"Еспаньол" - "довиждане", а не "сбогом"
На 23 април 1994 година Хосе Антонио Камачо и воденият от него " Еспаньол " честваха изкачването в елита на испанския футбол. Предстоеше едно премеждие, траяло цели 27 години и прекратено късно нощес, когато " синьо-белите " бяха изпратени в Сегунда от локалния зложелател " Барселона ". Поредният горчив хап за " Еспаньол " в една от най-тежките му години...
А клубът е с обичаи в Примера дивисион, където е записал 85 сезона. Толкова има и " Валенсия ", а с повече са единствено " Реал " Мадрид, " Барселона " и " Атлетик " Билбао.
" Барселона " завоюва дербито и прати " Еспаньол " в Сегунда "Блаугранас " резервираха шансове за купата
Последните 27 години бяха изпълнени с истории за върхове и падения. За този интервал " Еспаньол " подвигна два трофея, класира се за финали, смени дома си, появиха се вложители, по-късно други. Един от най-тъжните моменти бе през 2009 година, когато капитанът Даниел Харке, единствено на 26-годишна възраст, получи инфаркт и умря по време на предсезонната подготовка.
За тези 27 години " Еспаньол " смени три стадиона - игра на " Сария " до разрушаването му през 1997 година, по-късно се реалокира на Олимпийския стадион, преди да се настани в модерния " Корнея Ел Прат ".
27 години, 25 треньори... Камачо, Пако Флорес, Луис Фернандес, Ернесто Валверде, Маурисио Почетино, Хавиер Агире, Серхио Гонсалес, Кике Санчес Флорес, Абелардо, Франсиско Руфете - описът е дълъг. 26 години на комфорт измежду най-големите в Испания и една последна, която всички в клуба ще желаят бързо да оставят зад тила си.
През 2004 година " Еспаньол " също се движеше по ръба на бръснача, смени трима треньори и бе покрай втора дивизия. Две години по-късно " папагалчетата " бяха на минути от Сегунда, преди да пристигна избавителният гол на Коро.
В 27-те години имаше и два триумфа с Купата на краля - третата и четвъртата в клубната витрина. През 2000 година на финала бе надвит " Атлетико " Мадрид, а през 2006 година " Сарагоса ". Имаше и напълно испански конфликт за Купата на УЕФА на идната година, изгубен против " Севиля ".
Но с цел да опишем престоя на " Еспаньол " в Примера дивисион, не можем да не споменем Раул Тамудо. Легендарният №23 се трансформира в кумир на почитателите - с лоялността и попаденията, извели го до върха във безконечната голмайсторска листа на " Еспаньол ".
Има и други имена, оставили диря в клубната история. Иван Де ла Пеня, Алберт Риера, Пабло Сабалета, Даниел Освалдо, Луис Гарсия, Карлос Камени са дребна част от тях.
В ръководството също имаше разбърквания. Четирима президенти дърпаха конците - Даниел Санчес Либре съобщи щафетата на Рамон Кондал, той на Хуан Коле, а през 2016 година " Еспаньол " бе добит от Чен Яншенг. Последният дойде с обещания за Шампионска лига, само че в този момент ще би трябвало да измива срама след изпадането.
" Довиждане ", " Еспаньол ", само че не " довиждане "!
А клубът е с обичаи в Примера дивисион, където е записал 85 сезона. Толкова има и " Валенсия ", а с повече са единствено " Реал " Мадрид, " Барселона " и " Атлетик " Билбао.
" Барселона " завоюва дербито и прати " Еспаньол " в Сегунда "Блаугранас " резервираха шансове за купата
Последните 27 години бяха изпълнени с истории за върхове и падения. За този интервал " Еспаньол " подвигна два трофея, класира се за финали, смени дома си, появиха се вложители, по-късно други. Един от най-тъжните моменти бе през 2009 година, когато капитанът Даниел Харке, единствено на 26-годишна възраст, получи инфаркт и умря по време на предсезонната подготовка.
За тези 27 години " Еспаньол " смени три стадиона - игра на " Сария " до разрушаването му през 1997 година, по-късно се реалокира на Олимпийския стадион, преди да се настани в модерния " Корнея Ел Прат ".
27 години, 25 треньори... Камачо, Пако Флорес, Луис Фернандес, Ернесто Валверде, Маурисио Почетино, Хавиер Агире, Серхио Гонсалес, Кике Санчес Флорес, Абелардо, Франсиско Руфете - описът е дълъг. 26 години на комфорт измежду най-големите в Испания и една последна, която всички в клуба ще желаят бързо да оставят зад тила си.
През 2004 година " Еспаньол " също се движеше по ръба на бръснача, смени трима треньори и бе покрай втора дивизия. Две години по-късно " папагалчетата " бяха на минути от Сегунда, преди да пристигна избавителният гол на Коро.
В 27-те години имаше и два триумфа с Купата на краля - третата и четвъртата в клубната витрина. През 2000 година на финала бе надвит " Атлетико " Мадрид, а през 2006 година " Сарагоса ". Имаше и напълно испански конфликт за Купата на УЕФА на идната година, изгубен против " Севиля ".
Но с цел да опишем престоя на " Еспаньол " в Примера дивисион, не можем да не споменем Раул Тамудо. Легендарният №23 се трансформира в кумир на почитателите - с лоялността и попаденията, извели го до върха във безконечната голмайсторска листа на " Еспаньол ".
Има и други имена, оставили диря в клубната история. Иван Де ла Пеня, Алберт Риера, Пабло Сабалета, Даниел Освалдо, Луис Гарсия, Карлос Камени са дребна част от тях.
В ръководството също имаше разбърквания. Четирима президенти дърпаха конците - Даниел Санчес Либре съобщи щафетата на Рамон Кондал, той на Хуан Коле, а през 2016 година " Еспаньол " бе добит от Чен Яншенг. Последният дойде с обещания за Шампионска лига, само че в този момент ще би трябвало да измива срама след изпадането.
" Довиждане ", " Еспаньол ", само че не " довиждане "!
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ