Християнският свят отбелязва Бъдни вечер
На 24 декември означаваме християнския празник Бъдни вечер, наричана в България още Суха Коледа, Малка Коледа, Крачун, Детешка Коледа, Мали Божич, Наядка.
Това е един от най-важните фамилни празници, както и денят преди раждането на Христос. Тогава завършват и 40-дневните коледни пости, продължаващи от 15 ноември.
На трапезата на Бъдни вечер се събира цялото семейство. Според националния бит тя постоянно се подрежда към огнището. Ястията наложително би трябвало да са постни и съгласно множеството вярвания – нечетно число. Бройката им е 7, колкото са дните на седмицата или 9, колкото месеца трае бременността на дамите. Има региони в България, където на празничната маса се слагат 11 ястия.
На празничната софра обичайно има постен фасул яхния, постни лозови и/или зелеви сърми, варено жито, ошав, тиквеник, зеленчуци, пловдове, ядки. Наред с това се подготвя постна пита. На този ден християните се приготвят духовно – посредством пост, изповед и молитва, с цел да одобряват Светото Причастие и по този начин да посрещнат Христовото Рождество.
Според българската традиция фамилията би трябвало да бъде дружно, като всеки негов член извършва разнообразни ритуали. Мъжете избират и отсичат бъдника – пълен дънер, нормално от дъб или круша, който символизира Световното дърво (крепящо реда и хармонията в света). То би трябвало да бъде запалено от най-възрастния и да бъде оставено да гори цяла нощ.
Докато мъжете извършват обреди за отбрана на дома, дамите, като свързани с плодородието, подготвят празнична вечеря. Най-важно е замесването на обредните хлябове, което стартира още от рано сутринта. Тогава най-младите девойки носят " мълчана " вода, т.е. не проговарят по пътя. С нея домакинята замесва кръгла пита, наричана боговица или бъдняк. Вътре поставя сребърна пара и дрянови пъпки за шанс и здраве, а от горната страна я украсява с плодове, жита и кръстове от тесто, които са би трябвало да донесат благоденствие. От подготовката на хлябовете се изключват единствено момите за женене, с цел да не отнесат със себе си плодородието, в случай че изоставен дома.
Вечерта, когато цялото семейство седне на масата, най-възрастният прикадява вечерята. След това главата на фамилията разчупва празничната погача, като първото парче се оставя постоянно за Богородица. Празничната софра не се раздига до сутринта на Коледа. Това е обвързвано с вярата, че небето се отваря и околните покойници ще дойдат на вечеря.
Според националните вярвания на Бъдни вечер може да се види в бъдещето, по тази причина се вършат разнообразни гадания за времето, плодородието и персоналната орис. Например, в случай че бъдника гори добре и пръска искри, това значи богата годишна продукция. Обичай е да се гадае и за здраве. Всеки от фамилията сччупва по един орех и взаимозависимост от това дали ядката е хубава или гнила, го чака здраве или болест.
Това е един от най-важните фамилни празници, както и денят преди раждането на Христос. Тогава завършват и 40-дневните коледни пости, продължаващи от 15 ноември.
На трапезата на Бъдни вечер се събира цялото семейство. Според националния бит тя постоянно се подрежда към огнището. Ястията наложително би трябвало да са постни и съгласно множеството вярвания – нечетно число. Бройката им е 7, колкото са дните на седмицата или 9, колкото месеца трае бременността на дамите. Има региони в България, където на празничната маса се слагат 11 ястия.
На празничната софра обичайно има постен фасул яхния, постни лозови и/или зелеви сърми, варено жито, ошав, тиквеник, зеленчуци, пловдове, ядки. Наред с това се подготвя постна пита. На този ден християните се приготвят духовно – посредством пост, изповед и молитва, с цел да одобряват Светото Причастие и по този начин да посрещнат Христовото Рождество.
Според българската традиция фамилията би трябвало да бъде дружно, като всеки негов член извършва разнообразни ритуали. Мъжете избират и отсичат бъдника – пълен дънер, нормално от дъб или круша, който символизира Световното дърво (крепящо реда и хармонията в света). То би трябвало да бъде запалено от най-възрастния и да бъде оставено да гори цяла нощ.
Докато мъжете извършват обреди за отбрана на дома, дамите, като свързани с плодородието, подготвят празнична вечеря. Най-важно е замесването на обредните хлябове, което стартира още от рано сутринта. Тогава най-младите девойки носят " мълчана " вода, т.е. не проговарят по пътя. С нея домакинята замесва кръгла пита, наричана боговица или бъдняк. Вътре поставя сребърна пара и дрянови пъпки за шанс и здраве, а от горната страна я украсява с плодове, жита и кръстове от тесто, които са би трябвало да донесат благоденствие. От подготовката на хлябовете се изключват единствено момите за женене, с цел да не отнесат със себе си плодородието, в случай че изоставен дома.
Вечерта, когато цялото семейство седне на масата, най-възрастният прикадява вечерята. След това главата на фамилията разчупва празничната погача, като първото парче се оставя постоянно за Богородица. Празничната софра не се раздига до сутринта на Коледа. Това е обвързвано с вярата, че небето се отваря и околните покойници ще дойдат на вечеря.
Според националните вярвания на Бъдни вечер може да се види в бъдещето, по тази причина се вършат разнообразни гадания за времето, плодородието и персоналната орис. Например, в случай че бъдника гори добре и пръска искри, това значи богата годишна продукция. Обичай е да се гадае и за здраве. Всеки от фамилията сччупва по един орех и взаимозависимост от това дали ядката е хубава или гнила, го чака здраве или болест.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ