Валерий Тодоров: БНТ трябва да изпреварва, а не да догонва. В статуквото няма бъдеще
На 23 август Съветът за електронни медии (СЕМ) би трябвало да разгласи избора си за нов общоприет шеф на Българската национална телевизия (БНТ). Девет са претендентите за поста на публичната медия. беседва с Валерий Тодоров, който е един от тях.
Г-н Тодоров, за какво решихте да се кандидатирате за общоприет шеф на Българска национална телевизия?
Това е моя професионална мотивация. Знаете, че съм работил в радиото, правил съм вестници, работил съм за Българска национална телевизия още в най-младите си години. Снимал съм за „ Светът в деяние ", за разнообразни излъчвания на Българска национална телевизия. Получи се по този начин, че през годините моят приоритет беше радиото, само че постоянно съм запазвал интереса си към малкия екран.
Стремежът ми в този момент е подбуден от развиването на новите технологии. Приложил съм и имам иновационни хрумвания в региона на медиите. Иска ми се това, което знам, което мога, да получи естествено продължение.
Ако бъдете определен, кои ще са най-важните промени, които ще извършите в Националната телевизия?
Залагам на новите технологии, на обновлението, на диалогичната, интерактивната персонифицирана публицистика, междужанровите формати, хибридните медийни услуги, на новия фен, който желае всичко, когато и да е, на всяко място и на всяко налично устройство. Националната телевизия е изправена пред доста огромно предизвикателство – да покаже през новите медийни платформи, посредством ефира и „ дребния екран “ благосъстоянието на архивите си, многообразието на наличието, големия професионализъм на публицистите. Тя би трябвало да изпреварва, а не да догонва трендовете и упованията. „ Облачни “ технологии за транспорт и предпазване, виртуални студийни технологии, евтина мобилна техника за наличие на мястото на събитията. Българска национална телевизия би трябвало да завоюва новия фен, който към този момент съвсем не познава радиоапарата, а неговият тв приемник е на дланта му. В статуквото няма бъдеще. Трябва да бъде преодолян страхът от смяната.
В момента този гърмеж на нови медии, нови технологии провокира остра конкуренция сред наличието и технологията. В този спор кой ще победи аз мисля, че в последна сметка най-важно е наличието, тъй като всеки към този момент може да сътвори задоволително налична технология, само че качествено наличие не може да основава всеки, изключително с марката и отговорностите на една социална медия като Българска национална телевизия.
Искам това, което е познато, което се счита за одобрено, да бъде подложено на смяна, на ребрандинг и в същото време да влязат тези нови мобилни, хибридни технологии, които да притеглят младото потомство, новия фен.
Всъщност Българска национална телевизия е изправена пред едно значимо предизвикателство - да откри, да приготви, да притегли подрастващия нов фен. Този, който желае да има всичко, на всички места, когато и да е, с най-високо качество на наличието и технологиите. Надявам се да го получи с марката и качеството на Българска национална телевизия.
Какво мислите за Закона за радио и телевизия – би трябвало ли да бъде изменен в частта за избор на общоприет шеф на Българска национална телевизия и БНР и за какво?
Този закон е безнадеждно стар и безусловно несъответстващ на тези условия, които предлага развиването на технологиите.
Този закон беше юридически в друго време. Законодателната среда отвън него се промени, а той не се разви. Получи се по този начин, че Законът за радиото и малкия екран /ЗРТ/ е свръхрегулативен за публичните медии - Българска национална телевизия и БНР, а в същото време остави отвън полето на регулация редица значими области, които засягат всички медии. Ние разделяме медиите на търговски и публични, само че в действителност всяка медия е публичен артикул. Тя е публичен интерес. Това е поръчка на обществото към нас, към публицистите. Затова законът би трябвало да бъде изменен. В него има към този момент доста остарели показа. Смятам, че през годините се ускори регулацията, за сметка на саморегулацията, което пък е главно условие на Комитета на министрите, на Европарламента, въобще във всички европейски наставления.
Например - Съветът за електронни медии (СЕМ), който избира генералните шефове и управителните тела, към този момент е с мандат 6 години. Там официално са планувани нови назначения и възобновяване посредством чоп. Новите назначения се бавят, възобновяване не се прави, дори се оспорва и се получава по този начин, че един състав на Съвет за електронни медии може да избере три управления на националните медии. Това значи цялостен превес на регулацията. Като отчетем, че Съвет за електронни медии се избира по политически квоти, това естествено основава предпоставки, основава внушения и упования за политическа интервенция и в множеството от случаите - като очакваш нещо, то се случва.
Като отчетем и че мандатите на генералните шефове са три години, каквито мандати няма на никое място, нито в Европейски Съюз, нито отвън него - това подлага на мощна неустойчивост БНР и Българска национална телевизия. Нормално е мандатите на управителните органи на обществните медии да бъдат 4-5 години, както са мандатите в културната сфера у нас. Тогава към този момент можем да приказваме за непоклатимост. Дълъг е този диалог за Закона за радиото и малкия екран, само че считам, че той в този си тип е безнадеждно стар.
Да оставим настрани и че с последните ремонти, които бяха направени, се иззе главният либерален принцип - мандатността. Тези прецеденти основават предпоставки за последващи. Получава се по този начин, че ето - изборът за общоприет шеф на Българска национална телевизия беше отсрочен поради едните избори, след това поради другите, в този момент стартират още веднъж увъртания поради Българското председателство. Утре може да има още едни избори. Тогава какво? Оказва се, че един шеф може да бъде закрепостен, а това не е здравословно нито за медията, нито за самия него. Защото всичко в този момент се прави за деня, на мига, без ясна вероятност.
Откакто бяха оповестени кандидатурите за нов общоприет шеф на Българска национална телевизия, не стопират спекулациите, че някои от претендентите са инструмент за преодоляване на малкия екран от ръководещите т.е. ГЕРБ и/или Делян Пеевски. Вие виждате ли такива претенденти и в случай че да – кои са те?
Аз виждам това, което виждате и вие. Въпросът е това, което не виждаме, то е най-тревожното. Дано това са единствено опити, нека не са съумели, до момента в който ние се чудим дали ще го има, дали няма да го има този конкурс и кои са любимците на властта.
Самият факт, че някои от сътрудниците от медиите тиражират не нуждата да се извърши един стабилен избор за социална медия, а се пробват да разпознаят и да утвърдят любимците на властта... мен това ме тревожи. Но най-много ме тревожи това, което не виждаме.
А мислите ли, че ще има определен нов общоприет шеф?
Ако не бъде изработен избор, ще зародят доста въпроси, изключително в навечерието на председателството на Европейски Съюз. Ако Съветът за електронни медии, който отсрочи няколко пъти състезанието, а един път дори и личното си решение за насрочване на конкурс, не го организира и в този момент, мисля, че ще възникне въпрос за съществуването на този съвет. Той може да отхвърли самия себе си.
В края на краищата, за разлика от Комисията за контролиране на известията, която е държавен регулатор, Съвет за електронни медии е публичен регулатор, без значение, че е образуван по политически квоти.
В края на юли в уеб страницата на Българска национална телевизия се появи информация, съгласно която през юни Вяра Анкова е пуснала поръчки за нов сериал и за техника на стойност милиони левове, само че тези поръчки са оповестени като незабавни т.е. минават без търг. Мислите ли, че това е сигнал, че ръководещите ще влияят на Съвет за електронни медии и няма да бъде определен нов общоприет шеф на Българска национална телевизия, а госпожа Анкова ще си остане още несигурно време на поста?
Тук можем да влезем в областта на астрологията. Не знам до каква степен са незабавни тези поръчки. На този въпрос би трябвало да отговори Съвет за електронни медии или новият общоприет шеф, който ще може да види дали те имат характера на неотложност. Може би този ход внушава - виждате ли ние ще сме и идващите. По-скоро считам, че това е обвързвано с някаква програмна нужда. Но, отново изричам единствено съмнение.
И съгласно вас има ли вид госпожа Анкова да си остане шеф за неопределен срок?
След като до момента бяха открити няколко разновидността, постоянно ще се откри още един. Не бива да го изключваме. Вие виждате на коя позиция е страната ни по независимост на словото, виждате оценките в последния отчет на Европейската комисия - какви тежки евфемизми са употребявани, с цел да се формулира зависимостта, която царува в някои от медиите. Не би било добър знак в навечерието на нашето председателство на Европейски Съюз да се стигне до подобен казус. Още повече, че измежду претендентите има задоволително готови хора, някои от тях дори са много по-подготвени от тези, които са на управнически постове в Българска национална телевизия сега.
Покрай побоя над Иво Никодимов стана ясно че Националната телевизия е член на организация на търговци, каквато е КРИБ. Какъв е Вашият коментар?
Моят коментар е - без коментар. Мисля, че това присъединяване не е артикул на някаква нужда. Не знам дали носи някакъв публичен авторитет, не знам дали е плюс за самото управление, защото публичната медия би трябвало да е равноотдалечена от всички стопански и политически структури. Приближаването до една или друга неизбежно основава чувство за нерегламентирана непосредственост и взаимозависимост. Може би не е измежду най-сполучливите решения на управителния екип на малкия екран. А по отношение на побоя над Иво. Това е безсрамие. Нашият труд се нуждае от по-солидна правна отбрана.
Известен сте с това, че самичък обичате да вършите работата си, да пипнете нещата със личните си ръце. Разкажете ни малко повече за себе си.
Да, несъмнено обичам да „ пипна “ всяко нещо. Някога ползата ми към печата стартира с това, че освен редактирах вестник в Софийския университет, само че и графично го оформях. Имам трайни ползи в региона на графичното оформление. Завършил съм и една от първите конкурсни паралелки в страната " Програмиране и изчислителна математика ". Тогава компютърът беше пететажна постройка, а ние тествахме и първите сметачни машинки „ Елка “. В моя роден град беше единият от общо двата български завода за произвеждане на изчислителна техника. От това далечно време е ползата ми към осведомителните технологии.
Колкото до малкия екран, да, аз съм снимал постоянно самичък осведомителните сюжети, които изпращах като сътрудник в чужбина, благодаря за препоръките на един доста огромен ефирен оператор - Христо Обрешков, светла му памет, с който съм снимал най-често и най-интересните сюжети, които ми се е налагало.
Имали ли сте някакви по-интересни случки, свързани с работата ви в малкия екран?
Спомням си когато снимах изявлението с Армен Джигарханян. Аз съм и оператор, и кореспондент. Залагам камерата и таман диалогът потегля, няма по какъв начин, ставам, с цел да сменя близкия или междинния проект на камерата. Разговорът беше доста прям, персонален и забавен и след това сътрудниците от „ Панорама “, които доста желаеха да излъчат цялото изявление, се тюхкаха – нямаше ли по какъв начин да го снимаш и от разнообразни ъгли. Е по какъв начин да стане – близо час изявление и вие ту влизате в кадър, ту излизате, ставате, сядате. Джигарханян по едно време ми споделя: „ Седни, апелирам те, че иска ми се завие свят “. Но беше ужасно прецизен – като по ноти започваше идната фраза, като че ли диалогът не е преустановяван. Това е заплашителен професионален инстикт. Ще се отклоня, само че в своята процедура съм се срещал с още един подобен необикновено прецизен човек – някогашният ръководител на Българска народна банка Тодор Вълчев. Казвате му – информация до 40 секунди. На 40-та той е приключил мисълта си.
Когато снимахме Алла Пугачова за кино лентата за Емил Димитров беше доста горещо лято. Беше трудно за мен, тъй като трябваше да отидем във вилата й в Подмосковието, а аз бях с гипсирана счупена ръка, по фланелка без ръкави, друго не можех да облека. Седнахме авансово да приказваме и ми направи усещане какъв брой точно тя се готви за фотосите. Звезда, която извънредно доста държи на това по какъв начин ще наподобява пред камерата. Алла отиде да се подготви, а през това време операторът оглеждаше колоните на верандата. Идеята беше да скрием гипсираната ми ръка по време на изявлението зад една от тях. Излиза Алла и ни гледа учудено. След обяснението взе да се смее - “Кога различен път ще можеш да ме интервюираш със счупена ръка”? Много забавни бяха фрагментите по какъв начин се разхождаме двамата из градината и аз ходя по потник и внимавам да не я закача с гипсираната си ръка.
Няма да не помни и срещата сред Клинтън и Елцин в Хелзинки. Бяха я нарекли „ срещата на куците патета “. Елцин беше след интервенция на сърцето, а Клинтън с гипсиран крайник поради разкъсан менискус. Елцин непрестанно се майтапеше с Клинтън и споделяше: " Ама вижте с какви заболели хора ме карат да повеждам договаряния!” Финландците пък три пъти местиха алената пътека на летището, тъй като не можеха да смъкват Клинтън с инвалидната количка от Air Force One. Оказа се, че финландците нямат толкоз висока стълба /президентските самолети са с по-висок борд/ и едвам съумяха да пренесат Клинтън с количката през пилотската кабина. Когато пък дойде Елцин, 10 минути се мъчеха да отворят от вътрешната страна вратата на преди малко слезлия от конвейра специфичен президентски аероплан. Голям смях падна към тези произшествия в пресцентъра, където гледахме гафовете на големи стенни екрани.
Като се връщам в спомените си още по-назад, припомням си по какъв начин с екип на Националната телевизия тръгнахме за Москва много преди да стана сътрудник там. Трябваше да снимаме филм за първите демократични избори в Русия. Борис Елцин беше в недружелюбност, само че това го правеше известен. Ерата на перестройката... След фотосите денем инцидентно отиваме в Дома на художниците в Москва. Гледаме – доста народ, невероятна блъсканица. Оказа се, че е проведено закрито показване на един от огромните съветски скулптори и художници Михаил Шемякин, другар на Висоцки. Дисидент, лежал в психиатрични клиники и лагери, извънредно известен в огромните културни столици Париж и Ню Йорк, необикновен илюстратор на Хофмановите приказки. Не допускаше никого от придошлите съветски и непознати публицисти, само че изненадващо доста другарски се съгласи да даде изявление единствено на мен. Ами в този момент. Ние бяхме без камерата. С стеснение го помолих да ни изчака 30- 40 минути да вземем камерата от хотела. Седнахме да си приказваме и той търпеливо изчака тези 30-40 минути, като в това време отхвърли на всички други медии и накара високопоставените посетители да ни чакат. Докато тичахме по стъпалата към горния етаж към залата за откриването, впечатленият оператор от BBC, до момента в който ни изпреварваше, запита „ От коя телевизия сте “. „ От самостоятелната българска телевизия “, пошегува се операторът Христо Обрешков. Британският сътрудник от учудване спря, засмя се и продължи да тича. Затова и когато влизаме да снимаме основния редактор на сп. „ Огоньок “ Виталий Коротич, рупор на перестройката тогава, той на смешка, само че и с почит ни посрещна – „ О, самостоятелната българска телевизия “. Беше 1991 година Съветският съюз беше още цялостен, а до демокрацията у нас имаше време...
А другояче на мен се падна професионалната орис да отбелязвам разпада на Съвета за икономическа взаимопомощ, на Варшавския контракт, на някогашна Югославия, бях измежду първите публицисти, влезнали в Албания, след рухването на Енвер Ходжа. Някой ден ще го опиша...Колегите дори се майтапиха дали няма да вървя в Куба.
Интервю на Ивайло Анев
Г-н Тодоров, за какво решихте да се кандидатирате за общоприет шеф на Българска национална телевизия?
Това е моя професионална мотивация. Знаете, че съм работил в радиото, правил съм вестници, работил съм за Българска национална телевизия още в най-младите си години. Снимал съм за „ Светът в деяние ", за разнообразни излъчвания на Българска национална телевизия. Получи се по този начин, че през годините моят приоритет беше радиото, само че постоянно съм запазвал интереса си към малкия екран.
Стремежът ми в този момент е подбуден от развиването на новите технологии. Приложил съм и имам иновационни хрумвания в региона на медиите. Иска ми се това, което знам, което мога, да получи естествено продължение.
Ако бъдете определен, кои ще са най-важните промени, които ще извършите в Националната телевизия?
Залагам на новите технологии, на обновлението, на диалогичната, интерактивната персонифицирана публицистика, междужанровите формати, хибридните медийни услуги, на новия фен, който желае всичко, когато и да е, на всяко място и на всяко налично устройство. Националната телевизия е изправена пред доста огромно предизвикателство – да покаже през новите медийни платформи, посредством ефира и „ дребния екран “ благосъстоянието на архивите си, многообразието на наличието, големия професионализъм на публицистите. Тя би трябвало да изпреварва, а не да догонва трендовете и упованията. „ Облачни “ технологии за транспорт и предпазване, виртуални студийни технологии, евтина мобилна техника за наличие на мястото на събитията. Българска национална телевизия би трябвало да завоюва новия фен, който към този момент съвсем не познава радиоапарата, а неговият тв приемник е на дланта му. В статуквото няма бъдеще. Трябва да бъде преодолян страхът от смяната.
В момента този гърмеж на нови медии, нови технологии провокира остра конкуренция сред наличието и технологията. В този спор кой ще победи аз мисля, че в последна сметка най-важно е наличието, тъй като всеки към този момент може да сътвори задоволително налична технология, само че качествено наличие не може да основава всеки, изключително с марката и отговорностите на една социална медия като Българска национална телевизия.
Искам това, което е познато, което се счита за одобрено, да бъде подложено на смяна, на ребрандинг и в същото време да влязат тези нови мобилни, хибридни технологии, които да притеглят младото потомство, новия фен.
Всъщност Българска национална телевизия е изправена пред едно значимо предизвикателство - да откри, да приготви, да притегли подрастващия нов фен. Този, който желае да има всичко, на всички места, когато и да е, с най-високо качество на наличието и технологиите. Надявам се да го получи с марката и качеството на Българска национална телевизия.
Какво мислите за Закона за радио и телевизия – би трябвало ли да бъде изменен в частта за избор на общоприет шеф на Българска национална телевизия и БНР и за какво?
Този закон е безнадеждно стар и безусловно несъответстващ на тези условия, които предлага развиването на технологиите.
Този закон беше юридически в друго време. Законодателната среда отвън него се промени, а той не се разви. Получи се по този начин, че Законът за радиото и малкия екран /ЗРТ/ е свръхрегулативен за публичните медии - Българска национална телевизия и БНР, а в същото време остави отвън полето на регулация редица значими области, които засягат всички медии. Ние разделяме медиите на търговски и публични, само че в действителност всяка медия е публичен артикул. Тя е публичен интерес. Това е поръчка на обществото към нас, към публицистите. Затова законът би трябвало да бъде изменен. В него има към този момент доста остарели показа. Смятам, че през годините се ускори регулацията, за сметка на саморегулацията, което пък е главно условие на Комитета на министрите, на Европарламента, въобще във всички европейски наставления.
Например - Съветът за електронни медии (СЕМ), който избира генералните шефове и управителните тела, към този момент е с мандат 6 години. Там официално са планувани нови назначения и възобновяване посредством чоп. Новите назначения се бавят, възобновяване не се прави, дори се оспорва и се получава по този начин, че един състав на Съвет за електронни медии може да избере три управления на националните медии. Това значи цялостен превес на регулацията. Като отчетем, че Съвет за електронни медии се избира по политически квоти, това естествено основава предпоставки, основава внушения и упования за политическа интервенция и в множеството от случаите - като очакваш нещо, то се случва.
Като отчетем и че мандатите на генералните шефове са три години, каквито мандати няма на никое място, нито в Европейски Съюз, нито отвън него - това подлага на мощна неустойчивост БНР и Българска национална телевизия. Нормално е мандатите на управителните органи на обществните медии да бъдат 4-5 години, както са мандатите в културната сфера у нас. Тогава към този момент можем да приказваме за непоклатимост. Дълъг е този диалог за Закона за радиото и малкия екран, само че считам, че той в този си тип е безнадеждно стар.
Да оставим настрани и че с последните ремонти, които бяха направени, се иззе главният либерален принцип - мандатността. Тези прецеденти основават предпоставки за последващи. Получава се по този начин, че ето - изборът за общоприет шеф на Българска национална телевизия беше отсрочен поради едните избори, след това поради другите, в този момент стартират още веднъж увъртания поради Българското председателство. Утре може да има още едни избори. Тогава какво? Оказва се, че един шеф може да бъде закрепостен, а това не е здравословно нито за медията, нито за самия него. Защото всичко в този момент се прави за деня, на мига, без ясна вероятност.
Откакто бяха оповестени кандидатурите за нов общоприет шеф на Българска национална телевизия, не стопират спекулациите, че някои от претендентите са инструмент за преодоляване на малкия екран от ръководещите т.е. ГЕРБ и/или Делян Пеевски. Вие виждате ли такива претенденти и в случай че да – кои са те?
Аз виждам това, което виждате и вие. Въпросът е това, което не виждаме, то е най-тревожното. Дано това са единствено опити, нека не са съумели, до момента в който ние се чудим дали ще го има, дали няма да го има този конкурс и кои са любимците на властта.
Самият факт, че някои от сътрудниците от медиите тиражират не нуждата да се извърши един стабилен избор за социална медия, а се пробват да разпознаят и да утвърдят любимците на властта... мен това ме тревожи. Но най-много ме тревожи това, което не виждаме.
А мислите ли, че ще има определен нов общоприет шеф?
Ако не бъде изработен избор, ще зародят доста въпроси, изключително в навечерието на председателството на Европейски Съюз. Ако Съветът за електронни медии, който отсрочи няколко пъти състезанието, а един път дори и личното си решение за насрочване на конкурс, не го организира и в този момент, мисля, че ще възникне въпрос за съществуването на този съвет. Той може да отхвърли самия себе си.
В края на краищата, за разлика от Комисията за контролиране на известията, която е държавен регулатор, Съвет за електронни медии е публичен регулатор, без значение, че е образуван по политически квоти.
В края на юли в уеб страницата на Българска национална телевизия се появи информация, съгласно която през юни Вяра Анкова е пуснала поръчки за нов сериал и за техника на стойност милиони левове, само че тези поръчки са оповестени като незабавни т.е. минават без търг. Мислите ли, че това е сигнал, че ръководещите ще влияят на Съвет за електронни медии и няма да бъде определен нов общоприет шеф на Българска национална телевизия, а госпожа Анкова ще си остане още несигурно време на поста?
Тук можем да влезем в областта на астрологията. Не знам до каква степен са незабавни тези поръчки. На този въпрос би трябвало да отговори Съвет за електронни медии или новият общоприет шеф, който ще може да види дали те имат характера на неотложност. Може би този ход внушава - виждате ли ние ще сме и идващите. По-скоро считам, че това е обвързвано с някаква програмна нужда. Но, отново изричам единствено съмнение.
И съгласно вас има ли вид госпожа Анкова да си остане шеф за неопределен срок?
След като до момента бяха открити няколко разновидността, постоянно ще се откри още един. Не бива да го изключваме. Вие виждате на коя позиция е страната ни по независимост на словото, виждате оценките в последния отчет на Европейската комисия - какви тежки евфемизми са употребявани, с цел да се формулира зависимостта, която царува в някои от медиите. Не би било добър знак в навечерието на нашето председателство на Европейски Съюз да се стигне до подобен казус. Още повече, че измежду претендентите има задоволително готови хора, някои от тях дори са много по-подготвени от тези, които са на управнически постове в Българска национална телевизия сега.
Покрай побоя над Иво Никодимов стана ясно че Националната телевизия е член на организация на търговци, каквато е КРИБ. Какъв е Вашият коментар?
Моят коментар е - без коментар. Мисля, че това присъединяване не е артикул на някаква нужда. Не знам дали носи някакъв публичен авторитет, не знам дали е плюс за самото управление, защото публичната медия би трябвало да е равноотдалечена от всички стопански и политически структури. Приближаването до една или друга неизбежно основава чувство за нерегламентирана непосредственост и взаимозависимост. Може би не е измежду най-сполучливите решения на управителния екип на малкия екран. А по отношение на побоя над Иво. Това е безсрамие. Нашият труд се нуждае от по-солидна правна отбрана.
Известен сте с това, че самичък обичате да вършите работата си, да пипнете нещата със личните си ръце. Разкажете ни малко повече за себе си.
Да, несъмнено обичам да „ пипна “ всяко нещо. Някога ползата ми към печата стартира с това, че освен редактирах вестник в Софийския университет, само че и графично го оформях. Имам трайни ползи в региона на графичното оформление. Завършил съм и една от първите конкурсни паралелки в страната " Програмиране и изчислителна математика ". Тогава компютърът беше пететажна постройка, а ние тествахме и първите сметачни машинки „ Елка “. В моя роден град беше единият от общо двата български завода за произвеждане на изчислителна техника. От това далечно време е ползата ми към осведомителните технологии.
Колкото до малкия екран, да, аз съм снимал постоянно самичък осведомителните сюжети, които изпращах като сътрудник в чужбина, благодаря за препоръките на един доста огромен ефирен оператор - Христо Обрешков, светла му памет, с който съм снимал най-често и най-интересните сюжети, които ми се е налагало.
Имали ли сте някакви по-интересни случки, свързани с работата ви в малкия екран?
Спомням си когато снимах изявлението с Армен Джигарханян. Аз съм и оператор, и кореспондент. Залагам камерата и таман диалогът потегля, няма по какъв начин, ставам, с цел да сменя близкия или междинния проект на камерата. Разговорът беше доста прям, персонален и забавен и след това сътрудниците от „ Панорама “, които доста желаеха да излъчат цялото изявление, се тюхкаха – нямаше ли по какъв начин да го снимаш и от разнообразни ъгли. Е по какъв начин да стане – близо час изявление и вие ту влизате в кадър, ту излизате, ставате, сядате. Джигарханян по едно време ми споделя: „ Седни, апелирам те, че иска ми се завие свят “. Но беше ужасно прецизен – като по ноти започваше идната фраза, като че ли диалогът не е преустановяван. Това е заплашителен професионален инстикт. Ще се отклоня, само че в своята процедура съм се срещал с още един подобен необикновено прецизен човек – някогашният ръководител на Българска народна банка Тодор Вълчев. Казвате му – информация до 40 секунди. На 40-та той е приключил мисълта си.
Когато снимахме Алла Пугачова за кино лентата за Емил Димитров беше доста горещо лято. Беше трудно за мен, тъй като трябваше да отидем във вилата й в Подмосковието, а аз бях с гипсирана счупена ръка, по фланелка без ръкави, друго не можех да облека. Седнахме авансово да приказваме и ми направи усещане какъв брой точно тя се готви за фотосите. Звезда, която извънредно доста държи на това по какъв начин ще наподобява пред камерата. Алла отиде да се подготви, а през това време операторът оглеждаше колоните на верандата. Идеята беше да скрием гипсираната ми ръка по време на изявлението зад една от тях. Излиза Алла и ни гледа учудено. След обяснението взе да се смее - “Кога различен път ще можеш да ме интервюираш със счупена ръка”? Много забавни бяха фрагментите по какъв начин се разхождаме двамата из градината и аз ходя по потник и внимавам да не я закача с гипсираната си ръка.
Няма да не помни и срещата сред Клинтън и Елцин в Хелзинки. Бяха я нарекли „ срещата на куците патета “. Елцин беше след интервенция на сърцето, а Клинтън с гипсиран крайник поради разкъсан менискус. Елцин непрестанно се майтапеше с Клинтън и споделяше: " Ама вижте с какви заболели хора ме карат да повеждам договаряния!” Финландците пък три пъти местиха алената пътека на летището, тъй като не можеха да смъкват Клинтън с инвалидната количка от Air Force One. Оказа се, че финландците нямат толкоз висока стълба /президентските самолети са с по-висок борд/ и едвам съумяха да пренесат Клинтън с количката през пилотската кабина. Когато пък дойде Елцин, 10 минути се мъчеха да отворят от вътрешната страна вратата на преди малко слезлия от конвейра специфичен президентски аероплан. Голям смях падна към тези произшествия в пресцентъра, където гледахме гафовете на големи стенни екрани.
Като се връщам в спомените си още по-назад, припомням си по какъв начин с екип на Националната телевизия тръгнахме за Москва много преди да стана сътрудник там. Трябваше да снимаме филм за първите демократични избори в Русия. Борис Елцин беше в недружелюбност, само че това го правеше известен. Ерата на перестройката... След фотосите денем инцидентно отиваме в Дома на художниците в Москва. Гледаме – доста народ, невероятна блъсканица. Оказа се, че е проведено закрито показване на един от огромните съветски скулптори и художници Михаил Шемякин, другар на Висоцки. Дисидент, лежал в психиатрични клиники и лагери, извънредно известен в огромните културни столици Париж и Ню Йорк, необикновен илюстратор на Хофмановите приказки. Не допускаше никого от придошлите съветски и непознати публицисти, само че изненадващо доста другарски се съгласи да даде изявление единствено на мен. Ами в този момент. Ние бяхме без камерата. С стеснение го помолих да ни изчака 30- 40 минути да вземем камерата от хотела. Седнахме да си приказваме и той търпеливо изчака тези 30-40 минути, като в това време отхвърли на всички други медии и накара високопоставените посетители да ни чакат. Докато тичахме по стъпалата към горния етаж към залата за откриването, впечатленият оператор от BBC, до момента в който ни изпреварваше, запита „ От коя телевизия сте “. „ От самостоятелната българска телевизия “, пошегува се операторът Христо Обрешков. Британският сътрудник от учудване спря, засмя се и продължи да тича. Затова и когато влизаме да снимаме основния редактор на сп. „ Огоньок “ Виталий Коротич, рупор на перестройката тогава, той на смешка, само че и с почит ни посрещна – „ О, самостоятелната българска телевизия “. Беше 1991 година Съветският съюз беше още цялостен, а до демокрацията у нас имаше време...
А другояче на мен се падна професионалната орис да отбелязвам разпада на Съвета за икономическа взаимопомощ, на Варшавския контракт, на някогашна Югославия, бях измежду първите публицисти, влезнали в Албания, след рухването на Енвер Ходжа. Някой ден ще го опиша...Колегите дори се майтапиха дали няма да вървя в Куба.
Интервю на Ивайло Анев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ