На 21 май православната църквата почита паметта на Свети Константин

На 21 май православната църквата уважава паметта на Свети Константин и Елена. Това е последният пролетен празник, чиято обредност към този момент подсеща за настъпващото лято. През 313 година Константин издава Миланския едикт, с който вкарва християнството като публична вяра във Византия. Самият той приема християнската религия в края на живота си. Царица Елена отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус. Това събитие се счита за най-важното в историята на християнската черква и по тази причина император Константин и майка му Елена са канонизирани за светци. Според националните вярвания на този ден строго е неразрешена всякаква полска работа. Селските стопани свързват празника с предпазването на реколтата от градушка. Вярва се, че " Еленка и Костадин носят градушката в чувал ". Българският народ свързва този ден с игрите по огън - нестинарството. Празникът стартира няколко дни преди деня на Свети Константин и Елена - със събиране на средства за общ курбан, а също с разчистване и коригиране на изворите и кладенците в селата. На площадите авансово е приготвена огромна клада от няколко товара дърва. Вечерта те се възпламеняват, а всички се събират към кладата и слушат ритъма на ритуалния барабан, по-късно - и хороводните мелодии, предопределени за обреда. Когато огънят стихне, останалата жарава - живите още въглени, се разстилат в кръг. Около тях се извиват хората, а отпред се носят иконите на св. св. Константин и Елена. В жаравата влизат боси нестинарите, които най-често са дами. Те са сякаш в несвяст, в захлас. Вярва се, че иконата на светеца, която държат, ги резервира от огъня. В това положение нестинарите от време на време изричат оракулски думи, гадаят бъдещето или поддържат връзка с умрели предшественици. Трансът и ритуалният им танц траят няколко минути.