Жаблянов: Независимостта е плод на задружни усилия към просперитета
На 22-ри септември, 2018 година се навършват 110 години от провъзгласяването на Независимостта на България. Това събитие има своето независимо значение в поредицата от събития, утвърждаващи българската държавност, каквито са Освобождението, Съединението и Независимостта.
Това се показва в декларация на Българска социалистическа партия, показана през днешния ден от парламентарната естрада валери Жаблянов.
Ето какво с е показва в текста:
Тази троица на българското държавно битие се появява неслучайно в хода на нашето историческо самоосъзнаване. Независимостта поставя финалната точка на националноосвободителните войни на българския народ срещу петвековното османско иго и прекъсва всички обвързаности и условия, сложени от Великите сили в несправедливия за българите Берлински контракт. На 3-ти март 1878 година сред Русия и Турция се подписва Санстефанският кротичък контракт, с който българската страна се възвръща в нейните изконни етнически граници.
Няколко месеца по-късно, обаче, водени от своите ползи на Балканския полуостров, европейските велики сили, показани на конгрес в Берлин ревизират този контракт, поставяйки българското княжество под суверенитета на Високата врата.
Обявяването на Независимостта, безспорно, има на първо място външнополитическо значение, като с него се преодоляват наложените ограничавания за подписване на военни и политически контракти от новата страна. Освен това, дипломатическите представители на България се употребяват с най-ниския статус в тогавашната политическа подчиненост.
Провъзгласяването на Независимостта на България през 1908 година не е самоинициативен, откъснат от цялото ни развиване политически акт. Както означават тогавашните непознати наблюдаващи на процесите в новосъздадената страна, България се развива с удивителни темпове, строят се железници, заводи, построява се столицата на страната, основават се и се утвърждават национални културни и просветителни институции- Българска академия на науките, Софийският университет, Народната библиотека.
Това развиване впечатлява тогавашна Европа. Липсата на самостоятелност от Османската империя не се изчерпва единствено със скромния годишен налог от 1 млн. лева, който българската страна заплаща. Като васално княжество, България няма право да подписва интернационалните контракти, по българската територия се разгръщат всички клаузи на така наречен Режим на капитулациите, система от стопански и правосъдни привилегии за западните страни и техните жители, занимаващи се с бизнес в границите на Османската империя.
Тези капитулации водят до съществени финансови загуби за дребната и динамично разрастваща се страна. Ето за какво, оповестяването на Независимостта има и освен външнополитически последици. С всяка минала година, в следствие на мощното и динамично икономическо развиване на България, става все по-неприемлив и непоносим нейният интернационален статут на княжество, васално на Османската империя.
Актът на оповестяването на Независимостта е предшестван от две исторически събития със значително значение за цялостното развиване на европейския политически развой. Това са Младотурската гражданска война от 1908 година и изчерпването на периода на окупация на Босна и Херцеговина от страна на Австро-Унгария съгласно Берлинския контракт.
Тук е мястото да се подчертае, че политическият хайлайф на тогавашната българска страна работи извънредно тъкмо, премерено и познавайки зависимостите и връзките в тогавашната европейска дипломация. Избирайки подобаващия миг и консултирайки с Австро-Унгария общите ни ползи по превъзмогване на следствията от Берлинския контракт,българският цар Фердинанд афишира Независимостта на 22-ри септември, 1908 г,.пристигайки от Виена.
Това взаимоотношение сред вътрешнополитическите процеси, консолидацията на българския политически хайлайф, мощното предпочитание на българския народ да възвърне своята самостоятелност, възприятието за накърнена национална чест и достолепие след Берлинския контракт, оставените отвън България територии, в които българския етнос реализира своите национални идеали, са движещите сили на оповестената Независимост. Българският княз Фердинанд получава купата цар. Но Независимостта не е акт, който е независимо деяние на българската корона.
Независимостта е резултат от поредното, целенасочено 30 годишно развиване на българската страна, която реализира своята самостоятелност водена от концепцията за проверка на Берлинския контракт.
В резултат на оповестената Независимост, българската страна стартира дейна подготовка за освободителните Балкански войни, водейки независима дипломатическа и външнополитическа активност.
Този акт от 1908 година демонстрира, че независимостта на една страна, на едно общество, на една нация е плод на задружни старания, национална консолидация, вътрешно единство и превъзмогване на възприятието на историческа неправда, и напредък към просперитета, бъдещето и одобряването на нацията в нейните исторически граници.
Това се показва в декларация на Българска социалистическа партия, показана през днешния ден от парламентарната естрада валери Жаблянов.
Ето какво с е показва в текста:
Тази троица на българското държавно битие се появява неслучайно в хода на нашето историческо самоосъзнаване. Независимостта поставя финалната точка на националноосвободителните войни на българския народ срещу петвековното османско иго и прекъсва всички обвързаности и условия, сложени от Великите сили в несправедливия за българите Берлински контракт. На 3-ти март 1878 година сред Русия и Турция се подписва Санстефанският кротичък контракт, с който българската страна се възвръща в нейните изконни етнически граници.
Няколко месеца по-късно, обаче, водени от своите ползи на Балканския полуостров, европейските велики сили, показани на конгрес в Берлин ревизират този контракт, поставяйки българското княжество под суверенитета на Високата врата.
Обявяването на Независимостта, безспорно, има на първо място външнополитическо значение, като с него се преодоляват наложените ограничавания за подписване на военни и политически контракти от новата страна. Освен това, дипломатическите представители на България се употребяват с най-ниския статус в тогавашната политическа подчиненост.
Провъзгласяването на Независимостта на България през 1908 година не е самоинициативен, откъснат от цялото ни развиване политически акт. Както означават тогавашните непознати наблюдаващи на процесите в новосъздадената страна, България се развива с удивителни темпове, строят се железници, заводи, построява се столицата на страната, основават се и се утвърждават национални културни и просветителни институции- Българска академия на науките, Софийският университет, Народната библиотека.
Това развиване впечатлява тогавашна Европа. Липсата на самостоятелност от Османската империя не се изчерпва единствено със скромния годишен налог от 1 млн. лева, който българската страна заплаща. Като васално княжество, България няма право да подписва интернационалните контракти, по българската територия се разгръщат всички клаузи на така наречен Режим на капитулациите, система от стопански и правосъдни привилегии за западните страни и техните жители, занимаващи се с бизнес в границите на Османската империя.
Тези капитулации водят до съществени финансови загуби за дребната и динамично разрастваща се страна. Ето за какво, оповестяването на Независимостта има и освен външнополитически последици. С всяка минала година, в следствие на мощното и динамично икономическо развиване на България, става все по-неприемлив и непоносим нейният интернационален статут на княжество, васално на Османската империя.
Актът на оповестяването на Независимостта е предшестван от две исторически събития със значително значение за цялостното развиване на европейския политически развой. Това са Младотурската гражданска война от 1908 година и изчерпването на периода на окупация на Босна и Херцеговина от страна на Австро-Унгария съгласно Берлинския контракт.
Тук е мястото да се подчертае, че политическият хайлайф на тогавашната българска страна работи извънредно тъкмо, премерено и познавайки зависимостите и връзките в тогавашната европейска дипломация. Избирайки подобаващия миг и консултирайки с Австро-Унгария общите ни ползи по превъзмогване на следствията от Берлинския контракт,българският цар Фердинанд афишира Независимостта на 22-ри септември, 1908 г,.пристигайки от Виена.
Това взаимоотношение сред вътрешнополитическите процеси, консолидацията на българския политически хайлайф, мощното предпочитание на българския народ да възвърне своята самостоятелност, възприятието за накърнена национална чест и достолепие след Берлинския контракт, оставените отвън България територии, в които българския етнос реализира своите национални идеали, са движещите сили на оповестената Независимост. Българският княз Фердинанд получава купата цар. Но Независимостта не е акт, който е независимо деяние на българската корона.
Независимостта е резултат от поредното, целенасочено 30 годишно развиване на българската страна, която реализира своята самостоятелност водена от концепцията за проверка на Берлинския контракт.
В резултат на оповестената Независимост, българската страна стартира дейна подготовка за освободителните Балкански войни, водейки независима дипломатическа и външнополитическа активност.
Този акт от 1908 година демонстрира, че независимостта на една страна, на едно общество, на една нация е плод на задружни старания, национална консолидация, вътрешно единство и превъзмогване на възприятието на историческа неправда, и напредък към просперитета, бъдещето и одобряването на нацията в нейните исторически граници.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ