Само турският Меджлис и българското Народно събрание не почетоха жертвите на арменския геноцид
На 24 април се прекланяме пред жертвите на едно от най-чудовищните зверства в човешката история – арменският геноцид. Това кърваво действие лишава живота на над милион и половина арменци в Османската империя, прокудените зад граница са над милион. Между 1915-1922 година през България минават и остават повече от 22 хиляди арменци, които се трансформират в едни от най-лоялните и виновни жители на страната.
За първи път от признаването на арменския геноцид обаче, българското Народно заседание не уважи с минута безмълвие паметта на жертвите. Така през вчерашния ден, може би единствено турският Меджлис и българският Парламент, не сведоха глави пред жертвите на това кърваво действие, оповестиха от пресцентъра на НФСБ.
" За нас, от НФСБ това е неприемливо! Въпросът можеше да бъде подложен на гласоподаване и ние сме уверени, че отдаването на респект щеше да бъде признато с голямо болшинство. Паметта на над милион и половина души не може да бъде подценявана с административни процедури ", показаха от партията. Историята на признаването на арменския геноцид е следната:
През 2008 година по самодейност на Валери Симеонов – ръководител на Общински съвет, Бургас първи признава арменския геноцид, след несполучливия опит в Пловдивския общински съвет и отхвърленото от регионалния шеф решение.
Благодарение на поредните старания на НФСБ и със съдействието на „ Атака “ и Вътрешна македонска революционна организация през 2015 година 43-то Народно заседание също одобри всеобщото изтребване на арменците в Османската империя. Макар да размени думата „ геноцид “ с „ всеобщо изтребване “. За сметка на това обаче, решението бе признато със силата на законопроект, а не просто като декларация, каквито одобриха парламентите на доста други европейски страни.
Валери Симеонов бе награден с най-високото отличие, което се дава за заслуги към Република Армения – Медал на Честта. Високото отличие му бе връчено от ръководителя на арменския парламент Ермине Нагдалян. Председателят на НФСБ е първият български политик, получил сходно самопризнание от новата законодателна власт в Армения.
За първи път от признаването на арменския геноцид обаче, българското Народно заседание не уважи с минута безмълвие паметта на жертвите. Така през вчерашния ден, може би единствено турският Меджлис и българският Парламент, не сведоха глави пред жертвите на това кърваво действие, оповестиха от пресцентъра на НФСБ.
" За нас, от НФСБ това е неприемливо! Въпросът можеше да бъде подложен на гласоподаване и ние сме уверени, че отдаването на респект щеше да бъде признато с голямо болшинство. Паметта на над милион и половина души не може да бъде подценявана с административни процедури ", показаха от партията. Историята на признаването на арменския геноцид е следната:
През 2008 година по самодейност на Валери Симеонов – ръководител на Общински съвет, Бургас първи признава арменския геноцид, след несполучливия опит в Пловдивския общински съвет и отхвърленото от регионалния шеф решение.
Благодарение на поредните старания на НФСБ и със съдействието на „ Атака “ и Вътрешна македонска революционна организация през 2015 година 43-то Народно заседание също одобри всеобщото изтребване на арменците в Османската империя. Макар да размени думата „ геноцид “ с „ всеобщо изтребване “. За сметка на това обаче, решението бе признато със силата на законопроект, а не просто като декларация, каквито одобриха парламентите на доста други европейски страни.
Валери Симеонов бе награден с най-високото отличие, което се дава за заслуги към Република Армения – Медал на Честта. Високото отличие му бе връчено от ръководителя на арменския парламент Ермине Нагдалян. Председателят на НФСБ е първият български политик, получил сходно самопризнание от новата законодателна власт в Армения.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ