Почитаме паметта на Св. Симеон Самоковски
На 21-ви август Българската православна черква уважава паметта на Св. Симеон Самоковски, който е бил самоковски митрополит. Неговите мощи, донесени през 1737 година в Бельовата черква „ Рождество Богородично “, се съхраняват в храма и до през днешния ден. Светското име на владиката е Симеон Попович.
Няма данни за датата и мястото на неговото раждане. Но се знае, че той става Самоковски митрополит през август 1734 година През това време в Самоков се служи само в дребната Бельова черква – по това време не е имало огромен храм в града. Затова фактическото седалище на митрополит Симеон е в Дупница.
Историческата конюнктура по това време се характеризира с масирано турско принуждение над българското население и изключително над българското духовенство. Османската империя води война на два фронта – с Руската и Австрийската империи. Подкрепян от висши духовници, в това число и от сръбско-българския Ипекски патриарх Арсений ІV, митрополит Симеон става лидер и основен основател на скрит план против османската власт, прочут като Въстание на архиереите в Софийско и Самоковско.
Център на заверата е долнолозенският манастир „ Свети Спас”, закътан надълбоко в Лозенската планина. Узнавайки за съзаклятието, по заповед на Али паша Кюпрюглюоглу (командващ турските войски на австрийския фронт) в София са обесени към 350 свещеници, монаси и софийски жители.
През юли 1737 година митрополитският дом е разрушен и ограбен, а свети Симеон – окован и хвърлен в тюрма, където е малтретиран 23 дни. Около 18 август, окован във вериги и с стоманени гюлета на краката, с оскубана брада и коса, целият в кръв и рани, той е отведен в София. Затворен е в турските казарми и е малтретиран да се потурчи в продължение на още три дни. След показана от него неотстъпчивост и непреклонност, владиката е съден като основен уредник и лидер на заверата против султана. По заповед на Али паша е обесен на 21 август 1737 година зад църквата „ Света София”.
Когато го окачили на бесилото – дървото се скършило. Втория път се скъсало въжето. Едва след третия опит той умрял. Тялото му останало да виси три дни, след което въжето още веднъж се скъсало. Али паша забранил Симеон да бъде заровен в София и тялото му било пренесено в Самоков.
Мощите на светеца са открити при разкопки в Бельовата черква през 1994 година. Археологът Веселин Хаджиангелов, разкрил тленните му остатъци в гробната яма дружно с евангелие, митрополитски скиптър и златотъкани архиерейски одежди. Легенди описват, че този храм е повдигнат по време на Второто българско царство от локалния болярин Бельо и по тази причина носи неговото име.
Митрополит Симеон Самоковски е канонизиран като страдалец за вярата. Няколко години по-късно мощите на светеца са сложени на видно място в Бельовата черква, а денят на неговата гибел – 21 август, е разгласен за празник на град Самоков.
Няма данни за датата и мястото на неговото раждане. Но се знае, че той става Самоковски митрополит през август 1734 година През това време в Самоков се служи само в дребната Бельова черква – по това време не е имало огромен храм в града. Затова фактическото седалище на митрополит Симеон е в Дупница.
Историческата конюнктура по това време се характеризира с масирано турско принуждение над българското население и изключително над българското духовенство. Османската империя води война на два фронта – с Руската и Австрийската империи. Подкрепян от висши духовници, в това число и от сръбско-българския Ипекски патриарх Арсений ІV, митрополит Симеон става лидер и основен основател на скрит план против османската власт, прочут като Въстание на архиереите в Софийско и Самоковско.
Център на заверата е долнолозенският манастир „ Свети Спас”, закътан надълбоко в Лозенската планина. Узнавайки за съзаклятието, по заповед на Али паша Кюпрюглюоглу (командващ турските войски на австрийския фронт) в София са обесени към 350 свещеници, монаси и софийски жители.
През юли 1737 година митрополитският дом е разрушен и ограбен, а свети Симеон – окован и хвърлен в тюрма, където е малтретиран 23 дни. Около 18 август, окован във вериги и с стоманени гюлета на краката, с оскубана брада и коса, целият в кръв и рани, той е отведен в София. Затворен е в турските казарми и е малтретиран да се потурчи в продължение на още три дни. След показана от него неотстъпчивост и непреклонност, владиката е съден като основен уредник и лидер на заверата против султана. По заповед на Али паша е обесен на 21 август 1737 година зад църквата „ Света София”.
Когато го окачили на бесилото – дървото се скършило. Втория път се скъсало въжето. Едва след третия опит той умрял. Тялото му останало да виси три дни, след което въжето още веднъж се скъсало. Али паша забранил Симеон да бъде заровен в София и тялото му било пренесено в Самоков.
Мощите на светеца са открити при разкопки в Бельовата черква през 1994 година. Археологът Веселин Хаджиангелов, разкрил тленните му остатъци в гробната яма дружно с евангелие, митрополитски скиптър и златотъкани архиерейски одежди. Легенди описват, че този храм е повдигнат по време на Второто българско царство от локалния болярин Бельо и по тази причина носи неговото име.
Митрополит Симеон Самоковски е канонизиран като страдалец за вярата. Няколко години по-късно мощите на светеца са сложени на видно място в Бельовата черква, а денят на неговата гибел – 21 август, е разгласен за празник на град Самоков.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ