Загадките на българските букви
На 24 май за следващ път по всемирски чествахме празника на… – какво честваме ний? – на славянската книжовност. Каква ти тук славянска книжовност?! Царе сме да си вкарваме автоголове. Азбуката, на която пишем ние, руснаците, сърбите, „ македонците ”, черногорците и така нататък, са си български букви. Създадена е под директното управление на цар Борис I и неговите доближени Свети Климент и Свети Наум Охридски, а може би и някои други участници. Преди дни научих, че българските пощи се канели да издадат марка „ 1000 години Охридска архиепископия ”. Къде сте я видели тази архиепископия, бе драги пощенци! Тогава в Охрид, именуван Юстиниана Прима в формалните документи, е основана Българската автокефална архиепископия. В по-стари времена в такива случаи непосредствено се намесваше Държавна сигурност, отиваше напряко в Българските пощи и питаше: Кой получи парите от УДБА-та (югославските секрети служби), с цел да направи такова национално изменничество?
Какво е основано, по кое време и за какво – това са трите въпроса, които изтезават освен учените, само че и интелектуалците, а в последно време даже и политици от ранга на Путин и Радев. Хрониките настояват, че през 863 година от византийския двор моравският княз Ростислав изискал проповедници и книги на славянски език. И императорът на Византия Михаил, както и Вселенският патриарх Фотий, незабавно му ги дали дружно с Кирил и Методий. Някои считат, че тъкмо тогава е била основана и писмеността.
Да, писменост в действителност може да се сътвори за една нощ, съгласно някои хора – споделяше един от моите учители. Но преводът на главните богослужебни книги трае години – две, три и четири даже. Следователно не може писмеността да е основана тогава, очевидно, че това се е случило по-рано. Ето – един човек, доближен до първоучителите, Черноризец Храбър, със своето съчинение „ За буквите ”, написа, че писмеността е основана през 855 година. Тогава би трябвало да е заложен въпросът: за какво е основана тази писменост. Великоморавия е още доста надалеч, а България е езическа страна. Азбуките се основават поради писмеността. Християнската вяра е единствената до тогава, като изключим мюсюлманството, появило се шест века след нея, която се изповядва посредством книга, а не посредством порене на коремите на нещастни животни и гадаене по червата им.
Някой е имал отчайваща потребност от тази писменост – кой е той и можем ли да го установим? Това е доста елементарно, когато отдадем дължимото на един извор, който кой знае за какво учените не одобряват за меродавен. Това е по този начин наречената Брегалнишка легенда, по името на река Брегалница в Източна Македония, тогава част от България. Аргумент да не я одобряват е, че тя била житиен роман, а в тези разкази имало доста измислици. Да, само че във всички останали документи, в 95 на 100 от тях, по които се съди за делото на Кирил и Методий, на Климент и Наум и така нататък, се състои от жития. Не може да одобряваме едни, а други – не. И какво се споделя в това житие, наречено Брегалнишка легенда?
В него се споделя, че през 855 година в България пристигнали Кирил и Методий, открили се в град Равен, и почнали да проповядват новата книжовност с български букви. Те съумели да покръстят 54 000 българи, само че по незнайни аргументи по някое време е трябвало да се отдръпват във Византия. В паниката съумели да покръстят и цар Борис I, който дошъл в града. Един от причините срещу Брегалнишката легенда беше, че подобен град Равен не съществува. Да, само че скопският археолог Иван Никулчич го откри в последно време и съобщи в книгата си за македонските градове и замъци, че това е една дребна Плиска. Т.е. че повтаря проекта на Плиска – другояче е огромен град с каменен вътрешен град, със земен вал, който загражда по-голямо пространство – т.е. градът го има и се намира в равнината сред Кочани и Щип.
Какво можем да заключим от всичко това? Че делото на Кирил и Методий е поискано и му е дадена политическа воля, както споделяме в този момент, от доста значими фактори на епохата. Това са ръководителите на двете най-големи страни – България и Римската империя, която назоваваме още Византия, цар Борис I и Михаил, а също и от вселенския патриарх Фотий. Целта, несъмнено, е била да се популяризира християнството, което ще направи народите по-малко военнолюбиви, по-хуманни и така нататък И цар Борис също е имал тези интенции (цели, намерения). Освен това той е съзнавал, че приемайки християнството, той ще успее да се подреди в редиците на така наречен европейско семейство, на християнските страни, които вземат решение разногласията между тях посредством договаряния, почитат се взаимно, гостуват си по време на празници и така нататък Боял се е обаче от една огромна отрицателна последица – че християнство, популяризирано на гръцки или латински език, ще докара до доста бърза денационализация на народа му, който така и така към момента е бил в насипно положение на етническите съставки. На територията на България живеели с изключение на българи, и славяни, и авари, и ромеи, и какви ли не още етноси, които било мъчно да се пречупят. Но благодарение на християнството в църквите и най-много в учебните заведения доста бързо този развой на доброволна асимилация ще стане. И тя в действителност става. Цар Борис евентуално се е свързал с Фотий и с Михаил (той е негов кръстник) и е изискал подпомагане. Тогава те са се сетили за Кирил и Методий – двама висши интелектуалци, които когато – по този начин да се каже – ги вербовали за тази работа, им споделили: „ Вие сте от Солун, а всички солунчани приказват и знаят доста добре езика на народа, който живее на север от Солун. ” И те са залегнали евентуално още от 852 година, когато цар Борис е пристигнал на власт, и до 855 година са били подготвени с превода на най-необходимите книги и са почнали пропагандата на християнството в България. Като опит в началото в брегалнишката област. Експеримент, който е бил извънредно сполучлив, само че незнайно за какво е бил преустановен. Вероятно това се е случило поради утежняване на връзките сред България и Византия. Има една неразбираема война точно в този интервал – 857-858 година сред двете страни.
Когато богослужебните книги на глаголица са пристигнали в България през 886 година след гибелта на Методий, носени от Климент, Наум и Горазд, бързо се е видяло, че тази писменост – евентуално правена доста небрежно, е много сложна за децата, които са усвоявали познания за бъдещи свещеници. Ето за какво Климент и Наум, а може би и Горазд и Ангеларий, и Сава и Константин Преславски, в манастира Голямата базилика край Плиска, са основали нова писменост, която българите познавали малко по-добре. Защото огромна част от буквите – половината, са били от гръцкия алфавит, а българите са писали близо 200 години административните си актове на гръцки език с гръцка книжовност. А другата половина от буквите са били руни от прабългарската писменост – „ щ, ю, я, ъ ”… Тези руни, които са имали биографично значение, са означавали избран предмет – „ щ ” е щъркел и така нататък Сега им е предадено фонетично значение – това е самобитна демонстрация на феодален български национализъм.
Затова писмеността ни би трябвало да се назовава българска или старобългарска. И доста учени на Запад и освен там, я назовават по този начин. Затова е нужно да настояваме за смяна. Дори и в дните към празника, който би трябвало да бъде не Ден на българската просвета и славянската книжовност, а да бъде Ден на културата и българската книжовност.
Какво е основано, по кое време и за какво – това са трите въпроса, които изтезават освен учените, само че и интелектуалците, а в последно време даже и политици от ранга на Путин и Радев. Хрониките настояват, че през 863 година от византийския двор моравският княз Ростислав изискал проповедници и книги на славянски език. И императорът на Византия Михаил, както и Вселенският патриарх Фотий, незабавно му ги дали дружно с Кирил и Методий. Някои считат, че тъкмо тогава е била основана и писмеността.
Да, писменост в действителност може да се сътвори за една нощ, съгласно някои хора – споделяше един от моите учители. Но преводът на главните богослужебни книги трае години – две, три и четири даже. Следователно не може писмеността да е основана тогава, очевидно, че това се е случило по-рано. Ето – един човек, доближен до първоучителите, Черноризец Храбър, със своето съчинение „ За буквите ”, написа, че писмеността е основана през 855 година. Тогава би трябвало да е заложен въпросът: за какво е основана тази писменост. Великоморавия е още доста надалеч, а България е езическа страна. Азбуките се основават поради писмеността. Християнската вяра е единствената до тогава, като изключим мюсюлманството, появило се шест века след нея, която се изповядва посредством книга, а не посредством порене на коремите на нещастни животни и гадаене по червата им.
Някой е имал отчайваща потребност от тази писменост – кой е той и можем ли да го установим? Това е доста елементарно, когато отдадем дължимото на един извор, който кой знае за какво учените не одобряват за меродавен. Това е по този начин наречената Брегалнишка легенда, по името на река Брегалница в Източна Македония, тогава част от България. Аргумент да не я одобряват е, че тя била житиен роман, а в тези разкази имало доста измислици. Да, само че във всички останали документи, в 95 на 100 от тях, по които се съди за делото на Кирил и Методий, на Климент и Наум и така нататък, се състои от жития. Не може да одобряваме едни, а други – не. И какво се споделя в това житие, наречено Брегалнишка легенда?
В него се споделя, че през 855 година в България пристигнали Кирил и Методий, открили се в град Равен, и почнали да проповядват новата книжовност с български букви. Те съумели да покръстят 54 000 българи, само че по незнайни аргументи по някое време е трябвало да се отдръпват във Византия. В паниката съумели да покръстят и цар Борис I, който дошъл в града. Един от причините срещу Брегалнишката легенда беше, че подобен град Равен не съществува. Да, само че скопският археолог Иван Никулчич го откри в последно време и съобщи в книгата си за македонските градове и замъци, че това е една дребна Плиска. Т.е. че повтаря проекта на Плиска – другояче е огромен град с каменен вътрешен град, със земен вал, който загражда по-голямо пространство – т.е. градът го има и се намира в равнината сред Кочани и Щип.
Какво можем да заключим от всичко това? Че делото на Кирил и Методий е поискано и му е дадена политическа воля, както споделяме в този момент, от доста значими фактори на епохата. Това са ръководителите на двете най-големи страни – България и Римската империя, която назоваваме още Византия, цар Борис I и Михаил, а също и от вселенския патриарх Фотий. Целта, несъмнено, е била да се популяризира християнството, което ще направи народите по-малко военнолюбиви, по-хуманни и така нататък И цар Борис също е имал тези интенции (цели, намерения). Освен това той е съзнавал, че приемайки християнството, той ще успее да се подреди в редиците на така наречен европейско семейство, на християнските страни, които вземат решение разногласията между тях посредством договаряния, почитат се взаимно, гостуват си по време на празници и така нататък Боял се е обаче от една огромна отрицателна последица – че християнство, популяризирано на гръцки или латински език, ще докара до доста бърза денационализация на народа му, който така и така към момента е бил в насипно положение на етническите съставки. На територията на България живеели с изключение на българи, и славяни, и авари, и ромеи, и какви ли не още етноси, които било мъчно да се пречупят. Но благодарение на християнството в църквите и най-много в учебните заведения доста бързо този развой на доброволна асимилация ще стане. И тя в действителност става. Цар Борис евентуално се е свързал с Фотий и с Михаил (той е негов кръстник) и е изискал подпомагане. Тогава те са се сетили за Кирил и Методий – двама висши интелектуалци, които когато – по този начин да се каже – ги вербовали за тази работа, им споделили: „ Вие сте от Солун, а всички солунчани приказват и знаят доста добре езика на народа, който живее на север от Солун. ” И те са залегнали евентуално още от 852 година, когато цар Борис е пристигнал на власт, и до 855 година са били подготвени с превода на най-необходимите книги и са почнали пропагандата на християнството в България. Като опит в началото в брегалнишката област. Експеримент, който е бил извънредно сполучлив, само че незнайно за какво е бил преустановен. Вероятно това се е случило поради утежняване на връзките сред България и Византия. Има една неразбираема война точно в този интервал – 857-858 година сред двете страни.
Когато богослужебните книги на глаголица са пристигнали в България през 886 година след гибелта на Методий, носени от Климент, Наум и Горазд, бързо се е видяло, че тази писменост – евентуално правена доста небрежно, е много сложна за децата, които са усвоявали познания за бъдещи свещеници. Ето за какво Климент и Наум, а може би и Горазд и Ангеларий, и Сава и Константин Преславски, в манастира Голямата базилика край Плиска, са основали нова писменост, която българите познавали малко по-добре. Защото огромна част от буквите – половината, са били от гръцкия алфавит, а българите са писали близо 200 години административните си актове на гръцки език с гръцка книжовност. А другата половина от буквите са били руни от прабългарската писменост – „ щ, ю, я, ъ ”… Тези руни, които са имали биографично значение, са означавали избран предмет – „ щ ” е щъркел и така нататък Сега им е предадено фонетично значение – това е самобитна демонстрация на феодален български национализъм.
Затова писмеността ни би трябвало да се назовава българска или старобългарска. И доста учени на Запад и освен там, я назовават по този начин. Затова е нужно да настояваме за смяна. Дори и в дните към празника, който би трябвало да бъде не Ден на българската просвета и славянската книжовност, а да бъде Ден на културата и българската книжовност.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ