Няма никаква нужда да се пипа текстът за курса на лева
На 23 януари председателката на бюджетната комисия в Народното събрание Менда Стоянова е внесла предложение за смяна на член 29 от Закона за БНБ**, с което за първи път след въвеждане на закрепения курс на лв. към немската марка и след това - еврото ще се промени законовата наредба за курса. Според новия текст от датата на присъединяване на България в чакалнята за еврото - ERM II, формалният валутен курс на лв. към еврото е еднакъв на централния курс сред еврото и лв., контрактуван с останалите страни в ERM II (страните от еврозоната плюс Дания) и ЕЦБ по съответните резолюции и съглашения. Така, на процедура се основава научен риск други страни да могат да желаят смяна на курса на лв.. Министерството на финансите и Българска народна банка настояват, че новият текст е наложителен за участието в ERMII и еврозоната и че поддържат уговорката си България да влезе в ERMII и еврозоната със настоящия курс - 1.95583 лв. за едно евро.
Не съществува никаква нужда – правна или административна, която да изисква препоръчаният текст от група народни представители на ГЕРБ да се включва в националното законодателство, изключително пък, като трета алинея на чл.29 от Закона за Българска народна банка.
Цитираните в оферти текст два документа на ЕЦБ и на централните банки на страните отвън еврозоната са наложителни за работата на банките и без да се включени в закон. Както е известно, документите от подобен тип са многочислени и могат да се видят и на страницата на нашата централна банка.
Документите, които се загатват в плана на госпожа Менда Стоянова, по наличие се отнасят за претенденти за паричния механизъм с плаващи валутни курсове, каквито са били първите 11 страни, образували валутния съюз, както и по-късно останалите, които са се включили, в това число и Словакия през 2009 година По-точно, тези документи са годни за включването в парично-валутния съюз, както някои назовават еврозоната, а не за присъединение към тъй наречените чакалня (ERM II). Може би и по тази причина се твърди, че препоръчаният текст е признат от ЕЦБ. Тук ще си разреша да изтъквам един доста прочут немски социолог – Улрих Бек. В книгата си " Германска Европа " той загатва, че в Брюксел, а и в Германия постоянно се бърка валутният механизъм (чакалнята за еврото - ERM II, б. р.) с валутния съюз – еврозоната. Нещо сходно е станало и при нашето координиране сред бюджетната комисия и ЕЦБ.
През годините от 2008 и идващите съм имала опция да изяснявам, че страните с закрепен курс на валута могат да се включат в ERM II, без да е належащо да минават към плаващ курс. Това е решено в специфична резолюция на ЕЦБ през 2000 година В интервала 1992-1997 година, когато са се обсъждали въпросите на паричния съюз, е имало концепция да се изисква страните с закрепен курс на първо време да излязат от него и по-късно да се причислят към ERM II. Тази концепция е била изоставена по-късно. В посоченото решение на ЕЦБ от 2000 година се изисква страните с закрепен курс в писмото за присъединение към ERM II да посочат курса, който са фиксирали към еврото и да заявяват, че няма да има девалвации в интервала на престояване в чакалнята. Така са постъпили балтйските страни. Те обаче за разлика от нас са влезнали в чакалнята незабавно с сключване на контракта за участие и административната процедура е била изпълнена с писмата за закрепения курс. Едва при приемането им в еврозоната са налице съглашения с ЕЦБ, в които се цитира и Споразумението от 16 март 2006 година, включено и в текста на Менда Стоянова.
Не съществува никаква нужда – правна или административна, която да изисква препоръчаният текст от група народни представители на ГЕРБ да се включва в националното законодателство, изключително пък, като трета алинея на чл.29 от Закона за Българска народна банка.
Цитираните в оферти текст два документа на ЕЦБ и на централните банки на страните отвън еврозоната са наложителни за работата на банките и без да се включени в закон. Както е известно, документите от подобен тип са многочислени и могат да се видят и на страницата на нашата централна банка.
Документите, които се загатват в плана на госпожа Менда Стоянова, по наличие се отнасят за претенденти за паричния механизъм с плаващи валутни курсове, каквито са били първите 11 страни, образували валутния съюз, както и по-късно останалите, които са се включили, в това число и Словакия през 2009 година По-точно, тези документи са годни за включването в парично-валутния съюз, както някои назовават еврозоната, а не за присъединение към тъй наречените чакалня (ERM II). Може би и по тази причина се твърди, че препоръчаният текст е признат от ЕЦБ. Тук ще си разреша да изтъквам един доста прочут немски социолог – Улрих Бек. В книгата си " Германска Европа " той загатва, че в Брюксел, а и в Германия постоянно се бърка валутният механизъм (чакалнята за еврото - ERM II, б. р.) с валутния съюз – еврозоната. Нещо сходно е станало и при нашето координиране сред бюджетната комисия и ЕЦБ.
През годините от 2008 и идващите съм имала опция да изяснявам, че страните с закрепен курс на валута могат да се включат в ERM II, без да е належащо да минават към плаващ курс. Това е решено в специфична резолюция на ЕЦБ през 2000 година В интервала 1992-1997 година, когато са се обсъждали въпросите на паричния съюз, е имало концепция да се изисква страните с закрепен курс на първо време да излязат от него и по-късно да се причислят към ERM II. Тази концепция е била изоставена по-късно. В посоченото решение на ЕЦБ от 2000 година се изисква страните с закрепен курс в писмото за присъединение към ERM II да посочат курса, който са фиксирали към еврото и да заявяват, че няма да има девалвации в интервала на престояване в чакалнята. Така са постъпили балтйските страни. Те обаче за разлика от нас са влезнали в чакалнята незабавно с сключване на контракта за участие и административната процедура е била изпълнена с писмата за закрепения курс. Едва при приемането им в еврозоната са налице съглашения с ЕЦБ, в които се цитира и Споразумението от 16 март 2006 година, включено и в текста на Менда Стоянова.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ