Почитаме свети пророк Илия и въстаниците от 1903 година
На 20 юли Българската православна черква уважава паметта на свети оракул Илия – един от най-великите всред старозаветните праведници, всесилен разобличител на езичеството и предвестител на истинната религия в единия Бог.
Християнската черква го назовава още от древността „ Пророк и предсказател на великите Божи каузи “, „ Ангел в плът “ и „ Предтеча на Второто Христово Пришествие “.
Старозаветният оракул Илия живял към 900 години преди Рождество Христово и бил родом от град Тесвия в Палестина. Когато се родил, татко му получил привидение – внушителни мъже го поздравили, повили бебето с огнени пелени и го накърмили с пламък. Смутен, той разказал това на свещениците в Йерусалим, а те го успокоили с думите: „ Не пердах се, твоят наследник ще живее в светлина и ще съди израилския народ с огън и меч “. Това изяснява и името на оракул Илия, което значи Сила Господня. Хората от всички времена са оказвали респект към неговата нравствена извисеност и духовна непосредственост с Бога. И до през днешния ден стъпките му в Палестина се считат за осветени от силата му.
Денят на свети оракул Илия е измежду най-почитаните от българския народ празници. Няма черква в страната, в която да не се отслужва тържествена света литургия.
Много от православните храмове у нас, изключително в Югозападна България, носят името на оракул Илия, украсяват се с неговата икона, а християните търсят небесното му застъпничество. Вярващите почитат светеца, който е настойник на светкавиците и гръмотевиците и пази реколтата на стопаните от пожари.
Свети Илия носи дъжд и влага, и закриля живота. Заради силата, която имал, нашият народ го назовава Илия Гърмодолец, Гърмоломник, Гръмовник. В националните показа той препуска по небето със златна каляска, от която изпраща огнени стрели.
В българския национален календар Илинден е най-обичаният летен празник по време на беритба и вършитба.
На този ден възрастните описват приказки и пеят песни за свети оракул Илия, който кара огнена каляска с шест коня по небето и измолва от Бога за тях здраве и благоденствие, хубаво време и изобилие.
Най-честити на празника са именниците и занаятчиите – кожухари, самарджии, фурнаджии, тъй като свети оракул Илия е техен патрон – настойник.
На Илинден селските стопани у нас вършат молебени за дъжд, а в обособени райони в България в деня против празника се прави и обредното преследване на дракон – знак на сушата.
Този празник в България носи и различен знак, не по-малко огнен – Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година. Това е една от най-пламенните и трагични истории в историята на страната ни по време на турското иго, тежка последица от решенията на Берлинския конгрес след Руско-турската освободителна война. По остарял жанр този ден е бил на 2 август, когато се е отбелязвал Илинден. Но без значение, че не е точната историческа дата денят на свети Илия е мотив да сведем глава пред героизма и самопожертвувателността на въстаниците, които, уви, загатваме един път в годината.
Християнската черква го назовава още от древността „ Пророк и предсказател на великите Божи каузи “, „ Ангел в плът “ и „ Предтеча на Второто Христово Пришествие “.
Старозаветният оракул Илия живял към 900 години преди Рождество Христово и бил родом от град Тесвия в Палестина. Когато се родил, татко му получил привидение – внушителни мъже го поздравили, повили бебето с огнени пелени и го накърмили с пламък. Смутен, той разказал това на свещениците в Йерусалим, а те го успокоили с думите: „ Не пердах се, твоят наследник ще живее в светлина и ще съди израилския народ с огън и меч “. Това изяснява и името на оракул Илия, което значи Сила Господня. Хората от всички времена са оказвали респект към неговата нравствена извисеност и духовна непосредственост с Бога. И до през днешния ден стъпките му в Палестина се считат за осветени от силата му.
Денят на свети оракул Илия е измежду най-почитаните от българския народ празници. Няма черква в страната, в която да не се отслужва тържествена света литургия.
Много от православните храмове у нас, изключително в Югозападна България, носят името на оракул Илия, украсяват се с неговата икона, а християните търсят небесното му застъпничество. Вярващите почитат светеца, който е настойник на светкавиците и гръмотевиците и пази реколтата на стопаните от пожари.
Свети Илия носи дъжд и влага, и закриля живота. Заради силата, която имал, нашият народ го назовава Илия Гърмодолец, Гърмоломник, Гръмовник. В националните показа той препуска по небето със златна каляска, от която изпраща огнени стрели.
В българския национален календар Илинден е най-обичаният летен празник по време на беритба и вършитба.
На този ден възрастните описват приказки и пеят песни за свети оракул Илия, който кара огнена каляска с шест коня по небето и измолва от Бога за тях здраве и благоденствие, хубаво време и изобилие.
Най-честити на празника са именниците и занаятчиите – кожухари, самарджии, фурнаджии, тъй като свети оракул Илия е техен патрон – настойник.
На Илинден селските стопани у нас вършат молебени за дъжд, а в обособени райони в България в деня против празника се прави и обредното преследване на дракон – знак на сушата.
Този празник в България носи и различен знак, не по-малко огнен – Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година. Това е една от най-пламенните и трагични истории в историята на страната ни по време на турското иго, тежка последица от решенията на Берлинския конгрес след Руско-турската освободителна война. По остарял жанр този ден е бил на 2 август, когато се е отбелязвал Илинден. Но без значение, че не е точната историческа дата денят на свети Илия е мотив да сведем глава пред героизма и самопожертвувателността на въстаниците, които, уви, загатваме един път в годината.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ