На 24 май се навършиха 142 години от смъртта на

...
На 24 май се навършиха 142 години от смъртта на
Коментари Харесай

Памет: На кървавото мостче, където режат главата на Бенковски, предателят му получава прошка от Захари Стоянов

На 24 май се навършиха 142 години от гибелта на Георги Бенковски. По остарял жанр датата е 12 май 1876 – на идващия ден след празника на светите братя Кирил и Методий.

Водачът на Априлското въстание в Четвърти революционен окръг е роден под името Гаврил Груев Хлътев в Копривщица. След дълги странствания и завършения из цялата Османска империя през 1875 година той попада измежду българската емиграция в Букурещ, която провежда въстание в Българско.

Със своя ослепителен темперамент, увереност, самонадеяност и харизма той бързо се постанова като основен деятел в Пловдивски (Панагюрски) окръг, където в началото за лидер е избран Панайот Волов. Във времето на протеста неразделно до него върви помощник-апостолът Захари Стоянов, който по-късно ще напише скъпите „ Записки по българските въстания “ – несравним и превъзходен роман за трагичните събития от 1876 година.

След сърцераздирателния миг, в който Бенковски следи от върха на планината горящото Панагюрище и всички схващат, че въстанието е потъпкано, Хвърковатата чета се разпада. Бенковски, дружно със свои приятели, потеглят към Стара планина с вярата да съумеят да се спасят в Румъния.

В последните дни от живота на войводата групичката се е свила до 4 души – Бенковски, Захари Стоянов, отец Кирил Слепов и чужденеца Стефо Далматинеца. Прегладнели и премръзнали, в Tетевенския Балкан те попадат на овчари. Един от тях, на име Нею, ги води до различен – известният дядо Вълю, който изиграва черна роля в убийството на войводата.

Докато групата се укрива в барака в Балкана, Вълю стартира да извършва подлия проект на турците, преследващи бунтовници из планината. Шайката е предвождана от хаджи Люзгяр бей. По повеля на турците, Вълю упорства групата да не бърза потегля, лъже ги, че в Троян е избухнало въстание и най-сетне ги прекарва по тъкмо избран маршрут, където на пусия дебнат турците.

Над река Костина до село Рибарица турците небрежно стъкмяват мост, откъдето да преминат бунтовниците. Само Захари Стоянов се усъмнява в цяла работа, само че когато си отваря устата да възрази, към този момент е късно.

„ - Ти би трябвало да знаеш, че не се намираме на пловдивския мост върху Марица, само че в Тетевенския балкан на река Костиня - отговори Бенковски, като се и обърна наназад. Това бе довиждане от негова страна... Тия са последните негови думи!...

Свършил-несвършил той последната си дума, бачо Вълю, нашият покровител, преданият дядо Вълю, който наричахме татко, виждам, че пълзи по земята, като четвероножно животно, и отиде да се затули зад едно паднало на земята дърво “, написа Захари Стоянов.

Естествено, всички цеви на пушките са ориентирани към Бенковски, тъй като дружината доста добре е знаела кой е той. Затова от цялата група в действителност умира единствено той. Главата му е отсечена и разнасяна за наставление по целия път от Тетевен до София.

Години по-късно Захари Стоянов се връща на мястото. Оказало се, че дядо Вълю бил назначен за надзирател на мостовете в Рибарица. Тъкмо към кървавото мостче приятелите на Захари Стоянов почнали да разпитват стареца за събитията от 1876 година. Без да разпознае оживелия въстаник, някогашният пастир почнал нервно да споделя, усещайки, че неговата роля в трагичното събитие ще бъде разкрита.

Най-накрая Захари Стоянов му разкрил кой е и, откакто изслушал неговия роман, му дал прошка. Писателят осъзнавал, че „ такива били времената “, че овчарят надали разбирал цялата обстановка, бил изплашен и комплициран. Накарали го да се помоли „ на Георги “ да му елементарни.

„ - Георги, елементарни ме, чадо! Съгреших! Моли се богу за моята черна душа - говореше той и следваше да целува кръста и прави поклони.

Подир всичко това старецът стъпи към този момент напълно на друга почва. Той не трепереше и не се боеше към този момент, като че да бе излязъл самичък Георги от гроба и му каже, че го прости.

- Десят години време аз съм бил загубен човек, никому нищо не бях споделил, сън не можех да дремя - следваше да приказва той. - Сега ми олекна към този момент, като че се изповядах и причастих. Бийте ме, колете ме, все едно ми хваща към този момент! “, написа Захари Стоянов.

Дядо Вълю със личните си ръце издялва първия кръст, който отбелязва мястото край реката, където умира лидерът на Априлското въстание. /БЛИЦ



Източник: blitz.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР