На 23 юни 1894 г. Международният атлетически конгрес, събрал се

На 23 юни 1894 година Международният атлетически конгрес, събрал се в парижкия университет Сорбона, утвърждава предлагането на френския държавник и състезателен запалянко барон Пиер дьо Кубертен да бъде възродена традицията на древногръцките олимпиади и един път на четири години да се организират „ съревнователни игри” с покана да вземат участие всички тогавашни нации.

Същия ден е основан комитет за осъществяване решенията на конгреса, в който влизат представители на 12 страни-участнички.

На 6 април 1896 година в Атина са открити първите възродени Олимпийски игри. В Атина идват 311 спортисти от 13 страни в света - Австралия, Австро-Унгария, България, Англия, Германия, Гърция, Дания, Съединени американски щати, Франция, Чили, Швейцария и Швеция.

На реконструирания мраморен стадион се събират 80 хиляди фенове. В програмата на игрите влизат 9 типа спорт – класическа битка, колоездене, гимнастика, плуване, пукотевица, тенис, тежка атлетика и фехтовка.

Специално място в Олимпиадата се отрежда на маратонското тичане, препоръчано в програмата от френския историк Мишел Бреал в памет на гръцкия боец Фидипидис, възвестил на атиняните успеха във войната с персийския цар Дарий. В надпреварата вземат присъединяване 46 бегачи.

Пръв до финала доближава 23-годишният Спиридон Луис от градчето Маруси, в този момент предградие на Атина. Самият крал надява на врата му най-висшия медал на Гърция. Подаряват му двуетажна къща, 10 крави и 30 овни. Става народен воин на Гърция.

След триумфа на първата Олимпиада игрите се организират постоянно във всяка високосна година.

Сега Международният олимпийски комитет (МОК) е най-голямата и най-уважавана в света спортна организация. Седалището на комитета се намира в Лозана.