![На 22-23.06 е възможно внезапно нападение на немците [което] може](https://www.dnevnik.bg/shimg/zx620y323d_3204603.jpg)
"Не отвръщайте на провокации" - Русия разсекрети военни документи за 22 юни 1941 г.
На 22-23.06 е допустимо ненадейно нахлуване на немците [което] може да стартира с провокационни дейности. Задачата на нашите войски е да не се поддават на никакви провокационни дейности, които може да провокират огромни затруднения. "
Това известие е подписано от руския министър на защитата Семьон Тимошенко в 1:45 през нощта, кодирано и разпратено 45 минути по-късно до командващите 3 армии на западната граница на Съюз на съветските социалистически републики на 22 юни 1941г. В 4 часа сутринта армията на нацистка Германия нахлува и стартира тази част от Втората международна война, която в страната назовават Велика отечествена война.
Документът е измежду разкритите от Министерството на защитата на Русия във връзка 77-годишнината от този ден. В Русия той се отбелязва като Ден наизуст и тъга за починалите - по данни на отбранителното министерство - 27 милиона цивилни и военни жители на Съюз на съветските социалистически републики.
В същия документ се споделя, че руската войска би трябвало да бъде " в цялостна бойна подготвеност, с цел да посрещне удар на немците или на техните съдружници ". Затова се заповядва до изгрев слънце на 22 юни 1941 година да бъдат заети всички огневи точки по държавната граница, а по полевите летища да се изкара и маскира цялата авиационна техника, в това число бомбардировачите, които другояче са за насяне на удари надълбоко в тила на съперника. Нарежда се и " затъмняване на градове и обекти ".
Сред оповестените през днешния ден разкрити документи за пръв път е показана трофейна карта на проекта " Барбароса " с разположението на немските елементи и плануваното им нахлуване.
© june-22.mil.ru
Тук е и бойна заповед на началника на Генералния щаб Георгий Жуков, написана на ръка в 7:15 - три часа след експлоадирането на войната. След като първоначално разказва какво се знае досега, той подрежда " войските с всички сили и средства да се стоварят върху вражеските сили и да ги унищожат в регионите, където те са пресекли руската граница. До категорично разпореждане сухопътните елементи да не прекосяват границата ".
Вероятно в Генщаба не са знаели, че в първите часове нацистката войска е унищожила още по летищата забележителна част от руската бойна авиация, тъй като в заповедта се споделя: " Разузнавателната и бойната авиация да открият местата на концентриране на авиацията на съперника и групировките на сухопътните му войски. С мощни удари на бомбардировъчната и щурмовата авиация да се унищожи авиацията по летищата на съперника и масирано да се бомбардират главните групировки на наземните му войски. Ударната авиация да нападна Германия в дълбочина до 100-150 км. Масирано да се бомбардират Кьонигсберг (дн. Калининград - бел.ред.) и Мемел (литовското пристанище Клайпеда от другия завършек на Куршския залив - бел.ред.). По територията на Финландия и Румъния да не се правят бойни полети до категорично разпореждане ".
В спомените си адмирал Николай Кузнецов споделя, че доста от хаоса в първите седмици на войната и дадените големи жертви и пленени (над милион и половина от тях умират в лагери за военнопленници още преди Нова година) е можело да се избегнат, в случай че даже месец по-рано е била построена единна командна конструкция. Съветът (т.нар. Ставка) на Главното командване на въоръжените сили е основан на 23 юни, т.е. на втория ден откакто немските бронирани колони към този момент настъпват надълбоко в Съюз на съветските социалистически републики. Сталин официално е член, само че не взе участие в заесадията, на които ръководител е министърът на защитата Тимошенко.
" Като член на Ставката съм участвал единствено на едно от съвещанията ѝ, само че не беше мъчно да се забележи: Народният комисар по защитата не беше квалифициран за тази служба. Членовете на Ставката - също. Не бяха ясни функционалностите на всеки един от тях, нямаше устав. Хората, влизащи в него, въобще не се канеха да се подчиняват на наркома по защитата. Те изискваха от него отчети, информации и даже доклад за активността му. (...) На 10 юли учредиха Ставка на Върховното Главнокомандване. На 19 юли, съвсем месец след началото на войната, Сталин беше назначен на нарком (министър - бел.ред.) на защитата, а на 8 август - и Върховен Главнокомандващ на Въоръжените Сили. Тогава за назначението му знаеха малко на брой. Едва след първите триумфи на фронтовете в известията в печата започнаха да го назовават Върховният Главнокомандващ. "
Друг от разесекретените отчети е от ген. Борис Фомин, който през трагичните дни на началото на войната е шеф на оперативния отдел на щаба на 12-а войска от Беларуския боен окръг на западния фронт. В него се удостоверява, че десетки и стотици хиляди руски военни са били безусловно на границата, а не ситуирани на ешелони за посрещане и отбиване на офанзива от Германия.
През 1952 година във Военно-историческото ръководство на Генщаба е основана група, която да опише за войната. Ето какво написа Фомин в документ от 1952г. на Военната академия, в който разказва събитията:
" Към 21 юни на 400-километров фронт около държавната граница (на разстояние 8 до 25-30 км от нея) бяха напълно съсредоточени 13 стрелкови дивизии, а 14-та се придвижваше. На дълбочина 250-300 км се намираха още 6 стрелкови дивизии, от които 4 бяха в придвижване. (...) До началото на бойните дейности дивизиите не бяха се занимавали с защитата на границата. Радиостанциите в командването на армиите бяха унищожени от бомбардировки.
Наложи се командването да се прави с офицери за взаимозависимост, тя се поддържаше със самолети У-2 (бел.ред. - двуплощен модел от 1927г. със скорост 100-120 км/ч и обхват до 350-400 км), СБ (бел.ред - модел от 1936г., това е главният бомбардировач на Съюз на съветските социалистически републики при започване на войната), бронирани машини и леки коли. (...) Трудността за поддържане на взаимозависимост при толкоз преносими средства се състоеше в това, че и те бяха доста лимитирани. Освен това авиацията на съперника ги унищожаваше както във въздуха, по този начин и на земята.
© june-22.mil.ru
Достатъчен е следният образец: на 26 юни трябваше да се съобщи бойна заповед на армиите за отдръпването им през р. Шара и по-късно през Налибокската гора. За снабдяване на шифрованата заповед във всяка войска изпратих по един аероплан У-2 да кацне до командването и да връчи заповедта; по един аероплан СБ във всяка войска със заповед да бъдат спуснати към командните пунктове парашутисти с шифрована заповед за връчване и по една бронирана машина с офицер за връчване на същата тази шифрована заповед.
Резултатите: всички У-2 бяха свалени, всички бронирани машини бяха изгорени и единствено на командния пункт на 10-а войска от СБ бяха спуснати двама парашутисти със заповедите. За изясняване къде се намира линията на фронта се постановяваше да използваме изтребители. "
Това известие е подписано от руския министър на защитата Семьон Тимошенко в 1:45 през нощта, кодирано и разпратено 45 минути по-късно до командващите 3 армии на западната граница на Съюз на съветските социалистически републики на 22 юни 1941г. В 4 часа сутринта армията на нацистка Германия нахлува и стартира тази част от Втората международна война, която в страната назовават Велика отечествена война.
Документът е измежду разкритите от Министерството на защитата на Русия във връзка 77-годишнината от този ден. В Русия той се отбелязва като Ден наизуст и тъга за починалите - по данни на отбранителното министерство - 27 милиона цивилни и военни жители на Съюз на съветските социалистически републики.
В същия документ се споделя, че руската войска би трябвало да бъде " в цялостна бойна подготвеност, с цел да посрещне удар на немците или на техните съдружници ". Затова се заповядва до изгрев слънце на 22 юни 1941 година да бъдат заети всички огневи точки по държавната граница, а по полевите летища да се изкара и маскира цялата авиационна техника, в това число бомбардировачите, които другояче са за насяне на удари надълбоко в тила на съперника. Нарежда се и " затъмняване на градове и обекти ".
Сред оповестените през днешния ден разкрити документи за пръв път е показана трофейна карта на проекта " Барбароса " с разположението на немските елементи и плануваното им нахлуване.
© june-22.mil.ru
Тук е и бойна заповед на началника на Генералния щаб Георгий Жуков, написана на ръка в 7:15 - три часа след експлоадирането на войната. След като първоначално разказва какво се знае досега, той подрежда " войските с всички сили и средства да се стоварят върху вражеските сили и да ги унищожат в регионите, където те са пресекли руската граница. До категорично разпореждане сухопътните елементи да не прекосяват границата ".
Вероятно в Генщаба не са знаели, че в първите часове нацистката войска е унищожила още по летищата забележителна част от руската бойна авиация, тъй като в заповедта се споделя: " Разузнавателната и бойната авиация да открият местата на концентриране на авиацията на съперника и групировките на сухопътните му войски. С мощни удари на бомбардировъчната и щурмовата авиация да се унищожи авиацията по летищата на съперника и масирано да се бомбардират главните групировки на наземните му войски. Ударната авиация да нападна Германия в дълбочина до 100-150 км. Масирано да се бомбардират Кьонигсберг (дн. Калининград - бел.ред.) и Мемел (литовското пристанище Клайпеда от другия завършек на Куршския залив - бел.ред.). По територията на Финландия и Румъния да не се правят бойни полети до категорично разпореждане ".
В спомените си адмирал Николай Кузнецов споделя, че доста от хаоса в първите седмици на войната и дадените големи жертви и пленени (над милион и половина от тях умират в лагери за военнопленници още преди Нова година) е можело да се избегнат, в случай че даже месец по-рано е била построена единна командна конструкция. Съветът (т.нар. Ставка) на Главното командване на въоръжените сили е основан на 23 юни, т.е. на втория ден откакто немските бронирани колони към този момент настъпват надълбоко в Съюз на съветските социалистически републики. Сталин официално е член, само че не взе участие в заесадията, на които ръководител е министърът на защитата Тимошенко.
" Като член на Ставката съм участвал единствено на едно от съвещанията ѝ, само че не беше мъчно да се забележи: Народният комисар по защитата не беше квалифициран за тази служба. Членовете на Ставката - също. Не бяха ясни функционалностите на всеки един от тях, нямаше устав. Хората, влизащи в него, въобще не се канеха да се подчиняват на наркома по защитата. Те изискваха от него отчети, информации и даже доклад за активността му. (...) На 10 юли учредиха Ставка на Върховното Главнокомандване. На 19 юли, съвсем месец след началото на войната, Сталин беше назначен на нарком (министър - бел.ред.) на защитата, а на 8 август - и Върховен Главнокомандващ на Въоръжените Сили. Тогава за назначението му знаеха малко на брой. Едва след първите триумфи на фронтовете в известията в печата започнаха да го назовават Върховният Главнокомандващ. "
Друг от разесекретените отчети е от ген. Борис Фомин, който през трагичните дни на началото на войната е шеф на оперативния отдел на щаба на 12-а войска от Беларуския боен окръг на западния фронт. В него се удостоверява, че десетки и стотици хиляди руски военни са били безусловно на границата, а не ситуирани на ешелони за посрещане и отбиване на офанзива от Германия.
През 1952 година във Военно-историческото ръководство на Генщаба е основана група, която да опише за войната. Ето какво написа Фомин в документ от 1952г. на Военната академия, в който разказва събитията:
" Към 21 юни на 400-километров фронт около държавната граница (на разстояние 8 до 25-30 км от нея) бяха напълно съсредоточени 13 стрелкови дивизии, а 14-та се придвижваше. На дълбочина 250-300 км се намираха още 6 стрелкови дивизии, от които 4 бяха в придвижване. (...) До началото на бойните дейности дивизиите не бяха се занимавали с защитата на границата. Радиостанциите в командването на армиите бяха унищожени от бомбардировки.
Наложи се командването да се прави с офицери за взаимозависимост, тя се поддържаше със самолети У-2 (бел.ред. - двуплощен модел от 1927г. със скорост 100-120 км/ч и обхват до 350-400 км), СБ (бел.ред - модел от 1936г., това е главният бомбардировач на Съюз на съветските социалистически републики при започване на войната), бронирани машини и леки коли. (...) Трудността за поддържане на взаимозависимост при толкоз преносими средства се състоеше в това, че и те бяха доста лимитирани. Освен това авиацията на съперника ги унищожаваше както във въздуха, по този начин и на земята.
© june-22.mil.ru
Достатъчен е следният образец: на 26 юни трябваше да се съобщи бойна заповед на армиите за отдръпването им през р. Шара и по-късно през Налибокската гора. За снабдяване на шифрованата заповед във всяка войска изпратих по един аероплан У-2 да кацне до командването и да връчи заповедта; по един аероплан СБ във всяка войска със заповед да бъдат спуснати към командните пунктове парашутисти с шифрована заповед за връчване и по една бронирана машина с офицер за връчване на същата тази шифрована заповед.
Резултатите: всички У-2 бяха свалени, всички бронирани машини бяха изгорени и единствено на командния пункт на 10-а войска от СБ бяха спуснати двама парашутисти със заповедите. За изясняване къде се намира линията на фронта се постановяваше да използваме изтребители. "
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ