Януарското въстание в Полша срещу Русия
На 22 януари 1863 година избухва следващото въстание в Полша през XIX в. против съветския царизъм.
Победата против Наполеон служи за агресия на Русия в Европа.
Така в следствие от Наполеоновите войни и Виенския конгрес Русия затвърждава властта си над огромна част от тогавашната полска страна, поделена с Прусия и Австрия още в края на XVIII век. Териториите на Жеч Посполита в днешни Украйна, Беларус и Литва са присъединени директно към империята. Останалите пък са обособени под формата на „ Полско кралство “, която е известна и като „ Конгресна Полша “, която се слави с демократична конституция и лични армия и парламент, само че сложена под върховенството на съветския цар. Полското самоуправление е на практика унищожено от цар Николай I в отговор на въстанието от 1830–1831 година. Отмяната на конституцията и разпускането на сейма са съпроводени със закриване на полските университети и прецизна цензура върху печатните издания. Положението на селското население е не по-различно от това в останалите елементи на Руската империя – с декрет от 1807 година земеделците получават персонална независимост, само че земите, които обработват, остават благосъстоятелност на релативно малко земевладелци.
С идването на власт на цар Александър II и провалянето в Кримската война в Руската империя настава време на публични и стопански промени.
Царят дава прошка на въстаниците, заточени след 1831,
вкарва в деяние Органически статут на Полша, възвръща полската здравна академия и основава висша школа за административни фрагменти, подвига възбраната върху събранията и позволява основаване на съсловни организации на полски земевладелци и индустриалци. Ефектът от либерализацията обаче е усилване на патриотичните прояви под формата на многолюдни демонстрации и покушения против представители на властта, които провокират ответни репресии. Вълненията излизат от надзор през април 1861 година, когато полицията избива 100 стачкуващи посред Варшава. През октомври същата година е въведено военно състояние, при което са задържани хиляди поляци. Същевременно се образуват и набират въздействие секрети размирен организации. Съзаклятниците се поделят на два лагера: коренен от по този начин наречените „ червени “ в лицето на Игнаци Хмеленски, Аполо Коженьовски, Ярослав Домбровски, които са за въоръжена битка, обществена промяна и цялостна самостоятелност от Русия. Другите са сдържан или „ бели “, ръководени от Леополд Кроненбург и Анджей Замойски. Те държат на пасивна опозиция и са склонни компромис с царя. През 1862 „ белите “ съумяват да се наложат, пресичайки проектите на „ алените “ за намерено въстание.
Предугаждайки подготвяното огромно въстание, при започване на 1863 година съветските управляващи струпват в Полското кралство над 100-хилядна армия. На 14 януари по разпореждане на наместника на съветския цар Александър Вельополски стартира набор на полски младежи в армията, с което се цели отнемане на съзаклятниците от жива мощ. В отговор, на
22 януари бунтовническият централен комитет издава манифест
за протест против царската власт. Още същата нощ са осъществени набези против съветските гарнизони в разнообразни елементи на Кралството. Повечето от тези офанзиви са отбити. Не сполучва и проектът за завладяване и преобразяване на Плоцк в столица на свободните територии. Поради концентрацията на съветските войски в огромните градове и дефицита на въоръжение и подготвени фрагменти, въстанието придобива темперамент на партизанска война, която обгръща цялото Полско кралство, а напролет се разраства в прилежащите Вилненска и Гродненска губернии (в днешни Литва и Беларус). За да привлекат на своя страна масата от популацията, въстаническите водачи дават обещание безвъзмездна земя на всички, които ги поддържат.
Този апел не среща отзвук в някогашните полски владения в Беларус и Украйна, където метежниците са бързо разгромени. Най-интензивни са сраженията в южната част на Полското кралство (областите на Келце и Люблин), както и в регионите по границите с Австрия и Прусия, откъдето прииждат хиляди доброволци
Във Варшава, която остава под съветски надзор, е образувано скрито държавно управление
с добре развити куриерска и контрабандна работа, разследваща мрежа и система за частично непринудено, частично наложително събиране на налози. В началото на въстанието превъзходство имат „ алените “, само че през март 1863 те са принудени да правят отстъпка властта на „ белите “. За по-дълго отпред на тайното държавно управление се задържа Карол Майевски.
Борбите сред двете фракции не престават до октомври, когато е основана тирания отпред с Ромуалд Траугут. Траугут прави опит да централизира и усъвършенства организацията на въстанието, само че това става в миг, когато напъните на полските емигранти да издействат намеса на западноевропейските страни пропадат. Прусия, а след първичните си съмнения и Австрия, оказва интензивно подпомагане на Русия за потушаване на въстанието.
От своя страна, царската власт струпва в Кралството и прилежащите му региони 340 000 бойци, които превъзхождат въстаниците десетократно на брой.
Въстанието е обезглавено на 11 април 1864 година ,
когато, вследствие на изменничество, съветската полиция залавя Траугут и основните му сътрудници. Партизанските дейности не престават до края на същата година със залавянето на последния въстанически лидер в Подлясия.
Още до окончателното потушаване на въстанието, през март 1864 година, Александър II издава декрет за дълго протаканата земеделска промяна, като на процедура извършва обещаното от въстаниците еманципиране на крепостните селяни от поземлените господари.
Непосредствено след въстанието хиляди поляци са заточени в Сибир. Извършена е цялостна чистка на поляците от администрацията и учебните заведения. На мястото на Полското кралство е основан по този начин нареченият „ Привислински край “ на директно послушание на Санкт Петербург, а на мястото на полското Главно учебно заведение – съветски университет.
Полша остава под съветска власт до Първата международна война. Руските репресии провокират следващата вълна от полска емигранти из Европа.
Победата против Наполеон служи за агресия на Русия в Европа.
Така в следствие от Наполеоновите войни и Виенския конгрес Русия затвърждава властта си над огромна част от тогавашната полска страна, поделена с Прусия и Австрия още в края на XVIII век. Териториите на Жеч Посполита в днешни Украйна, Беларус и Литва са присъединени директно към империята. Останалите пък са обособени под формата на „ Полско кралство “, която е известна и като „ Конгресна Полша “, която се слави с демократична конституция и лични армия и парламент, само че сложена под върховенството на съветския цар. Полското самоуправление е на практика унищожено от цар Николай I в отговор на въстанието от 1830–1831 година. Отмяната на конституцията и разпускането на сейма са съпроводени със закриване на полските университети и прецизна цензура върху печатните издания. Положението на селското население е не по-различно от това в останалите елементи на Руската империя – с декрет от 1807 година земеделците получават персонална независимост, само че земите, които обработват, остават благосъстоятелност на релативно малко земевладелци.
С идването на власт на цар Александър II и провалянето в Кримската война в Руската империя настава време на публични и стопански промени.
Царят дава прошка на въстаниците, заточени след 1831,
вкарва в деяние Органически статут на Полша, възвръща полската здравна академия и основава висша школа за административни фрагменти, подвига възбраната върху събранията и позволява основаване на съсловни организации на полски земевладелци и индустриалци. Ефектът от либерализацията обаче е усилване на патриотичните прояви под формата на многолюдни демонстрации и покушения против представители на властта, които провокират ответни репресии. Вълненията излизат от надзор през април 1861 година, когато полицията избива 100 стачкуващи посред Варшава. През октомври същата година е въведено военно състояние, при което са задържани хиляди поляци. Същевременно се образуват и набират въздействие секрети размирен организации. Съзаклятниците се поделят на два лагера: коренен от по този начин наречените „ червени “ в лицето на Игнаци Хмеленски, Аполо Коженьовски, Ярослав Домбровски, които са за въоръжена битка, обществена промяна и цялостна самостоятелност от Русия. Другите са сдържан или „ бели “, ръководени от Леополд Кроненбург и Анджей Замойски. Те държат на пасивна опозиция и са склонни компромис с царя. През 1862 „ белите “ съумяват да се наложат, пресичайки проектите на „ алените “ за намерено въстание.
Предугаждайки подготвяното огромно въстание, при започване на 1863 година съветските управляващи струпват в Полското кралство над 100-хилядна армия. На 14 януари по разпореждане на наместника на съветския цар Александър Вельополски стартира набор на полски младежи в армията, с което се цели отнемане на съзаклятниците от жива мощ. В отговор, на
22 януари бунтовническият централен комитет издава манифест
за протест против царската власт. Още същата нощ са осъществени набези против съветските гарнизони в разнообразни елементи на Кралството. Повечето от тези офанзиви са отбити. Не сполучва и проектът за завладяване и преобразяване на Плоцк в столица на свободните територии. Поради концентрацията на съветските войски в огромните градове и дефицита на въоръжение и подготвени фрагменти, въстанието придобива темперамент на партизанска война, която обгръща цялото Полско кралство, а напролет се разраства в прилежащите Вилненска и Гродненска губернии (в днешни Литва и Беларус). За да привлекат на своя страна масата от популацията, въстаническите водачи дават обещание безвъзмездна земя на всички, които ги поддържат.
Този апел не среща отзвук в някогашните полски владения в Беларус и Украйна, където метежниците са бързо разгромени. Най-интензивни са сраженията в южната част на Полското кралство (областите на Келце и Люблин), както и в регионите по границите с Австрия и Прусия, откъдето прииждат хиляди доброволци
Във Варшава, която остава под съветски надзор, е образувано скрито държавно управление
с добре развити куриерска и контрабандна работа, разследваща мрежа и система за частично непринудено, частично наложително събиране на налози. В началото на въстанието превъзходство имат „ алените “, само че през март 1863 те са принудени да правят отстъпка властта на „ белите “. За по-дълго отпред на тайното държавно управление се задържа Карол Майевски.
Борбите сред двете фракции не престават до октомври, когато е основана тирания отпред с Ромуалд Траугут. Траугут прави опит да централизира и усъвършенства организацията на въстанието, само че това става в миг, когато напъните на полските емигранти да издействат намеса на западноевропейските страни пропадат. Прусия, а след първичните си съмнения и Австрия, оказва интензивно подпомагане на Русия за потушаване на въстанието.
От своя страна, царската власт струпва в Кралството и прилежащите му региони 340 000 бойци, които превъзхождат въстаниците десетократно на брой.
Въстанието е обезглавено на 11 април 1864 година ,
когато, вследствие на изменничество, съветската полиция залавя Траугут и основните му сътрудници. Партизанските дейности не престават до края на същата година със залавянето на последния въстанически лидер в Подлясия.
Още до окончателното потушаване на въстанието, през март 1864 година, Александър II издава декрет за дълго протаканата земеделска промяна, като на процедура извършва обещаното от въстаниците еманципиране на крепостните селяни от поземлените господари.
Непосредствено след въстанието хиляди поляци са заточени в Сибир. Извършена е цялостна чистка на поляците от администрацията и учебните заведения. На мястото на Полското кралство е основан по този начин нареченият „ Привислински край “ на директно послушание на Санкт Петербург, а на мястото на полското Главно учебно заведение – съветски университет.
Полша остава под съветска власт до Първата международна война. Руските репресии провокират следващата вълна от полска емигранти из Европа.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ