На 21 август 1968 г. войските на СССР, Полша, Унгария

...
На 21 август 1968 г. войските на СССР, Полша, Унгария
Коментари Харесай

България и Пражката пролет: история, която не бива да забравяме

На 21 август 1968 година войските на Съюз на съветските социалистически републики, Полша, Унгария и Германска демократична република(ГДР) - страни участнички във Варшавския контракт, в това число и България нахлуват в Прага и потушават "Пражката пролет " по заповед на Комунистическа партия на Съветския съюз.

Съветски спецчасти овладяват с десант летище Ружине и арестуват най-популярните водачи на страната и ръководещата комунистичeска партия.

С розово: "България се извинява! "

С интервенция „ Дунав “ стартира един от най-драматичните и тягостни интервали в студената война – погазването на порива на демократични и демократични промени.

Основната причина е новият курс за реформиране на комунизма под мотото „ социализъм с човешко лице “, който ръководителят на Народното събрание Александър Дубчек афишира. През април същата година в Чехословакия стартира цялостна либерализация.

Постепенно се прокарва концепцията за свободни пазарни връзки и се дава независимост на пресата.

ВИЖТЕ АВХИВНИ СНИМКИ ОТ "ПРАЖКАТА ПРОЛЕТ " В ЧЕХОСЛОВАКИЯ В ГАЛЕРЯТА НИ

50 години по-късно доцент Александър Сивилов споделя за събитията през 1968 година и българското присъединяване в изявление на Силвия Прибиловска за Vesti.bg .
 Тодор Живок и Александър Дубчек Тодор Живок и Александър Дубчек
„ До решението за българското присъединяване не се стига елементарно , забавното е и, че от Съветския съюз са много съществени договарянията. Самият Леонид Брежнев претърпява доста тежък миг при вземането на решението за изпращането на войски в Чехословакия.

Горещото лято на 1968 година - окупацията на Чехословакия

Голяма част от водачите на социалистическите страни склоняват да изпратят войски там, тъй като се тормозят от подобен вид промени “, споделя експертът по съветска история доцент Александър Сивилов от Историческия факултет на СУ „ Св. Климент Охридски “.

Основният проблем, който се вижда в Чехословакия е политическата смяна, която се предлага от страна на държавното управление на Александър Дубчек.

Възможността да бъдат позволени многопартийни избори в страната е неприемлива и притеснителна.

„ Случващото се в Чехословакия, може да се види и в другите социалистически страни. Това е един развой на смяна на стопанска система, който е стартират още по времето на Хрушчов. Вкарват се пазарни детайли в руската стопанска система. В България, икономическата промяна е сходна с тази, която е извършена в Чехия, разликата е, че чехите имат желанието да стигнат по-далече “, показва доцент Сивилов.

В ГАЛЕРИЯТА ВИЖТЕ АРХИВНИ КАДРИ ОТ БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ 1968 Г. ПРЕДИ И СЛЕД "ПРАЖКАТА ПРОЛЕТ "

Участието на България в потушаването на „ Пражката пролет “ още един път удостоверява, че страната ни е един от най-близките съдружници на Съюз на съветските социалистически републики и руското управление ни възприема като страна, на която може да се разчита.

„ В днешно време доста тясно се осъжда нашето присъединяване в „ Пражката пролет”, без да се мисли в действителност тогава какво би означавал отхвърли на страната ни от него.
 Български бойци в Прага Български бойци в Прага
Крайният резултат за България от политическа позиция е позитивен, защото сме в обстановка на страна, която търси да получи изгоди в Източни блок. Но от морална гледна точна няма какво да оправдае решението ни “, уточни историкът.

1968 година може да се дефинира и като едно световно събитие, което дава своето проявяване на доста места.

В този интервал са извършени протести в Париж, има неустойчивост в Западна Германия, в България се организира международния юношески фестивал, на който Политбюро на Централен комитет на Българска комунистическа партия подрежда "деликатно " да бъде отхвърлено желанието на групата "The Beatles " (в партийното решение, наречени "битълсите ") да вземат участие.

Розовият танк отново се появи в Прага

В Латинска Америка също стартират доста революционни придвижвания.

„ Ставаме очевидци на един доста забавен развой, който е подложен от появяването на ново потомство хора, които търсят свободата.

Правителствата във всяка една точна на света дават отговор ужасно на дейностите, които виждат “, разяснява историкът.
 Българските войни се завръщат в родината си Българските войни се завръщат в родината си
За страдание тази година се отразява извънредно зле на човешките връзки сред България и Чехословакия.

Голяма част от българи, които са учели в Чехословакия, споделят, че отношението към тях доста внезапно се трансформира към отрицателно.

„ Виждаме по какъв начин един политически ход, може да се отрази на доста човешки ориси, тъй като тези хора са отишли там с концепцията на научат нещо. Събитията през 1968 година внезапно приключват устрема за промени, който е имало в България и от там нататък, не бих споделил, че у нас може да се появят сходни придвижвания “, споделя доцент Сивилов.

С взор на актуалната ни политика историкът, не смята, че България си е извадила поучения, защото продължаваме да сме един от спътниците на страната, която считаме за център на нашата зона на въздействие.

„ Продължаваме да не търсим лична политика и лична позиция върху нещата, които се случват към нас. Toва би могло да се промени, в случай че се употребяват малко повече експерти в политиката. Когато би трябвало да се вземат експертни решения, квалифицираните хора по доста от въпросите, не са там. Към момента няма държавно управление, което да е заложило на експертността “, безапелационен е доцент Александър Сивилов.

Следете ни на всички места и когато и да е с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Гугъл Play и AppStore.

За още настоящи вести от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
Източник: vesti.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР