Отбелязваме 78 години от разстрела на Никола Вапцаров
На 21 юли преди 78 години, в разгара на Втората международна война, състав на Софийски боен съд осъжда на гибел шестима души за подривна активност.
Един от разстреляните е Никола Вапцаров – тогава на 32 години, издал единствено една книга със стихове - „ Моторни песни “ (1940). Присъдата е изпълнена още същия ден малко след 21 часа на Гарнизонното стрелбище в София. 10 години по-късно той получава посмъртно почетна „ Международна премия за мир “.
Никола Йонков Вапцаров е роден на 24 ноември 1909 година в Банско. Завършва Разложката гимназия, след което учи в Морското машинно учебно заведение във Варна.
От 1932 година е машинен механик в АД " Българска горска промишленост " в Кочериново. През 1936 година се реалокира да живее в София.
Първоначално работи в мелниците на братя Бугарчеви, а по-късно е огняр на парен локомотив. В годините на Втората международна война 1939–1945 година се афишира за съюз със Съюз на съветските социалистически републики и взема присъединяване в Соболевата акция (ноември 1940 г.). Арестуван през май 1941 година, Вапцаров е интерниран за 3 месеца в Годеч. След като се завръща в София, става пръв асистент на Цвятко Радойнов – началник на Военния отдел при Централен комитет на Българска комунистическа партия.
През 1940 година е отпечатана единствената му стихосбирка " Моторни песни ". Неговите " Моторни песни " са преведени на 70 езика и са издадени в над 100 страни.
На 4 март 1942 година е задържан, наказан на гибел и след това е разстрелян дружно с А. Иванов, А. Попов, Ат. Романов, П. Богданов и Г. Минчев. На 23 юли същата година той е наказан по бързата процедура, след което единствено след няколко часа е убит.
Никола Вапцаров до последно остава мечтател, набожен в утопичната фантазия за по-добър живот на цялото човечество.
Един от разстреляните е Никола Вапцаров – тогава на 32 години, издал единствено една книга със стихове - „ Моторни песни “ (1940). Присъдата е изпълнена още същия ден малко след 21 часа на Гарнизонното стрелбище в София. 10 години по-късно той получава посмъртно почетна „ Международна премия за мир “.
Никола Йонков Вапцаров е роден на 24 ноември 1909 година в Банско. Завършва Разложката гимназия, след което учи в Морското машинно учебно заведение във Варна.
От 1932 година е машинен механик в АД " Българска горска промишленост " в Кочериново. През 1936 година се реалокира да живее в София.
Първоначално работи в мелниците на братя Бугарчеви, а по-късно е огняр на парен локомотив. В годините на Втората международна война 1939–1945 година се афишира за съюз със Съюз на съветските социалистически републики и взема присъединяване в Соболевата акция (ноември 1940 г.). Арестуван през май 1941 година, Вапцаров е интерниран за 3 месеца в Годеч. След като се завръща в София, става пръв асистент на Цвятко Радойнов – началник на Военния отдел при Централен комитет на Българска комунистическа партия.
През 1940 година е отпечатана единствената му стихосбирка " Моторни песни ". Неговите " Моторни песни " са преведени на 70 езика и са издадени в над 100 страни.
На 4 март 1942 година е задържан, наказан на гибел и след това е разстрелян дружно с А. Иванов, А. Попов, Ат. Романов, П. Богданов и Г. Минчев. На 23 юли същата година той е наказан по бързата процедура, след което единствено след няколко часа е убит.
Никола Вапцаров до последно остава мечтател, набожен в утопичната фантазия за по-добър живот на цялото човечество.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ