Св. Поликарп, епископ Смирненски, имал дар на чудотворство и изцерение на много болести
На 23 февруари Православната черква уважава св. свещеномъченик Поликарп, свещеник Смирненски – ревнив просветител на вярата Христова, имал подарък на чудотворство и изцерения на заболявания. Поставен на клада да изгори жив, огънят не го увредил.
Проболи го с копие и изгорили тялото му през 167 година.
Свети свещеномъченик Поликарп в детските си години бил осиновен от богата бездетна вдовица, на име Калиста, живееща в гр. Смирна, Мала Азия. Благодарение на нея той получил положително обучение и бил учтив в духа на алтруизма и милосърдието. След гибелта й Поликарп наследил цялото й благосъстояние и го раздал на бедните.
Епископ Поликарп бил един от Апостолските мъже. Неговият възпитаник св. Ириней Лионски и Евсевий свидетелстват, че св. Поликарп бил възпитаник на деятел Йоан Богослов.
В продължение на доста години бил вторият свещеник на Смирна (Мала Азия). Св. Ириней споделя, че за свещеник го сложили самите апостоли – „самовидците на Господа“.
Сам св. Игнатий Богоносец, при запознанството си с тогава младия Поликарп, му завещал следното: „Както на кормчията са нужни ветрове или на застигнатия от стихия – кей, по този начин в днешното време си необходим ти, с цел да достигнем Бог“.
Св. Поликарп бил очевидец на мъченическата гибел на св. Игнатий. След гибелта му той станал „вожд на цяла Азия“, по думите на Блажени Йероним. Сред многото други сведения за него, св. Ириней споделя, че към края на живота си св. Поликарп обитавал известно време в Рим и обърнал доста еретици.
Особеното състояние на св. Поликарп било и основната причина за неговата мъченическа гибел – езичниците в Смирна го повели към кладата, тъй като го считали за татко на християните и развратител на Азия.
Св. Поликарп изпращал доста послания до прилежащите църковни общини. От тях е непокътнато в целокупност до през днешния ден неговото Послание до филипийците. В древността посланието било високо ценено, а по свидетелството на блажени Йероним, в някои църковни общини било четено и по време на богослуженията.
По въодушевление и време на написване то е близо до посланията на св. Игнатий Богоносец.
Значението на св. Поликарп в историята на светоотеческото богословие е ясно охарактеризирана от Г.В. Флоровски: като възпитаник на ап. Иоан Богослов и преподавател на св. Ириней Лионски, св. Поликарп „бил изразител на създаващата се тогава малоазиатска традиция в богословието, която за пръв път била поредно изложена от св. Ириней и за която е присъща сотериологическата позиция – изповядване на вярата, произхождащо от съзерцанието на изкупителното дело на Христа“.
Проболи го с копие и изгорили тялото му през 167 година.
Свети свещеномъченик Поликарп в детските си години бил осиновен от богата бездетна вдовица, на име Калиста, живееща в гр. Смирна, Мала Азия. Благодарение на нея той получил положително обучение и бил учтив в духа на алтруизма и милосърдието. След гибелта й Поликарп наследил цялото й благосъстояние и го раздал на бедните.
Епископ Поликарп бил един от Апостолските мъже. Неговият възпитаник св. Ириней Лионски и Евсевий свидетелстват, че св. Поликарп бил възпитаник на деятел Йоан Богослов.
В продължение на доста години бил вторият свещеник на Смирна (Мала Азия). Св. Ириней споделя, че за свещеник го сложили самите апостоли – „самовидците на Господа“.
Сам св. Игнатий Богоносец, при запознанството си с тогава младия Поликарп, му завещал следното: „Както на кормчията са нужни ветрове или на застигнатия от стихия – кей, по този начин в днешното време си необходим ти, с цел да достигнем Бог“.
Св. Поликарп бил очевидец на мъченическата гибел на св. Игнатий. След гибелта му той станал „вожд на цяла Азия“, по думите на Блажени Йероним. Сред многото други сведения за него, св. Ириней споделя, че към края на живота си св. Поликарп обитавал известно време в Рим и обърнал доста еретици.
Особеното състояние на св. Поликарп било и основната причина за неговата мъченическа гибел – езичниците в Смирна го повели към кладата, тъй като го считали за татко на християните и развратител на Азия.
Св. Поликарп изпращал доста послания до прилежащите църковни общини. От тях е непокътнато в целокупност до през днешния ден неговото Послание до филипийците. В древността посланието било високо ценено, а по свидетелството на блажени Йероним, в някои църковни общини било четено и по време на богослуженията.
По въодушевление и време на написване то е близо до посланията на св. Игнатий Богоносец.
Значението на св. Поликарп в историята на светоотеческото богословие е ясно охарактеризирана от Г.В. Флоровски: като възпитаник на ап. Иоан Богослов и преподавател на св. Ириней Лионски, св. Поликарп „бил изразител на създаващата се тогава малоазиатска традиция в богословието, която за пръв път била поредно изложена от св. Ириней и за която е присъща сотериологическата позиция – изповядване на вярата, произхождащо от съзерцанието на изкупителното дело на Христа“.
Източник: bg-voice.com
КОМЕНТАРИ