На 21 май Софийският градски съд осъди окончателно журналиста от

...
На 21 май Софийският градски съд осъди окончателно журналиста от
Коментари Харесай

Започнахме да провиждаме империята на развалата заради смелостта на шепа журналисти

На 21 май Софийският градски съд осъди дефинитивно журналиста от " Капитал " Росен Босев на санкция от 1000 лева по наказателно дело, заведено от някогашния ръководител на Комисията по финансов контрол (КФН) Стоян Мавродиев. Причината са две изявления на сътрудника ни по " Нова телевизия " от януари 2015 година: " Стоян Мавродиев употребява КФН, с цел да репресира " Капитал " и " Дневник " и " Господин Мавродиев има отношение към схемата за пране на пари, по която обвиняем е Евелин Банев. Чрез свои дейности той е улеснил изпирането на сума, добита от наркотрафик ".

По този мотив " Капитал " направи подписка в поддръжка на Росен Босев и предложения искащите да се включат в нея. Съпредседателят на коалиция " Демократична България " Христо Иванов разгласи, че застава зад думите на журналиста за Стоян Мавродиев и е подготвен да бъде съден за тях. Публикуваме цялостния текст от профила му във " Facebook "

Това е персонално.

В моето състояние човек придобива някои необикновени рефлекси. Например да се пита дали в случай че реагира на някой случай, в случай че съобщи поддръжка, няма да навреди. И различен образец – императивът, че би трябвало да е малко и просто.

Днес обаче си давам сметка, че колкото и агитация да бъде създадена от реакцията ми, не мога да мълча. И ще кажа тъкмо какво мисля и тъкмо както го мисля.

И не просто, тъй като това е следващото посягане против свободата на словото. А без тая независимост всяка друга е единствено краткотрайно състрадание от страна на разсеяната с нещо друго робия...

Нито единствено тъй като това е следващата перверзия на правораздаването.

А без същинско правораздаване, казано е, страната е форма на проведена престъпност...

Не даже задето това е един от тези случаи, в които в прахоляците на злободневието прекосяваме в несвяст граници, които до неотдавна сме приемали за неприкосновени. И ще разберем, че към този момент не са – от дълго време не са - едвам когато разрухата стигне до нас, само че към този момент като предписание.

А, тъй като тъкмо те – тези граници – би трябвало да дефинират нас: кои сме, що сме, какъв брой сме и до къде сме. Защото те са границите на Свободния свят в нас.

Но най към този момент, тъй като става дума за Росен. И за още неколцина като него, които познавам. А и за други като тях, които – уповавам се, би трябвало! – да има.

Защото сега, в който пред незрящия ни поглед машината на развалата, която " сготви " това дело, лепна на Росен клеймото " наказан " и отбрани " положителното име " на Мавродиев (представете си единствено!), вратовете на тези неколцината като него се оголват за същите удари. Че и по-страшни.

И тъй като, мисля си, зная по нещо за равнодушието на ближните, за мълчанието на ведро разсеяните, за самодоволството на комфортно неразбралите. За лекотата, с която намираме мотиви да се изобличим взаимно и разграничим едни от други (винаги непререкаемо кардинални, постоянно доктринално императивни) и за непреодолимата мощ на еснафското безволие когато би трябвало да застанем до някой от своите. И да останем!

За разрушителните фрустрации на безнадеждността, поради които горим мостове и се громим като гневни и за непреодолимата изнемога, която ни обгръща когато би трябвало да си подадем ръка и намерим път едни към други. За

невидимата и неназована радиация на страха, която трансформира България в един Припять.

За глупашките гримаси, зад които опитваме да прикрием рефлективното си дезертиране. Затова какъв брой сме храбри във " Facebook " и по какъв начин никакви ни няма когато би трябвало да устоим дружно на взаимните си кривици, само че и поради общата ни правдина... Онази толкоз позабравена, че чак нескопосно и непознато звучаща дума, която животоспасително сплотява " право " и " истина ": правдина.

Та, по тази причина, ето какво не мога да не кажа:

Не е мъчно да пропуснеш Росен. Той не обича да се акцентира. Няма да му е удобно и с това, което пиша.
Но аз познавам Росен и неговата работа. И поради неговата работа познавам себе си, станах жителя, който съм.

Ако в последните години ние като общество направихме някакви старания за истина, в случай че се приближихме до някаква проведена рецензия на властта в името на законността, в случай че започнахме да провиждаме империята на развалата, в която сме крепостни селяни, това се дължи на една постоянно неразбираема степен на

храброст, упоритост и сръчност на шепа публицисти, карикатуристи и деятели.

Тези хора са от разнообразни медии, минаха през доста неща, само че в никакъв случай не се отхвърлиха – от нас и от себе си.

Никога не се съгласиха с прогресиращата пареза на паресията. Още една непозната дума - паресия – добродетелта да приказваш истината в лицето на властта. Не просто непозната дума у нас, а нещо за което нямаме ни свое име, ни одобрен превод, ни разбиране... в случай че не бяха тези като Росен. Защото техните имена са най-близкото, което имаме до превод на паресия на български.

Ако донейде сме справедливо свободни, в случай че имаме някаква степен на отгледана в себе си народна власт и правда, това ще се дължи на тези хора и тяхната паресия в името на нашата обща правдина. На Росен. И в случай че костваме нещо, през днешния ден би трябвало да сме до него.

Ето за какво през днешния ден аз споделям и пиша с името си, че:

" Стоян Мавродиев употребява КФН, с цел да репресира " Капитал " и " Дневник ".

и

" Господин Мавродиев има отношение към схемата за пране на пари, по която обвиняем е Евелин Банев. Чрез свои дейности той е улеснил изпирането на сума, добита от наркотрафик. "

Съдете ме! Това, както споделих, е персонално!
Източник: dnevnik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР