Днес честваме Деня на християнското семейство - Въведение Богородично!
На 21 ноември православната черква отбелязва празника Въведение Богородично. В българския национален календар той е предназначен за Ден на християнското семейство.
От епохи наред дедите ни са вярвали, че домът е свещено място, в което децата научават най-ценните житейски уроци, както и усвояват значими познания за света. В фамилията те освен биват възпитавани, само че и построяват своя темперамент.
Единствено българите честваме Въведение Богородично като Ден на християнското семейство.
Според преданието на този ден се случило паметно събитие. Богородица била обречена от родителите си на Бога още преди рождението си. Когато навършила три години, те я завели в Йерусалимския храм. Със запалени свещи всички близки я съпроводили през града до храма.
Светата Дева била сложена на първото ходило и за изненада на всички, неподдържана от никого, тя се изкачила свободно по 15-те стъпала и се спряла на най-горното. Първосвещеник Захария - татко на св. Йоан Кръстител - я посрещнал, благославяйки я. Когато достигнала възрастта, на която младите възпитанички на храма трябвало да се върнат в света и да се омъжат, тя била "дадена " на престарелия си роднина Йосиф, който оттук насетне трябвало да бди над нея.
Въведение Богородично за първи път се е отпразнувал като независим празник през 715 година През 543 година император Юстиниан Велики построил в Константинопол черква, отдадена на Въведение Богородично. Според църковния ни календар празникът попада в интервала на Коледните пости. На този ден вярващите одобряват Свето причестяване, а с него и нови сили за нравствен напредък и битка със злото - в себе си и в света.
Този ден Църквата е приела и за Ден на християнското семейство. Семейното вървене на черква в този ден символизира влизането на тригодишната Мария в храма и припомня на родителите за духовните им отговорности към децата. Защото фамилията е най-хубавото учебно заведение, което може да даде първите знания за Бога и Православието, за християнските добродетели, на които епохи се е крепял българският жанр.
С решение на Св. Синод на Българската православна черква от 1929 година празникът се празнува и като Ден на християнското семейство и на православната християнска юноша. Този празник припомня на родителите и учителите, че би трябвало да възпитават децата в благочестие и религия, в смирение към родителите си и непорочност на нравите.
Традициите споделят още, че след черква, фамилията се събира към масата на чаша вино, топла питка и вкусна манджа. Така се празнува хубавичко връзка посред всички, а масата се оставя неразтребена, с цел да пристигна Богородица през нощта, да хапне и благослови дома.
Според националните поверия, на този празник, българите гадаят какво ще е времето през идната година. Ако е топло и слънчево, зимата ще е люта, лятото-сухо; в случай че вали дъжд или сняг, зимата ще е снежна, лятото-дъждовно, а реколтата богата...
Много строго се съблюдава възбраната да не се крои и шие дреха за мъж на този ден, тъй като в случай че го срещне вълк в гората, ще го нападне и изяде. Народна приказка споделя по какъв начин човек изул цървулите си, които били направени през „ Вълчите празници ", с цел да се избави от вълк.
Според националното вярване нощите от 14 (или от 11 ноември) до 21 ноември, наричани „ Мратински нощи ", са доста по-лоши даже и от „ Мръсните дни ", тъй като през тях най-лесно човек може да се разболее.
От епохи наред дедите ни са вярвали, че домът е свещено място, в което децата научават най-ценните житейски уроци, както и усвояват значими познания за света. В фамилията те освен биват възпитавани, само че и построяват своя темперамент.
Единствено българите честваме Въведение Богородично като Ден на християнското семейство.
Според преданието на този ден се случило паметно събитие. Богородица била обречена от родителите си на Бога още преди рождението си. Когато навършила три години, те я завели в Йерусалимския храм. Със запалени свещи всички близки я съпроводили през града до храма.
Светата Дева била сложена на първото ходило и за изненада на всички, неподдържана от никого, тя се изкачила свободно по 15-те стъпала и се спряла на най-горното. Първосвещеник Захария - татко на св. Йоан Кръстител - я посрещнал, благославяйки я. Когато достигнала възрастта, на която младите възпитанички на храма трябвало да се върнат в света и да се омъжат, тя била "дадена " на престарелия си роднина Йосиф, който оттук насетне трябвало да бди над нея.
Въведение Богородично за първи път се е отпразнувал като независим празник през 715 година През 543 година император Юстиниан Велики построил в Константинопол черква, отдадена на Въведение Богородично. Според църковния ни календар празникът попада в интервала на Коледните пости. На този ден вярващите одобряват Свето причестяване, а с него и нови сили за нравствен напредък и битка със злото - в себе си и в света.
Този ден Църквата е приела и за Ден на християнското семейство. Семейното вървене на черква в този ден символизира влизането на тригодишната Мария в храма и припомня на родителите за духовните им отговорности към децата. Защото фамилията е най-хубавото учебно заведение, което може да даде първите знания за Бога и Православието, за християнските добродетели, на които епохи се е крепял българският жанр.
С решение на Св. Синод на Българската православна черква от 1929 година празникът се празнува и като Ден на християнското семейство и на православната християнска юноша. Този празник припомня на родителите и учителите, че би трябвало да възпитават децата в благочестие и религия, в смирение към родителите си и непорочност на нравите.
Традициите споделят още, че след черква, фамилията се събира към масата на чаша вино, топла питка и вкусна манджа. Така се празнува хубавичко връзка посред всички, а масата се оставя неразтребена, с цел да пристигна Богородица през нощта, да хапне и благослови дома.
Според националните поверия, на този празник, българите гадаят какво ще е времето през идната година. Ако е топло и слънчево, зимата ще е люта, лятото-сухо; в случай че вали дъжд или сняг, зимата ще е снежна, лятото-дъждовно, а реколтата богата...
Много строго се съблюдава възбраната да не се крои и шие дреха за мъж на този ден, тъй като в случай че го срещне вълк в гората, ще го нападне и изяде. Народна приказка споделя по какъв начин човек изул цървулите си, които били направени през „ Вълчите празници ", с цел да се избави от вълк.
Според националното вярване нощите от 14 (или от 11 ноември) до 21 ноември, наричани „ Мратински нощи ", са доста по-лоши даже и от „ Мръсните дни ", тъй като през тях най-лесно човек може да се разболее.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ