Борислав Скочев: Дори в лагерния ад победата над човека не може да бъде пълна
На 22 януари от 18.30 ч. в конферентната зала " София " на грандхотел " София " ще бъде показано задълбоченото проучване " Концлагерът Белене - 1949 - 1987 година " на Борислав Скочев. Книгата е издадена от " Сиела ". Авторът е проучил стотици документи и свидетелства на пострадали и по мнението на историци и архивисти показва огромен, изчерпателен труд за емблематичния лагер Белене, в който са въдворявани и хора без присъди.
Представянето на книгата ще бъде съпроводено от полемика с присъединяване на някогашни лагеристи, представителя на културен център " Евгени Босилков " отец Паоло Кортези, исторически обзор на интервала ще направи проф. Евелина Келбечева.
Колко време продължи работата по проучването и какви източници на информация ползвахте?
- Повече от 10 години продължи работата. Първите източници бяха спомените на лагеристи.
Оказа се, че има издадени доста такива мемоари, а през тези 10 години излязоха и значително други, само че доста от тях са в дребен тираж, издадени от личните си създатели или техни наследници и е мъчно човек да ги откри даже в Народната библиотека.
Тези мемоари препрочитах доста пъти на другите стадии на проучването. Разбира се, разговарях и с някогашни лагеристи, да вземем за пример с един от първите въдворени в " Белене ", известния с достойното си държание анархист Трифон Терзийски, или въдворените през 1985 година Сабри Искендер, по-късно един от водачите на битката на турците за човешки права, и Димитър Пенчев, земеделец и политически пандизчия.
Следващата стъпка бяха документите, създавани от лагерната администрация, поделение " Въдворяване и изселване ", отдел " Затвори " – Министерство на вътрешните работи, Държавна сигурност, управлението на Министерство на вътрешните работи, Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия, Министерския съвет и всевъзможни други държавни органи.
Също по този начин профили на лагера, формирани от анализаторския отдел на Радио Свободна Европа въз основа разказите на някогашни лагеристи, избягали на Запад, отчети на Централно разузнавателно управление на САЩ, отчети на западни дипломати
Винаги се споделя, че лагерите са закрити през 1962 година, а заглавието приказва за непрестанно въдворяване в концлагера " Белене " до 1987 година?
- Наложило се е убеждението, че лагерите са закрити през 1962 година Това не е правилно. Тогава е закрит Ловешкият лагер. Но през януари 1964 година на остров Белене още веднъж са изпратени хора без присъда.
Никой формален орган ли не реагира в България?
- През 1966 година министърът на правораздаването Светла Даскалова и ръководителят на Върховния съд
Ангел Велев дават мнения, че съществуването на такова място за лишаване на свободата без
присъда е неприемливо по конституция и закон. Но концлагерът продължава да действа най-малко до 1977 година, когато влиза в действие промененият поради Хелзинкските съглашения Закон за националната милиция, от който отпада административната мярка " наложително определяне на ново местопребиваване " и лагерът би трябвало да е бил закрит. Но има данни за хора без присъда и през 1978 година, и през 1981 година Лагерът още веднъж е открит в края на декември 1984 година, когато стартира
насилственото преименуване на турците. Така че " Белене " съществува с дребни спирания от 1949 година до 1987 година
Какви са хората, изпращани в концлагера?
- Предвоенни държавници, офицери, водачи на опозицията след 1944 година Но главната лагерна група в годините 1949-1953 е тази на селяните. Това е времето на насилствената колективизация и в лагера селските стопани са близо 50%. Тъй като те са били за по-кратки периоди, може да се направи оценка, че са над 60% от общия брой на миналите през " Белене " в този интервал.
Въобще по това време картината на лагерния състав отразява стадиите на съветизацията на България: заличаване на държавните структури на Царство България, ликвидирането на българския шовинизъм и на антисталинските крайнолеви придвижвания, ликвидирането на партийната политическа система, национализацията, идеологизирането на образованието, колективизацията, вътрешнопартийната чистка, завладяването на православната черква и показните процеси против католическата и протестантската черква.
През 1956-1959 година са въдворени някои от старите опозиционери, само че в този момент основният обект на репресията са младежите. През януари-март 1958 година в лагера са изпратени като " хулигани " близо 1700 младежи. Голяма част от тях са синове на " национални врагове " или са фенове на джаза и рокендрола, на модерните западни танци, на " хулиганските " палта с дървени копчета, тесните панталони и прическата " конска опашка ".
През 60-те и 70-те години политическите лагеристи са най-вече българи мюсюлмани, които се съпротивляват на насилственото им преименуване в годините 1964-1965 и 1970-1973.
Останалите са въдворени за " вражеска пропаганда и агитация " (което нормално
значи описване на политически вицове и вицове за Тодор Живков, сериозни думи за властта,
коментиране на повишението на цените и пр.). Други – за бягство или план за бягство през
границата, трети за " контрареволюционна активност ".
В интервала 1984-1987 година голямата част от лагеристите са турци, които не одобряват принудително дадените им имена или са авторитетни персони, превантивно въдворени от Държавна сигурност, с цел да не се трансфорат в водачи на съпротивата. Но също по този начин има българи мюсюлмани, които са преименувани още през 70-те, само че са спазвали религиозните си обичаи. Както и 14 българи, въдворени по политически аргументи, само че без директна връзка с " възродителния развой ".
Само политически съперници ли – осъзнати или не – са въдворявани?
- Въдворени са и доста инцидентни хора. Например през 1949 година са 4000 души в две
акции, като при втората, след гибелта на Георги Димитров, това са хора, които не са показали тъга и мъка или са били обвинени, че се радват, тъй като се усмихвали, били облечени в светли облекла или са вдигнали женитба. Така че основаването на " Белене " в края на юни 1949 година съответствува с тази проява на изцяло случаен избор на жертвата, който съгласно Хана Аренд е най-същественият принцип на тоталитарния концлагер: по този начин се унищожава индивидът като индивид на правото посредством ликвидирането на естествената юридическа процедура, при която несъмнено закононарушение води до предвидимо наказване. В концлагера са изпратени и майки и татковци, съпруги, братя и сестри на бегълци.
Според допълнение в наказателния закон от началото на 1953 година, тези от
тях, които са знаели за готвеното бягство и не са ги издали, са осъждани от 5 до 10 години затвор, а другите, които не са знаели, са изпращани в концлагер или са изселвани.
Кога властта е прилагала изпращането в концлагер?
- Въдворяването е правено основно поради липса на каквото и да е нарушение и даже скалъпването на правосъден развой е било мъчно, Иначе режимът е предпочитал правосъдното гонене. Затова и моментният брой на политическите пандизчии нормално е два пъти по-висок от този на въдворените без присъда лагеристи.
При реализации на Държавна сигурност и арестувания без предварителна разработка доста повече са изпратените на съд, в сравнение с изпратените в концлагер. Изключения вършат няколко по-големи акции, като двете през 1949 година, въдворяването на младежи при започване на 1958 година и въдворяването по време на " възродителния развой ". Но също когато се е налагала всеобща и незабавна принуда или когато властта не е желала " да създава герои ".
Може ли посредством историята на концлагера " Белене " да се види развиването на тоталитарната принуда в България?
- Да, " Белене " дава отлична опция поради продължителното си битие. До 1953 година, когато след гибелта на Сталин лагерът е закрит, репресията е всеобща и демонстративна. Наред с
изолацията и пречупването на хората, които се съпротивляват на обособените стадии на съветизацията, тя би трябвало да всее боязън и да пречупи съпротивата на цялото българско общество.
Интересен миг е интервалът 1951-1953. Тогава по инструкциите на руските съветници в Министерство на вътрешните работи е изработен опит за приравняване на правосъдната и административната принуда и е основана Специална комисия при Министерство на вътрешните работи, която сходно на руското Особое совещание може да произнася присъда без правосъден развой, без наличието на обвинения и негова отбрана и без той да е информиран за обвиняването, и да изпраща в лагер за период до 7 години.
От 1952 година в " Белене " има и пандизчии с присъди, и лагеристи без присъди, като това е една и съща институция.
Лагерът е открит още веднъж през ноември 1956 година по време на Унгарската гражданска война поради страха на комунистите от гражданска война и в България. Съществува до есента на 1959 година, когато е закрит, а в действителност е изместен край Ловеч. В този интервал политическата принуда става по-прикрита, маскира се като принуда против престъпно проявени лица, акциите на въдворяване и освобождение се вършат недемонстративно. Това е интервалът, когато се афишира, че социализмът е победил и признанието, че има политическа опозиция, би компрометирало тази победа.
Заради този затулен темперамент на репресията и поради компликациите, които режимът среща в контактите си със Запада, съществуването на лагерите е изведено отвън закона и те стават секрети.
Докога в Указа на националната милиция попада текстът, който дава право на Министерство на вътрешните работи да изпраща в Трудово-възпитателно общежитие /трудово-възпитателно общежитие/?
- През януари 1959 година от Указа за националната милиция е отстранен текстът, който дава право на Министерство на вътрешните работи да изпраща в Трудово-възпитателно общежитие. " Белене " действа още девет месеца отвън закона, а по-късно с безмълвната благословия на Политбюро е основан Ловешкият лагер, Това извънзаконово, скрито битие ражда произвол и изключителна свирепост и в лагера край Ловеч убийствата, садизмът, дехуманизацията доближават връхната си точка.
През кои години са въдворявани хора поради описване на вицове?
- Подновяването на административната принуда на Министерство на вътрешните работи през 1963-1964 година е поради разказвачите на вицове за Тодор Живков, както и поради комунистите,, които не го одобряват като първи секретар на Българска комунистическа партия. През 60-те и 70-те години, годините на застоя, политическата принуда си служи основно с изселването и осъждането. Концлагерът е оставен с дребен състав, неговото битие остава нелегално, макар опитите на Министерство на вътрешните работи да го узакони.
През 80-те репресията също е най-вече изселване и все по този начин е маскирана. Например ръководители на Държавна сигурност признават, че един от текстовете на Закона за националната милиция, допускащ наложително определяне поради бездействие, е употребен против политически съперници като преводача Володя Наков /пребит до гибел от пандизчия през 1986 година в Пазарджишкия затвор - бел. ред./. Целта е да не се основават герои. Същата е повода по време на " възродителния развой " повече турци да бъдат изпратени в " Белене ", в сравнение с съдени.
Изследването промени ли някои предварителни убеждения?
- Да, в хода на проучването стигах до нови заключения.
Например отхвърлих се да употребявам термина " асимилация " във връзка с насилственото
преименуване на турците, откакто изследвах акцията на въдворяване на турци и българи
мюсюлмани през 1958 година Това е първото въдворяване на етнически или верски принцип.
Причината за него обаче не е някакъв изблик на комунистически шовинизъм, а завършващият стадий на насилствената колективизация. В края на 1955 година руското управление подрежда на българското да приключи на 100% колективизацията. В доста села, в които стартира формиране на Трудово-кооперативно земеделско стопанство или масовизация на старите Трудово-кооперативно земеделско стопанство, избухват женски протести, селяните подават заявки за овакантяване на Трудово-кооперативно земеделско стопанство, разграбват инвентара и добитъка си.
Държавна сигурност счита, че при българите това е непринудено, само че при турците е проведено от капиталистическия комшия. В последвалата репресивна акция са направени и някои от ограниченията, които в идващите десетилетия ще се ползват по отношение на турците.
Това са същите ограничения, които по-рано са прилагани по отношение на българите: заличаване на
" национализма ", завладяване на вероизповеданието посредством сътрудници, чистка в образованието, основаване на послушна интелигенция и така нататък
Така че този развой всъщност не е побългаряване на турците, ромите, каракачаните, а основаване на една " социалистическа нация ", в която етносът, религията,
обичаите да не са опора на опозиция против заповедите, получавани от Москва. Терминът
" асимилация " внушава групова виновност на българското болшинство, а то беше същата жертва на
този развой на основаване на " социалистическа нация ".
Цитирате в книгата вездесъщия заместник-министър на вътрешните работи Григор Шопов, че лагерът би трябвало да се употребява като " развъдник за рекрутиране на агентурен уред ". Така ли е било?
- Още от прохождането на комунистическите лагери до самия завършек на режима на тях се гледа по този метод. В изискванията на нетърпим труд, жестоки санкции, апетит, заболявания, отделяне от
фамилията и средата индивидът би трябвало да бъде пречупен и вербуван.
От 1952 година изключително се залага на вербуването " с вероятност ", т.е. за живота след лагера. През 1956-1959 година оперативните служащи имат тримесечни проекти за вербовка и те ги преизпълняват.
Реалността обаче е друга.
Успехите на Държавна сигурност не са толкоз огромни, агентурата им не е задоволителна, доста от
опозиционните водачи в лагера " не са обезпечени с агентура ", в групите на анархистите и
легионерите Държавна сигурност съвсем не съумява да проникне със свои сътрудници. Много от принудените да бъдат
сътрудници не дават сведения, разкриват се пред другарите си, има случаи даже на писмени отводи да се сътрудничи, а това е означавало тежко наказване. Самите лагеристи основават свое
" контраразузнаване ", с цел да разкриват сътрудниците, след което ги изолират.
Така че даже в лагерния пъкъл успеха на българския комунизъм над индивида не е цялостна.
Представянето на книгата ще бъде съпроводено от полемика с присъединяване на някогашни лагеристи, представителя на културен център " Евгени Босилков " отец Паоло Кортези, исторически обзор на интервала ще направи проф. Евелина Келбечева.
Колко време продължи работата по проучването и какви източници на информация ползвахте?
- Повече от 10 години продължи работата. Първите източници бяха спомените на лагеристи.
Оказа се, че има издадени доста такива мемоари, а през тези 10 години излязоха и значително други, само че доста от тях са в дребен тираж, издадени от личните си създатели или техни наследници и е мъчно човек да ги откри даже в Народната библиотека.
Тези мемоари препрочитах доста пъти на другите стадии на проучването. Разбира се, разговарях и с някогашни лагеристи, да вземем за пример с един от първите въдворени в " Белене ", известния с достойното си държание анархист Трифон Терзийски, или въдворените през 1985 година Сабри Искендер, по-късно един от водачите на битката на турците за човешки права, и Димитър Пенчев, земеделец и политически пандизчия.
Следващата стъпка бяха документите, създавани от лагерната администрация, поделение " Въдворяване и изселване ", отдел " Затвори " – Министерство на вътрешните работи, Държавна сигурност, управлението на Министерство на вътрешните работи, Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия, Министерския съвет и всевъзможни други държавни органи.
Също по този начин профили на лагера, формирани от анализаторския отдел на Радио Свободна Европа въз основа разказите на някогашни лагеристи, избягали на Запад, отчети на Централно разузнавателно управление на САЩ, отчети на западни дипломати
Винаги се споделя, че лагерите са закрити през 1962 година, а заглавието приказва за непрестанно въдворяване в концлагера " Белене " до 1987 година?
- Наложило се е убеждението, че лагерите са закрити през 1962 година Това не е правилно. Тогава е закрит Ловешкият лагер. Но през януари 1964 година на остров Белене още веднъж са изпратени хора без присъда.
Никой формален орган ли не реагира в България?
- През 1966 година министърът на правораздаването Светла Даскалова и ръководителят на Върховния съд
Ангел Велев дават мнения, че съществуването на такова място за лишаване на свободата без
присъда е неприемливо по конституция и закон. Но концлагерът продължава да действа най-малко до 1977 година, когато влиза в действие промененият поради Хелзинкските съглашения Закон за националната милиция, от който отпада административната мярка " наложително определяне на ново местопребиваване " и лагерът би трябвало да е бил закрит. Но има данни за хора без присъда и през 1978 година, и през 1981 година Лагерът още веднъж е открит в края на декември 1984 година, когато стартира
насилственото преименуване на турците. Така че " Белене " съществува с дребни спирания от 1949 година до 1987 година
Какви са хората, изпращани в концлагера?
- Предвоенни държавници, офицери, водачи на опозицията след 1944 година Но главната лагерна група в годините 1949-1953 е тази на селяните. Това е времето на насилствената колективизация и в лагера селските стопани са близо 50%. Тъй като те са били за по-кратки периоди, може да се направи оценка, че са над 60% от общия брой на миналите през " Белене " в този интервал.
Въобще по това време картината на лагерния състав отразява стадиите на съветизацията на България: заличаване на държавните структури на Царство България, ликвидирането на българския шовинизъм и на антисталинските крайнолеви придвижвания, ликвидирането на партийната политическа система, национализацията, идеологизирането на образованието, колективизацията, вътрешнопартийната чистка, завладяването на православната черква и показните процеси против католическата и протестантската черква.
През 1956-1959 година са въдворени някои от старите опозиционери, само че в този момент основният обект на репресията са младежите. През януари-март 1958 година в лагера са изпратени като " хулигани " близо 1700 младежи. Голяма част от тях са синове на " национални врагове " или са фенове на джаза и рокендрола, на модерните западни танци, на " хулиганските " палта с дървени копчета, тесните панталони и прическата " конска опашка ".
През 60-те и 70-те години политическите лагеристи са най-вече българи мюсюлмани, които се съпротивляват на насилственото им преименуване в годините 1964-1965 и 1970-1973.
Останалите са въдворени за " вражеска пропаганда и агитация " (което нормално
значи описване на политически вицове и вицове за Тодор Живков, сериозни думи за властта,
коментиране на повишението на цените и пр.). Други – за бягство или план за бягство през
границата, трети за " контрареволюционна активност ".
В интервала 1984-1987 година голямата част от лагеристите са турци, които не одобряват принудително дадените им имена или са авторитетни персони, превантивно въдворени от Държавна сигурност, с цел да не се трансфорат в водачи на съпротивата. Но също по този начин има българи мюсюлмани, които са преименувани още през 70-те, само че са спазвали религиозните си обичаи. Както и 14 българи, въдворени по политически аргументи, само че без директна връзка с " възродителния развой ".
Само политически съперници ли – осъзнати или не – са въдворявани?
- Въдворени са и доста инцидентни хора. Например през 1949 година са 4000 души в две
акции, като при втората, след гибелта на Георги Димитров, това са хора, които не са показали тъга и мъка или са били обвинени, че се радват, тъй като се усмихвали, били облечени в светли облекла или са вдигнали женитба. Така че основаването на " Белене " в края на юни 1949 година съответствува с тази проява на изцяло случаен избор на жертвата, който съгласно Хана Аренд е най-същественият принцип на тоталитарния концлагер: по този начин се унищожава индивидът като индивид на правото посредством ликвидирането на естествената юридическа процедура, при която несъмнено закононарушение води до предвидимо наказване. В концлагера са изпратени и майки и татковци, съпруги, братя и сестри на бегълци.
Според допълнение в наказателния закон от началото на 1953 година, тези от
тях, които са знаели за готвеното бягство и не са ги издали, са осъждани от 5 до 10 години затвор, а другите, които не са знаели, са изпращани в концлагер или са изселвани.
Кога властта е прилагала изпращането в концлагер?
- Въдворяването е правено основно поради липса на каквото и да е нарушение и даже скалъпването на правосъден развой е било мъчно, Иначе режимът е предпочитал правосъдното гонене. Затова и моментният брой на политическите пандизчии нормално е два пъти по-висок от този на въдворените без присъда лагеристи.
При реализации на Държавна сигурност и арестувания без предварителна разработка доста повече са изпратените на съд, в сравнение с изпратените в концлагер. Изключения вършат няколко по-големи акции, като двете през 1949 година, въдворяването на младежи при започване на 1958 година и въдворяването по време на " възродителния развой ". Но също когато се е налагала всеобща и незабавна принуда или когато властта не е желала " да създава герои ".
Може ли посредством историята на концлагера " Белене " да се види развиването на тоталитарната принуда в България?
- Да, " Белене " дава отлична опция поради продължителното си битие. До 1953 година, когато след гибелта на Сталин лагерът е закрит, репресията е всеобща и демонстративна. Наред с
изолацията и пречупването на хората, които се съпротивляват на обособените стадии на съветизацията, тя би трябвало да всее боязън и да пречупи съпротивата на цялото българско общество.
Интересен миг е интервалът 1951-1953. Тогава по инструкциите на руските съветници в Министерство на вътрешните работи е изработен опит за приравняване на правосъдната и административната принуда и е основана Специална комисия при Министерство на вътрешните работи, която сходно на руското Особое совещание може да произнася присъда без правосъден развой, без наличието на обвинения и негова отбрана и без той да е информиран за обвиняването, и да изпраща в лагер за период до 7 години.
От 1952 година в " Белене " има и пандизчии с присъди, и лагеристи без присъди, като това е една и съща институция.
Лагерът е открит още веднъж през ноември 1956 година по време на Унгарската гражданска война поради страха на комунистите от гражданска война и в България. Съществува до есента на 1959 година, когато е закрит, а в действителност е изместен край Ловеч. В този интервал политическата принуда става по-прикрита, маскира се като принуда против престъпно проявени лица, акциите на въдворяване и освобождение се вършат недемонстративно. Това е интервалът, когато се афишира, че социализмът е победил и признанието, че има политическа опозиция, би компрометирало тази победа.
Заради този затулен темперамент на репресията и поради компликациите, които режимът среща в контактите си със Запада, съществуването на лагерите е изведено отвън закона и те стават секрети.
Докога в Указа на националната милиция попада текстът, който дава право на Министерство на вътрешните работи да изпраща в Трудово-възпитателно общежитие /трудово-възпитателно общежитие/?
- През януари 1959 година от Указа за националната милиция е отстранен текстът, който дава право на Министерство на вътрешните работи да изпраща в Трудово-възпитателно общежитие. " Белене " действа още девет месеца отвън закона, а по-късно с безмълвната благословия на Политбюро е основан Ловешкият лагер, Това извънзаконово, скрито битие ражда произвол и изключителна свирепост и в лагера край Ловеч убийствата, садизмът, дехуманизацията доближават връхната си точка.
През кои години са въдворявани хора поради описване на вицове?
- Подновяването на административната принуда на Министерство на вътрешните работи през 1963-1964 година е поради разказвачите на вицове за Тодор Живков, както и поради комунистите,, които не го одобряват като първи секретар на Българска комунистическа партия. През 60-те и 70-те години, годините на застоя, политическата принуда си служи основно с изселването и осъждането. Концлагерът е оставен с дребен състав, неговото битие остава нелегално, макар опитите на Министерство на вътрешните работи да го узакони.
През 80-те репресията също е най-вече изселване и все по този начин е маскирана. Например ръководители на Държавна сигурност признават, че един от текстовете на Закона за националната милиция, допускащ наложително определяне поради бездействие, е употребен против политически съперници като преводача Володя Наков /пребит до гибел от пандизчия през 1986 година в Пазарджишкия затвор - бел. ред./. Целта е да не се основават герои. Същата е повода по време на " възродителния развой " повече турци да бъдат изпратени в " Белене ", в сравнение с съдени.
Изследването промени ли някои предварителни убеждения?
- Да, в хода на проучването стигах до нови заключения.
Например отхвърлих се да употребявам термина " асимилация " във връзка с насилственото
преименуване на турците, откакто изследвах акцията на въдворяване на турци и българи
мюсюлмани през 1958 година Това е първото въдворяване на етнически или верски принцип.
Причината за него обаче не е някакъв изблик на комунистически шовинизъм, а завършващият стадий на насилствената колективизация. В края на 1955 година руското управление подрежда на българското да приключи на 100% колективизацията. В доста села, в които стартира формиране на Трудово-кооперативно земеделско стопанство или масовизация на старите Трудово-кооперативно земеделско стопанство, избухват женски протести, селяните подават заявки за овакантяване на Трудово-кооперативно земеделско стопанство, разграбват инвентара и добитъка си.
Държавна сигурност счита, че при българите това е непринудено, само че при турците е проведено от капиталистическия комшия. В последвалата репресивна акция са направени и някои от ограниченията, които в идващите десетилетия ще се ползват по отношение на турците.
Това са същите ограничения, които по-рано са прилагани по отношение на българите: заличаване на
" национализма ", завладяване на вероизповеданието посредством сътрудници, чистка в образованието, основаване на послушна интелигенция и така нататък
Така че този развой всъщност не е побългаряване на турците, ромите, каракачаните, а основаване на една " социалистическа нация ", в която етносът, религията,
обичаите да не са опора на опозиция против заповедите, получавани от Москва. Терминът
" асимилация " внушава групова виновност на българското болшинство, а то беше същата жертва на
този развой на основаване на " социалистическа нация ".
Цитирате в книгата вездесъщия заместник-министър на вътрешните работи Григор Шопов, че лагерът би трябвало да се употребява като " развъдник за рекрутиране на агентурен уред ". Така ли е било?
- Още от прохождането на комунистическите лагери до самия завършек на режима на тях се гледа по този метод. В изискванията на нетърпим труд, жестоки санкции, апетит, заболявания, отделяне от
фамилията и средата индивидът би трябвало да бъде пречупен и вербуван.
От 1952 година изключително се залага на вербуването " с вероятност ", т.е. за живота след лагера. През 1956-1959 година оперативните служащи имат тримесечни проекти за вербовка и те ги преизпълняват.
Реалността обаче е друга.
Успехите на Държавна сигурност не са толкоз огромни, агентурата им не е задоволителна, доста от
опозиционните водачи в лагера " не са обезпечени с агентура ", в групите на анархистите и
легионерите Държавна сигурност съвсем не съумява да проникне със свои сътрудници. Много от принудените да бъдат
сътрудници не дават сведения, разкриват се пред другарите си, има случаи даже на писмени отводи да се сътрудничи, а това е означавало тежко наказване. Самите лагеристи основават свое
" контраразузнаване ", с цел да разкриват сътрудниците, след което ги изолират.
Така че даже в лагерния пъкъл успеха на българския комунизъм над индивида не е цялостна.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ