60 години от убийството на Джон Кенеди - 35-ият президент на САЩ
На 22 ноември 1963г. 35-ият президент на Съединени американски щати Джон Кенеди е погубен при атентат по време на обиколка в Далас, щата Тексас. В същия ден за атентата е задържан Ли Харви Осуалд, който след два дни е погубен от Джек Раби.
На 29 ноември 1963 година Конгресът образува Комисията " Уорън ", наречена на името на висшия арбитър на Съединени американски щати - Ърл Уорън, със задача да проверява убийството на Джон Кенеди. На 27 септември 1964 година комисията разгласява отчет, съгласно който Ли Харви Осуалд е единственият виновен за убийството с преценката, че въпреки Ли Харви Осуалд да е стрелял по президента Джон Кенеди, " най-вероятно е погубен в резултат на скрит план ".
В Служебния бюлетин на Българска телеграфна агенция е оповестен репортаж на кореспондента на Юнайтед прес интеренешънъл Мериман Смит, свидетел на убийството: " Вашингтон, 23 ноември 1963 година Беше безшумно слънчево пладне, когато нашата кавалкада от коли мина през центъра на Далас. Колоната напусна комерсиалния център и навлезе в хубаво шосе, краят на което се губеше в нещо като парк. Аз бях в журналистическата кола, снабдена с преносим радиотелефон.
Внезапно се чуха три глухи гърмежа. Първият прозвуча глухо, само че вторият и третият бяха безспорни. Пушечни изстрели. Колата на президента, която се намираше на към 150 или 200 метра напред, сякаш се поколеба. Забелязахме блъсканица в колата на защитата, която следваше президентската кола. Третата кола в колоната беше на вицепрезидента Линдън Джонсън. Зад него беше колата на неговата защита. След това идвахме ние.
Нашата кола остана неподвижна за може би не повече от няколко секунди, само че те ми се сториха цяла безкрайност. Понякога историята експлодира пред самите очи на индивида, само че даже и най-опитният наблюдаващ се стъписва, тъй като има граница на това, което човешкият разум може да побере.
Погледнах напред към колата на президента, само че не можах да видя нито него, нито губернатора на Тексас Джон Конали, който беше в същата кола. И двамата бяха пристигнали от Вашингтон с тази специфична лимузина на Белия дом, чийто покрив е целият от специфична транспарантна пластмаса. Стори ми се, че видях някакво блестящо алено леке, което несъмнено беше роклята на госпожа Кенеди.
Всички в нашите кола започнахме да крещим на водача, да се приближи до президентската лимузина. В този миг обаче тя излетя напред с огромна скорост, заобиколена от служители на реда на мотоциклети. Нашата кола потегли също напред. Заобиколихме колата на Джонсън и неговата защита и се понесохме по шосето, едвам смогвайки да следваме президентската лимузина, зад която се носеше колата на защитата.
Зад един завой те се изгубиха. Когато и ние минахме завоя, разбрахме къде отиваме - болничното заведение Паркланд, огромна постройка вляво от шосето. След изострен завой нашата кола се закова на място пред вратата на болничното заведение, където към този момент стоеше президентската лимузина. Аз се втурнах към нея.
Президентът беше на задната седалка, паднал по очи върху скута на госпожа Кенеди, която бе обвила главата му с ръце и се бе навела над него, сякаш му шепнеше нещо.
Губернаторът Конали лежеше по тил на пода на колата, а главата и раменете му бяха в прегръдките на жена му Нели, която глухо хлипаше. Кръв се процеждаше през плата на костюма на губернатора, начело на гърдите. Не можех да видя раната на президента. Но забелязах, че вътрешността на колата и задната седалка са опръскани с кръв и една тъмночервена линия се стичаше по дясната страна на тъмносивия костюм на президента. От репортерската кола аз бях предал по радиото до Бюрото на Юпи в Далас, че против колата на Кенеди са били дадени три пушечни изстрела. След като видях кървавата сцена пред входа на болничното заведение обаче, ми стана напълно ясно, че непременно би трябвало да се добера до телефон.
Клинт Хил, шеф на защитата на госпожа Кенеди, се бе навел също навътре в президентската лимузина.
- Сериозно ли е ранен, Клинт? - го запитах аз.
- Той е мъртъв! - отговори късо той.
Не помня към този момент ясно какво стана пред вратата на болничното заведение. Разтревожени гласове, напрежение… „ Къде демон да го вземе са тези носилки?... Бързо доктор!... Идва!... Полека, внимавайте!... И тук-таме заглушен рев.
Килдъф, от Бюрото по печата при Белия дом, тичаше нагоре и надолу из фоайето. Полицейски началници викаха на чиновниците от болничното заведение да се отдръпват. Двама свещеници бързаха, стиснали крепко в ръце вдигнатите поли на расата си. Един полицейски офицер изтича по коридора с уред за преливане на кръв, следван от доктор в бяла престилка.
Свещениците излязоха и споделиха, че президентът е поел последното причестяване на католиците. Те споделиха, че той е към момента жив, само че е в безсъзнание. Започнаха да идват хората от антуража на президента. Колите им се забавили в бъркотията по улиците.
Килдъф и Уейн Хокс, секретар в Белия дом, минаха бегом около мен и извикаха, че по-късно Килдъф ще направи декларация в стаята на медицинските сестри на горния етаж. Стигнах до вратата на тази стая. Мъчейки се да управлява гласа си, Килдъф сподели: „ Президентът Джон Фитцджералд Кенеди умря в 13:00. “
Втурнах се по стълбите и, изхвърчайки из вратата, можах да видя по какъв начин Килдъф напуща региона на болничното заведение в журналистическата кола. В края на пистата на летището, на към 200 метра от президентския аероплан, Килдъф ни видя и стартира да ни маха да бързаме. Когато стигнахме до него, той ни сподели, че в самолета могат да влязат единствено двама публицисти и че Линдън Джонсън се готви да постави клетва за встъпване в служба като президент на Съединени американски щати на борда на самолета, който ще отлети незабавно по-късно.
В президентския аероплан, с който толкоз постоянно съм пътувал като кореспондент, всички пердета в по-голямата кабина бяха пуснати и вътре беше горещо и полутъмно. Джонсън стоеше в центъра, до жена си. Областният арбитър Сара Хюз, към 67-годишна жена с богатство лице, стоеше до него с дребна черна библия в ръце. Оказа се, че Джонсън чака госпожа Кенеди, която се съвземаше в дребната спалня на опашката на самолета. Тя се появи сама, облечена в аления вълнен костюм, с който беше през цялата заран, до момента в който по този начин радостно се ръкуваше с хората на летището до рамото на своя брачен партньор. Лицето ѝ беше восъчно неясно, само че очите ѝ бяха сухи. Приятелски ръце се простряха към нея, когато тя леко се препъна. Джонсън взе двете ѝ ръце в своите и я настани до себе си отляво. Съпругата му лейди Бърд стоеше от дясната му страна със замръзнала на лицето ѝ напрегната полуусмивка.
Джонсън кимна към госпожа Хюз.
- Вдигнете дясната си ръка и повтаряйте след мен!- каза съдийката на Джонсън.
Навън изреваха моторите на реактивен аероплан, който кацаше на пистата.
Г-жа Хюз протегна библията и Джонсън сложи огромната си лява длан върху нея. Дясната му ръка постепенно се издигна и съдийката стартира да чете конституционната клетва: „ Тържествено се кълна, че правдиво ще послужвам като президент на Съединените американски щати.
Кратката гала завърши, когато Джонсън с корав глас повтори след съдийката: „ …и дано ми оказва помощ господ! “
Джонсън се обърна първо към жена си, прегърна я и я целуна по бузата. След това се обърна към вдовицата на Кенеди, прегърна я с лявата си ръка и също я целуна по бузата. Когато някои от присъстващите - демократи от Конгреса, сътрудници и помощници в Белия дом - се пробваха да се приближат до новия президент, той сякаш се отдръпна, очевидно не желаейки да получава поздравления.
Цялата гала търпя две минути, завърши в 15.38 ч. локално време и единствено секунди по-късно президентът сподели твърдо: „ А в този момент да отлитаме! “
В 15.47 часа колелата на самолета се отделиха от пистата. Пилотът го издигна на извънредно огромна височина – 41 000 стъпки и с 625 благи в час го насочи към военновъздушната база " Андрюс " край Вашингтон. Когато президентският аероплан потегли хоризонтално към столицата, госпожа Кенеди излезе от спалнята и отиде в задната част на самолета, в по този начин наречения фамилен хол. Това е частна кабина на президента, където той, тя, членовете на фамилията им и другари са прекарвали толкоз щастливи часове през време на полети, в диалози и смешки. Ковчегът на Кенеди беше подложен в тази кабина от неговата защита. Г-жа Кенеди взе един стол и седна до ковчега. Така тя остана до края на полета. От време на време при нея идваха близки помощници на убития президент.
По едно време Джонсън влезе в основната кабина. Джонсън се приближи до моята маса, където аз се пробвах да записвам историческите събития, на които бях станал очевидец, и сподели:
- След няколко минути ще направя декларация и ще Ви дам копие от нея. После, като слезем на земята, ще повторя декларацията.
Това беше първата обществена декларация на новия държавен глава - къса и вълнуваща: „ Това е печален миг за всички хора. Ние претърпяхме загуба, която не може да се опише. За мен това е една дълбока персонална покруса. Зная, че светът споделя тъгата на госпожа Кенеди и нейното семейство. Ще направя всичко по силите си. Това е всичко, което мога да направя. Моля за вашата помощ и за помощта на бога “.
Беше към този момент мрачно, когато огромният аероплан стартира да се спуска на светлината на Вашингтон. Наблюдавахме по какъв начин госпожа Кенеди, братът на президента, министърът на правораздаването Робърт Кенеди, се качиха в катафалката дружно с ковчега. Новият президент повтори своята първа декларация, с цел да бъде тя предадена по радиото и малкия екран. Той се ръкува с някои от посрещачите и се насочи към своя хеликоптер.
Изглеждаше просто необикновено, че единствено 6 часа по-рано Джон Фитцджералд Кенеди е бил един витален, усмихващ се млад мъж. "
На 29 ноември 1963 година Конгресът образува Комисията " Уорън ", наречена на името на висшия арбитър на Съединени американски щати - Ърл Уорън, със задача да проверява убийството на Джон Кенеди. На 27 септември 1964 година комисията разгласява отчет, съгласно който Ли Харви Осуалд е единственият виновен за убийството с преценката, че въпреки Ли Харви Осуалд да е стрелял по президента Джон Кенеди, " най-вероятно е погубен в резултат на скрит план ".
В Служебния бюлетин на Българска телеграфна агенция е оповестен репортаж на кореспондента на Юнайтед прес интеренешънъл Мериман Смит, свидетел на убийството: " Вашингтон, 23 ноември 1963 година Беше безшумно слънчево пладне, когато нашата кавалкада от коли мина през центъра на Далас. Колоната напусна комерсиалния център и навлезе в хубаво шосе, краят на което се губеше в нещо като парк. Аз бях в журналистическата кола, снабдена с преносим радиотелефон.
Внезапно се чуха три глухи гърмежа. Първият прозвуча глухо, само че вторият и третият бяха безспорни. Пушечни изстрели. Колата на президента, която се намираше на към 150 или 200 метра напред, сякаш се поколеба. Забелязахме блъсканица в колата на защитата, която следваше президентската кола. Третата кола в колоната беше на вицепрезидента Линдън Джонсън. Зад него беше колата на неговата защита. След това идвахме ние.
Нашата кола остана неподвижна за може би не повече от няколко секунди, само че те ми се сториха цяла безкрайност. Понякога историята експлодира пред самите очи на индивида, само че даже и най-опитният наблюдаващ се стъписва, тъй като има граница на това, което човешкият разум може да побере.
Погледнах напред към колата на президента, само че не можах да видя нито него, нито губернатора на Тексас Джон Конали, който беше в същата кола. И двамата бяха пристигнали от Вашингтон с тази специфична лимузина на Белия дом, чийто покрив е целият от специфична транспарантна пластмаса. Стори ми се, че видях някакво блестящо алено леке, което несъмнено беше роклята на госпожа Кенеди.
Всички в нашите кола започнахме да крещим на водача, да се приближи до президентската лимузина. В този миг обаче тя излетя напред с огромна скорост, заобиколена от служители на реда на мотоциклети. Нашата кола потегли също напред. Заобиколихме колата на Джонсън и неговата защита и се понесохме по шосето, едвам смогвайки да следваме президентската лимузина, зад която се носеше колата на защитата.
Зад един завой те се изгубиха. Когато и ние минахме завоя, разбрахме къде отиваме - болничното заведение Паркланд, огромна постройка вляво от шосето. След изострен завой нашата кола се закова на място пред вратата на болничното заведение, където към този момент стоеше президентската лимузина. Аз се втурнах към нея.
Президентът беше на задната седалка, паднал по очи върху скута на госпожа Кенеди, която бе обвила главата му с ръце и се бе навела над него, сякаш му шепнеше нещо.
Губернаторът Конали лежеше по тил на пода на колата, а главата и раменете му бяха в прегръдките на жена му Нели, която глухо хлипаше. Кръв се процеждаше през плата на костюма на губернатора, начело на гърдите. Не можех да видя раната на президента. Но забелязах, че вътрешността на колата и задната седалка са опръскани с кръв и една тъмночервена линия се стичаше по дясната страна на тъмносивия костюм на президента. От репортерската кола аз бях предал по радиото до Бюрото на Юпи в Далас, че против колата на Кенеди са били дадени три пушечни изстрела. След като видях кървавата сцена пред входа на болничното заведение обаче, ми стана напълно ясно, че непременно би трябвало да се добера до телефон.
Клинт Хил, шеф на защитата на госпожа Кенеди, се бе навел също навътре в президентската лимузина.
- Сериозно ли е ранен, Клинт? - го запитах аз.
- Той е мъртъв! - отговори късо той.
Не помня към този момент ясно какво стана пред вратата на болничното заведение. Разтревожени гласове, напрежение… „ Къде демон да го вземе са тези носилки?... Бързо доктор!... Идва!... Полека, внимавайте!... И тук-таме заглушен рев.
Килдъф, от Бюрото по печата при Белия дом, тичаше нагоре и надолу из фоайето. Полицейски началници викаха на чиновниците от болничното заведение да се отдръпват. Двама свещеници бързаха, стиснали крепко в ръце вдигнатите поли на расата си. Един полицейски офицер изтича по коридора с уред за преливане на кръв, следван от доктор в бяла престилка.
Свещениците излязоха и споделиха, че президентът е поел последното причестяване на католиците. Те споделиха, че той е към момента жив, само че е в безсъзнание. Започнаха да идват хората от антуража на президента. Колите им се забавили в бъркотията по улиците.
Килдъф и Уейн Хокс, секретар в Белия дом, минаха бегом около мен и извикаха, че по-късно Килдъф ще направи декларация в стаята на медицинските сестри на горния етаж. Стигнах до вратата на тази стая. Мъчейки се да управлява гласа си, Килдъф сподели: „ Президентът Джон Фитцджералд Кенеди умря в 13:00. “
Втурнах се по стълбите и, изхвърчайки из вратата, можах да видя по какъв начин Килдъф напуща региона на болничното заведение в журналистическата кола. В края на пистата на летището, на към 200 метра от президентския аероплан, Килдъф ни видя и стартира да ни маха да бързаме. Когато стигнахме до него, той ни сподели, че в самолета могат да влязат единствено двама публицисти и че Линдън Джонсън се готви да постави клетва за встъпване в служба като президент на Съединени американски щати на борда на самолета, който ще отлети незабавно по-късно.
В президентския аероплан, с който толкоз постоянно съм пътувал като кореспондент, всички пердета в по-голямата кабина бяха пуснати и вътре беше горещо и полутъмно. Джонсън стоеше в центъра, до жена си. Областният арбитър Сара Хюз, към 67-годишна жена с богатство лице, стоеше до него с дребна черна библия в ръце. Оказа се, че Джонсън чака госпожа Кенеди, която се съвземаше в дребната спалня на опашката на самолета. Тя се появи сама, облечена в аления вълнен костюм, с който беше през цялата заран, до момента в който по този начин радостно се ръкуваше с хората на летището до рамото на своя брачен партньор. Лицето ѝ беше восъчно неясно, само че очите ѝ бяха сухи. Приятелски ръце се простряха към нея, когато тя леко се препъна. Джонсън взе двете ѝ ръце в своите и я настани до себе си отляво. Съпругата му лейди Бърд стоеше от дясната му страна със замръзнала на лицето ѝ напрегната полуусмивка.
Джонсън кимна към госпожа Хюз.
- Вдигнете дясната си ръка и повтаряйте след мен!- каза съдийката на Джонсън.
Навън изреваха моторите на реактивен аероплан, който кацаше на пистата.
Г-жа Хюз протегна библията и Джонсън сложи огромната си лява длан върху нея. Дясната му ръка постепенно се издигна и съдийката стартира да чете конституционната клетва: „ Тържествено се кълна, че правдиво ще послужвам като президент на Съединените американски щати.
Кратката гала завърши, когато Джонсън с корав глас повтори след съдийката: „ …и дано ми оказва помощ господ! “
Джонсън се обърна първо към жена си, прегърна я и я целуна по бузата. След това се обърна към вдовицата на Кенеди, прегърна я с лявата си ръка и също я целуна по бузата. Когато някои от присъстващите - демократи от Конгреса, сътрудници и помощници в Белия дом - се пробваха да се приближат до новия президент, той сякаш се отдръпна, очевидно не желаейки да получава поздравления.
Цялата гала търпя две минути, завърши в 15.38 ч. локално време и единствено секунди по-късно президентът сподели твърдо: „ А в този момент да отлитаме! “
В 15.47 часа колелата на самолета се отделиха от пистата. Пилотът го издигна на извънредно огромна височина – 41 000 стъпки и с 625 благи в час го насочи към военновъздушната база " Андрюс " край Вашингтон. Когато президентският аероплан потегли хоризонтално към столицата, госпожа Кенеди излезе от спалнята и отиде в задната част на самолета, в по този начин наречения фамилен хол. Това е частна кабина на президента, където той, тя, членовете на фамилията им и другари са прекарвали толкоз щастливи часове през време на полети, в диалози и смешки. Ковчегът на Кенеди беше подложен в тази кабина от неговата защита. Г-жа Кенеди взе един стол и седна до ковчега. Така тя остана до края на полета. От време на време при нея идваха близки помощници на убития президент.
По едно време Джонсън влезе в основната кабина. Джонсън се приближи до моята маса, където аз се пробвах да записвам историческите събития, на които бях станал очевидец, и сподели:
- След няколко минути ще направя декларация и ще Ви дам копие от нея. После, като слезем на земята, ще повторя декларацията.
Това беше първата обществена декларация на новия държавен глава - къса и вълнуваща: „ Това е печален миг за всички хора. Ние претърпяхме загуба, която не може да се опише. За мен това е една дълбока персонална покруса. Зная, че светът споделя тъгата на госпожа Кенеди и нейното семейство. Ще направя всичко по силите си. Това е всичко, което мога да направя. Моля за вашата помощ и за помощта на бога “.
Беше към този момент мрачно, когато огромният аероплан стартира да се спуска на светлината на Вашингтон. Наблюдавахме по какъв начин госпожа Кенеди, братът на президента, министърът на правораздаването Робърт Кенеди, се качиха в катафалката дружно с ковчега. Новият президент повтори своята първа декларация, с цел да бъде тя предадена по радиото и малкия екран. Той се ръкува с някои от посрещачите и се насочи към своя хеликоптер.
Изглеждаше просто необикновено, че единствено 6 часа по-рано Джон Фитцджералд Кенеди е бил един витален, усмихващ се млад мъж. "
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ