16 март 1521 г. — Фернандо Магелан пристига на Филипините
На 22 март 1518 година крал Карлос утвърждава проекта на Магелан за околосветско корабоплаване и му дава сериозна дотация. С парите, получени от краля, той купуват пет кораба - „ Тринидад ”, „ Сан Антонио ”, „ Консепсион ”, „ Виктория ” и „ Сантяго ” - общо 265 индивида. В първото по рода си околосветско корабоплаване се насочва международен екипаж: с изключение на португалци и испанци, в неговия състав влизат представители на още 10 националности.
На 10 август 1519 година флотилията от пет кораба под командването на Магелан напуща Севиля и отплава на юг по река Гуадалкивир до Санлукар де Барамеда в устието й, където остава повече от пет седмици. Испанските управляващи са подозрителни към португалския адмирал и едвам не го стопират, само че на 20 септември Магелан въпреки всичко потегля.
Повече от четири месеца оредялата към този момент флотилията от три кораба плава първо на север около западния бряг на днешно Чили, стараейки се по-бързо да напусне студените високи ширини. Три месеца и двадесет дни по време на прехода през океана екипажът е лишен от свежа храна и прясна вода и болшинството от моряците заболяват от скорбут, като 19 индивида умират.
На 13 февруари 1521 година експедицията пресича Екватора, а на 6 март открива Марианските острови, в това число островите Гуам и Рота,където екипажът попълня запасите от вода и хранителни муниции и продължава на запад. Пътуването на Магелан води към Лимасава, Себу, Мактан, Палаван, Бруней, Селебес и най-после към Островите на подправките
На 15 март 1521 година преминавайки още 2000 км испанците виждат високите върхове на остров Самар от Филипинските острови. Корабите се придвижва още малко на юг към остров Сиаргао, ситуиран до южния завършек на Самар. Поради нерешителност на 17 март Магелан заповядва да се предвижат до дребния остров Хомонхон, където флотилията хвърля котва. Жителите на прилежащите острови доставят на екипажа плодове, кокосови орехи и палмово вино.
След една седмица флотилита се предвижва на югозапад и се открива край остров Лимасава. Към „ Тринидад ” се насочва лодка с локални поданици и когато малаецът Енрике, плебей на Магелан, ги заговаря на родния си език те го схващат. На Магелан му излиза наяве, че той се намира в тази част на Стария свят, където е публикуван малайският език, т.е. близо до „ Островите на подправките ”, където 10 години по-рано той обитава с експедицията на Антониу Абреу.
На 10 август 1519 година флотилията от пет кораба под командването на Магелан напуща Севиля и отплава на юг по река Гуадалкивир до Санлукар де Барамеда в устието й, където остава повече от пет седмици. Испанските управляващи са подозрителни към португалския адмирал и едвам не го стопират, само че на 20 септември Магелан въпреки всичко потегля.
Повече от четири месеца оредялата към този момент флотилията от три кораба плава първо на север около западния бряг на днешно Чили, стараейки се по-бързо да напусне студените високи ширини. Три месеца и двадесет дни по време на прехода през океана екипажът е лишен от свежа храна и прясна вода и болшинството от моряците заболяват от скорбут, като 19 индивида умират.
На 13 февруари 1521 година експедицията пресича Екватора, а на 6 март открива Марианските острови, в това число островите Гуам и Рота,където екипажът попълня запасите от вода и хранителни муниции и продължава на запад. Пътуването на Магелан води към Лимасава, Себу, Мактан, Палаван, Бруней, Селебес и най-после към Островите на подправките
На 15 март 1521 година преминавайки още 2000 км испанците виждат високите върхове на остров Самар от Филипинските острови. Корабите се придвижва още малко на юг към остров Сиаргао, ситуиран до южния завършек на Самар. Поради нерешителност на 17 март Магелан заповядва да се предвижат до дребния остров Хомонхон, където флотилията хвърля котва. Жителите на прилежащите острови доставят на екипажа плодове, кокосови орехи и палмово вино.
След една седмица флотилита се предвижва на югозапад и се открива край остров Лимасава. Към „ Тринидад ” се насочва лодка с локални поданици и когато малаецът Енрике, плебей на Магелан, ги заговаря на родния си език те го схващат. На Магелан му излиза наяве, че той се намира в тази част на Стария свят, където е публикуван малайският език, т.е. близо до „ Островите на подправките ”, където 10 години по-рано той обитава с експедицията на Антониу Абреу.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ