Убит е Никола Вапцаров
На 23 юли Никола Вапцаров наказан на гибел и още същата вечер бива разстрелян, дружно с Антон Иванов, Антон Попов, Петър Богданов, Георги Минчев, Атанас Романов на Гарнизонното стрелбище в София. Молба на Вапцаров за опрощение е показана на Борис III, само че бива отклонена.
Никола Вапцаров е роден на 7 декември (24 ноември остарял стил) 1909 година в град Банско, тогава към момента в Османската империя. Баща му е войводата на Вътрешна македонска революционна организация Йонко Вапцаров, а майка му е Елена Везюва със съдействието на американската мисионерка мис Стоун приключва американския лицей в Самоков и по-късно става протестантска мисионерка и учителка. Като младеж той попада под мощното въздействие на руснака доктор Борис Майлер, който живее от 1919 година в къщата на Йонко Вапцаров като белогвардейски бежанец, оказал се (според по-късни улики) болшевишки сътрудник на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР). След неуспеха на Септемврийското въстание през 1923 година той бяга назад в Съюз на съветските социалистически републики. Предполага се, че е внедрен да осъществя плана за основаване на ляво крило на Вътрешна македонска революционна организация, тъй наречените Вътрешна македонска революционна организация (обединена). Неговият облик и въздействие върху възпитанието на юношата Никола в духа на комунистическата религия се акцентира във всички записки на Вапцаровата фамилия, издадени след 9 септември 1944 година От друга страна, къщата в Банско е посещавана от видни интелектуалци (поетите Пейо Яворов и Елисавета Багряна, художниците Константин Щъркелов, Иван Пенков и др.) и от короновани особи: цар Фердинанд, Вилхелм II, Борис III. През 20-те и 30-те години на ХХ век семейство Вапцарови има достъп в двореца; непокътнати са групови фотоси на юношата Никола с цар Борис ІІІ и обкръжението му.
Вапцаров учи в гимназията в Разлог (1924 – 1926), по-късно в Морското машинно учебно заведение във Варна (1926 – 1932), по-късно наречено на негово име. Той е на образователна процедура в началото на кораба „ Дръзки “, а през април и май 1932 година с кораба „ Бургас “ посещава Цариград, Фамагуста, Александрия, Бейрут, Порт Саид и Хайфа. При завършването на учебното заведение е създаден в сан офицерски претендент и получава диплом за машинен механик.
След дипломирането си Вапцаров постъпва на работа във фабриката на „ Българска горска промишленост “ АД в село Кочериново – като огняр и след това монтьор. Избран е за ръководител на професионалното сдружение, защитаващо правата на служащите. Едновременно с това провежда, написа и играе функции в любителски спектакъл. Сключва брак с Бойка Вапцарова и им се ражда наследник, Йонко, само че скоро детето се разболява и умира. През 1936 година след повреда е уволнен от фабриката. Премества се в София, където дълго време не съумява да си откри работа, само че Бойка стартира да работи като чиновничка в една банка. От 1936 до 1938 година Вапцаров работи за малко като механик във фабриката на братя Бугарчеви, а по-късно като огняр в Български държавни железници и в Софийски общински екарисаж. През септември 1940 година Вапцаров напуща екарисажа и след краткотрайна работа (около месец) в една изпитателна станция я напуща и остава незает.
Подривна и антифашистка активност
Вапцаров, който е с леви убеждения при започване на Втората международна война се занимава с просъветска активност. През ноември 1940 по време на Соболевата акция, той отпътува за Банско, където става уредник на събирането на подписи в поддръжка на съюзен контракт със Съюз на съветските социалистически републики. На 12 декември в дома на Вапцарови в град Банско е изработен обиск и поетът е задържан, откакто у него са открити компрометиращи материали. През втората половина на декември той е освободен под гаранция до разглеждане на преписката от прокурора. В първите дни на юни 1941 година Вапцаров е задържан още веднъж и от София е откаран и затворен в Разложкото полицейско ръководство по отношение на формираното там наказателно дело по присъединяване му в Соболевата акция. Полицията го интернира за три месеца в Годеч до произнасянето на съда. При проведения развой по реда на Закона за отбрана на страната (ЗЗД) го намират за почтен и той е оневинен. Междувременно Съюз на съветските социалистически републики е атакуван през юни от Германия и откакто се завръща в София на 31 август Вапцаров стартира да търси контакти за присъединяване в съпротивата. Така се свързва с Цвятко Радойнов, който е влезнал незаконно в страната отпред на една от няколко групи руски диверсанти през лятото на 1941 година Радойнов става началник на „ минноподривната комисия “ към Централен комитет на БРП(к), чиято задача е да провежда осъществяването на саботажна активност против държавните институции в България и немските войски, ситуирани в Царството. Никола Вапцаров е назначен за деловодител на „ минноподривната комисия “ и за активността си получава средства, с които устоя фамилията си, защото подривната организация е финансирана от Съюз на съветските социалистически републики.
През март 1942 година след продължителни агентурни дейности полицията прави арести на над 750 комунисти и безпартийни незаконни. Впоследствие към 60 от тях стават подсъдими по делото, станало известно като развой против Централен комитет на Българска работническа партия. Повдигнати са им обвинявания по реда на Закон за задълженията и договорите – за съдействие и помагателство на терористична група, финансирана от непозната страна във време на война, и за образуване на активност, целяща насилствена смяна на открития държавен ред в Царство България, както и за подривна активност против съюзническите немски войски. Вапцаров е задържан на 4 март и след мъчения в ареста признава за незаконната си активност. При последвалия обиск в дома му са открити револвер, шифровани мемоари, пропагандни материали и други доказателства, уличаващи го в тайна активност. На 6 юли 1942 година стартира процесът. Протоколът от откритото съвещание на Софийския боен съд от 6 юли 1942 година демонстрира, че пред съда Вапцаров се отхвърля от показанията си, дадени при следствието. На 23 юли той е наказан на гибел и още същата вечер бива разстрелян, дружно с Антон Иванов, Антон Попов, Петър Богданов, Георги Минчев, Атанас Романов на Гарнизонното стрелбище в София. Молба на Вапцаров за опрощение е показана на Борис III, само че бива отклонена.
Творчество
Импресията на Никола Вапцаров `О-в Марма`, оповестена в сп. „ Морски сговор “, Варна, 1933 година
Вапцаров редактира в. „ Литературен критик “ (1941). Публикува във вестниците „ Кормило “ (1936), „ Нова камбана “ (1937), „ Светлоструй “ (1939), „ София “ (1941), сп. „ Занаятчийска сказка “ (1937 – 41) и други През 1937 година печели конкурс на сп. „ Летец “ за художествено произведение с въздухоплавателен сюжет със стихотворението си „ Романтика “. Приживе Вапцаров издава единствено една стихосбирка – „ Моторни песни “ (1940) – под името Никола Йонков. Освен това написа пътеписи, разкази, рецензия, творби за деца и една пиеса. Някои от материалите са оповестени в периодическия щемпел, само че най-вече е издаван след гибелта си.
Възгледи по македонския въпрос
Никола Вапцаров е роден и израснал в средата на бански родолюбци. Баща му взе участие в българското национално-освободително придвижване в Македония и интензивно работи за българщината.Самият Вапцаров, както в годините на образованието си във Варна, по този начин и по-късно, демонстрира българското си национално схващане, само че и парещ сантиментален национализъм. Впоследствие, като прокомунистически насочен юноша, той е повлиян мощно от тезата на Коминтерна по Македонския въпрос от 1934 година – за основаване на обособена националност въз основата на македонската етнографска група от българския народ. Става член на така наречен Македонски книжовен кръжок, самодейността за чието основаване е на Централния комитет на Работническия юношески съюз (РМС). В отчета му: „ Върху Македония и отговорностите на писателите македонци към нея... “, прочетен пред колекция на кръжока през октомври 1938 година, се проучват дилемите на „ пишущите македонци “ за одобряване на „ македонската идея “. Вапцаров установи, че съществуват удобни условия за „ рекрутиране и втълпяване “ на „ македонско схващане “, тъй като в „ Сръбска и Гръцка Македония великобългарските утопии изстиват “. Последните фрази в отчета са: „ Ние сме македонци. И нашето творчество би трябвало да бъде в работа на македонската идея... “ Относно възгледите на кръжока по македонския въпрос, деятелят Михаил Сматракалев по-късно отбелязва: „ … ние тогава по този начин вярвахме на партията, че тя като кажеше, че бялото е черно и ние го възприемахме като черно… “.
Когато по-късно осъзнава, че е станал проводник на политика, която има негативни последствия, Вапцаров последователно се завръща към българските си корени. През септември 1940 година той в унисон с другите български писатели и поети възторжено посреща вестта за връщането на Южна Добруджа към България. През април 1941 година по-голямата част от Македония е присъединена към Царство България и в еуфорията, обхванала цялата страна, Македонският книжовен кръжок се саморазпуска. В броя си от 20 април 1941 година седмичникът „ Литературен критик “, чийто организатор е Вапцаров, приветства разгрома на Югославия от немските войски и честити Обединението на целия български народ.
За отбелязване е, че Вапцаров написа единствено на български език и не доближава до опити за кодификация на обособен македонски език. В неговия отчет от 1938 година въпросът за основаването на македонски литературен език липсва. Отделно в полицейското му разследване са непокътнати обясненията му от 1940 година където той се самоопределя като българин.
Според учен Димитър Митрев, самичък участник в Македонския книжовен кръжок, преселил се след войната в Скопие, „ македонските емигранти “ в България, които се стремели да бъдат „ македонски патриоти “ в „ съзнанието и подсъзнанието си таели ненадживени следи от „ великобългарски национализъм “ “. Такива „ нюанси “ съгласно него се забелязвали и в поетическите опити на Никола Вапцаров. В Република Македония Вапцаров е считан за етнически македонец.
Източник: bg.wikipedia.org
Никола Вапцаров е роден на 7 декември (24 ноември остарял стил) 1909 година в град Банско, тогава към момента в Османската империя. Баща му е войводата на Вътрешна македонска революционна организация Йонко Вапцаров, а майка му е Елена Везюва със съдействието на американската мисионерка мис Стоун приключва американския лицей в Самоков и по-късно става протестантска мисионерка и учителка. Като младеж той попада под мощното въздействие на руснака доктор Борис Майлер, който живее от 1919 година в къщата на Йонко Вапцаров като белогвардейски бежанец, оказал се (според по-късни улики) болшевишки сътрудник на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР). След неуспеха на Септемврийското въстание през 1923 година той бяга назад в Съюз на съветските социалистически републики. Предполага се, че е внедрен да осъществя плана за основаване на ляво крило на Вътрешна македонска революционна организация, тъй наречените Вътрешна македонска революционна организация (обединена). Неговият облик и въздействие върху възпитанието на юношата Никола в духа на комунистическата религия се акцентира във всички записки на Вапцаровата фамилия, издадени след 9 септември 1944 година От друга страна, къщата в Банско е посещавана от видни интелектуалци (поетите Пейо Яворов и Елисавета Багряна, художниците Константин Щъркелов, Иван Пенков и др.) и от короновани особи: цар Фердинанд, Вилхелм II, Борис III. През 20-те и 30-те години на ХХ век семейство Вапцарови има достъп в двореца; непокътнати са групови фотоси на юношата Никола с цар Борис ІІІ и обкръжението му.
Вапцаров учи в гимназията в Разлог (1924 – 1926), по-късно в Морското машинно учебно заведение във Варна (1926 – 1932), по-късно наречено на негово име. Той е на образователна процедура в началото на кораба „ Дръзки “, а през април и май 1932 година с кораба „ Бургас “ посещава Цариград, Фамагуста, Александрия, Бейрут, Порт Саид и Хайфа. При завършването на учебното заведение е създаден в сан офицерски претендент и получава диплом за машинен механик.
След дипломирането си Вапцаров постъпва на работа във фабриката на „ Българска горска промишленост “ АД в село Кочериново – като огняр и след това монтьор. Избран е за ръководител на професионалното сдружение, защитаващо правата на служащите. Едновременно с това провежда, написа и играе функции в любителски спектакъл. Сключва брак с Бойка Вапцарова и им се ражда наследник, Йонко, само че скоро детето се разболява и умира. През 1936 година след повреда е уволнен от фабриката. Премества се в София, където дълго време не съумява да си откри работа, само че Бойка стартира да работи като чиновничка в една банка. От 1936 до 1938 година Вапцаров работи за малко като механик във фабриката на братя Бугарчеви, а по-късно като огняр в Български държавни железници и в Софийски общински екарисаж. През септември 1940 година Вапцаров напуща екарисажа и след краткотрайна работа (около месец) в една изпитателна станция я напуща и остава незает.
Подривна и антифашистка активност
Вапцаров, който е с леви убеждения при започване на Втората международна война се занимава с просъветска активност. През ноември 1940 по време на Соболевата акция, той отпътува за Банско, където става уредник на събирането на подписи в поддръжка на съюзен контракт със Съюз на съветските социалистически републики. На 12 декември в дома на Вапцарови в град Банско е изработен обиск и поетът е задържан, откакто у него са открити компрометиращи материали. През втората половина на декември той е освободен под гаранция до разглеждане на преписката от прокурора. В първите дни на юни 1941 година Вапцаров е задържан още веднъж и от София е откаран и затворен в Разложкото полицейско ръководство по отношение на формираното там наказателно дело по присъединяване му в Соболевата акция. Полицията го интернира за три месеца в Годеч до произнасянето на съда. При проведения развой по реда на Закона за отбрана на страната (ЗЗД) го намират за почтен и той е оневинен. Междувременно Съюз на съветските социалистически републики е атакуван през юни от Германия и откакто се завръща в София на 31 август Вапцаров стартира да търси контакти за присъединяване в съпротивата. Така се свързва с Цвятко Радойнов, който е влезнал незаконно в страната отпред на една от няколко групи руски диверсанти през лятото на 1941 година Радойнов става началник на „ минноподривната комисия “ към Централен комитет на БРП(к), чиято задача е да провежда осъществяването на саботажна активност против държавните институции в България и немските войски, ситуирани в Царството. Никола Вапцаров е назначен за деловодител на „ минноподривната комисия “ и за активността си получава средства, с които устоя фамилията си, защото подривната организация е финансирана от Съюз на съветските социалистически републики.
През март 1942 година след продължителни агентурни дейности полицията прави арести на над 750 комунисти и безпартийни незаконни. Впоследствие към 60 от тях стават подсъдими по делото, станало известно като развой против Централен комитет на Българска работническа партия. Повдигнати са им обвинявания по реда на Закон за задълженията и договорите – за съдействие и помагателство на терористична група, финансирана от непозната страна във време на война, и за образуване на активност, целяща насилствена смяна на открития държавен ред в Царство България, както и за подривна активност против съюзническите немски войски. Вапцаров е задържан на 4 март и след мъчения в ареста признава за незаконната си активност. При последвалия обиск в дома му са открити револвер, шифровани мемоари, пропагандни материали и други доказателства, уличаващи го в тайна активност. На 6 юли 1942 година стартира процесът. Протоколът от откритото съвещание на Софийския боен съд от 6 юли 1942 година демонстрира, че пред съда Вапцаров се отхвърля от показанията си, дадени при следствието. На 23 юли той е наказан на гибел и още същата вечер бива разстрелян, дружно с Антон Иванов, Антон Попов, Петър Богданов, Георги Минчев, Атанас Романов на Гарнизонното стрелбище в София. Молба на Вапцаров за опрощение е показана на Борис III, само че бива отклонена.
Творчество
Импресията на Никола Вапцаров `О-в Марма`, оповестена в сп. „ Морски сговор “, Варна, 1933 година
Вапцаров редактира в. „ Литературен критик “ (1941). Публикува във вестниците „ Кормило “ (1936), „ Нова камбана “ (1937), „ Светлоструй “ (1939), „ София “ (1941), сп. „ Занаятчийска сказка “ (1937 – 41) и други През 1937 година печели конкурс на сп. „ Летец “ за художествено произведение с въздухоплавателен сюжет със стихотворението си „ Романтика “. Приживе Вапцаров издава единствено една стихосбирка – „ Моторни песни “ (1940) – под името Никола Йонков. Освен това написа пътеписи, разкази, рецензия, творби за деца и една пиеса. Някои от материалите са оповестени в периодическия щемпел, само че най-вече е издаван след гибелта си.
Възгледи по македонския въпрос
Никола Вапцаров е роден и израснал в средата на бански родолюбци. Баща му взе участие в българското национално-освободително придвижване в Македония и интензивно работи за българщината.Самият Вапцаров, както в годините на образованието си във Варна, по този начин и по-късно, демонстрира българското си национално схващане, само че и парещ сантиментален национализъм. Впоследствие, като прокомунистически насочен юноша, той е повлиян мощно от тезата на Коминтерна по Македонския въпрос от 1934 година – за основаване на обособена националност въз основата на македонската етнографска група от българския народ. Става член на така наречен Македонски книжовен кръжок, самодейността за чието основаване е на Централния комитет на Работническия юношески съюз (РМС). В отчета му: „ Върху Македония и отговорностите на писателите македонци към нея... “, прочетен пред колекция на кръжока през октомври 1938 година, се проучват дилемите на „ пишущите македонци “ за одобряване на „ македонската идея “. Вапцаров установи, че съществуват удобни условия за „ рекрутиране и втълпяване “ на „ македонско схващане “, тъй като в „ Сръбска и Гръцка Македония великобългарските утопии изстиват “. Последните фрази в отчета са: „ Ние сме македонци. И нашето творчество би трябвало да бъде в работа на македонската идея... “ Относно възгледите на кръжока по македонския въпрос, деятелят Михаил Сматракалев по-късно отбелязва: „ … ние тогава по този начин вярвахме на партията, че тя като кажеше, че бялото е черно и ние го възприемахме като черно… “.
Когато по-късно осъзнава, че е станал проводник на политика, която има негативни последствия, Вапцаров последователно се завръща към българските си корени. През септември 1940 година той в унисон с другите български писатели и поети възторжено посреща вестта за връщането на Южна Добруджа към България. През април 1941 година по-голямата част от Македония е присъединена към Царство България и в еуфорията, обхванала цялата страна, Македонският книжовен кръжок се саморазпуска. В броя си от 20 април 1941 година седмичникът „ Литературен критик “, чийто организатор е Вапцаров, приветства разгрома на Югославия от немските войски и честити Обединението на целия български народ.
За отбелязване е, че Вапцаров написа единствено на български език и не доближава до опити за кодификация на обособен македонски език. В неговия отчет от 1938 година въпросът за основаването на македонски литературен език липсва. Отделно в полицейското му разследване са непокътнати обясненията му от 1940 година където той се самоопределя като българин.
Според учен Димитър Митрев, самичък участник в Македонския книжовен кръжок, преселил се след войната в Скопие, „ македонските емигранти “ в България, които се стремели да бъдат „ македонски патриоти “ в „ съзнанието и подсъзнанието си таели ненадживени следи от „ великобългарски национализъм “ “. Такива „ нюанси “ съгласно него се забелязвали и в поетическите опити на Никола Вапцаров. В Република Македония Вапцаров е считан за етнически македонец.
Източник: bg.wikipedia.org
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ