На 22 април се навършват 100 години от рождението на

На 22 април се навършват 100 години от рождението на Валери Петров. Земният престой на обичания създател оставя дълбока следа в българската литература и изкуство, а споменът за него поражда усмивка в редица генерации, израстнали с творчеството на писателя.
Валери Петров умря на 94-годишна възраст. Освен със стиховете си, той завеща на генерации българи преводите си на „ Комедии “, „ Трагедии “ и 154 сонети на Уилям Шекспир на български език. Роден е на 22 април 1920 година с името Валери Нисим Меворах, а Валери Петров е неговият книжовен псевдоним. Академик на Българска академия на науките от 2003 г, той е вписан в почетния лист на Международния съвет за детска книга, номиниран е за Нобелова премия. През 2013 година е почетен с Наградата за европейски жител на Екологичен потенциал - за принос към българската просвета и разбирателството сред нациите. Награден е и с орден „ Иван Вазов “ на Съюза на българските писатели.

Валери Петров остави своя подарък на земния свят, потегляйки безшумно през зеления шир и вливайки се в безкрая, а тъжно-ироничният и хуманен жанр на поезията, детската непорочност и философската мъдрост не стопират да вълнуват и до през днешния ден.

Онлайн акция с две виртуални начинания стартира в Столичната библиотека по случай годишнината.

„ Пет приказки на Валери Петров търсят своите илюстратори “ е първата самодейност и е ориентирана към децата.

Литературното онлайн предизвикателство „ Валери Петров и аз” пък показва млади български поети, които споделят свое обичано стихотворение от писателя.

С видеообръщения или стихове към този момент се включиха Росен Карамфилов, Рене Карабаш, Мария Куманова.

Валери Петров е извънредно работлив стихотворец, драматург и преводач, създател на лирична и сатирична лирика същи и на книги за деца.

На 15 години Валери Петров издава първата си поема „ Птици към север “, стихове печата през 1936 година в сп. „ Ученически напредък “, а през 1938 година излиза от щемпел първата му книга „ Птици към север “ с псевдоним Асен Раковски.

Яркото му излизане на литературната сцена обаче е обявата на цикъла стихотворения „ Нощи в планината “ в списание „ Изкуство и рецензия “ (1940, кн. 1).

По-късно написа поемите „ Палечко “ (1943), „ На път “ (1943), „ Ювенес дум сумус “ (1943), „ Край синьото море “ (1941 – 47), „ Тавански спомен “ и стихотворния цикъл „ Нежности “.
Гениалният български създател на десетки стихове, пиеси, сюжети умира на 27 август 2014 година

На „ Попа “

И въпреки всичко беше хубаво, че навръх тая
моя спирка се сбира в този момент младежта,
така че можех да чувам, сякаш очаквам трамвая,
по какъв начин дърдорят си радостно всякакви празни неща,

по какъв начин намерено целуват се, по какъв начин дрънчат на китари,
по какъв начин се смеят на смехории, очевидно смешни за тях,
и по какъв начин очевидно ни усещат отчайващо остарели,
допотопни животни, почтени за смях.

Но в тъмното нощес ми се стори гранитът
на Патриарха с куп венци ограден.
А то били те. Уморени да скитат,
седяха на цокъла, на пет крачки от мен.

Осветил ги бе блясъкът от трамвайната жица
и при тяхната красота нещо в мен затрептя:
А не са ли в действителност тези ­всъщност ­дечица
Мил венец от страната ни, пресен букет от цветя?

Умни, будни, такива, със каквито надали
би могъл да се хвали различен някой народ,
а ний какъв избор против туй сме им дали?
Безработица у дома или непознат хоризонт.

Не, че няма измежду тях много с бръснато теме,
и че доста от тях не се боцкат с игли,
само че и доста ги лъже това, нашето, време
и добре е, че единствено ни се смеят, нали,

като биха могли… А те, виж по какъв начин, красиви,
под неона в целувка сливат млади лица,
виж по какъв начин смело се мятат момчешките гриви
и по какъв начин женствено в мрака блясва в момент обеца.

Очевидно нехаят, или просто не знаят,
че светът им могъл би да е различен, не такъв…
Сбогом, скъпи дечица! За нас иде трамваят.
Дано сте щастливи, наша плът, наша кръв!