21 март 1963 г. Закрит е затворът Алкатрас
На 21 март 1963 година е закрит пандизът Алкатрас. Последните 27 пандизчии вечно напущат именития остров. Според формалната версия това е направено заради доста огромните разноски за прехрана на пандизчиите на острова.
Известен още като Скалата, пандизът Алкатрас дълго време се смята за най-страшния и непоколебим в цяла Америка. Първият европеец, който стига до острова, е Хуан Мануел де Аяла през 1755 година Той го назовава Ла исла де лос алкатрасес, което в превод от испански значи „ Островът на белите пеликани”, поради огромната популация на птиците тук.
През 1847 година островът е набелязан на първо време като място за първия морски фар по Тихоокеанското крайбрежие. През 1848 година избухва Калифорнийската „ Златна треска” и американското държавно управление е обезпокоено от вероятни непознати апетити към региона. Затова то трансформира остров Алкатрас в укрепена военна база с далекобойни оръдия с огромен диаметър, способни да потопят транспортен съд на разстояние до 5 км.
През 1861 година, със започване на Гражданската война в Съединени американски щати, на острова са изпратени на изгнание първите пленници. През 1898 година Испано-американската война усилва пандизчиите на 450 души. През 1906 година, след пагубното земетресение в Сан Франциско, стотици цивилни пандизчии са преместени в пандиза на острова. До 1912 година на централния било на острова е построено голяма триетажна постройка, само че след 10-15 години тя става тясна.
От 1907 година Алкатрас е първият боен затвор в Съединени американски щати. Затворниците са подложени на строга изолираност и желязна дисциплинираност, по тази причина изправителното заведение бързо се прочува с тежкия си режим. Обитателите се разделят на няколко категории, като някои от тях са лишени от правото да вземат книги от библиотеката, да получават преписка и да бъдат посещавани, нито да приказват един с различен.
През 1934 година заради високите разноски за поддръжка в разгара на Голямата меланхолия военните вземат решение да унищожават пандиза и да трансферират собствеността му на Министерството на правораздаването. Така пандизът става федерален и към този момент би трябвало да играе двойна роля: да ограничи най-прочутите нарушители в една сурова и дисциплинарна конюнктура, като изпрати ясно предизвестие към тях и останалите, че федералното държавно управление не се майтапи.
През април 1934 година началникът на Федералните затвори Санфорд Бейтс и министърът на правораздаването Хоумър Къмингс поставят началото на „ Проекта Алкатрас”.
Сменена е самата идея за визия за пандиза. Всички 600 килии имат аспект само към вътрешността на пандиза. Във външния периметър са построени на по-високо ниво специфични охранителни пасажи зад стоманени загради, в които непрестанно да патрулират служители на реда с оръжие и непрекъснато да следят пандизчиите. Всички килии са електрифицирани. Стоманени решетки заграждат всички отвори, до които пандизчиите ще имат достъп.
Обновеният федерален затвор Алкатрас отваря порти през август 1934 година Първите му нови жители са 11 пандизчии от остров Макнийл в щата Вашингтон, 53 от федералния затвор в Атланта и 102 от федералния затвор Левънуърт, Канзас. Сред тях са Ал Капоне, Док Баркър (последният оживял наследник от фамозната тайфа на Мама Баркър), Джордж Кели-Картечницата, Робърт Страуд-Птичаря от Алкатрас, Флойд Хамилтън (шофьорът на бандитите Бони и Клайд) и Алвин Карпис-Зловещия.
Според формалната информация от Алкатрас не е съумял да избяга нито един пандизчия. Регистрирани са 14 опита за бягство с присъединяване на 34 души. Статистиката сочи, че при опити за бягство са убити петима пандизчии, двама са се удавили, петима се водят безследно изчезнали, а останалите са били хванати.
През лятото на 1962 година Франк Лий Морис и братята Кларънс и Джон Англин правят най-прочутия опит за бягство от Алкатрас. Бягството е открито чак сутринта. ФБР проверява случая няколко години, само че в никакъв случай не се натъква на действителни следи. Съдбата на тримата остава същинска мистерия.
Островът остава ненаселен до 1969 година, когато огромна група американски индианци го прогласяват за индианска благосъстоятелност. Те имат грандиозни проекти да положат там основите на Туземен културен център. Но последователно островът стартира да се трансформира в леговище за бездомни и онеправдани хора. На 1 юни 1970 година поражда непредвиден пожар, който опустошава индианското населено място, причинявайки вреди на няколко основни здания и изгаряйки до основи къщата на шефа, на дома на пазача на фара, клуба на пазачите и нанася съществени провали на историческия фар.
На 11 юни 1971 година двайсет федерални маршали, взаимно с Бреговата защита, дебаркират на острова и изгонват останалите му поданици. През 1972 година Конгресът основава Националния парк „ Голдън Гейт” и остров Алкатрас става част от него. Островът отваря порти за гости през есента на 1973 година и се трансформира в една от най-популярните забележителности на парка, с повече от един милион гости от целия свят годишно.
Днес островът е трансфорат в естествен парк с богата и красива растителност и голям брой птици. Затворът е трансфорат в музей, където може да се прегледа „ достоверната мебелировка” на килиите, където е лежал самият Ал Капоне и много други фамозни нарушители.
Известен още като Скалата, пандизът Алкатрас дълго време се смята за най-страшния и непоколебим в цяла Америка. Първият европеец, който стига до острова, е Хуан Мануел де Аяла през 1755 година Той го назовава Ла исла де лос алкатрасес, което в превод от испански значи „ Островът на белите пеликани”, поради огромната популация на птиците тук.
През 1847 година островът е набелязан на първо време като място за първия морски фар по Тихоокеанското крайбрежие. През 1848 година избухва Калифорнийската „ Златна треска” и американското държавно управление е обезпокоено от вероятни непознати апетити към региона. Затова то трансформира остров Алкатрас в укрепена военна база с далекобойни оръдия с огромен диаметър, способни да потопят транспортен съд на разстояние до 5 км.
През 1861 година, със започване на Гражданската война в Съединени американски щати, на острова са изпратени на изгнание първите пленници. През 1898 година Испано-американската война усилва пандизчиите на 450 души. През 1906 година, след пагубното земетресение в Сан Франциско, стотици цивилни пандизчии са преместени в пандиза на острова. До 1912 година на централния било на острова е построено голяма триетажна постройка, само че след 10-15 години тя става тясна.
От 1907 година Алкатрас е първият боен затвор в Съединени американски щати. Затворниците са подложени на строга изолираност и желязна дисциплинираност, по тази причина изправителното заведение бързо се прочува с тежкия си режим. Обитателите се разделят на няколко категории, като някои от тях са лишени от правото да вземат книги от библиотеката, да получават преписка и да бъдат посещавани, нито да приказват един с различен.
През 1934 година заради високите разноски за поддръжка в разгара на Голямата меланхолия военните вземат решение да унищожават пандиза и да трансферират собствеността му на Министерството на правораздаването. Така пандизът става федерален и към този момент би трябвало да играе двойна роля: да ограничи най-прочутите нарушители в една сурова и дисциплинарна конюнктура, като изпрати ясно предизвестие към тях и останалите, че федералното държавно управление не се майтапи.
През април 1934 година началникът на Федералните затвори Санфорд Бейтс и министърът на правораздаването Хоумър Къмингс поставят началото на „ Проекта Алкатрас”.
Сменена е самата идея за визия за пандиза. Всички 600 килии имат аспект само към вътрешността на пандиза. Във външния периметър са построени на по-високо ниво специфични охранителни пасажи зад стоманени загради, в които непрестанно да патрулират служители на реда с оръжие и непрекъснато да следят пандизчиите. Всички килии са електрифицирани. Стоманени решетки заграждат всички отвори, до които пандизчиите ще имат достъп.
Обновеният федерален затвор Алкатрас отваря порти през август 1934 година Първите му нови жители са 11 пандизчии от остров Макнийл в щата Вашингтон, 53 от федералния затвор в Атланта и 102 от федералния затвор Левънуърт, Канзас. Сред тях са Ал Капоне, Док Баркър (последният оживял наследник от фамозната тайфа на Мама Баркър), Джордж Кели-Картечницата, Робърт Страуд-Птичаря от Алкатрас, Флойд Хамилтън (шофьорът на бандитите Бони и Клайд) и Алвин Карпис-Зловещия.
Според формалната информация от Алкатрас не е съумял да избяга нито един пандизчия. Регистрирани са 14 опита за бягство с присъединяване на 34 души. Статистиката сочи, че при опити за бягство са убити петима пандизчии, двама са се удавили, петима се водят безследно изчезнали, а останалите са били хванати.
През лятото на 1962 година Франк Лий Морис и братята Кларънс и Джон Англин правят най-прочутия опит за бягство от Алкатрас. Бягството е открито чак сутринта. ФБР проверява случая няколко години, само че в никакъв случай не се натъква на действителни следи. Съдбата на тримата остава същинска мистерия.
Островът остава ненаселен до 1969 година, когато огромна група американски индианци го прогласяват за индианска благосъстоятелност. Те имат грандиозни проекти да положат там основите на Туземен културен център. Но последователно островът стартира да се трансформира в леговище за бездомни и онеправдани хора. На 1 юни 1970 година поражда непредвиден пожар, който опустошава индианското населено място, причинявайки вреди на няколко основни здания и изгаряйки до основи къщата на шефа, на дома на пазача на фара, клуба на пазачите и нанася съществени провали на историческия фар.
На 11 юни 1971 година двайсет федерални маршали, взаимно с Бреговата защита, дебаркират на острова и изгонват останалите му поданици. През 1972 година Конгресът основава Националния парк „ Голдън Гейт” и остров Алкатрас става част от него. Островът отваря порти за гости през есента на 1973 година и се трансформира в една от най-популярните забележителности на парка, с повече от един милион гости от целия свят годишно.
Днес островът е трансфорат в естествен парк с богата и красива растителност и голям брой птици. Затворът е трансфорат в музей, където може да се прегледа „ достоверната мебелировка” на килиите, където е лежал самият Ал Капоне и много други фамозни нарушители.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ