Дневникът на Боян Петров: Този път изкачих Гашербрум II до най-високата му снежинка
На 22 юли, събота, най-успешният български планинар Боян Петров съумя да изкачи деветия си осмехилядник - Гашербрум II.
Досега публикувахме първите четири елементи от дневника, воден от алпиниста под върха. Първата част, в която споделя за изкачването до Лагер 1, четете тук. За пресичането на нацепения хладилник от базовия лагер (5050 м) до Лагер 1 (5900 м) четете тук. Третата част, в която Петров разказва флората и фауната в региона на Лагер 1 и бита на алпинистите, четете тук. Разказът му от първия опит за офанзива на върха - четете тук.
Дневник на експедицията в интервала 19-26.07.2017 година
Знаех, че е там, върнах се и този път го изкачих до най-високата му снежинка
Гашербрум II ме измъчваше като недовършен, провесен някъде в пространството план цели осем години. През 2009 година от пакистанското Министерство на туризма ми издадоха документ, че съм го качил ( " Те доста алпинисти го изкачват до такава степен, докъдето и ти си стигнал и ние започнахме да го броим като изкачен " ). През годините неведнъж обаче си припомнях, че до този връх ми останаха единствено 40 метра по хоризонтала и 10 по вертикала. Тогава не можах да ги мина, тъй като ме хвана боязън някой от поривите напразно да не ме бутне от острия върхов борд. Кончето в Пирин наподобява като добре обезопасена спортна площадка пред дивите пропасти, които се отварят като яхнеш гашербрумското било.
След четири лета прекарани в Каракорум, към този момент знаех, че и през 2017 година няма да има задоволително дълъг прозорец, който да разреши " удобно " нанагорнище на който и да е от четирите осемхилядника, които се издигат над ледника Балторо. На 16.07, най-изненадващо за всички, двама от френския екип съумяха да открият сезона и се разписаха с първо нанагорнище на върха за това лято. Като слязоха прегледахме снимковия материал и заключихме, че няма машинация - Гашербрум II беше изкачен!
Обсъждайки прогнозите, които получавахме в базовия лагер взехме решение, че на 21-22 юли евентуално ще имаме някакво краткотрайно скъсване, което ще ни разреши да нападаме. На 19.07 през нощта аз потеглих напряко за Лагер 2. На другия ден продължих нагоре и до момента в който другите " стратегически " ме гонеха да ме сменят, съумях да избия пъртина в към 2/3 от трасето.
© Боян Петров
Никой не желае да бие пъртина когато сме тръгнали за офанзива. Всички се пазят от тази тежка работа
Час и малко преди да стигнем до Лагер 3 ме замениха двама мощни украинци и дружно отъпкахме стръмния път до щурмовия лагер. Тясната площадка се изпълни с палатки и всички започнаха да си вършат сметки, кой по кое време ще нападна. Аз в действителност се бях изморил от двата дни напрягане и взех решение, че ще пожертвам да умря един ден и да потегли нагоре на 22.07.
Същата вечер, малко преди среднощ към върха поеха девет индивида. Украинците потеглиха предпоследни, само че след това се оказа, че задминали всички в бурната и ветровита нощ над 7000 метра и до върха никой не се и напънал да ги гони. Пробили всичко до горе и към обяд се изкачили на върха. След тях, един след различен се изкачили още двама италианци, двама иранци и един чех. Единствените две дами, участващи в щурма, испанката Мария и украинката Маша се отказали някъде в предвърховата зона и се завърнаха в Лагер 3 мощно изтощени.
© Боян Петров
Украинците Андрей и Сергей пробиха пъртината до върха и по техните следи на 21.07.2017г. на Гашербрум II се качиха още пет индивида.
Точно в среднощ на 22.07. в офанзива поехме аз, французинът Гийом и бразилецът Маркус. И тримата очевидно бяхме чудесно готови, тъй като крачехме бързо и мощно. Беше студена, черно непрогледна нощ. Следите от през вчерашния ден бяха изцяло изчезнали, тъй че водех групата ни по нюх в диагонала на вярната посока. Не знаехме какъв брой ни остава и в петте часа до премката на 7700 метра не спряхме да почиваме нито един път.
В 5:20 ч видяхме предвърховия скат и до момента в който хапвах и почивах, двамата юнаци продължиха устремени и към 8:30 ч стигнаха върха. Аз ги засякох таман когато изпълзях на върховото било, навръх мястото, до което стигнах на 1.08.2009 година Сега обаче имаше въже и с негова помощ леко и деликатно траверсирах към най-високата точка. С възприятие на горделивост и успех, тъкмо в 8:55 ч развях знамето ни над Гашербрум II!
© Боян Петров
Българското знаме още веднъж се развява на Гашербрум II, двадесет и пет години след първото българско нанагорнище от Господин Динев и Радко Рачев (23.07.1992 г.).
© Боян Петров
© Боян Петров
Беше толкоз бурно, снежно и прохладно, че просто натисках бутона на апарата без да виждам какво тъкмо става. Бях над облаците и нищо не видях нито в Китай, нито в Пакистан. К2 се показваше за секунди, след което се скриваше още веднъж. Все отново завъртях 360-градусова видео гледка, взех GPS точка, наснимах елементи от върха и закачих едната си мартеница на бамбукова пръчка, която носех. Всичко завърши за към 35 минути и започнах да се спускам, тъй като очите ми към този момент бяха мъчително цялостни с ледени снежинки, а ушите ми мощно свистяха от поривите напразно.
Колкото по-надолу слизах, толкоз по-защитен от изискванията ставах. След премката всичко се успокои и седнах да хапна. Предстоеше ми дълго слизане, което спуснах без да бързам. Малко преди лагера заваля сняг и се мушнах в палатката като снежен човек.
© Боян Петров
Снежната стихия в края на прибирането ми в щурмовия лагер бързо засипа всички следи както под по този начин и над лагера..
Веднага си направих чай, изядох каквото ми беше останало и легнах да умря и мисля дали да се спускам към долните лагери в тази стихия. След час взех решение, че би трябвало да потеглям и започнах да групирам палатката. В един от поривите напразно, едната рейка се изхлузи от ръкавицата ми и се плъзна в пропастта. Натъпках всичко в раницата и започнах да слизам в мъглата.
Метър по метър налучквах пътя надолу, няколко пъти изгубих правилния път през лабиринта от сераци и цепнатини, само че най-после въпреки всичко съумях да изляза тъкмо над Лагер 2. Почти по мрачно започнах да обтягам палатката и на мястото на изгубената рейка някак си закрепих двете си щеки. Мушнах се в нещо като кучешка колибка, направих малко течност в тясното пространство и заспах незабавно.
На другия ден в четири сутринта открих, че през предните дни някой ми беше откраднал седалката, с която трябваше да спусна 400-те стръмни метра от така наречен Banana Ridge. Събрах лагера и без доста да се двоумя започнах слизане с назад катерене стискайки ледокопа в едната ръка и закрепеното въже в другата. С огромно напрежение, примитивен боязън и постоянно прекъсване на дъха за два часа съумях да спусна най-трудния сектор. През това време, слънцето беше към този момент изгряло и това утринно закъснение ми коства пресичането на кошмарния хладилник под Лагер 1.
Слязох го до към 5500 м, след което почнах да потъвам и тъна в размекнатия сняг и реших, че е време да спра. Направих кучешката си колибка с една рейка и щеките, прибрах се вътре и заспах незабавно. До вечерта се разсъниха за малко няколко пъти, само че защото към този момент нямах никаква храна, нямаше какво да мисля по тематиката и заспивах още веднъж. През нощта небето се почисти и снегът се стегна.
Станах в четири часа сутринта, събрах всичко и поех надолу през ледения лабиринт. След към три часа огромни разкрачи, скокове, пропадания и заобиколки на мегасераци и подли цепнатини с облекчение излязох от кошмарната зона. В последните метри до морената на базовия лагер ме посрещна готвача ни Махмут- накичи ме с гердана на спечелилите и ми даде да пия сок. Още не имах вяра, само че май бях съумял да избягам от хватката на ГашербрумОставаха ми още единствено няколкостотин метра до огромната ни палатка. Бях изкачил деветия си колос и бях цялостен и жив. Не е единствено до шанс тази работаJ
© Боян Петров
Бях толкоз изтощен душевен от спускането на ледника, че подвигнах ръцете си без още да имам вяра, че съм се измъкнал от примката, с която Гашербрум ме беше стегнал.
Всичко, което би трябвало да знаете за:Към върха с Боян Петров (115)
Досега публикувахме първите четири елементи от дневника, воден от алпиниста под върха. Първата част, в която споделя за изкачването до Лагер 1, четете тук. За пресичането на нацепения хладилник от базовия лагер (5050 м) до Лагер 1 (5900 м) четете тук. Третата част, в която Петров разказва флората и фауната в региона на Лагер 1 и бита на алпинистите, четете тук. Разказът му от първия опит за офанзива на върха - четете тук.
Дневник на експедицията в интервала 19-26.07.2017 година
Знаех, че е там, върнах се и този път го изкачих до най-високата му снежинка
Гашербрум II ме измъчваше като недовършен, провесен някъде в пространството план цели осем години. През 2009 година от пакистанското Министерство на туризма ми издадоха документ, че съм го качил ( " Те доста алпинисти го изкачват до такава степен, докъдето и ти си стигнал и ние започнахме да го броим като изкачен " ). През годините неведнъж обаче си припомнях, че до този връх ми останаха единствено 40 метра по хоризонтала и 10 по вертикала. Тогава не можах да ги мина, тъй като ме хвана боязън някой от поривите напразно да не ме бутне от острия върхов борд. Кончето в Пирин наподобява като добре обезопасена спортна площадка пред дивите пропасти, които се отварят като яхнеш гашербрумското било.
След четири лета прекарани в Каракорум, към този момент знаех, че и през 2017 година няма да има задоволително дълъг прозорец, който да разреши " удобно " нанагорнище на който и да е от четирите осемхилядника, които се издигат над ледника Балторо. На 16.07, най-изненадващо за всички, двама от френския екип съумяха да открият сезона и се разписаха с първо нанагорнище на върха за това лято. Като слязоха прегледахме снимковия материал и заключихме, че няма машинация - Гашербрум II беше изкачен!
Обсъждайки прогнозите, които получавахме в базовия лагер взехме решение, че на 21-22 юли евентуално ще имаме някакво краткотрайно скъсване, което ще ни разреши да нападаме. На 19.07 през нощта аз потеглих напряко за Лагер 2. На другия ден продължих нагоре и до момента в който другите " стратегически " ме гонеха да ме сменят, съумях да избия пъртина в към 2/3 от трасето.
© Боян Петров
Никой не желае да бие пъртина когато сме тръгнали за офанзива. Всички се пазят от тази тежка работа
Час и малко преди да стигнем до Лагер 3 ме замениха двама мощни украинци и дружно отъпкахме стръмния път до щурмовия лагер. Тясната площадка се изпълни с палатки и всички започнаха да си вършат сметки, кой по кое време ще нападна. Аз в действителност се бях изморил от двата дни напрягане и взех решение, че ще пожертвам да умря един ден и да потегли нагоре на 22.07.
Същата вечер, малко преди среднощ към върха поеха девет индивида. Украинците потеглиха предпоследни, само че след това се оказа, че задминали всички в бурната и ветровита нощ над 7000 метра и до върха никой не се и напънал да ги гони. Пробили всичко до горе и към обяд се изкачили на върха. След тях, един след различен се изкачили още двама италианци, двама иранци и един чех. Единствените две дами, участващи в щурма, испанката Мария и украинката Маша се отказали някъде в предвърховата зона и се завърнаха в Лагер 3 мощно изтощени.
© Боян Петров
Украинците Андрей и Сергей пробиха пъртината до върха и по техните следи на 21.07.2017г. на Гашербрум II се качиха още пет индивида.
Точно в среднощ на 22.07. в офанзива поехме аз, французинът Гийом и бразилецът Маркус. И тримата очевидно бяхме чудесно готови, тъй като крачехме бързо и мощно. Беше студена, черно непрогледна нощ. Следите от през вчерашния ден бяха изцяло изчезнали, тъй че водех групата ни по нюх в диагонала на вярната посока. Не знаехме какъв брой ни остава и в петте часа до премката на 7700 метра не спряхме да почиваме нито един път.
В 5:20 ч видяхме предвърховия скат и до момента в който хапвах и почивах, двамата юнаци продължиха устремени и към 8:30 ч стигнаха върха. Аз ги засякох таман когато изпълзях на върховото било, навръх мястото, до което стигнах на 1.08.2009 година Сега обаче имаше въже и с негова помощ леко и деликатно траверсирах към най-високата точка. С възприятие на горделивост и успех, тъкмо в 8:55 ч развях знамето ни над Гашербрум II!
© Боян Петров
Българското знаме още веднъж се развява на Гашербрум II, двадесет и пет години след първото българско нанагорнище от Господин Динев и Радко Рачев (23.07.1992 г.).
© Боян Петров
© Боян Петров
Беше толкоз бурно, снежно и прохладно, че просто натисках бутона на апарата без да виждам какво тъкмо става. Бях над облаците и нищо не видях нито в Китай, нито в Пакистан. К2 се показваше за секунди, след което се скриваше още веднъж. Все отново завъртях 360-градусова видео гледка, взех GPS точка, наснимах елементи от върха и закачих едната си мартеница на бамбукова пръчка, която носех. Всичко завърши за към 35 минути и започнах да се спускам, тъй като очите ми към този момент бяха мъчително цялостни с ледени снежинки, а ушите ми мощно свистяха от поривите напразно.
Колкото по-надолу слизах, толкоз по-защитен от изискванията ставах. След премката всичко се успокои и седнах да хапна. Предстоеше ми дълго слизане, което спуснах без да бързам. Малко преди лагера заваля сняг и се мушнах в палатката като снежен човек.
© Боян Петров
Снежната стихия в края на прибирането ми в щурмовия лагер бързо засипа всички следи както под по този начин и над лагера..
Веднага си направих чай, изядох каквото ми беше останало и легнах да умря и мисля дали да се спускам към долните лагери в тази стихия. След час взех решение, че би трябвало да потеглям и започнах да групирам палатката. В един от поривите напразно, едната рейка се изхлузи от ръкавицата ми и се плъзна в пропастта. Натъпках всичко в раницата и започнах да слизам в мъглата.
Метър по метър налучквах пътя надолу, няколко пъти изгубих правилния път през лабиринта от сераци и цепнатини, само че най-после въпреки всичко съумях да изляза тъкмо над Лагер 2. Почти по мрачно започнах да обтягам палатката и на мястото на изгубената рейка някак си закрепих двете си щеки. Мушнах се в нещо като кучешка колибка, направих малко течност в тясното пространство и заспах незабавно.
На другия ден в четири сутринта открих, че през предните дни някой ми беше откраднал седалката, с която трябваше да спусна 400-те стръмни метра от така наречен Banana Ridge. Събрах лагера и без доста да се двоумя започнах слизане с назад катерене стискайки ледокопа в едната ръка и закрепеното въже в другата. С огромно напрежение, примитивен боязън и постоянно прекъсване на дъха за два часа съумях да спусна най-трудния сектор. През това време, слънцето беше към този момент изгряло и това утринно закъснение ми коства пресичането на кошмарния хладилник под Лагер 1.
Слязох го до към 5500 м, след което почнах да потъвам и тъна в размекнатия сняг и реших, че е време да спра. Направих кучешката си колибка с една рейка и щеките, прибрах се вътре и заспах незабавно. До вечерта се разсъниха за малко няколко пъти, само че защото към този момент нямах никаква храна, нямаше какво да мисля по тематиката и заспивах още веднъж. През нощта небето се почисти и снегът се стегна.
Станах в четири часа сутринта, събрах всичко и поех надолу през ледения лабиринт. След към три часа огромни разкрачи, скокове, пропадания и заобиколки на мегасераци и подли цепнатини с облекчение излязох от кошмарната зона. В последните метри до морената на базовия лагер ме посрещна готвача ни Махмут- накичи ме с гердана на спечелилите и ми даде да пия сок. Още не имах вяра, само че май бях съумял да избягам от хватката на ГашербрумОставаха ми още единствено няколкостотин метра до огромната ни палатка. Бях изкачил деветия си колос и бях цялостен и жив. Не е единствено до шанс тази работаJ
© Боян Петров
Бях толкоз изтощен душевен от спускането на ледника, че подвигнах ръцете си без още да имам вяра, че съм се измъкнал от примката, с която Гашербрум ме беше стегнал.
Всичко, което би трябвало да знаете за:Към върха с Боян Петров (115)
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ