Конференцията в Дъмбартън Оукс обсъжда създаването на ООН
На 21 август през 1944 година, година преди краят на Втората международна война, стартира Конференцията в Дъмбартън Оукс, която е въведения към основаването на Организация на обединените нации.
Конференцията в Дъмба́ртън Оукс (Dumbarton Oaks Conference), или публично Вашингтонски диалози за интернационална организация по мира и сигурността (Washington Conversations on International Peace and Security Organization), е интернационална конференция на Съюзниците във Втората международна война, на която са обсъждани следвоенното устройство на света и основаването на интернационална организация за поддържане на мира и сигурността. Антифашистката коалиция се уголемява доста на 1 януари 1942 година, когато във Вашингтон към трите огромни страни се причисляват още 21. Те всички подписват Декларацията на Обединените народи (обединените народи са обединени от съюза си срещу Хитлер). Освен Съединени американски щати, Англия и Съюз на съветските социалистически републики, се подписват още: Китай, Австралия, Белгия, Канада, Коста Рика, Куба, Чехословакия, Доминиканската република, Ел Салвадор, Гърция, Гватемала, Хаити, Хондурас, Индия, Люксембург, Холандия, Нова Зеландия, Норвегия, Панама, Южна Африка и Югославия. Прави усещане отсъствието на окупирана Франция, която по това време е съдружник на Германия (режимът Виши на маршал Филип Петен), а придвижването Свободна Франция на Шарл дьо Гол още не е прието като страна в интернационалните връзки.
Конференцията е извършена е сред 21 август и 7 октомври 1944 година в Дъмбартън Оукс - имение в град Вашингтон, столицата на Съединени американски щати. Освен домакините вземат участие също представители на Обединеното кралство - във всички съвещания, на Съветския съюз - до 28 септември, на Китай - от идващия 29 септември. Конференцията е управлявана от американския държавен подсекретар Едуард Райли Стетиниус (Edward Reilly Stettinius). Британската делегация е управлявана от непрекъснатия държавен подсекретар за външните работи сър Александър Кадоган (Alexander Cadogan) и след това от посланика в Щатите Едуард Ууд граф Халифакс, руската - от посланика в Щатите Андрей Громико (1943-1946 г.), китайската - от посланика във Англия Гу Уейдзюн (Уелингтън Ку).
Лорд Халифакс е министър на външните работи в консервативния кабинет на Невил Чембърлейн през 1938-1940, откакто Антъни Идън подава оставка поради нежеланието му да договаря с "европейските диктатори ". Лорд Халифакс дава единодушие за аншлуса на Австрия към Нацистка Германия през 1938 година, и е един от основателите в английската "политика на усмиряване " на Хитлер, довела до Мюнхенското съглашение. Слизайки от стълбата на самолета от Мюнхен и в тирада пред двете камери на британския парламент, размахва съглашението заявявайки "постигнахме мир за Англия ". Отказва покана за диалози в Москва със Сталин, считайки руското управление на Русия за недопустимо.
Андре́й Андре́евич Громи́ко (на съветски: Громыко) е беларусин, руски посланик и политик, най-дълго време заемал поста министър на външните работи на Съюз на съветските социалистически републики (1957-1985 г.). От 1939 година е на дипломатическа работа в Народния комисариат по външните работи на Съюз на съветските социалистически републики, преобразуван по-късно в Министерство на външните работи. През 1944 година възглавява руската делегация на конференцията в Дъмбартън Оукс за основаване на Организация на обединените нации, както и през 1945 година на конференцията в Сан Франциско, когато подписва Устава на Организация на обединените нации от името на Съюз на съветските социалистически републики. Оказва огромно въздействие на развиването на руската дипломация. Наричан е господин Не поради твърдата си политика по отношение на Запада по време на Студената война.
Още при започване на договарянията е контрактувано, че в създаваната Организация на обединените народи ще има отпред орган от определени страни (наречен Съвет за сигурност на ООН), контрактувано е правото на несъгласие за неговите непрекъснати членове. Съветът за сигурност на Организация на обединените нации (United Nations Security Council, UNSC) е непрекъснато настоящ орган на Организацията на обединените народи, който се състои от 15 страни-членки, като пет от тях са непрекъснати. Това са Русия (бившия СССР), Съединени американски щати, Франция, Обединеното Кралство и Китай. Тези непрекъснати страни-членки могат да наложат несъгласие върху всяка обособена резолюция на Съвета за сигурност, в това число тези по отношение на приемането на нови страни-членки или кандидатури за общоприет секретар. Съветът за сигурност има също 10 непостоянни страни-членки, избирани за двугодишен мандат на районна основа. Резолюциите на Съвета за сигурност нормално се ползват от специфичните сили на Организация на обединените нации (т.нар. Сини каски), военни формирования, непринудено предоставени от страните-членки и финансирани от главния бюджет на Съвета за сигурност.
На Конференцията в Дъмба́ртън Оукс са обсъждани и други съществени положения от бъдещия правилник на Организация на обединените нации, а също по този начин кои страни ще бъдат поканени в организацията. Това заседание е последвано от Ялтенската конференция през февруари 1945 година, в която вземат участие трите съществени страни от Антихитлеристката коалиция по време на Втората международна война - Съединени американски щати, Англия и Съюз на съветските социалистически републики. Провежда се от 4 до 11 февруари 1945 година, като съвещанията се водят в двореца Ливадия, покрай Ялта (на Кримския полуостров). В конференцията вземат участие държавните ръководители на страните по това време: президентът на Съединени американски щати Франклин Делано Рузвелт, министър председателят на Англия Уинстън Чърчил и ръководителят на Съвета на националните комисари на Съюз на съветските социалистически републики Йосиф Сталин. Освен тях участват и министрите на външните работи, както и висши военни от трите страни.
Основната цел на конференцията е да бъде дискутиран въпросът за възобновяване и преустройството на страните в пометената от войната Европа. В рамките на няколко години, с последвалото делене на континента в резултат от Студената война, Ялта се преглежда като събитие със противоречиви резултати.
В Ялта е втората от три военновременни конференции сред "тримата огромни " (Чърчил, Рузвелт и Сталин). Тя е предхождана от Техеранската конференция през 1943 година, а след нея се организира Потсдамската конференция през юли 1945 година, на която участват Хари Труман (на мястото на умрелия Рузвелт), Сталин и Чърчил, който по средата на конференцията е заместен от новоизбрания министър-председател на Англия Клемент Атли.
Конференцията в Дъмба́ртън Оукс (Dumbarton Oaks Conference), или публично Вашингтонски диалози за интернационална организация по мира и сигурността (Washington Conversations on International Peace and Security Organization), е интернационална конференция на Съюзниците във Втората международна война, на която са обсъждани следвоенното устройство на света и основаването на интернационална организация за поддържане на мира и сигурността. Антифашистката коалиция се уголемява доста на 1 януари 1942 година, когато във Вашингтон към трите огромни страни се причисляват още 21. Те всички подписват Декларацията на Обединените народи (обединените народи са обединени от съюза си срещу Хитлер). Освен Съединени американски щати, Англия и Съюз на съветските социалистически републики, се подписват още: Китай, Австралия, Белгия, Канада, Коста Рика, Куба, Чехословакия, Доминиканската република, Ел Салвадор, Гърция, Гватемала, Хаити, Хондурас, Индия, Люксембург, Холандия, Нова Зеландия, Норвегия, Панама, Южна Африка и Югославия. Прави усещане отсъствието на окупирана Франция, която по това време е съдружник на Германия (режимът Виши на маршал Филип Петен), а придвижването Свободна Франция на Шарл дьо Гол още не е прието като страна в интернационалните връзки.
Конференцията е извършена е сред 21 август и 7 октомври 1944 година в Дъмбартън Оукс - имение в град Вашингтон, столицата на Съединени американски щати. Освен домакините вземат участие също представители на Обединеното кралство - във всички съвещания, на Съветския съюз - до 28 септември, на Китай - от идващия 29 септември. Конференцията е управлявана от американския държавен подсекретар Едуард Райли Стетиниус (Edward Reilly Stettinius). Британската делегация е управлявана от непрекъснатия държавен подсекретар за външните работи сър Александър Кадоган (Alexander Cadogan) и след това от посланика в Щатите Едуард Ууд граф Халифакс, руската - от посланика в Щатите Андрей Громико (1943-1946 г.), китайската - от посланика във Англия Гу Уейдзюн (Уелингтън Ку).
Лорд Халифакс е министър на външните работи в консервативния кабинет на Невил Чембърлейн през 1938-1940, откакто Антъни Идън подава оставка поради нежеланието му да договаря с "европейските диктатори ". Лорд Халифакс дава единодушие за аншлуса на Австрия към Нацистка Германия през 1938 година, и е един от основателите в английската "политика на усмиряване " на Хитлер, довела до Мюнхенското съглашение. Слизайки от стълбата на самолета от Мюнхен и в тирада пред двете камери на британския парламент, размахва съглашението заявявайки "постигнахме мир за Англия ". Отказва покана за диалози в Москва със Сталин, считайки руското управление на Русия за недопустимо.
Андре́й Андре́евич Громи́ко (на съветски: Громыко) е беларусин, руски посланик и политик, най-дълго време заемал поста министър на външните работи на Съюз на съветските социалистически републики (1957-1985 г.). От 1939 година е на дипломатическа работа в Народния комисариат по външните работи на Съюз на съветските социалистически републики, преобразуван по-късно в Министерство на външните работи. През 1944 година възглавява руската делегация на конференцията в Дъмбартън Оукс за основаване на Организация на обединените нации, както и през 1945 година на конференцията в Сан Франциско, когато подписва Устава на Организация на обединените нации от името на Съюз на съветските социалистически републики. Оказва огромно въздействие на развиването на руската дипломация. Наричан е господин Не поради твърдата си политика по отношение на Запада по време на Студената война.
Още при започване на договарянията е контрактувано, че в създаваната Организация на обединените народи ще има отпред орган от определени страни (наречен Съвет за сигурност на ООН), контрактувано е правото на несъгласие за неговите непрекъснати членове. Съветът за сигурност на Организация на обединените нации (United Nations Security Council, UNSC) е непрекъснато настоящ орган на Организацията на обединените народи, който се състои от 15 страни-членки, като пет от тях са непрекъснати. Това са Русия (бившия СССР), Съединени американски щати, Франция, Обединеното Кралство и Китай. Тези непрекъснати страни-членки могат да наложат несъгласие върху всяка обособена резолюция на Съвета за сигурност, в това число тези по отношение на приемането на нови страни-членки или кандидатури за общоприет секретар. Съветът за сигурност има също 10 непостоянни страни-членки, избирани за двугодишен мандат на районна основа. Резолюциите на Съвета за сигурност нормално се ползват от специфичните сили на Организация на обединените нации (т.нар. Сини каски), военни формирования, непринудено предоставени от страните-членки и финансирани от главния бюджет на Съвета за сигурност.
На Конференцията в Дъмба́ртън Оукс са обсъждани и други съществени положения от бъдещия правилник на Организация на обединените нации, а също по този начин кои страни ще бъдат поканени в организацията. Това заседание е последвано от Ялтенската конференция през февруари 1945 година, в която вземат участие трите съществени страни от Антихитлеристката коалиция по време на Втората международна война - Съединени американски щати, Англия и Съюз на съветските социалистически републики. Провежда се от 4 до 11 февруари 1945 година, като съвещанията се водят в двореца Ливадия, покрай Ялта (на Кримския полуостров). В конференцията вземат участие държавните ръководители на страните по това време: президентът на Съединени американски щати Франклин Делано Рузвелт, министър председателят на Англия Уинстън Чърчил и ръководителят на Съвета на националните комисари на Съюз на съветските социалистически републики Йосиф Сталин. Освен тях участват и министрите на външните работи, както и висши военни от трите страни.
Основната цел на конференцията е да бъде дискутиран въпросът за възобновяване и преустройството на страните в пометената от войната Европа. В рамките на няколко години, с последвалото делене на континента в резултат от Студената война, Ялта се преглежда като събитие със противоречиви резултати.
В Ялта е втората от три военновременни конференции сред "тримата огромни " (Чърчил, Рузвелт и Сталин). Тя е предхождана от Техеранската конференция през 1943 година, а след нея се организира Потсдамската конференция през юли 1945 година, на която участват Хари Труман (на мястото на умрелия Рузвелт), Сталин и Чърчил, който по средата на конференцията е заместен от новоизбрания министър-председател на Англия Клемент Атли.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ