На тази дата: Съставено е четиридесет и третото правителство на България
На 22 против 23 септември 1923 година избухват протести в Северозападна България. След десетдневни боеве (Брусарци, Лом, Бойчиновци) армията съумява да разгроми работническо-селските отряди. Много от въстаниците, сред които и ръководителите Георги Димитров, Васил Коларов и Гаврил Генов, с цел да се спасят, са принудени да емигрират в КСХС. Въпреки съглашението сред Вътрешна македонска революционна организация и Българска комунистическа партия (т.с.), че въстание в Пиринския край няма да има, на 23 септември същата година въоръжените комунисти и селяни завземат Разлог. В отговор организацията позволява на четите си да вземат участие в потушаването на въстанието.
В началото на октомври същата година въстанието е потушено в цялата страна. Неедновременното му експлоадиране разрешава на държавното управление да употребява оптимално опциите на малобройната българска войска. Български земеделски народен съюз и Българска комунистическа партия (т.с.) понасят тежък удар, а Демократическият сговор стабилизира позициите си. За да укрепи интернационалния си престиж, новата власт насрочва на 18 ноември същата година парламентарни избори. Те са извоювани с голямо болшинство от ръководещата коалиция, към която се причислява и БРСДП (ш.с.). Овладяло Народното събрание, държавното управление получава опция да продължи битката против Българска комунистическа партия (т.с.) и Български земеделски народен съюз посредством законодателна активност. На 4 януари 1924 година е гласуван „ Закон за отбрана на страната “, който не разрешава организациите, служещи си с революционни способи, и планува тежки санкции за последователите им. Въз основа на него отвън закона са оповестени Българска комунистическа партия (т.с.), Комунистическия юношески съюз, кооперация „ Освобождение “, Партията на труда и Общият работен синдикален съюз. През 1924 година държавното управление анулира осемчасовия работен ден в предприятията и аграрната промяна и лимитира присъединяване на студентите в публичния живот. Продължава екзекутирането без съд и присъда на водещи фигури от Българска комунистическа партия (т.с.) и Български земеделски народен съюз (Петко Д. Петков, ТодорОсновната задача на държавното управление във външната политика е да се убедят съседите и Великите сили, че България няма реваншистки планове. Потвърдени са уговорките на страната по Ньойския контракт и Нишката конвенция. Въпреки това Сръбско-хърватско-словенското кралство и Гърция наблюдават с очевидно съмнение дейностите на Демократическия сговор. Сръбско-хърватско-словенското кралство приютява избягалите на негова територия дейци на Български земеделски народен съюз и Българска комунистическа партия (т.с.) и поддържа войски по границата. През октомври 1925 година, преследвайки чети на Вътрешна македонска революционна организация, гръцката войска навлиза в Петричко. Тя се изтегля едвам след намесата на Обществото на народите (България получава поддръжката на Италия). Гърция се задължава да заплати 30 милиона лв. обезщетение на България.
В края на 1924 година държавното управление стабилизира своите позиции. В индустрията и земеделието се следи огромен растеж на производството. Стабилизира се българският лев и понижава безработицата. В цяла Европа и в България е налице отлив на служащите и селяните от революционната битка. Тези промени не се виждат от управлението на Българска комунистическа партия (т.с.), което под натиска на Коминтерна продължава подготовката на ново въстание. На „ белия гнет “ на държавното управление дават отговор с бомбени атентати, убийства на сговористи и поява на терористични чети. На 16 април същата година военният център на Българска комунистическа партия (т.с.) приготвя атентат в църквата „ Света Неделя “ по време на опелото на о.з. военачалник Константин Георгиев (убит от нелегални). Целта е да бъде унищожено присъстващото на ритуала управление на Демократическия сговор. В резултат на мощния гърмеж са убити над 140 офицери, генерали и почтени жители. Между жертвите няма нито един министър. Царят закъснява за опелото и остава незасегнат. Атентатът и последвалото публично неодобрение от дейностите на комунистите дават опция на държавното управление да нанесе мощен удар върху Българска комунистическа партия (т.с.) и Български земеделски народен съюз. Избит е елитът на организациите. Направена е корекция в „ Закона за отбрана на страната “, която планува смъртна присъда освен на „ направилите общественоопасно действие “, само че и за хората които им оказват помощ.
В края на 1925 година в Сговора дефинитивно се обособяват две течения – извънредно дясно, отпред с проф. Александър Цанков и офицерите от Военния съюз, които са за продължение на открития гнет в страната, и умерено, включващо дейците на старите буржоазни партии (демократите на Александър Малинов и БРСДП (ш.с.) напущат обединяването след Септемврийското въстание). Умерените са за възобновяване на правата и свободите, залегнали в Търновската конституция, и за битка с революционните сили чрез законодателни актове и съдилища. Жестокостите, осъществени от държавното управление през септември 1923 година и в интервала април-май 1925 година, довеждат до следващата интернационална изолираност на България. В същото време страната се нуждае незабавно от нов заем, който да стабилизира икономическото ѝ състояние и да смекчи проблемите на бежанците от Западна Тракия, Добруджа и Македония. Умереното течение в Сговора ловко употребява проблемите на държавното управление и провокира оставката му при започване на януари 1926 г./ actualno.com
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме: <
В началото на октомври същата година въстанието е потушено в цялата страна. Неедновременното му експлоадиране разрешава на държавното управление да употребява оптимално опциите на малобройната българска войска. Български земеделски народен съюз и Българска комунистическа партия (т.с.) понасят тежък удар, а Демократическият сговор стабилизира позициите си. За да укрепи интернационалния си престиж, новата власт насрочва на 18 ноември същата година парламентарни избори. Те са извоювани с голямо болшинство от ръководещата коалиция, към която се причислява и БРСДП (ш.с.). Овладяло Народното събрание, държавното управление получава опция да продължи битката против Българска комунистическа партия (т.с.) и Български земеделски народен съюз посредством законодателна активност. На 4 януари 1924 година е гласуван „ Закон за отбрана на страната “, който не разрешава организациите, служещи си с революционни способи, и планува тежки санкции за последователите им. Въз основа на него отвън закона са оповестени Българска комунистическа партия (т.с.), Комунистическия юношески съюз, кооперация „ Освобождение “, Партията на труда и Общият работен синдикален съюз. През 1924 година държавното управление анулира осемчасовия работен ден в предприятията и аграрната промяна и лимитира присъединяване на студентите в публичния живот. Продължава екзекутирането без съд и присъда на водещи фигури от Българска комунистическа партия (т.с.) и Български земеделски народен съюз (Петко Д. Петков, ТодорОсновната задача на държавното управление във външната политика е да се убедят съседите и Великите сили, че България няма реваншистки планове. Потвърдени са уговорките на страната по Ньойския контракт и Нишката конвенция. Въпреки това Сръбско-хърватско-словенското кралство и Гърция наблюдават с очевидно съмнение дейностите на Демократическия сговор. Сръбско-хърватско-словенското кралство приютява избягалите на негова територия дейци на Български земеделски народен съюз и Българска комунистическа партия (т.с.) и поддържа войски по границата. През октомври 1925 година, преследвайки чети на Вътрешна македонска революционна организация, гръцката войска навлиза в Петричко. Тя се изтегля едвам след намесата на Обществото на народите (България получава поддръжката на Италия). Гърция се задължава да заплати 30 милиона лв. обезщетение на България.
В края на 1924 година държавното управление стабилизира своите позиции. В индустрията и земеделието се следи огромен растеж на производството. Стабилизира се българският лев и понижава безработицата. В цяла Европа и в България е налице отлив на служащите и селяните от революционната битка. Тези промени не се виждат от управлението на Българска комунистическа партия (т.с.), което под натиска на Коминтерна продължава подготовката на ново въстание. На „ белия гнет “ на държавното управление дават отговор с бомбени атентати, убийства на сговористи и поява на терористични чети. На 16 април същата година военният център на Българска комунистическа партия (т.с.) приготвя атентат в църквата „ Света Неделя “ по време на опелото на о.з. военачалник Константин Георгиев (убит от нелегални). Целта е да бъде унищожено присъстващото на ритуала управление на Демократическия сговор. В резултат на мощния гърмеж са убити над 140 офицери, генерали и почтени жители. Между жертвите няма нито един министър. Царят закъснява за опелото и остава незасегнат. Атентатът и последвалото публично неодобрение от дейностите на комунистите дават опция на държавното управление да нанесе мощен удар върху Българска комунистическа партия (т.с.) и Български земеделски народен съюз. Избит е елитът на организациите. Направена е корекция в „ Закона за отбрана на страната “, която планува смъртна присъда освен на „ направилите общественоопасно действие “, само че и за хората които им оказват помощ.
В края на 1925 година в Сговора дефинитивно се обособяват две течения – извънредно дясно, отпред с проф. Александър Цанков и офицерите от Военния съюз, които са за продължение на открития гнет в страната, и умерено, включващо дейците на старите буржоазни партии (демократите на Александър Малинов и БРСДП (ш.с.) напущат обединяването след Септемврийското въстание). Умерените са за възобновяване на правата и свободите, залегнали в Търновската конституция, и за битка с революционните сили чрез законодателни актове и съдилища. Жестокостите, осъществени от държавното управление през септември 1923 година и в интервала април-май 1925 година, довеждат до следващата интернационална изолираност на България. В същото време страната се нуждае незабавно от нов заем, който да стабилизира икономическото ѝ състояние и да смекчи проблемите на бежанците от Западна Тракия, Добруджа и Македония. Умереното течение в Сговора ловко употребява проблемите на държавното управление и провокира оставката му при започване на януари 1926 г./ actualno.com
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме: <
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ