На 21 август се навършват 55 години от нахлуването на

На 21 август се навършват 55 години от нахлуването на войските на Варшавския контракт в Чехословакия и смазването на Пражката пролет. Важна роля за управлението на българските елементи, участващи в интервенцията и неутрализирането на вражеските детайли е имал генерал-лейтенант Васил Терзиев. От 1952 до 1972 година той е неизменим началник на Трето ръководство на Държавна сигурност – Военно контраразузнаване (Трето управление на ДС). Името на генерала нашумя още веднъж последния месец, откакто стана ясно, че неговият внук със същото име Васил Терзиев е претендентът за кмет на София, повдигнат от ПП-ДБ, а цялата фамилия е от партизани и чиновници на Държавна сигурност.

Кандидатът за кмет Васил Терзиев е наследник и внук на високопоставени генерали от тоталитарната Държавна сигурност

За ролята на военачалник Терзиев в потушаването на чехословашкия протест против принудително наложената в страната руска комунистическа власт свидетелства отчет, направен и подписан персонално от него. Документът е основан в края на януари 1969 година, след завръщането на българските войски от Чехословакия. Носи гриф „ Строго секретно “ и е направен единствено в 9 екземпляра.

Докладът разказва проблемите, с които се сблъсква контраразузнаването по време на интервенцията в Чехословакия. От него става изрично ясно, че българската войска и Военно контраразузнаване (Трето управление на ДС) през този интервал са били превърнати във функционалност на Съветския съюз, а всеки опит в армията за без значение държание и мнение е смачкван и наказван още в зародиш. Особен акцент е подложен върху държанието на българските военни и активността на оперативните служащи, които би трябвало да наблюдават за спазването на вярната партийна линия и неподаването на въздействие на демократичните хрумвания на „ Пражката пролет “.

Още при започване на документа ген. Терзиев прави неутешителния извод, че подготовката на оперативните служащи (ОР) и агентурния уред не е била на „ висотата на поставената задача “, като това се изяснява с обстоятелството, че допреди това те са решавали задания единствено в мирновременна конюнктура.

От разбора на ген. Терзиев излиза наяве, че преди заминаването за Чехословакия са взети ограничения редиците на двата полка да бъдат прочистени от неблагонадеждни лица.

Важна роля за управлението на българските военни е имал генерал-лейтенант Васил Терзиев.

„ Данните за лицата, включени в контингента бяха прегледани и поотделно оценени. В резултат на това тези лица, от които може да се чака вражеска активност, бе решено да останат в поделенията и се обезпечат с агентурен надзор. Бяха оставени основно бойците и обекта на разработка „ Предател “, за които имаше данни, че при усложнена конюнктура могат да избягат зад граница. Ходът на идващите дейности сподели, че това мероприятие е оправдано “, акцентира началникът на Военно контраразузнаване (Трето управление на ДС).

По време на пътуването и дислокацията е добита нова агентура от войнишкия, сержантския, старшинския и офицерски състав. „ Независимо от интензивната работа по придобиване на нова агентура, добитата такава измежду войнишкия състав беше незадоволителна при новите условия. Този факт бе минус в работата на оперативния състав “, отбелязва ген. Терзиев.

Не по този начин стои въпросът с агентурата от офицерския състав, който е вярно решен. „ Агентите от офицерския състав участваха в осъществяването на най-отговорните задания в комендатурите, при защита на овладените обекти, при патрулирането по градовете и други Те осъществяваха контакт с жители на Чехословашка социалистическа република и направляваха държанието на подчинените им военнослужещи. Благодарение на това на територията на Чехословашка социалистическа република посредством тях бяха получени редица оперативни данни за обособени жители враждебно настроени към съюзните войски, или пък подготвени да ни оказват помощ. C някои от последните, след преоценка на данните бе открит действен контакт от нас или руските приятели и употребявани за работа в гражданското обграждане. Голяма част от агентите-офицери бяха наградени с грамоти от командването на корпуса и армията “, показва ген. Терзиев.

На 21 август се навършват 55 години от " Пражката пролет "

В отчета началникът на Военно контраразузнаване (Трето управление на ДС) компактно се придържа към опита на руските приятели, който счита за скъп. Такъв е казусът с решаването на въпроса с аварийна агентура. Без нейното съществуване ОР не са в положение бързо да преустроят работата си съгласно новите задания при бойна конюнктура. „ Като се има поради практическия опит на руските приятели, би трябвало да се направи извода, че е неотложно да се вземат всички ограничения, щото въпросът с аварийна агентура при всеки ОР в ръководството да се реши, защото това е значителен детайл от бойната подготвеност на Военно контраразузнаване (Трето управление на ДС). Резерв от агентура би трябвало да има из средата на всички категории военнослужещи “, безапелационен е ген. Терзиев.

Важно място е отделено и на качествата на ОР, като се показва, че някои от тях не са били задоволително смели и решителни и са се „ ослушвали “. Също по този начин е имало пропуски и в подготовката на сътрудниците и техните дейности в отговор на „ провокационните въпроси, които са им задавали чехословашките жители “. Като съответен образец е посочен протестен протест, на който локалните служащи са били уверени, че „ българските войски са взели хляба, предопределен за тях “. „ Наш сътрудник е следил всичко това, само че навреме не реагира, а на срещата донася за ситуацията ненапълно. Ето за какво оправдано е агентурата още в спокойно време да бъде запознавана и обучавана за дейности на противникова територия “, прави извод ген. Терзиев. От информацията, която той излага става изрично ясно, че присъединяване на България в потушаването на Пражката пролет не се е приемало позитивно от чехи и словаци.

Бойната конюнктура, в която са били сложени нашите полкове, демонстрира, че не е бил решен изцяло въпросът с персоналната бойна подготвеност. Тук още веднъж началникът на Военно контраразузнаване (Трето управление на ДС) се обръща към челния опит на руските приятели, които си носели и цивилни облекла. Така те по-лесно можели да влязат в контакт с чехословашките жители, които не се доверявали на хора в униформа.

Генерал Терзиев поставя особени " грижи " за предпазването на младите български офицери от " вражеската агитация "

Като изключително значима е маркирана агентурата в средите на младите офицери. Ген. Терзиев показва, че „ контрареволюционните сили “ в Чехословакия се пробват да влязат в контакт с младите офицери, разчитайки, че могат да им окажат въздействие. „ Обстоятелството, че младите офицери са по-податливи на въздействието на идеологическите диверсии, на провокации, поддават се на настроения и други, постанова вербовки на агентура от този среди “, отбелязва ръководителят на Трето ръководство.

Агентурата би трябвало да следи и да предотвратява „ изменническите трендове “. „ В тази връзка да се държи под наблюдаване контингентът кадърен за измяна на Родната и непрекъснато да се учат ежедневните прояви “, предлага ген. Терзиев. В резултат на такава организация на работата е „ доловена подготовката за измяна на Родината на боец от 12 МСП, след което той е арестуван и предаден на Следствения отдел на Държавна сигурност “.

За да се откриват настроенията на военните се ревизира тяхната изходяща и входяща преписка. „ Проверката на кореспонденцията обаче се постанова да се прави по-бързо и по-качествено - в смисъл да не се задържат доста писмата или пък да оставят следи по тях, което се допускаше при тези събития и създаваше въодушевление в персоналния състав срещу това, окачествявайки го като израз на съмнение. От данните, които се получиха от агентурата бе видно, че персоналният състав бе уверен в това, че се ревизира кореспонденцията и недоволстваше от същото “, обръща внимание ген. Терзиев.

Всичко е под надзор, даже персоналната преписка, рапортува ген. Васил Терзиев.

БГНЕС напомня, че през 1968 година в Чехословакия избухва по този начин наречената „ Пражка пролет “, а отпред на измененията е локалния партиен водач Александър Дубчек, който си слага за цел да реформира страната и да построи „ социализъм с човешко лице “. Започналите процеси в Чехословакия, която има най-старата демократична традиция измежду страните от Източна и Централна Европа, доста бързо разсънват съмнението на Съюз на съветските социалистически републики. Съветското управление извънредно деликатно следи протичащото се в Чехословакия и се притеснява от излизане на страната от орбитата на Москва, което ще сътвори и съществени стратегически проблеми, прекъсвайки сухопътната връзка сред руските спътници на север и юг. В тази конюнктура е взето решение за навлизането на страните-членки на Варшавския контракт на територията на Чехословакия, с цел да бъдат подкрепени „ здравите сили “. България също взе участие в потушаването на „ Пражката пролет “ с изпращането на 12-и и 22-ри мотострелкови полкове. Българското наличие продължава от 21 август до 22 октомври 1968 година, след което нашите елементи са прибират назад в страната през Съюз на съветските социалистически републики. /БГНЕС