Спортни хроники: Диего слаломира между англичаните все едно са колчета. А един от тях още го гони насън
На 22 юни 1986 година температурите в Мексико Сити са такива, че се пука дърво и камък. Но на стадион „ Ацтека “ е необикновено горещо освен поради парещите лъчи на слънцето.
Тогава към момента е свеж споменът за спора за Фолклендските острови, лишил живота на 258 английски и 649 аржентински бойци 4 години по-рано – а тимовете на двете страни се готвят за огромна борба на четвъртфиналите на Световното състезание.
Предводителят на аржентинците Диего Марадона е налял в допълнение масло в огъня, призовавайки съотборниците си да „ отмъстят на Англия за войната “.
Бойният дух, вселил се в Диего, му оказва помощ да изиграе един от мачовете на живота си. През цялото първо полувреме легендата не престава да тормози отбраната пред вратаря Питър Шилтън, само че разкрива изцяло магията си едвам през втората част.
В 51-вата минута Диего отбелязва с „ Божията ръка “ един от най-скандалните голове във футболната история. Три минути по-късно се случва нещо още по-знаково.
Ектор Енрике намира Марадона в половината на аржентинците и танцът на гения стартира. Преди да стигне до наказателното поле, Диего съумява да разпилее четирима: Питър Биърдсли, Питър Рийд, Тери Бътчър и Тери Фенуик. Разминава ги като колчета. А когато доближава до Шилтън, майсторски си подкарва топката с левия крайник и падайки, още веднъж с него, я праща в мрежата.
„ Марадона! Гений! Гений! Гений! Там, там, там, там, там, там! ГООЛ! ГОООЛ! Ще се разплача, о, ужасно, Боже! Какво попадение! ДиеГООООЛ МарадонАААААААААА! ”, крещи уругвайският коментатор Виктор Уго Моралес. “Искам да се разплача, оправдавам се! Марадона направи най-великия пробив и вкара най-великия гол за всички времена! Космическа магия! От коя планета е той? Как навърза толкоз англичани? Аржентина 2, Англия 0! Диегол, Диегол, Диего Армандо Марадона! Благодаря ти, Господи, за футбола, за Марадона, за тези сълзи, за резултата на Аржентина – Англия 2:0! “
А по този начин разяснява попадението коментаторът на “Би Би Си ” Бари Дейвис:
„ Това още веднъж е Марадона. Вляво от него са Буручага и Валдано. Но той няма потребност от тях. О, това е невероятно. Това беше ужасно. Няма подозрение в това. Той е същински футболен талант! “
След мача героят дава отговор на повече въпроси за „ Божията ръка “, в сравнение с за великия втори гол. Коментарът му за него е много въздържан: „ Хареса ми този гол. Но това беше единствено едно попадение, а не победа на финала. “
Е, не след дълго е извоюван и финалът против Западна Германия, с което огромната фантазия на Марадона и на цяла Аржентина става действителност.
В автобиографията си „ Аз, Диего “ от 2000 година, легендата се стопира надалеч по-подробно на втория гол против англичаните:
„ Тръгнах с топката от центъра на терена, завих надясно, минах сред Биърдсли и Рийд и се втурнах към вратата, която към момента беше доста надалеч. Преместих се по-централно и попаднах на Бътчър, а в този миг ми оказа помощ Валдано, тъй като Фенуик, който беше финален, не потегли към мен. Изчаках го да го направи, с цел да подам на Хорхе и той щеше да се изправи очи в очи с Шилтън… Едва не ме събори този Фенуик! Продължих да се движа напред и внезапно Шилтън към този момент беше пред мен. Той стоеше на същото място като в оня епизод на „ Уембли “ (Марадона има поради приятелския мач Англия – Аржентина през 1980 г.), на безусловно същото място! Щях да направя всичко по този начин, както в Лондон, само че Бог ми оказа помощ, той ме накара да си спомня. Направих финта и Шилтън се върза, след което съвсем по лице, пратих топката в мрежата… Бътчър, този рус бабанка, ме събори, само че в последна сметка означих гола на живота си. “
Няколко години по-късно Марадона споделя още една загадка за гола си и иронично благодари на англичаните за тяхното достойнство.
„ Благодаря ти, Англия! Вкарах най-хубавия гол в живота си на Световното състезание през 1986-а, гол-мечта. Не мисля, че бих могъл да повторя този гол против който и да е различен тим – противниците биха ме съборили. Очевидно британците са най-благородните хора в света “, пошегува се аржентинецът.
Но голът му надалеч не беше смешка, а чиста футболна магия.
Магия, превзела и останалите участници в оня дуел.
Доста години по-късно Питър Рийд признава: „ Изминаха повече от три десетилетия, само че аз не преставам да пъдя Диего насън. “
