Започнахме да провиждаме империята на развалата заради смелостта на шепа журналисти
На 21 май Софийският градски съд осъди дефинитивно журналиста от " Капитал " Росен Босев на санкция от 1000 лева по наказателно дело, заведено от някогашния ръководител на Комисията по финансов контрол (КФН) Стоян Мавродиев. Причината са две изявления на сътрудника ни по " Нова телевизия " от януари 2015 година: " Стоян Мавродиев употребява КФН, с цел да репресира " Капитал " и " Дневник " и " Господин Мавродиев има отношение към схемата за пране на пари, по която обвиняем е Евелин Банев. Чрез свои дейности той е улеснил изпирането на сума, добита от наркотрафик ".
По този мотив " Капитал " направи подписка в поддръжка на Росен Босев и предложения искащите да се включат в нея. Съпредседателят на коалиция " Демократична България " Христо Иванов разгласи, че застава зад думите на журналиста за Стоян Мавродиев и е подготвен да бъде съден за тях. Публикуваме цялостния текст от профила му във " Facebook "
Това е персонално.
В моето състояние човек придобива някои необикновени рефлекси. Например да се пита дали в случай че реагира на някой случай, в случай че съобщи поддръжка, няма да навреди. И различен образец – императивът, че би трябвало да е малко и просто.
Днес обаче си давам сметка, че колкото и агитация да бъде създадена от реакцията ми, не мога да мълча. И ще кажа тъкмо какво мисля и тъкмо както го мисля.
И не просто, тъй като това е следващото посягане против свободата на словото. А без тая независимост всяка друга е единствено краткотрайно състрадание от страна на разсеяната с нещо друго робия...
Нито единствено тъй като това е следващата перверзия на правораздаването.
А без същинско правораздаване, казано е, страната е форма на проведена престъпност...
Не даже задето това е един от тези случаи, в които в прахоляците на злободневието прекосяваме в несвяст граници, които до неотдавна сме приемали за неприкосновени. И ще разберем, че към този момент не са – от дълго време не са - едвам когато разрухата стигне до нас, само че към този момент като предписание.
А, тъй като тъкмо те – тези граници – би трябвало да дефинират нас: кои сме, що сме, какъв брой сме и до къде сме. Защото те са границите на Свободния свят в нас.
Но най към този момент, тъй като става дума за Росен. И за още неколцина като него, които познавам. А и за други като тях, които – уповавам се, би трябвало! – да има.
Защото сега, в който пред незрящия ни поглед машината на развалата, която " сготви " това дело, лепна на Росен клеймото " наказан " и отбрани " положителното име " на Мавродиев (представете си единствено!), вратовете на тези неколцината като него се оголват за същите удари. Че и по-страшни.
И тъй като, мисля си, зная по нещо за равнодушието на ближните, за мълчанието на ведро разсеяните, за самодоволството на комфортно неразбралите. За лекотата, с която намираме мотиви да се изобличим взаимно и разграничим едни от други (винаги непререкаемо кардинални, постоянно доктринално императивни) и за непреодолимата мощ на еснафското безволие когато би трябвало да застанем до някой от своите. И да останем!
За разрушителните фрустрации на безнадеждността, поради които горим мостове и се громим като гневни и за непреодолимата изнемога, която ни обгръща когато би трябвало да си подадем ръка и намерим път едни към други. За
невидимата и неназована радиация на страха, която трансформира България в един Припять.
За глупашките гримаси, зад които опитваме да прикрием рефлективното си дезертиране. Затова какъв брой сме храбри във " Facebook " и по какъв начин никакви ни няма когато би трябвало да устоим дружно на взаимните си кривици, само че и поради общата ни правдина... Онази толкоз позабравена, че чак нескопосно и непознато звучаща дума, която животоспасително сплотява " право " и " истина ": правдина.
Та, по тази причина, ето какво не мога да не кажа:
Не е мъчно да пропуснеш Росен. Той не обича да се акцентира. Няма да му е удобно и с това, което пиша.
Но аз познавам Росен и неговата работа. И поради неговата работа познавам себе си, станах жителя, който съм.
Ако в последните години ние като общество направихме някакви старания за истина, в случай че се приближихме до някаква проведена рецензия на властта в името на законността, в случай че започнахме да провиждаме империята на развалата, в която сме крепостни селяни, това се дължи на една постоянно неразбираема степен на
храброст, упоритост и сръчност на шепа публицисти, карикатуристи и деятели.
Тези хора са от разнообразни медии, минаха през доста неща, само че в никакъв случай не се отхвърлиха – от нас и от себе си.
Никога не се съгласиха с прогресиращата пареза на паресията. Още една непозната дума - паресия – добродетелта да приказваш истината в лицето на властта. Не просто непозната дума у нас, а нещо за което нямаме ни свое име, ни одобрен превод, ни разбиране... в случай че не бяха тези като Росен. Защото техните имена са най-близкото, което имаме до превод на паресия на български.
Ако донейде сме справедливо свободни, в случай че имаме някаква степен на отгледана в себе си народна власт и правда, това ще се дължи на тези хора и тяхната паресия в името на нашата обща правдина. На Росен. И в случай че костваме нещо, през днешния ден би трябвало да сме до него.
Ето за какво през днешния ден аз споделям и пиша с името си, че:
" Стоян Мавродиев употребява КФН, с цел да репресира " Капитал " и " Дневник ".
и
" Господин Мавродиев има отношение към схемата за пране на пари, по която обвиняем е Евелин Банев. Чрез свои дейности той е улеснил изпирането на сума, добита от наркотрафик. "
Съдете ме! Това, както споделих, е персонално!
По този мотив " Капитал " направи подписка в поддръжка на Росен Босев и предложения искащите да се включат в нея. Съпредседателят на коалиция " Демократична България " Христо Иванов разгласи, че застава зад думите на журналиста за Стоян Мавродиев и е подготвен да бъде съден за тях. Публикуваме цялостния текст от профила му във " Facebook "
Това е персонално.
В моето състояние човек придобива някои необикновени рефлекси. Например да се пита дали в случай че реагира на някой случай, в случай че съобщи поддръжка, няма да навреди. И различен образец – императивът, че би трябвало да е малко и просто.
Днес обаче си давам сметка, че колкото и агитация да бъде създадена от реакцията ми, не мога да мълча. И ще кажа тъкмо какво мисля и тъкмо както го мисля.
И не просто, тъй като това е следващото посягане против свободата на словото. А без тая независимост всяка друга е единствено краткотрайно състрадание от страна на разсеяната с нещо друго робия...
Нито единствено тъй като това е следващата перверзия на правораздаването.
А без същинско правораздаване, казано е, страната е форма на проведена престъпност...
Не даже задето това е един от тези случаи, в които в прахоляците на злободневието прекосяваме в несвяст граници, които до неотдавна сме приемали за неприкосновени. И ще разберем, че към този момент не са – от дълго време не са - едвам когато разрухата стигне до нас, само че към този момент като предписание.
А, тъй като тъкмо те – тези граници – би трябвало да дефинират нас: кои сме, що сме, какъв брой сме и до къде сме. Защото те са границите на Свободния свят в нас.
Но най към този момент, тъй като става дума за Росен. И за още неколцина като него, които познавам. А и за други като тях, които – уповавам се, би трябвало! – да има.
Защото сега, в който пред незрящия ни поглед машината на развалата, която " сготви " това дело, лепна на Росен клеймото " наказан " и отбрани " положителното име " на Мавродиев (представете си единствено!), вратовете на тези неколцината като него се оголват за същите удари. Че и по-страшни.
И тъй като, мисля си, зная по нещо за равнодушието на ближните, за мълчанието на ведро разсеяните, за самодоволството на комфортно неразбралите. За лекотата, с която намираме мотиви да се изобличим взаимно и разграничим едни от други (винаги непререкаемо кардинални, постоянно доктринално императивни) и за непреодолимата мощ на еснафското безволие когато би трябвало да застанем до някой от своите. И да останем!
За разрушителните фрустрации на безнадеждността, поради които горим мостове и се громим като гневни и за непреодолимата изнемога, която ни обгръща когато би трябвало да си подадем ръка и намерим път едни към други. За
невидимата и неназована радиация на страха, която трансформира България в един Припять.
За глупашките гримаси, зад които опитваме да прикрием рефлективното си дезертиране. Затова какъв брой сме храбри във " Facebook " и по какъв начин никакви ни няма когато би трябвало да устоим дружно на взаимните си кривици, само че и поради общата ни правдина... Онази толкоз позабравена, че чак нескопосно и непознато звучаща дума, която животоспасително сплотява " право " и " истина ": правдина.
Та, по тази причина, ето какво не мога да не кажа:
Не е мъчно да пропуснеш Росен. Той не обича да се акцентира. Няма да му е удобно и с това, което пиша.
Но аз познавам Росен и неговата работа. И поради неговата работа познавам себе си, станах жителя, който съм.
Ако в последните години ние като общество направихме някакви старания за истина, в случай че се приближихме до някаква проведена рецензия на властта в името на законността, в случай че започнахме да провиждаме империята на развалата, в която сме крепостни селяни, това се дължи на една постоянно неразбираема степен на
храброст, упоритост и сръчност на шепа публицисти, карикатуристи и деятели.
Тези хора са от разнообразни медии, минаха през доста неща, само че в никакъв случай не се отхвърлиха – от нас и от себе си.
Никога не се съгласиха с прогресиращата пареза на паресията. Още една непозната дума - паресия – добродетелта да приказваш истината в лицето на властта. Не просто непозната дума у нас, а нещо за което нямаме ни свое име, ни одобрен превод, ни разбиране... в случай че не бяха тези като Росен. Защото техните имена са най-близкото, което имаме до превод на паресия на български.
Ако донейде сме справедливо свободни, в случай че имаме някаква степен на отгледана в себе си народна власт и правда, това ще се дължи на тези хора и тяхната паресия в името на нашата обща правдина. На Росен. И в случай че костваме нещо, през днешния ден би трябвало да сме до него.
Ето за какво през днешния ден аз споделям и пиша с името си, че:
" Стоян Мавродиев употребява КФН, с цел да репресира " Капитал " и " Дневник ".
и
" Господин Мавродиев има отношение към схемата за пране на пари, по която обвиняем е Евелин Банев. Чрез свои дейности той е улеснил изпирането на сума, добита от наркотрафик. "
Съдете ме! Това, както споделих, е персонално!
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ