Националният филхармоничен хор с концерт, посветен на Чайковски
На 23 октомври Националният филхармоничен хор и неговият диригент Славил Димитров канят публиката на концерт, отдаден на 180 години от рождението на един от най-ярките създатели в международната музикална история Пьотър Илич Чайковски. В програмата: В програмата: „ Соловушко “, „ Ночевала тучка золотая “, „ Не кукушечка во сыром бору “, „ Без поры да без времени “, „ На сон грядущий “, „ Вечер “, „ Девет духовно-музикални съчинения “, фрагменти от Литургия на Св. Йоан Златоуст “ и „ Всенощно бдение “
В региона на хоровата музика Чайковски е прочут като първият съветски композитор, композирал песнопения за църковна работа. Написани в духа на староруските църковни химни, тези творби са с музикален език, който сочи пътя към бъдещето. Светската хорова музика, част от която ще бъде показана от Националния филхармоничен хор, е по-малко известна на необятната аудитория, само че е изненадващо възхитителна. Тези дребни музикални бижута, написани за разнообразни типове хор, са с всички познати качества на мелодията и богата естетика, с които свързваме Чайковски.
От основаването си до през днешния ден Националният филхармоничен хор утвърждава името си на внушителен изпълнителски състав. След 1981 се причислява към състава на Софийската филхармония, до тогава съществува независимо като Българска хорова шапка. Хорът реализира извънредно сполучливи гастроли в Европа, Америка и Азия. Редовен участник е на летните оперни спектакли в разнообразни френски градове: с „ Норма “ от Белини (диригент Е. Чакъров, в Ним), на „ Макбет “ от Верди (диригент Дж. Фултън, в Оранж), с „ Турандот “ на Пучини (21 представления) и „ Набуко “ на Верди (17 представления в Париж, диригент М. Пласон). Вестник „ Фигаро “ отбелязва събитията като „ великолепно достижение със пристрастеност, което провокира екстаз “. Хорът взе участие със независими стратегии в отбелязването на ХХ сесия на ЮНЕСКО в Париж. Той е в състава на изпълнителите на Деветата симфония на Бетовен в Тържествения концерт по време на сесия на ЮНЕСКО през 1980 година в „ Сава-център “ в Белград. През 1986 година е почетен с достойнството да открие в Рим Българската академия за изкуство и просвета, основана от Борис Христов. Изключителен триумф бележи осъществяването на „ Песните на Гуре “ от Шьонберг под диригентството на Зубин Мета на Флорентинския интернационален фестивал (1986). Филхармоничният хор взе участие постоянно във водещи европейски интернационалните фестивали: „ Пражка пролет “, „ Братиславски музикални дни “, Музикален фестивал – Бърно, Дрезденски музикален фестивал, Гръцки фестивал „ Димитрия “. Дирижиран е от изтъкнати музиканти като Херман Абендрот, Рикардо Мути, Курт Мазур, Мишел Пласон, Генадий Рождественски, Евгений Светланов и доста други. Получава висока оценка за извънредно богатата си изпълнителска и звукозаписна активност, значима заслуга за която има дългогодишният му основен диригент проф. Георги Робев. След него диригенти на хора са Любка Пешева и Илия Михайлов. От 2015 година диригент е Славил Димитров, а хормайстор е София Бърдарска. Националният филхармоничен хор е притежател на премията „ Кристална лира “ (2016) на Съюза на българските музикални и танцови дейци в категория „ Хорово изкуство “. Носител е и на влиятелното звание „ Музикант на годината “ (2016).
В региона на хоровата музика Чайковски е прочут като първият съветски композитор, композирал песнопения за църковна работа. Написани в духа на староруските църковни химни, тези творби са с музикален език, който сочи пътя към бъдещето. Светската хорова музика, част от която ще бъде показана от Националния филхармоничен хор, е по-малко известна на необятната аудитория, само че е изненадващо възхитителна. Тези дребни музикални бижута, написани за разнообразни типове хор, са с всички познати качества на мелодията и богата естетика, с които свързваме Чайковски.
От основаването си до през днешния ден Националният филхармоничен хор утвърждава името си на внушителен изпълнителски състав. След 1981 се причислява към състава на Софийската филхармония, до тогава съществува независимо като Българска хорова шапка. Хорът реализира извънредно сполучливи гастроли в Европа, Америка и Азия. Редовен участник е на летните оперни спектакли в разнообразни френски градове: с „ Норма “ от Белини (диригент Е. Чакъров, в Ним), на „ Макбет “ от Верди (диригент Дж. Фултън, в Оранж), с „ Турандот “ на Пучини (21 представления) и „ Набуко “ на Верди (17 представления в Париж, диригент М. Пласон). Вестник „ Фигаро “ отбелязва събитията като „ великолепно достижение със пристрастеност, което провокира екстаз “. Хорът взе участие със независими стратегии в отбелязването на ХХ сесия на ЮНЕСКО в Париж. Той е в състава на изпълнителите на Деветата симфония на Бетовен в Тържествения концерт по време на сесия на ЮНЕСКО през 1980 година в „ Сава-център “ в Белград. През 1986 година е почетен с достойнството да открие в Рим Българската академия за изкуство и просвета, основана от Борис Христов. Изключителен триумф бележи осъществяването на „ Песните на Гуре “ от Шьонберг под диригентството на Зубин Мета на Флорентинския интернационален фестивал (1986). Филхармоничният хор взе участие постоянно във водещи европейски интернационалните фестивали: „ Пражка пролет “, „ Братиславски музикални дни “, Музикален фестивал – Бърно, Дрезденски музикален фестивал, Гръцки фестивал „ Димитрия “. Дирижиран е от изтъкнати музиканти като Херман Абендрот, Рикардо Мути, Курт Мазур, Мишел Пласон, Генадий Рождественски, Евгений Светланов и доста други. Получава висока оценка за извънредно богатата си изпълнителска и звукозаписна активност, значима заслуга за която има дългогодишният му основен диригент проф. Георги Робев. След него диригенти на хора са Любка Пешева и Илия Михайлов. От 2015 година диригент е Славил Димитров, а хормайстор е София Бърдарска. Националният филхармоничен хор е притежател на премията „ Кристална лира “ (2016) на Съюза на българските музикални и танцови дейци в категория „ Хорово изкуство “. Носител е и на влиятелното звание „ Музикант на годината “ (2016).
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ