Само българите празнуваме Ден на християнското семейство
На 21 ноември православната черква отбелязва празника Въведение Богородично, а в българския национален календар той е предназначен за Ден на християнското семейство. От епохи наред дедите ни са вярвали, че домът е свещено място, в което децата научават най-ценните житейски уроци, както и усвояват значими познания за света. В фамилията те освен биват възпитавани, само че и построяват своя темперамент и точно фамилната среда е причина за развиване на техните заложби и способности.
Единствено българите честваме Въведение Богородично като Ден на християнското семейство. Тук още веднъж се преплитат православния канон и националните обичаи, съхранявани и отстоявани в продължение на стотици години.
Според преданията, на този ден Богородица била обречена от своите родители на Бога още преди рождението си, а когато навършила три години, била отведена до Йерусалимския храм. По време на пътя, тя и нейното семейство били съпроводени от своите близки, носещи запалена свещ в ръцете си. Всички останали изумени, когато родителите й я оставили на първото ходило на храма и тя изкачила напълно сама 15-те му стъпала. На най-горното ходило с благословия я посрещнал Първосвещеник Захария, татко на Св. Йоан Кръстител.
След като навършила годините, в които младите възпитанички на храма се прибирали в света, с цел да се омъжат, тя била " дадена " на възрастния си роднина Йосиф, който трябвало да бди над нея.
Почитането на Въведение Богородично датира от 715 година, когато за първи път празникът е бил почетен независимо. В Константинопол има черква, която е отдадена на него, издигната от император Юстиниан Велики през 543 година.
По остарял български бит, паралелно с пожеланията към новороденото за здраве, благополучие и наслада, се насочат и благословии, свързани със основаването на дом, изпълнен с благополучие и многочислена челяд.
В някои елементи на България се извършва обичаят " стрижба ", по време на който кръстникът отрязва коса от главата на момчето, когато навърши 5-6 години, като по едно и също време с това го благославя с думите: " Айде, в този момент ни е живо кумче – както на златни ножици, по този начин и на сребърни венци ". Всъщност, сребърните венци са неизменима част от сватбения атрибут, а задачата на благопожеланията, изречени на този ден, е да предначертаят житейския път на момчето.
По остаряла българска традиция, седмица след раждането на дете в фамилията се замесва погача. В щастливия дом се събират само дами, които го огласят с песни. Една от тях е песента, разказваща за бездетна младоженка, която повива камък и го люлее девет месеца, след което той се трансформира в същинска рожба. Така щастливият край вдъхвал религия в магическата мощ на изречените думи.
В Кюстендилския край, по време на погачата, песните се назовават " повойни " /от повиване на бебето/ и били наричани за момче, момиче или близнаци. Чрез тях дамите отправяли пожелания към новородените, като величаели храбростта и военните подвизи на момъка, възхвалявали хубостта на девойката, а щастливият им край постоянно бил обвързван със сватбата и основаването на семейство.
Според преданията на нашите предци, мома или ерген не би трябвало да се бият с метла, защото съществува риск по-късно да не се оженят. Това може и да ви разсмее, само че белким никой от вас не се е пазил да не бъде " заметен " още веднъж по същата причина.
Друго поверие гласи, че на Великден всяка мома би трябвало да има алено яйце в джоба си, с цел да е бяла и алена, само че никога не би трябвало да го яде през първите три дни, с цел да не остане остаряла мома.
Вярвало се, че в случай че остане неомъжена мома или ерген, причина за това са черните вълшебства, които врачки и баячки се опитвали да скапват по всевъзможен метод. Родителите канели на " питка ", в случай че в дома си имали състарен ерген, защото се смятало, че в случай че обичаят не е спазен, до момента в който е бил дете, няма да се задоми, до момента в който не се извърши.
Кукерските игри също имали роля да ускорят закъснелите сватби, като кукерите " биели " ергените и момите, останали незадомени след сватбарския сезон /от Йордановден до Заговезни/. Момъкът, връщан от мома, надявал кукерските одежди и започвал да я преследва с огромна ряпа в ръка и мех с пепел, изричайки на всеослушание: " Не харесваш, връщаш, а в този момент да те забележим! " Народът ни е вярвал, че тези моми спъвали шанса и на останалите и задържали и техните сватби.
В другите елементи на България се спазвали разнообразни традиции. В Габровския край, да вземем за пример, имало специфична околност, в която се извивало хоро, с цел да се показват неомъжените девойки. Във Видинския край ергените и момите се събирали на седенки, по време на които варели царевица, пеели радостни песни и извивали кръшни хора. И всичко това, с цел да се даде опция за нови запознанства и бъдещи сватби.
Нашите предци са вярвали, че най-тежкият грях е обвързван с изричането на тежка дума против госпожица или момък. Дума, която би попречила на бъдеща женитба, на основаването на здраво семейство, радващо са на многочислена челяд и благополучие. Ето за какво в националните ни песни се пее, че душата на човек, изрекъл думите " мома годена одума, одума и къща скапе " ще е отлъчена в отвъдния свят, защото е направила непростителен грях.
Според националните вярвания, в случай че дамите раждат деца, без да изпитват мощна болежка, членовете на фамилията доживяват до дълбоки старини, стадата се множат и овцете дават доста мляко, а лозята, нивите и овощните дръвчета раждат повече, всичко това се случва по благосклонност на невидимия собственик на къщата.
Обредът, именуван " стопанова манджа ", се правил точно в негова чест. Тогава се правил курбан от черна кокошка или овен, а на трапезата участвали още баница, пита и вино. Най-възрастната жена в дома заделяла от всичко по малко и го поставяла в четирите ъгли на тавана на къщата, изричайки думите " Радвай се, стопане! Весели се, къщо! "
Преди фамилията да се събере към трапезата, още веднъж най-възрастната жена изливала вино в огъня и пепелта на домашното огнище с думите " Цъфти къщо! Весели се, стопане! Където идеш, тук да се върнеш. Роса да доведеш, жито да донесеш ". И това надалеч не била единствената благословия за благополучие и обилие в дома.
Една тракийска алегория споделя по какъв начин Стопанина на къщата я обрича както на положително, по този начин и на зло. Той се крие незабележим, само че се явява в сънищата или като змия у дома. Дедите ни са я предавали от потомство на потомство, обръщайки се към своите наследници с думите: " За положително сме на този свят. Добре да живеем, да не забравяме своя жанр и корен и най-важното – и в максимален яд да се опомним и зло да не костваме! "
Много от традициите и обичаите, спазвани на този ден, са останали в историята, само че Денят на християнското семейство е празник, който би трябвало да почитаме и почитаме. 21 ноември е прелестен мотив да покажем на околните си какъв брой доста ги обичаме и какъв брой доста значат те за нас. Семейството е полезност, съумяла да запази народността и духовността ни през годините, по тази причина го посветете на най-близките си хора и се заредете с доста, доста обич.
Framar.bg
Единствено българите честваме Въведение Богородично като Ден на християнското семейство. Тук още веднъж се преплитат православния канон и националните обичаи, съхранявани и отстоявани в продължение на стотици години.
Според преданията, на този ден Богородица била обречена от своите родители на Бога още преди рождението си, а когато навършила три години, била отведена до Йерусалимския храм. По време на пътя, тя и нейното семейство били съпроводени от своите близки, носещи запалена свещ в ръцете си. Всички останали изумени, когато родителите й я оставили на първото ходило на храма и тя изкачила напълно сама 15-те му стъпала. На най-горното ходило с благословия я посрещнал Първосвещеник Захария, татко на Св. Йоан Кръстител.
След като навършила годините, в които младите възпитанички на храма се прибирали в света, с цел да се омъжат, тя била " дадена " на възрастния си роднина Йосиф, който трябвало да бди над нея.
Почитането на Въведение Богородично датира от 715 година, когато за първи път празникът е бил почетен независимо. В Константинопол има черква, която е отдадена на него, издигната от император Юстиниан Велики през 543 година.
По остарял български бит, паралелно с пожеланията към новороденото за здраве, благополучие и наслада, се насочат и благословии, свързани със основаването на дом, изпълнен с благополучие и многочислена челяд.
В някои елементи на България се извършва обичаят " стрижба ", по време на който кръстникът отрязва коса от главата на момчето, когато навърши 5-6 години, като по едно и също време с това го благославя с думите: " Айде, в този момент ни е живо кумче – както на златни ножици, по този начин и на сребърни венци ". Всъщност, сребърните венци са неизменима част от сватбения атрибут, а задачата на благопожеланията, изречени на този ден, е да предначертаят житейския път на момчето.
По остаряла българска традиция, седмица след раждането на дете в фамилията се замесва погача. В щастливия дом се събират само дами, които го огласят с песни. Една от тях е песента, разказваща за бездетна младоженка, която повива камък и го люлее девет месеца, след което той се трансформира в същинска рожба. Така щастливият край вдъхвал религия в магическата мощ на изречените думи.
В Кюстендилския край, по време на погачата, песните се назовават " повойни " /от повиване на бебето/ и били наричани за момче, момиче или близнаци. Чрез тях дамите отправяли пожелания към новородените, като величаели храбростта и военните подвизи на момъка, възхвалявали хубостта на девойката, а щастливият им край постоянно бил обвързван със сватбата и основаването на семейство.
Според преданията на нашите предци, мома или ерген не би трябвало да се бият с метла, защото съществува риск по-късно да не се оженят. Това може и да ви разсмее, само че белким никой от вас не се е пазил да не бъде " заметен " още веднъж по същата причина.
Друго поверие гласи, че на Великден всяка мома би трябвало да има алено яйце в джоба си, с цел да е бяла и алена, само че никога не би трябвало да го яде през първите три дни, с цел да не остане остаряла мома.
Вярвало се, че в случай че остане неомъжена мома или ерген, причина за това са черните вълшебства, които врачки и баячки се опитвали да скапват по всевъзможен метод. Родителите канели на " питка ", в случай че в дома си имали състарен ерген, защото се смятало, че в случай че обичаят не е спазен, до момента в който е бил дете, няма да се задоми, до момента в който не се извърши.
Кукерските игри също имали роля да ускорят закъснелите сватби, като кукерите " биели " ергените и момите, останали незадомени след сватбарския сезон /от Йордановден до Заговезни/. Момъкът, връщан от мома, надявал кукерските одежди и започвал да я преследва с огромна ряпа в ръка и мех с пепел, изричайки на всеослушание: " Не харесваш, връщаш, а в този момент да те забележим! " Народът ни е вярвал, че тези моми спъвали шанса и на останалите и задържали и техните сватби.
В другите елементи на България се спазвали разнообразни традиции. В Габровския край, да вземем за пример, имало специфична околност, в която се извивало хоро, с цел да се показват неомъжените девойки. Във Видинския край ергените и момите се събирали на седенки, по време на които варели царевица, пеели радостни песни и извивали кръшни хора. И всичко това, с цел да се даде опция за нови запознанства и бъдещи сватби.
Нашите предци са вярвали, че най-тежкият грях е обвързван с изричането на тежка дума против госпожица или момък. Дума, която би попречила на бъдеща женитба, на основаването на здраво семейство, радващо са на многочислена челяд и благополучие. Ето за какво в националните ни песни се пее, че душата на човек, изрекъл думите " мома годена одума, одума и къща скапе " ще е отлъчена в отвъдния свят, защото е направила непростителен грях.
Според националните вярвания, в случай че дамите раждат деца, без да изпитват мощна болежка, членовете на фамилията доживяват до дълбоки старини, стадата се множат и овцете дават доста мляко, а лозята, нивите и овощните дръвчета раждат повече, всичко това се случва по благосклонност на невидимия собственик на къщата.
Обредът, именуван " стопанова манджа ", се правил точно в негова чест. Тогава се правил курбан от черна кокошка или овен, а на трапезата участвали още баница, пита и вино. Най-възрастната жена в дома заделяла от всичко по малко и го поставяла в четирите ъгли на тавана на къщата, изричайки думите " Радвай се, стопане! Весели се, къщо! "
Преди фамилията да се събере към трапезата, още веднъж най-възрастната жена изливала вино в огъня и пепелта на домашното огнище с думите " Цъфти къщо! Весели се, стопане! Където идеш, тук да се върнеш. Роса да доведеш, жито да донесеш ". И това надалеч не била единствената благословия за благополучие и обилие в дома.
Една тракийска алегория споделя по какъв начин Стопанина на къщата я обрича както на положително, по този начин и на зло. Той се крие незабележим, само че се явява в сънищата или като змия у дома. Дедите ни са я предавали от потомство на потомство, обръщайки се към своите наследници с думите: " За положително сме на този свят. Добре да живеем, да не забравяме своя жанр и корен и най-важното – и в максимален яд да се опомним и зло да не костваме! "
Много от традициите и обичаите, спазвани на този ден, са останали в историята, само че Денят на християнското семейство е празник, който би трябвало да почитаме и почитаме. 21 ноември е прелестен мотив да покажем на околните си какъв брой доста ги обичаме и какъв брой доста значат те за нас. Семейството е полезност, съумяла да запази народността и духовността ни през годините, по тази причина го посветете на най-близките си хора и се заредете с доста, доста обич.
Framar.bg
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ