Роден е Георги Бенковски
На 21 септември 1843 година е роден един от най-известните революционери в българската история – Георги Бенковски. Той е един от главните уредници на Априлското въстание, което избухва през 1876 година. Георги Бенковски е началник на IV Революционен окръг и лидер на фамозната Хвърковата чета. Той провежда над 200 души в конен отряд, който способства за развиването на Априлското въстание. Георги Бенковски има вяра в концепцията за свободна България и способства за извоюването на независимостта на българската страна.
Истинското име на българския бунтовник е Гаврил Груев Хлътев. Той е роден през 1843 година в Копривщица. Малкият Гаврил има две по-големи сестри – Куна и Васила. Баща им е почитан търговец в региона, а майката се грижи за развъждането на децата. През 1848 година бащата на Гаврил ненадейно умира и това слага цялото семейство пред съществено тестване. Поради липса на финансови средства, невръстното момче едвам съумява да приключи 3.клас в главното учебно заведение в Копривщица. След това майката на Гаврил го изпраща да учи занаятчийство при един от локалните търговци. Малкото момче стартира да се занимава с терзийство. По-късно той става абаджийски чирак, а в следствие стартира да се занимава с търговия. Гаврил отваря личен магазин и стартира да обикаля огромните пазари в Цариград и Анадола. Той основава положителни връзки с локалните търговци и се стреми да развие личния си бизнес. Търговските взаимоотношения доста трансформират мисленето на младия мъж. Чувствителният юноша се усеща незадоволен от работата си и желае да реализира нещо по-значимо в живота си. В продължение на 10 години той пътува из разнообразни елементи на Османската империя в опит да открие своето предопределение. Гаврил посещава Измир, Смирна, Цариград, Анадола, Александрия и други. Там се хваща на всякаква работа, с цел да може да се устоя.
През 1875 година Гаврил идва в Румъния. Там се среща с българския възрожденец и бунтовник Стоян Заимов. Младият мъж бързо се възпламенява по революционното дело и желае интензивно да взе участие в освобождението на своята татковина. Малко след идването си в Букурещ, Гаврил стартира да употребява името Георги Бенковски. То принадлежи на полски родолюбец, който е заточен от съветското държавно управление. Полякът съумява да избяга от съветския затвор и отпътува за Диарбекир. Там инцидентно се среща със Стоян Заимов и българинът му оказва помощ да си смени самоличността, като се снабдява със остарелия паспорт на поляка. В следствие той дава този паспорт на близкия си другар Гаврил Хлътев. Вече с името Георги Бенковски, младият мъж стартира интензивно да се включва в разнообразни революционни действия. Той става част от Гюргевския комитет, който взима решение напролет на 1876 година в България да избухне въстание. Бенковски става помощник-апостол в IV Революционен окръг, само че след отдръпването на ръководителя Панайот Волов, той заема неговото място.
Когато на 20 април 1876 година избухва Априлското въстание в Копривщица, Бенковски се намира дружно с останалите апостоли в Панагюрище. След като схваща, че родният му град се подвига на протест, той афишира началото на въстанието в Панагюрище. Бенковски провежда към 200 души от своята чета и дружно с тях стартира да обикаля района и да активизира въстаниците. Революционерите се предвижват толкоз бързо в региона, че получават името Хвърковата чета. Докато Бенковски обикаля района, въстанието в Панагюрище е грубо потушено. Животът на революционерите е в заплаха и те се насочат към Тетевенския балкан. На 25 май 1876 година, след тежко стълкновение в местността Костина, Георги Бенковски е смъртоносно ранен. Той умира съвсем незабавно от своите рани. Бенковски остава в историята като един от най-големите български революционери и уредници на Априлското въстание. Неговото революционно дело вечно остава в българската история, а паметта му се уважава от хиляди българи.
Истинското име на българския бунтовник е Гаврил Груев Хлътев. Той е роден през 1843 година в Копривщица. Малкият Гаврил има две по-големи сестри – Куна и Васила. Баща им е почитан търговец в региона, а майката се грижи за развъждането на децата. През 1848 година бащата на Гаврил ненадейно умира и това слага цялото семейство пред съществено тестване. Поради липса на финансови средства, невръстното момче едвам съумява да приключи 3.клас в главното учебно заведение в Копривщица. След това майката на Гаврил го изпраща да учи занаятчийство при един от локалните търговци. Малкото момче стартира да се занимава с терзийство. По-късно той става абаджийски чирак, а в следствие стартира да се занимава с търговия. Гаврил отваря личен магазин и стартира да обикаля огромните пазари в Цариград и Анадола. Той основава положителни връзки с локалните търговци и се стреми да развие личния си бизнес. Търговските взаимоотношения доста трансформират мисленето на младия мъж. Чувствителният юноша се усеща незадоволен от работата си и желае да реализира нещо по-значимо в живота си. В продължение на 10 години той пътува из разнообразни елементи на Османската империя в опит да открие своето предопределение. Гаврил посещава Измир, Смирна, Цариград, Анадола, Александрия и други. Там се хваща на всякаква работа, с цел да може да се устоя.
През 1875 година Гаврил идва в Румъния. Там се среща с българския възрожденец и бунтовник Стоян Заимов. Младият мъж бързо се възпламенява по революционното дело и желае интензивно да взе участие в освобождението на своята татковина. Малко след идването си в Букурещ, Гаврил стартира да употребява името Георги Бенковски. То принадлежи на полски родолюбец, който е заточен от съветското държавно управление. Полякът съумява да избяга от съветския затвор и отпътува за Диарбекир. Там инцидентно се среща със Стоян Заимов и българинът му оказва помощ да си смени самоличността, като се снабдява със остарелия паспорт на поляка. В следствие той дава този паспорт на близкия си другар Гаврил Хлътев. Вече с името Георги Бенковски, младият мъж стартира интензивно да се включва в разнообразни революционни действия. Той става част от Гюргевския комитет, който взима решение напролет на 1876 година в България да избухне въстание. Бенковски става помощник-апостол в IV Революционен окръг, само че след отдръпването на ръководителя Панайот Волов, той заема неговото място.
Когато на 20 април 1876 година избухва Априлското въстание в Копривщица, Бенковски се намира дружно с останалите апостоли в Панагюрище. След като схваща, че родният му град се подвига на протест, той афишира началото на въстанието в Панагюрище. Бенковски провежда към 200 души от своята чета и дружно с тях стартира да обикаля района и да активизира въстаниците. Революционерите се предвижват толкоз бързо в региона, че получават името Хвърковата чета. Докато Бенковски обикаля района, въстанието в Панагюрище е грубо потушено. Животът на революционерите е в заплаха и те се насочат към Тетевенския балкан. На 25 май 1876 година, след тежко стълкновение в местността Костина, Георги Бенковски е смъртоносно ранен. Той умира съвсем незабавно от своите рани. Бенковски остава в историята като един от най-големите български революционери и уредници на Априлското въстание. Неговото революционно дело вечно остава в българската история, а паметта му се уважава от хиляди българи.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ