На 24 април рожден ден празнува Лили Иванова Вечният спор

На 24 април рожден ден чества Лили Иванова

Вечният спор на какъв брой години е Лили Иванова към този момент е позволен, защото в претекстовете на държавното управление е посочена датата и год.ината на раждане. Документът е оповестен на уеб страницата на Народното събрание.

Лиляна Иванова Петрова, по-известна като Лили Иванова, е българска поп певица.

От 1961 година развива непрекъсната изпълнителска и концертна активност, записва песни и албуми, има медийни изяви, взе участие в телевизионни стратегии, снима се във видеоклипове. В знак на почитание за приноса ѝ към българската известна музика от време на време е наричана „ Примата на българската сцена “.

Детство и учебни години

Лили Иванова е родена на 24 април 1939 година в гр. Кубрат. Тя е кръстена на умрялата си по-голяма сестра Лиляна. В кръщелното удостоверение е записана като Лиляна Иванова Петрова.

Родители на Лили Иванова са Мария Петрова Дамянова и Иван Петров Дамянов (р. 1904 г.). Майка ѝ е от с. Тетово, до Кубрат. Баща ѝ е служител в полицията и кметството в интервала преди 9 септември 1944 г., което става причина след това да бъде задържан за повече от 3 месеца. По време на Втората международна война започва да се занимава с отдаване на коли чартърен, а по-късно става водач. Майка ѝ по принцип не е работила, само че при финансови компликации е ставала сервитьорка. Семейството има четири деца, всички от които са девойки, две от тях умират от скарлатина.

Родът на Лили Иванова по бащина линия се назовава Чокоите. Прабаба ѝ и прародител ѝ са заможни българи, отглеждащи и търгуващи с коне, които в началото живеят на територията на днешна Румъния, в Северна Добруджа. Впоследствие се реалокират в русенското село Нисово. Баба ѝ и дядо ѝ са Мария и Петър. След брака си те заживяват в Кубрат, като ги наричали „ нисовлиите “ – название, с които са наричали по-късно както родителите, по този начин и самата Лили Иванова. Те имат 12 деца. Собственици са на механа, където младата бъдеща изпълнителка от време на време пее песни на посетителите. В тяхната къща живее по-късно и фамилията на Лили Иванова. Баба ѝ и дядо ѝ по майчина линия са Марина и Петър.

Семейството на Лили Иванова обича музиката. Дядо ѝ и вуйчо ѝ – по майчина линия – свирят на цигулка доста добре. Майка ѝ обича да пее известни за времето си песни, въпреки и единствено у дома, а татко ѝ – съветски песни.

Когато Лили е 7 – 8 – годишна, родителите ѝ и още няколко родственици събират пари, с цел да ѝ купят акордеон. Обаче, защото няма кой да я образова, тя се пробва да се научи сама. В 4 – 5 – и клас тя демонстрира интерес към това да се научи да свири на пиано. Единственият пианист в Кубрат е другарят Чернев, който е на напреднала възраст. Лили потегля на уроци при него, само че съумява да вземе единствено два урока, защото учителят ѝ умира. Малко по-късно тя стартира да пее в учебния хор, където пеят всички деца. Въпреки хубавия си глас, тя смята това просто за част от образованието и не се замисля да се занимава с музика. Наред с това, още от първо поделение, тя тренира художествена гимнастика, като даже печели златен орден на Републиканското състезание в Русе през 1952 година Световната музика, която има опция да слуша, е най-вече съветска и италианска – тази, която се пуска по радиоточките или радиото.

През 1956 година Лили Иванова стартира да учи в Медицинския колеж за медицински сестри и акушерки в гр. Сталин (както тогава се нарича Варна) за здравна сестра – влиятелна за времето си специалност, а и техникумът е близо до Кубрат. Тя живее в квартира, намираща се на ул. „ Шипка “, против тогавашното кино „ Република “, а не в общежитие. В това кино има концерти известната певица Ирина Чмихова, по чиято музика младата ученичка се увлича, само че бъдещата изпълнителка не може да си разреши билет, а я вижда онлайн едвам по-късно в Кубрат. Първите данни за изяви пред аудитория на Лили Иванова са от 1956 – 57 година, когато тя извършва известни песни на проведените в техникума „ вътрешни фестивали “, за което свиделства Жени Стоилова, класната ѝ ръководителка. Под управлението на учителя по музика Христо Иванджиков Лили Иванова също взе участие с пеене и свирене на акордеон в дребни непрофесионални сформира, така наречен „ агитки “, които извършват съветски песни пред моряци, в други учебни заведения и при разнообразни тържества, като по този начин си печели известността на локална певица. Сред песните, които тя слуша от турски радиостанции (тъй като не се излъчват в България), са „ Ganz Paris träumt von der Liebe “ на Катерина Валенте и „ Arrivederci Roma “, които пее на учебни прояви.

След довеждане докрай разпределението ѝ за работа е за психиатричната болница в гр. Бяла, само че с ходатайството на татко си, към 1959 година, младата здравна сестра стартира работа в болничното заведение в гр. Кубрат. В града има читалищен хор, в който тя се изявява, а и сътрудниците ѝ също знаят, че тя обича да се занимава с музика. От спомените на нейния шеф доктор Иван Кирчев излиза наяве, че тя е записвала текстове на български, сръбски, немски, италиански и испански песни, а даже и че е запявала на възрастни пациенти.

Насочване към професионалното пеене

Лили Иванова твърди, че поредност от дребни знаци са я подтикнали към това да пожелае да се занимава съществено с пеене. Единият е инцидентно дочут диалог сред бъдещия ѝ брачен партньор и негов сътрудник, че тя има гений и би могла да добие популярност и пари от музика. Друг знак е окуражаващо предсказване на ръка от стара циганка. Трети знак е мощното усещане от осъществяването на песента „ Камино “ от певицата Ирина Чмихова на концерт в читалището в Кубрат. Лили Иванова моли певицата да ѝ даде текста на песента, тя ѝ споделя, че ще го направи, когато се прибере в София, само че по този начин и не помни да го направи. Текстът бива свален от нейни другари, които са създали любителски магнитофонен запис на концерта и по този начин тя разучава песента.

Изпълнителката научава, че с цел да може да се занимава съществено с музика, ѝ е нужна така наречен „ категория “ (документ, удостоверяващ изпълнителски умения), заради което стартира за към две седмици да пее в цигански оркестър, свирещ в ресторант в Кубрат, а по-късно, на прослушване от комисия в Русе, получава „ трета категория “ за певица. По това време тя осъзнава, че има глас за сцена, което ѝ дава убеденост да потърси професионално развиване в София. Родителите ѝ са срещу, заради неприятното мнение за артистите, само че тя е решена да отстоява задачата си.

През 1960 година, до момента в който към момента работи като здравна сестра, Лили Иванова пътува два пъти до София, с цел да опознае какви благоприятни условия за реализация би имала. За второто посещаване си взема два дни отпуск и посещава бюро „ Естрада “ (да не се бърка със бранш „ Естрада “ на Концертна дирекция) с готовност за изява, само че не знае, че тази институция дава отговор единствено за назначенията в заведенията за хранене. Оттам ѝ оферират да пее в ресторант „ Сините камъни “ в Сливен, само че тя отхвърля. Така и не се свързват с нея до идващия ден и заради липса на друго предложение, тя се прибира назад в Кубрат. Впоследствие натрупа пътуващи музиканти чуват за гения ѝ и оферират да се причисли към тях. Те обикалят читалища и театри, с цел да изнасят безвъзмездни концерти пред служащи. Длъжността ѝ е държавна с хонорар по 5 или 8 лева на концерт. Певицата обаче не е задоволена от равнището и напуща както групата, по този начин и работата в болничното заведение.

Точно в този интервал Лили Иванова се среща и омъжва за първия си брачен партньор – Георги Павлов, който е бил разпределен в с. Завет, близо до Кубрат. Сватбата е в извънредно стеснен кръг – участват едвам четирима души. Тъй като разпределението му изтича, техният взаимен живот стартира в къщата на родителите му в Перник, само че бракът им не просъществува дълго, заради битови компликации и неразбирателства със свекърва ѝ, която не утвърждава певческата ѝ кариера. По време на брака си и живота в Перник тя по-често има опция да пътува до София и да изследва опциите за по-нататъшно певческо развиване. Поради неуредиците в брака си, не след дълго тя взема решение повече да не се връща в Перник, а по-късно (около 1964 г.) желае и бракоразвод.

Начало на кариерата в София

През 1961 година певицата взема решение дефинитивно да се реалокира в София. Чрез Лидия Станчева, завеждаща бранш „ Естрада “ на Концертна дирекция, урежда прослушване при пианиста на Ирина Чмихова Евгени Комаров. Той предлага помощта си в избора на репертоар и тя стартира уроци при него, само че бързо ги приключва, защото той ѝ преподава съветски романси, в които тя не желае да се развива. През този интервал за към 4 години живее в хотел „ Родопи “, защото не разполага с квартира. За да обезпечи престоя ѝ в София, пари ѝ праща първият ѝ брачен партньор, а получава поддръжка и от Лидия Станчева.

От Концертна дирекция включват певицата в турне, наречено „ Естрада за всички “, в което вземат участие фолклорни реализатори с началник на оркестъра Стефан Демирев, трио „ Устни хармоники Олимпия “ и други Обичайна процедура от този интервал е Концертна дирекция да ангажира изпълнителите в голям брой сборни участия, в които разнообразни артисти вземат участие с по една или няколко песни в границите на представления от вида на вариететна стратегия, в което се включват и фокусници и танцьори. През 1962 година певицата е включена в концерт на Вили Казасян и неговия състав „ Студио В “ в концертна зала „ България “. Основните ѝ участия през този интервал са като подгряваща певица в участията на оркестър „ Мелодии “, в които одобрените имена са Емил Димитров и Мария Косева. Те пеят в постройката на БИАД и из страната. Първото турне на певицата отвън България е в Румъния заедно с този състав. Тя обаче е мощно огорчена от атмосферата, защото има някои личностни напрежения, недооценяване и неприятности в групата, което води и до разделянето ѝ с тези музиканти.

Лили Иванова продължава работа с групата на Здравко Радоев и продължава обиколките из страната с певицата Грета Ганчева, фокусника Орфи, имитатора Христо Минчев (Пилето), националните певци Борис Машалов и Йонка Кипчева. Здравко Радоев, като наследник на композитор, вижда заложбите на певицата, направлява я професионално и я насочва да слуша песните на Кони Франсис (Connie Francis), Рита Павоне, Доменико Модуньо, Ела Фицджералд, Далида, Шърли Беси и други По това време Лили Иванова има връзка с музиканта и живее с него към 3 – 4 години. В този интервал певицата на два пъти по време на нейни турнета из страната се сблъсква със съществени здравословни проблеми, които постановат две интервенции, които не ѝ разрешават да има деца в бъдеще.

През 1964 г. в зала Универсиада има концерт шведската рок-певица Джейн Сверт и групата „ Северните тигри “. Лили Иванова пее в първата част на концерта, за първи път пред такава огромна аудитория. Първата вечер обърква текста (който не е репетирала с оркестъра), което я разстройва и тя напуща сцената. На втората вечер извършва песента „ Когато луната изгрява (Лунни лъчи) “ на Йосиф Цанков от репертоара на Мими Николова и една бърза румънска ария. Публиката я приема извънредно задушевно, което способства за първи път по-сериозно да се заприказва за изпълнителката и тя да добие по-широка популярност.

Първи записи и известност

Успехът в зала Универсиада дава опция на Лили Иванова да стартира работа със лична група и нейната музика да стане по-централна част при участията. В репертоара ѝ към този момент влизат български песни, първата от които, написана особено за нея, е „ Витоша “ по музика и текст на Емануил Манолов. Тя пее и „ Морското момиче Варна “ на Димитър Вълчев. Също по този начин извършва песни на италиански език, както и песни на Ела Фицджералд.

През 1964 година следва второ турне в Румъния. Ангажиментите ѝ са главно в ресторанта на хотел „ Амбасадор “ и бар „ Мелодия “, с оркестър, управителен от Здравко Радоев. В Букурещ бързо добива известност измежду публиката, като в същото време е видяна от видни румънски музиканти (например композитора Хория Мокулеску, пианиста Колан, басиста Джони Радикано), което ѝ обезпечава покана да запише грамофонна плоча. Преговорите имат плодотворен свършек и звукозаписната компания „ Electrecord “ издава първата плоча на певицата (това е и първата дългосвиреща плоча на български реализатор, защото тогава тази технология не била позната в България). Плочата е дългосвиреща, споделя се „ Lili Ivanova – Recital “, съдържа 8 песни, две от които на български език, и е първата дългосвиреща плоча на български реализатор. След издаването на записите, за разпространение на албума, изпълнителката има изяви в спектакъл „ Константин Танасе “ с огромен оркестър, където преди това Леа Иванова с песента „ Лалето “ към този момент е пожънала триумф. Кавър версията на Лили Иванова също се приема доста добре. Периодът, за който певицата остава в Румъния, е половин година. През това време тя е очарована от отношението на музиканти и аудитория към нея.

Следва покана от оркестър „ Балкантон “ за концерт, който да бъде излъчен по югославската телевизия. В Белград Лили и музикантите са посрещнати от български оркестър, отпред с потомствения музикант, пианиста Иван Пеев. Между певицата и пианиста бързо пламва обич, стартират връзка и той ѝ предлага брак. След като Хачо Бояджиев става шеф на Концертна дирекция, той подрежда на оркестъра да се върне в България за турне в България, в което взе участие и Лили Иванова. Малко по-късно, на 15 март 1965 година, двамата подписват брак (втори за изпълнителката). На тържеството участват единствено трима души, най-близки другари. В биографията си от 2009 година певицата назовава Иван Пеев „ единствената (ми) обич “. След сватбата си те отпътуват на турне в СССР.

В този интервал е издадена разпоредба, която задължава артистите да пеят на български език. Това слага Лили Иванова в неподходяща обстановка, защото тя към момента няма богат български репертоар. Решава да помоли Йосиф Цанков да ѝ напише ария. Той композира „ Събота вечер “ (1965), само че защото Лили Иванова към момента е неутвърдено име, композиторът за първи път персонално отива в радиото да ревизира по какъв начин се получава звукозаписът на неговата ария. Харесва осъществяването и двамата се сприятеляват. След като Лили Иванова се връща от турнето си в Съветския съюз, песента към този момент е шлагер.

Популярността на Лили Иванова се разраства след средата на 60-те години посредством и на навлизащата тогава в дома на българина телевизия. Лили Иванова и Емил Димитров са най-често сниманите от малкия екран български артисти. През 1964 г. Хачо Бояджиев снима във Видин 3 нейни песни. Особено известно става сниманото видео към песента „ Събота вечер “, в което певицата ръководи валяк, докаран от Перник на личен ход за една седмица. С тях е фотографът Иво Хаджимишев, който заснима фотосесия, от която е определена фотографията за обложката на първата ѝ българска плоча.

През 1965 година певицата се снима в игралния филм „ Неспокоен дом “ на режисьора Рангел Вълчанов, в който в кабаре извършва песента „ Cuore (Сърце) “ на Рита Павоне.

Първо интернационално отличие. Кариера до края на 60-те години

През 1966 година в Братислава, Чехословакия Лили Иванова се явява на първия си интернационален конкурс. Песента, с която взе участие, е „ Адажио “ по музика на Ангел Заберски и аранжимент на брачна половинка ѝ. Фаворитът на журито е Карел Гот и макар претенциите на чешката страна за първо място на техния реализатор, българската певица има повече точки, което ѝ печели и трите награди „ Златен ключ “ – за най-хубав реализатор, за най-хубава мелодия и текст. Конкурсът се предава онлайн по малкия екран, което ѝ носи признанието и уважението на интернационалната аудитория. След състезанието от унгарската телевизия се свързват с водещия на българската делегация с молба още на идващия ден Лили Иванова да пее по унгарската телевизия. Действително на другия ден изпълнителката е в Будапеща и показва и там песента си. Победителката на идната заран се връща в България, с цел да пее на провеждащия се през това време конкурс „ Златният Орфей “ в Слънчев бряг. Там обаче е неразрешено да се оповестява и разяснява за извоюваната премия, което огорчава изпълнителката.

През 1966 година Хачо Бояджиев снима към 30-минутен ефирен „ портрет “ на певицата, в който тя извършва своя музика. По-късно същият режисьор снима българо-румънската стратегия „ Ало, София, тук Букурещ “.

През 1967 година Балкантон издава втората дългосвиреща плоча на Лили Иванова – „ Уличката дребна “. Следва турне в Куба, като с нея пътуват и група оперни артисти, измежду които Юлия Винер-Ченишева и Павел Герджиков. Там Лили Иванова пее на редица концерти, в това число и в хаванския спектакъл „ Амедео Роланд “.

През 1968 година певицата за следващ път има огромно турне в Съюз на съветските социалистически републики, обикаляйки Москва, Ленинград, Киев, Рига, Алма Ата, Новосибирск. На „ Златния Орфей “ през същата година Лили Иванова показва „ Лунната соната “ на Ангел Заберски. Участва и в IX Световен фестивал на младежта и студентите, както и на фестивал в Барселона с Бисер Киров, където печели оценки.

През 1969 година се явява на третото издание на фестивала за грамофонни плочи и музикални издания с над 1 милион копия, където печели „ Трофея на Мидем “. Същата година излиза албумът ѝ „ Камино “.

Кариера през 70-те години

През 1970 година Лили Иванова още веднъж се конкурира с чеха Карел Гот на фестивала в Атина, а измежду другите мощни реализатори е германецът Бен Крамер (Ben Cramer). Със спортната ария „ Звезда “ на Ал. Йосифов тя печели златната плоча. На фестивала в Атина участва шефът на интернационалния фестивал на естрадната ария в Рио де Жанейро. Той кани българската изпълнителка, като пожелава преди певицата да потегли към Бразилия, да снима филм с 12 песни в Лисабон, което тя прави. В Рио тя пее на стадион „ Мара Казиньо “, побиращ към 30 000 души. Публиката яде, пие и е извънредно невъздържана (включително има сбивания), само че все пак тя утихва, когато певицата запява песента „ Реквием “ на Александър Йосифов. Впоследствие е отличена и с премия.

За ревюто в Осака Експо-70 японската страна харесва песента „ Панаири “, само че желае да пее Йорданка Христова. Лили Иванова обаче не позволява различен да пее песента ѝ, вследствие на което Тончо Русев и шефът на „ Златният Орфей “ Генко Генчев уреждат Лили Иванова да отиде. В делегацията е и Борис Гуджунов. На ревюто те три пъти на ден дават дребни представяния. Японският импресарио, виждайки опциите на българите, кани певицата на участия в нощни клубове и открити летни театри, а след това – и на осем огромни концерта в Токио, Осака, Нагасаки и Хирошима.

В началото на 70-те години Лили Иванова прави редица концерти в Турция дружно с нейния сътрудник Борис Гуджунов и оркестъра на Иван Пеев. Имат редица осъществявания в Истанбул и страната. Поради триумфа им турски импресарио ги кани за бъдещи участия. Почти през цялото им пътешестване техни спътници са известните в родината си артисти Фюсун Йонал (Füsun Önal), Танжу Окан (Tanju Okan), Аджа Пекан (Ajda Pekkan), с която се познава от взаимно присъединяване в Барселона, и артистът Йостюрк Серенгил (Öztürk Serengil). Групата е под непрекъснатия интерес на пресата, която постоянно разгласява репортажи за тях.

През 1970 година Лили записва албума „ Този свят е така прелестен “, на идната година – двете ѝ дългосвирещи плочи „ Обичам те “, а през 1973 г. – „ Вечност “ и „ Панаири “.

След известно спиране, след 1971 година, изпълнителката още веднъж става честа участничка в телевизионни постановки и стратегии на Хачо Бояджиев. Българската национална телевизия реализира няколко кино лентата за изпълнителката, като първият е „ Аз съм Лили “ от 1974 година

През 1973 година Лили Иванова, дружно с Тончо Русев, посещават фестивал в Чили, Виня дел Мар. Тя пее на 24-хиляден стадион. Първата вечер публиката се пробва да прогони певицата с викове „ Вън, комунистическа кучко “. Троен кордон разделя реализатори и почетни посетители от гневната аудитория. Изпълнителката, придобила опит от Рио де Жанейро, не помръдва от мястото си, запява и в мощната част на песента си съумява да накара публиката да утихне, а на финала я приветствана бурно. Там с „ Панаири “, „ Обичам те “ (преведена от Хулио Алегриа, тогавашен дипломат на Чили в София) и „ Камино “ печели огромната премия за осъществяване.

Същата година посещава Париж за Втория интернационален конкурс за поп песни и реализатори „ Гран при “, откъдето също се прибира с премия. На „ Златният Орфей “ през същата година Лили Иванова се среща с гостуващия Хулио Иглесиас, а на идната 1974 година печели „ Голямата премия за реализатор “.[18]

Третият брачен партньор на Лили Иванова е Янчо Таков, наследник на партийния функционер от ръководството на Тодор Живков Пеко Таков. Кумове са им Людмила Живковаи брачният партньор ѝ Иван Славков. Бракът не просъществува дълго. След развода (около 1975 г.) на изпълнителката са основани проблеми с намирането на участия.

През 1975 година е издадена първата биографична книга за певицата – „ Нашата Лили “, формирана от Ивайла Вълкова и Марин Бончев, съдържаща голям брой фрагменти – мемоари на нейни сътрудници, другари и фенове.

В средата на 70-те години Здравко Радоев управлява оркестър „ Маковете “, с който пее Лили Иванова. В оркестъра се включва като спомагателен китарист и певец Асен Гаргов, с който певицата стартира персонална и професионална връзка, която продължава 16 години.[19] Поради неразбирателства се образува нова група, водена от Гаргов, само че защото през този интервал певицата се развежда с третия си брачен партньор (който има влияние), тя половин година има компликации да си откри нови участия. След молба за подпомагане пред високопоставения генерал Илия Кашев, тя и оркестърът още веднъж биват ангажирани. С Асен Гаргов се вършат турнета в Съюз на съветските социалистически републики и Израел.

През 1975 година се записва албумът „ Танго “, на идната година – „ Стари мой приятелю “, а на по-следващата година – „ Гълъбът “ и „ Песни от Александър Йосифов “. През 1978 г. записва дуетния албум с Асен Гаргов „ Животът ни събира, животът ни разделя “. През 1979 година се появява двойният албум „ Моят град “.

Кариера през 80-те години

През 80-е години Лили Иванова има голям брой участия в Източна и Западна Германия. През 1981 година взе участие в развлекателното предаване „ Вечер в светлината на прожекторите (Abends im Rampenlicht) “ на немската телевизия DFF, където се показва дружно с Дорит Геблер, Ролф Херихт и Хелена Вондрачкова.[20] В средата на 80-те години театралният режисьор Фолкмар Нойман кани Лили Иванова за изяви в берлинския „ Фридрихщадтпаласт “ (Friedrichstadt-Palast). Тъй като в репертоара ѝ липсват подобаващи песни, за къс интервал от време тя приготвя англоезични песни, както и песни от българския ѝ репертоар, само че модифицирани на немски език. За нея пишат песни създателите Клаус Мунро, Ралф Арни, Арнолд Фритцш, Герхард Зийбхолц, Хорст Крюгер, Михаел Хансен и Дитер Шнайдер. Певицата непрекъснато пътува сред двете страни, и в интервала 1986 – 1991 година разчита главно на задължения в Германия. Там тя се изявява на доста места, в това число и в шоу-програми като „ Шареното котле “, и в нощни клубове, като от 1984 до 1990 година има повече от 1600 участия онлайн в Германска демократична република. През 1987 година певицата е формалният културен дипломат на България по време на честванията на 750-годинината на Берлин. След настъпването на стопански компликации в Германия и намаляването на уговорките, изпълнителката се връща дефинитивно в България.

През 1981 година излиза албумът „ Предупреждение “ и немскоезичният „ Kein Film War Schoner “, на идната година – „ Щурче “, а през 1983 г. – дуетният албум с Асен Гаргов „ Сърцето те избра “. През 1984 година се появява двойният албум „ Искам те “. През 1986 година се появява албумът „ Лили 86 “, на идната година – „ Ти ме повика “, а през 1989 г. – „ Тежка женитба “. Последните песни, написани от Асен Гаргов за Лили Иванова – „ Необяснимо е “ и „ Студ “, са записани в албума „ Тежка женитба “. Впоследствие Асен Гаргов не разрешава на Лили Иванова да извършва всичките му песни, написани за нея.

Кариера през 90-те години

След 10 ноември 1989 г. Концертна дирекция е закрита, заради което към този момент няма кой да обезпечава задължения на изпълнителите, както е било до тогава. Лили Иванова продължава да работи най-вече по частни участия и празненства с група от няколко музиканта. С нея взема участие Чочо Владовски, с който тя работи 4 години. След рецесията от 1996 година тя не може повече да си разреши група и за известно време употребява единствено синбек при участията си.

През 1990 година, в телевизионното предаване Всяка неделя спортните гимнастички Лили Игнатова и Диляна Георгиева в знак на митинг за отрицателно отношение на пресата към тях, демонстративно „ връщат “ медалите си. Две седмици по-късно Лили Иванова, въодушевена от тяхната реакция, пред Кеворк Кеворкян по лично предпочитание също връща оценката си „ Златна плоча “, до тогава обещано в България единствено на 5 души. Певицата стачкува, че бъдещите носители на оценката няма да се дефинират на основата на изключителни музикални заслуги, а ще я получават само за продадени 25 000 копия от албум за съответна година. В този диалог певицата декларира, че е продала над 2 милиона плочи.[21]

През 1993 година е записан албумът „ Хазарт “, а две години по-късно – „ Готови ли сте за обич “. В средата на 90-те години изпълнителката стартира още веднъж да прави независими концерти. Първоначално в дребни зали, тъй като се постанова сама да ги ангажира и заплаща, с инсталация чартърен и без оркестър. Постепенно концертите ѝ стават все по-търсени и огромни, заради което тя си разрешава да се устоя главно от тях. През 1998 година певицата записва диска „ Частен случай “.

Кариера от 2000 до 2009 година

През 2000 година Лили Иванова издава албума „ Ветрове “ и взема присъединяване с песента „ Камино “ в албума „ Каналето и другари “. През 2001 година следва Любовта е по-силна от всичко, през 2002 г. – Best 1, включва 6 песни в албума „ Хитове по текстове на Асен Ошанов “ и издава един дуетен сингъл с Драго Драганов.

Първият брой на списание Плейбой на български език, който излиза през април 2002 година, публикува еротична фотосесия на Лили Иванова, като фотосите са направени от екипа на Васил Къркеланов.[22][23] Проявата ѝ има отзив в медиите, като певицата изключително държи на обществената поддръжка, изразена в публикацията „ Браво, Лили! “ на Христо Кьосев[24] През 2003 година се появяват „ Илюзия, наречена обич “ и „ Best 2 “, а през 2004 г. – „ Танго “. През 2006 година изпълнителката е удостоена със звезда на Алеята на славата.[25]

През 2006 и 2009 година, без утвърждението на певицата, са оповестени две нейни неофициални биографии – „ Просто Лили “ и „ Лили. Един живот, една съдба… “. Лили Иванова обществено стачкува против двете издания – осъжда създателя на първата книга, а по-късно, когато излиза втората, привиква конференция, на която декларира, че написаната книга е недостоверна и не отразява истината за нейния живот.[26]

През 2007 и 2008 година Лили Иванова прави огромни концерти в Зала 1 на НДК, които са записани и излъчени от bTV. В тези две следващи години са издадени дисковете „ Една обич “ и „ Без правила “. На 9 януари 2009 година певицата изнася концерт в зала „ Олимпия “ в Париж, с което извършва своя отдавнашна фантазия (споделена в публикацията „ Срещи с имена от естрадата “ на Вера Грозева през 1979 г.)[27][28] Същата година открива Дните на София в Москва.[29]

През 2008 г. Мартин Карбовски взема обстойно биографично изявление в дома на изпълнителката, излъчено в два епизода на предаването „ Отечествен фронт “ по Нова телевизия.[30] През месец април 2009 година на българския пазар излиза автобиографичната книга „ Истината “ на Лили Иванова под редакцията на същия публицист.[31]

На 2 май 2009 година по bTV започва излъчването на документалната поредност „ Опасно близо – Лили Иванова “. Автор и режисьор на продукцията е Милена Будинова, която в продължение на към една година снима 10 едночасови епизода, които наблюдават актуалната работа на певицата и преглеждат моменти от нейния креативен път.[32]

На 6 юли 2009 година Лили Иванова получава почетно офицерско звание полковник от медицинските служби на Българската армия и е наградена с хладно оръжие.[33]

През месец юли 2009 година от компанията „ KVZ Music “ е контрактувана легалната дистрибуция на музиката на Лили Иванова в интернет, което разрешава нейни песни да се закупят през профилирани уеб сайтове за този вид търговия. [34][35]

В интервала 2009 – 2010 година певицата е в необятно отразен в медиите обществен спор с Митко Щерев и Асен Гаргов, вследствие на което взаимно си не разрешават да си изпълнявават музиката, водят се правосъдни разногласия и се упрекват в клюка.[36][37] Асен Гаргов не разрешава на певицата да пее песните му, написани за нея, защото не плащала авторски права.[38]

Кариера от 2010 година до през днешния ден

През 2010 и 2011 година гласност в медиите добиват инспекциите на Национална организация за приходите сред известни реализатори, като Лили Иванова също е обект на проверки за определяне на укрити налози.[39] Поради тази причина, макар предлагането на министъра на културата Вежди Рашидов да се отпусне пенсия за заслуги на певицата, финансовият министър Симеон Дянков се възпротивява, вследствие на което държавното управление отхвърля, аргументирайки се с неплатените от нейна страна налози.[40] Към 2010 година пенсията на изпълнителката е към 105 лева и на нея ѝ се постанова да се устоя с пеене.

През 2010 година се появяват албумите „ Този свят е жена “ и „ В името на вярата “.

В началото на 2012 година Лили Иванова показва записи по текстове на Явор Кирин, като песните „ Няма кой “ (музика: Красимир Гюлмезов), „ Другото лято “ (музика: Александър Бръзицов), „ Нейното име “ (музика: Росица Кирилова), „ Шепот “ (музика: Явор Кирин), „ Икар “ (музика: Камен Драндийски), записани в албума ѝ „ LI “. През същата година записва и „ Черната овца “ на група „ Ахат “ (Божидар Главев) и „ Светът е основан за нас “ (музика: Оги Енев, текст: Мартин Карбовски).[41] По-късно същата година се появяват видеоклиповете „ Ти не си за мен “ с присъединяване на Мариус Куркински, както и още три клипа – всички под режисурата на Явор Веселинов.

В края на 2012 година пред аудитория от към 15 000 души се провежда огромен тричасов концерт в зала Арена Армеец София, като певицата е първият български реализатор, представящ се в тази зала. На концерта показва 23 най-вече по-нови песни и 5 осъществявания на бис, като ѝ приглася лична групировка под наименованието „ Grand Li Orchestra “, включваща Бисер Иванов, Веселин Веселинов – Еко, Стоян Янкулов – Стунджи, Калин Вельов, Михаил Йосифов, Живко Петров и др.[42][43][44][45] Осем от изпълнените на концерта песни са показани в формалния VEVO канал на певицата в YouTube.[46]

През 2013 година певицата има присъединяване в московския дворец Кремъл по мотив юбилеен концерт на поета Иля Резник.[47]Преди предварителните избори за 42-ро Народно заседание през същата година Лили Иванова взе участие в финален концерт на предизборната акция на БСП.[48] На 12 октомври певицата изнася концерт в културния и конгресен център „ Сент Пиер “ в Брюксел пред аудитория от 650 души, измежду които е и еврокомисарят Кристалина Георгиева.[49] На концерта е премиера на песента „ Просто орис “, която няколко дни по-рано е записана в „ Студио 88 “ с тромпетиста Мишо Йосифов, който ѝ е аранжор и композитор. В края на годината bTV излъчва биографичния документален филм на Георги Тошев „ НепознатиТЕ: Лили Иванова – Необяснимо “, където сътрудници на певицата споделят усещания за началото на кариерата ѝ и за последните ѝ изяви.[50]

На 16 май 2015 година Лили Иванова изнася концерт в зала Troxy в Лондон, който е и нейният първи концерт в столицата на Англия. Концертът минава сполучливо и отзивите в медиите са единомислещи: певицата за следващ път потвърждава високия си професионализъм.[51][52][53]

Булстрад Арена – Русе, многофункционална зала с потенциал сред 5100 до 8100 индивида, е публично открита на 23 юли 2015 година с концерт на Лили Иванова.

Музикална активност

Певчески жанр и репертоар

Лили Иванова стартира кариерата си най-вече с известни за времето си италиански, френски и други непознати песни, като бива считана за добра имитаторка на стила на Рита Павоне. Въпреки това още в първите години на своята професионална работа стартира да се насочва главно към български авторски песни. В кариерата на множеството професионални реализатори от епохата на социализма огромна роля играе държавната конструкция Концертна дирекция, защото тя е управител и импресарио на артистите, като им обезпечава връзка с композитори, текстописци и музиканти, които да основават творчество за тях, а по едно и също време и ги ангажира за участия. По този метод, незабавно откакто певицата добива известна известност, тя получава опция да ѝ бъде основан самостоятелен репертоар, като това способства за построяването на личен певчески жанр. Стилът ѝ е присъщ, с подчертаната лиричност и благозвучност на музиката. Музиката ѝ през 60-те и 70-те години постоянно е със комплицирани и богати оркестрации, трагични преходи сред тихи и мощни моменти, изпълнявана нерядко с духов бенд, струнен оркестър, ритмична секция, електрически китари, с акценти на пиано или хамонд-орган и беквокали (понякога хорови), осезаема реверберация в гласа на изпълнителя. Впоследствие с отминаването на модата на този жанр, певицата извършва музика, съпроводена със звука най-много на електрически принадлежности. След 2000 година, изключително при живите си участия, песните, изпълнени върху звука на авансово записани синбеци, биват редувани с осъществявания, съпроводени от няколко инструмента – главно пиано, цигулка, китара и саксофон. Певицата неведнъж в кариерата си декларира какъв брой е значим за нея и какъв приоритет отдава на стойностния текст. Тя извършва главно поп-песни, написани от български композитори и текстописци. Също по този начин участват и песни на съветски, британски, немски, френски, турски, испански, италиански, румънски език и иврит, които извършва най-вече на турнетата си в чужбина. Съгласно прокарваната идеологическа политика, даже и непознати песни е било целесъобразно (макар и не изцяло строго спазвано) да се пеят на български език, заради което певицата има голям брой кавър версии на известни песни, станали известни на запад от Желязната завеса, което е нормална процедура за цялата известна музика от интервала преди 1989 г.).

Концертна активност и живи участия

В интервала на 60-те, 70-те и 80-те години Лили Иванова реализира многочислени концертни турнета в чужбина – най-вече в Съюз на съветските социалистически републики, само че също и в Германия, Куба, Япония, Турция, Чехия, Югославия, Унгария, Полша, Гърция, Португалия и други През 80-те работи интензивно в Германска демократична република, където извършва особено написани за нея песни от Арнолд Фрич и Петер Паулик (концертни турнета, шоу-програми във Фридрихщадтпаласт и другаде, участия в доста телевизионни предавания). След 90-те години на 20 век певицата е осъществила няколко турнета измежду българската емигрантска общественост в Съединени американски щати и Канада, а също по този начин е посещавала още веднъж и Русия. За да усили участията си в епохата на Прехода, с изключение на с обичайните концерти пред многочислена аудитория, певицата по-често си разрешава изявява и на по-малки прояви – в клубове и пиано питейни заведения, участия в частни празненства и промоции, фирмени тържества и други След 2000 година певицата всекидневно провежда дребен брой огромни, добре обявени и рекламирани концерти (веднъж годишно в София в зала 1 на НДК, нерядко в две следващи дати, както нерегулярни участия в огромните български градове).

За годините на своята кариера Лили Иванова е направила над 11 хиляди концерта, само че забележителната част от тях са в интервала преди 1989 година През 1961 година стартира с 8 лева хонорар на присъединяване, до 1965 година се повишава на 20 лева, когато става „ заслужила артистка “ получава 60 лева, а от 1975 година, когато става „ национална артистка “, до 1989 година всекидневно е получавала по 120 лева хонорар на присъединяване.

През 2018 година Лили Иванова прави турне в няколко български града: Пловдив (Зала С.И.²Л.А.), Варна, Русе, Благоевград, Ботевград, Свиленград, Плевен, Пловдив (Античен спектакъл (Пловдив)), София.

PETEL.BG