Трънските динозаври - по-дребни, обитавали са малък остров
На 22 август приключиха теренните изследвания в границите на Втората експедиция на Националния природонаучен музей към Българска академия на науките в търсене на следи от динозаври по българските земи.
В нея участваха експерти от Природонаучния музей, Геологическия институт при Българска академия на науките и Софийския университет. Разкопките се организират за разкриването на остатъци от динозаври и друга фауна в мезозойското находище край Трън. Тази година експедицията донесе нови находки на кости от динозаври, както и на фрагменти от корубите на костенурки от най-малко 4 разнообразни пласта, съобщи БНР.
Палеонтологът гл. ас. доктор Латинка Христова от Националния природонаучен музей управлява екипа на експедицията. Тя разказва и изяснява главните открития от новия проучвателен сезон и напомни историята на изследванията досега.
" До към 2009 година на процедура не беше известно, че в България има динозаври. Като студентка едно от първите неща, които ни обясниха в уроците по „ Основи на геологията “ беше, че у нас динозаври няма по какъв начин да бъдат открити, защото по това време територията на страната е представлявала дъно на басейн “, описа Латинка Христова.
В нашата страна има извънредно богата безгръбначна фауна, защото морските отсрочения от интервала на мезозоя са необятно публикувани, а тук-там и доста дебели, разясни доктор Христова. При гръбначните находките и данните досега са по-скоро спорадични.
Първи следи
Първите документирани следи от динозаври по нашите земи датират от средата на 80-те години, когато е работила експедиция на Националния природо-научния музей в пещера в региона на Червен бряг. Тогава поради неналичието на експерти по един зъб от долна челюст на мозазавър е било признато, че всички открити кости в пещерата принадлежат таман на такива влечуги.
След това, през 2005 година в същия регион е открита и друга кост. По това време материалите за двете разнообразни находки попадат в ръцете на студент, който прави магистратура, отдадена на мозазаврите. „ И изучавайки нашия материал и новата кост, той преглежда и схваща, че част от костите просто не принадлежат на мозазавър, а са на нещо друго. И неговото съмнение е, че са на динозаври “, добави още Латинка Христова.
Втората кост се оказва на тип щраусоподобен динозавър, с дълга шия и дълга опашка, чевръст и двукрак, до момента в който останалите находки от пещерата Лабиринта са разказани с белгийски академик. През 2010 година цялата информация е оповестена. „ И се знае, че в България от морски седименти, морски наслаги има открити остатъци на динозаври. “
Трета находка
През 2006-а се появява трета находка, която разпалва любознанието на учените към региона на Трън.
Тогава локалният гражданин и фен на фосили Андрей Цонков, търсейки тип огромни и атрактивни охлюви, попада в поточето на река на откъс, който се оказва мистерия. Разпознатият като фосил в Музея „ Земята и хората “ откъс стига и до Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. След специфичен срез на костта и проучване пристигнало удостоверение от Октавио Матеус от Португалия, че става дума за динозавър.
Находището край Трън съставлява отвес, който непрестанно ерозира. Не е тъкмо свлачище, само че челото му непрестанно се разпада – разказа мястото доктор Латинка Христова.
„ Територията на цяла Европа на процедура е представлявала просторен архипелаг от разнообразни по величина острови. Територията на България, по-голямата част по това време е била под вода, само че е имало очевидно един сектор в западната част на Стара планина и на юг, по краището, която е била покрай остров. На процедура самия остров в находището не го виждаме. Намираме седиментите, отсрочени в една плитка лагуна, която е била покрай този остров. Тектониката там, за жалост, е ужасна – извънредно доста разломи, навлаци, нагъвания. Голяма част от информацията е изгубена. “
Динозаврите от Трън са били по-дребни
Учените стигат до изводи, че „ трънските “ динозаври са били по-дребни, тъй като са обитавали дребен остров с лимитирани запаси и са се приспособили към живот в такава среда.
„ И в този момент в някои острови животните, които на други места са огромни, на тези острови са по-малки. Например има носорози в Индонезия, които са доста по-малки от африканските и индийските. Имало е слонове джуджета, обитавали островите в региона на Средиземноморието към Гърция. “
Владимир Николов, който прави магистратура по хистология на динозаврите, изследва костта от Трън и я дефинира като кост на титанозавър.
„ Освен титанозавър ние след това открихме още кости, които са най-вероятно към други групи. Предполагаме, че сме намерили костите и на граблив динозавър “, уточни палеонтологът. „ А с изключение на динозаврите изскачат и други гръбначни. Имаме два зъба и половина, колкото и смешно да звучи, само че това са крокодили, по-точно крокодиломорфи, те са мънички. Намериха се и черупки, фрагменти от корубата на странично-шийни костенурки, такива, които сега населяват единствено тропическата зона и екваториарната, а по нашите земи са изчезнали от дълго време. “
Засега датировката на находките връща учените към 82-85 милиона години обратно, към късната креда. /БНР
В нея участваха експерти от Природонаучния музей, Геологическия институт при Българска академия на науките и Софийския университет. Разкопките се организират за разкриването на остатъци от динозаври и друга фауна в мезозойското находище край Трън. Тази година експедицията донесе нови находки на кости от динозаври, както и на фрагменти от корубите на костенурки от най-малко 4 разнообразни пласта, съобщи БНР.
Палеонтологът гл. ас. доктор Латинка Христова от Националния природонаучен музей управлява екипа на експедицията. Тя разказва и изяснява главните открития от новия проучвателен сезон и напомни историята на изследванията досега.
" До към 2009 година на процедура не беше известно, че в България има динозаври. Като студентка едно от първите неща, които ни обясниха в уроците по „ Основи на геологията “ беше, че у нас динозаври няма по какъв начин да бъдат открити, защото по това време територията на страната е представлявала дъно на басейн “, описа Латинка Христова.
В нашата страна има извънредно богата безгръбначна фауна, защото морските отсрочения от интервала на мезозоя са необятно публикувани, а тук-там и доста дебели, разясни доктор Христова. При гръбначните находките и данните досега са по-скоро спорадични.
Първи следи
Първите документирани следи от динозаври по нашите земи датират от средата на 80-те години, когато е работила експедиция на Националния природо-научния музей в пещера в региона на Червен бряг. Тогава поради неналичието на експерти по един зъб от долна челюст на мозазавър е било признато, че всички открити кости в пещерата принадлежат таман на такива влечуги.
След това, през 2005 година в същия регион е открита и друга кост. По това време материалите за двете разнообразни находки попадат в ръцете на студент, който прави магистратура, отдадена на мозазаврите. „ И изучавайки нашия материал и новата кост, той преглежда и схваща, че част от костите просто не принадлежат на мозазавър, а са на нещо друго. И неговото съмнение е, че са на динозаври “, добави още Латинка Христова.
Втората кост се оказва на тип щраусоподобен динозавър, с дълга шия и дълга опашка, чевръст и двукрак, до момента в който останалите находки от пещерата Лабиринта са разказани с белгийски академик. През 2010 година цялата информация е оповестена. „ И се знае, че в България от морски седименти, морски наслаги има открити остатъци на динозаври. “
Трета находка
През 2006-а се появява трета находка, която разпалва любознанието на учените към региона на Трън.
Тогава локалният гражданин и фен на фосили Андрей Цонков, търсейки тип огромни и атрактивни охлюви, попада в поточето на река на откъс, който се оказва мистерия. Разпознатият като фосил в Музея „ Земята и хората “ откъс стига и до Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. След специфичен срез на костта и проучване пристигнало удостоверение от Октавио Матеус от Португалия, че става дума за динозавър.
Находището край Трън съставлява отвес, който непрестанно ерозира. Не е тъкмо свлачище, само че челото му непрестанно се разпада – разказа мястото доктор Латинка Христова.
„ Територията на цяла Европа на процедура е представлявала просторен архипелаг от разнообразни по величина острови. Територията на България, по-голямата част по това време е била под вода, само че е имало очевидно един сектор в западната част на Стара планина и на юг, по краището, която е била покрай остров. На процедура самия остров в находището не го виждаме. Намираме седиментите, отсрочени в една плитка лагуна, която е била покрай този остров. Тектониката там, за жалост, е ужасна – извънредно доста разломи, навлаци, нагъвания. Голяма част от информацията е изгубена. “
Динозаврите от Трън са били по-дребни
Учените стигат до изводи, че „ трънските “ динозаври са били по-дребни, тъй като са обитавали дребен остров с лимитирани запаси и са се приспособили към живот в такава среда.
„ И в този момент в някои острови животните, които на други места са огромни, на тези острови са по-малки. Например има носорози в Индонезия, които са доста по-малки от африканските и индийските. Имало е слонове джуджета, обитавали островите в региона на Средиземноморието към Гърция. “
Владимир Николов, който прави магистратура по хистология на динозаврите, изследва костта от Трън и я дефинира като кост на титанозавър.
„ Освен титанозавър ние след това открихме още кости, които са най-вероятно към други групи. Предполагаме, че сме намерили костите и на граблив динозавър “, уточни палеонтологът. „ А с изключение на динозаврите изскачат и други гръбначни. Имаме два зъба и половина, колкото и смешно да звучи, само че това са крокодили, по-точно крокодиломорфи, те са мънички. Намериха се и черупки, фрагменти от корубата на странично-шийни костенурки, такива, които сега населяват единствено тропическата зона и екваториарната, а по нашите земи са изчезнали от дълго време. “
Засега датировката на находките връща учените към 82-85 милиона години обратно, към късната креда. /БНР
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ