На 200 млн. лв. възлиза богатството ми. Не знам, не

...
На 200 млн. лв. възлиза богатството ми. Не знам, не
Коментари Харесай

Пенчев: Под 40 г. мислиш да ашладисаш всяка булка, после - да управляваш света

На 200 млн. лева възлиза благосъстоянието ми. Не знам, не съм го считал. Навсякъде имаме преобладаващо положение-Германия, Съединени американски щати, Швейцария. Пречило ми е, че съм българин. Не приказвам добре британски. Като индианец съм. Това описа предприемачът Ивайло Пенчев по Нова тв.

"Това, което ми е повлияло в живота е образованието по физика. По-добра просвета няма от нея. Ако искаш да схванеш света, би трябвало да се занимаваш с физика. Тя прибавя една конкретика. След теоретичната физика можеш да учиш всичко. По едно време вървях на психоанализа. Това ми оказа помощ да опозная претекстовете си. Да знам за какво усещам всякакви неща. Ходих 2,5 година Трябва 4 година, само че аз съм неизпълнителен. Направих го, тъй като бях женен, пък влюбен в една друга жена. Любовната тъга е най-тежка. Последното ми дете, дето се мъти в този момент, е от трета жена.

Ако бях безпаричен, нямаше да си го разреша. Всички мъже желаят да имат доста дами. Полигамните са давали повече генерации. Всички се напъваме да бъдем моногамни, но сложна работа, изключително до 40 години. За сполучлив бизнес би трябвало да правиш по-добри артикули. А за това би трябвало да знаеш какви са същинските мераци на другите. За това пък би трябвало да познаваш себе си ", разсъждава Пенчев.

"Не съм бил обект на набези, на изнудване. Давах пари единствено веднъж за политически акции. Дадох 10 000 лева за „ Да, България “. Тази инвестиция не се оказа сполучлива. Някои потеглят, други не потеглят. Разни другари ме кандардисаха да влагам в партията. Не познавам предприемач, който е убит. Случва се. Но щом хора се убиват-те се убиват за това, че някой може да го ненавижда. Тези, дето убиват за стопански интерес, това са доста долни среди. Сигурно се убиват за 100 000 лева Много богатите не се убиват един различен. Не съм се чувствал заплашен. Някога, по време на бандитските времена, съм се чувствал заплашен.

Тогава продавах найлонови торбички. Имаше контрабандни вносители. Те бяха сикаджийски канал. Те ме заплашиха, че ще ме убиват. Тук не ставаше въпрос за благосъстояние. Но бяха мръсни хора. Ходих с защита тогава половин година. Бандитските среди са ми доста непознати. Не ги чувствам. Сякаш за друга страна става дума. Не чувствам да имам врагове. Преди три години открих, че хората вършат всякакви неприятни неща от злоба. Покрай мен има доста хора, които са забогатели с почтен труд. Жените са по-свестни от мъжете във всевъзможен проект.

Мъжете са по-агресивни. Успешен е този, който се усеща благополучен. Не знам какво желая. Като пия две кафета се спуквам от упоритост. Не желая да ставам президент на Америка. Но се спуквам от хрумвания. Прави ми кеф да сътворявам. На всеки мъж над 40 години му минават всевъзможни щуротии-мисли си, че може да ръководи света. Под 40 години пък си мислиш да ашладисаш всяка млада младоженка ", споделя предприемачът.
Източник: fakti.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР