пъти е завземан от хабсбургски (1716, 1737 г.) и съветски (1769, 1771, 1806, 1828 г.) войски.
Столицата на Румъния е наричана "Малкия Париж " както поради известната аналогия с френската столица (с присъщата архитектура в града от 19 век, протичащата река, Триумфалната арка), по този начин и заради блян да се подчертае европейското в Букурещ.
Покровител на града е свети Димитър Басарбовски, роден в българското село Басарбово, което се намира на към 7 км южно от град Русе, в долината на река Русенски Лом. На към 1 км източно от днешното село във висок скален масив над реката са изсечени пространствата на манастира "Св. Димитър ". Мощите на свети Димитър Басарбовски се намират в патриаршеската черква в центъра на Букурещ.
В Букурещ се намира втората по величина (след Пентагонa в САЩ) административна постройка в света - Палата на Народното събрание на Румъния, именуван още Дом на народа (Casa Poporului) преди демократичните промени в страната. Тя е с внушителни размери: 270 м дължина, 240 м широчина, 86 м височина и 92 м подземен. Има 12 надземни равнища и 8 подземни (четири от които са използваеми, останалите в друга степен на изграждане). Най-големият кулоар в постройката е дълъг 150 метра, а най-голямата зала е с повърхност от 2200 кв. м и е висока 16 метра. В постройката има 1100 пространства.
Строителството й стартира през 1984 година. В началото постройката е наричана Дом на републиката и е отражение на мегаломанското мислене на румънския деспот Николае Чаушеску. Направена е по план на румънски архитекти (участие са взели към 700 архитекти), а при строителството са употребявани извънредно румънски материали – дърво, мрамор, дялани камъни и други. Строежът е погълнал неимоверно количество пари (по напълно приблизителни оценки 3.3 милиарда щ.долара), които са безусловно изгладувани от елементарните румънци. В градежа на постройката пък са взели участие над 20 000 служащи.
Именно затова след демократичните промени през 1989 година в страната се появяват изцяло съществени оферти постройката да бъде срината със земята. Надделява практицизмът и защото осъществяването на плана е в прекомерно напреднала фаза, държавното управление на Румъния взема решение да резервира и довърши издигнатото.
Тъй като постройката има голям брой зали, заседателни салони, кабинети и други, постоянно се употребява за провеждането на интернационалните мероприятия. Част от нея е отворена за туристи, като има гидове, изнасящи беседи на по-разпространените езици, в това число и на български.
През 1999 година "Кралят на поп музиката " - Майкъл Джексън, изнася концерт от тераса на Палата на Народното събрание. Куриозът в тази ситуация е, че се обръща към румънските си фенове с думите: "Здравей, Будапеща! ".
Много са българите, свързали живота и активността си с Букурещ - революционери (Г.С.Раковски, Христо Ботев и др.), бизнесмени (Евлоги Георгиев), писатели (Йордан Йовков) и други.
Букурѐщ (Bucureșt) е и най-големият град и главният културен, индустриален и финансов център на страната. Населението му надвишава 1 880 000 души.
Градът се намира в югоизточната част на страната и е ситуиран на крайбрежията на река Дъмбовица и на по-малко от 70 км северно от Дунав.
Най-ранните сведения за Букурещ се отнасят към 1459 година, когато крепостта е една от резиденциите на влашкия държател Влад III Дракула, именуван още Цепеш (на румънски: tepes - "кол ") - държател на Влашко през годините 1448, 1456-1462 и 1476-а.
Произходът на името на града е неразбираем. Легендата го свързва с неговия създател Букур, съгласно разнообразни разновидности княз, нарушител, риболовец, пастир или ловджия. Според нея Букур се изгубил в гъста мъгла и откакто се помолил на Господ, мъглата се вдигнала по знамение. В знак на благодарност той построил дребен параклис, към който след това се заселили хора и по този начин се родил днешният град Букурещ.
Османският странник от XVII век Евлия Челеби приписва името на града на някой си Абу Кариш от арабския клан Бани Курейш. През 1781 година Франц Зулцер извежда етимологията от румънската дума bucurie ( "радост "), която от своя страна евентуално има дакийски генезис. Други създатели от XIX век го свързват с bukovie ( "букова гора ").
През 18 век, с одобряването на ръководството на фанариотите (знатни гръкоезични християни в османската столица Цариград), Букурещ става безспорна столица на Влашко. Градът на няколко пъти е завземан от хабсбургски (1716, 1737 г.) и съветски (1769, 1771, 1806, 1828 г.) войски.
Столицата на Румъния е наричана "Малкия Париж " както поради известната аналогия с френската столица (с присъщата архитектура в града от 19 век, протичащата река, Триумфалната арка), по този начин и заради блян да се подчертае европейското в Букурещ.
Покровител на града е свети Димитър Басарбовски, роден в българското село Басарбово, което се намира на към 7 км южно от град Русе, в долината на река Русенски Лом. На към 1 км източно от днешното село във висок скален масив над реката са изсечени пространствата на манастира "Св. Димитър ". Мощите на свети Димитър Басарбовски се намират в патриаршеската черква в центъра на Букурещ.
В Букурещ се намира втората по величина (след Пентагонa в САЩ) административна постройка в света - Палата на Народното събрание на Румъния, именуван още Дом на народа (Casa Poporului) преди демократичните промени в страната. Тя е с внушителни размери: 270 м дължина, 240 м широчина, 86 м височина и 92 м подземен. Има 12 надземни равнища и 8 подземни (четири от които са използваеми, останалите в друга степен на изграждане). Най-големият кулоар в постройката е дълъг 150 метра, а най-голямата зала е с повърхност от 2200 кв. м и е висока 16 метра. В постройката има 1100 пространства.
Строителството й стартира през 1984 година. В началото постройката е наричана Дом на републиката и е отражение на мегаломанското мислене на румънския деспот Николае Чаушеску. Направена е по план на румънски архитекти (участие са взели към 700 архитекти), а при строителството са употребявани извънредно румънски материали – дърво, мрамор, дялани камъни и други. Строежът е погълнал неимоверно количество пари (по напълно приблизителни оценки 3.3 милиарда щ.долара), които са безусловно изгладувани от елементарните румънци. В градежа на постройката пък са взели участие над 20 000 служащи.
Именно затова след демократичните промени през 1989 година в страната се появяват изцяло съществени оферти постройката да бъде срината със земята. Надделява практицизмът и защото осъществяването на плана е в прекомерно напреднала фаза, държавното управление на Румъния взема решение да резервира и довърши издигнатото.
Тъй като постройката има голям брой зали, заседателни салони, кабинети и други, постоянно се употребява за провеждането на интернационалните мероприятия. Част от нея е отворена за туристи, като има гидове, изнасящи беседи на по-разпространените езици, в това число и на български.
През 1999 година "Кралят на поп музиката " - Майкъл Джексън, изнася концерт от тераса на Палата на Народното събрание. Куриозът в тази ситуация е, че се обръща към румънските си фенове с думите: "Здравей, Будапеща! ".
Много са българите, свързали живота и активността си с Букурещ - революционери (Г.С.Раковски, Христо Ботев и др.), бизнесмени (Евлоги Георгиев), писатели (Йордан Йовков) и други.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ