Илинден е. Не се работи и не се ходи на плаж
На 20 юли Българската православна черква уважава паметта на св. оракул Илия – един от най-великите всред старозаветните праведници, всесилен разобличител на езичеството и предвестител на истинната религия в Единия Бог.
Християнската черква го назовава още от древността „ оракул и предсказател на великите Божи каузи “, „ ангел в плът “ и „ предтеча на второто Христово пришествие “.
Той живял към 900 година прочие Христа и бил родом от град Тесвия в Палестина. Когато се родил, татко му получил привидение – внушителни мъже го поздравили, повили бебето с огнени пелени и го накърмили с пламък.
Смутен, той разказал това на свещениците в Йерусалим, а те го успокоили с думите: „ Не пердах се, твоят наследник ще живее в светлина и ще съди израилския народ с огън и меч. “ Това изяснява и името на Илия, което значи мощ господня.
Хората от всички времена са оказвали респект към неговата нравствена извисеност и духовна непосредственост с Бога. И до през днешния ден стъпките му в Палестина се считат за осветени от силата му.
Денят на св. оракул Илия е измежду най-почитаните от българския народ празници. Много от православните храмове у нас, изключително в Югозападна България, носят името му.
Вярващите почитат светеца, който е настойник на светкавиците и гръмотевиците и пази реколтата на стопаните от пожари. Св. Илия носи дъжд и влага и закриля живота.
Заради силата, която имал, нашият народ го назовава Илия Гърмодолец, Гърмоломник, Гръмовник. В националните показа той препуска по небето със златна каляска, от която изпраща огнени стрели.
В българския национален календар Илинден е най-големият летен празник по време на беритба и вършитба. Празнуват и занаятчиите кожухари, самарджии и фурнаджии, тъй като св. Илия е техен настойник.
Имен ден честват Илия, Илиана Илико, Илика, Илин, Илина, Илинко, Илинка, Божко, Божана, Божинко, Божинка и други
На Илинден селските стопани у нас вършат молебени за дъжд, а в обособени райони в България в деня против празника се прави и обредното преследване на дракон – знак на сушата.
В планинските региони на Южна България където празникът се празнува доста тържествено, се прави курбан от мъжко животно – бик или овен и се устройват сборове. Жертвоприношението би трябвало да омилостиви светеца и да защищити от градушка и наводнения. Прави се молебен за изобилие. Във фолклорното схващане Свети Илия е наследникът на старогръцкия митологичен Бог-слънце – Хелиос. Пророк Илия е обвързван и с огъня и с водата.
Вярва се че св.Илия може да лекува, по тази причина мнозина държат осветената му икона до болния – нека се вдигне и да оздравее. Илинден е филистерски празник на кожари, кожухари, самарджии, керимидари огнеборци и пивовари.
В София има два храма отдадени на Свети Пророк Илия – единият е в квартал “Княжево” и е строен в края на ХІХ век. В двора му има една необикновена постройка – гробницата на Бали Ефенди, прочут мюсюлмански свещеник и врач, живял и лекувал тук през ХVІ век. Мястото се уважава от мюсюлмани и християни, които идват да се поклонят най-много на 2 август, когато е Илинден по остарял жанр.
Съществува вярване, че на Илинден морето взема най-вече жертви като курбан за светия оракул Илия.
Илинден идва с мъртва хватка на морето, споделят старите риболовци. От през днешния ден нататък времето се обръща, почват да духат есенните ветрове, излизат безредици и мъртво течение. Докато преброиш до пет, вълната те удря и по-късно те дърпа във вътрешността.
Затова съгласно националните поверия на Илинден не се работи, тъй като гръм може да удари човек. Не се върви и на плаж. Вярващите летовници съблюдават прецизно това и не припарват до морето на 20 юли и на 2 август, описват риболовците.
Този празник в България носи и различен знак, обвързван с Илинденско- Преображенското въстание от 1903 година – връхна точка в освободителното придвижване на българите при започване на XX в.
В фамилията на именник се коли най-стария петел и се готви яхния, наложителен е обредния самун, както и многото сладки за наслада на децата. В обособени региони на България против Илинден в сушаво време се прави по този начин нареченото обредно преследване на дракон.
Християнската черква го назовава още от древността „ оракул и предсказател на великите Божи каузи “, „ ангел в плът “ и „ предтеча на второто Христово пришествие “.
Той живял към 900 година прочие Христа и бил родом от град Тесвия в Палестина. Когато се родил, татко му получил привидение – внушителни мъже го поздравили, повили бебето с огнени пелени и го накърмили с пламък.
Смутен, той разказал това на свещениците в Йерусалим, а те го успокоили с думите: „ Не пердах се, твоят наследник ще живее в светлина и ще съди израилския народ с огън и меч. “ Това изяснява и името на Илия, което значи мощ господня.
Хората от всички времена са оказвали респект към неговата нравствена извисеност и духовна непосредственост с Бога. И до през днешния ден стъпките му в Палестина се считат за осветени от силата му.
Денят на св. оракул Илия е измежду най-почитаните от българския народ празници. Много от православните храмове у нас, изключително в Югозападна България, носят името му.
Вярващите почитат светеца, който е настойник на светкавиците и гръмотевиците и пази реколтата на стопаните от пожари. Св. Илия носи дъжд и влага и закриля живота.
Заради силата, която имал, нашият народ го назовава Илия Гърмодолец, Гърмоломник, Гръмовник. В националните показа той препуска по небето със златна каляска, от която изпраща огнени стрели.
В българския национален календар Илинден е най-големият летен празник по време на беритба и вършитба. Празнуват и занаятчиите кожухари, самарджии и фурнаджии, тъй като св. Илия е техен настойник.
Имен ден честват Илия, Илиана Илико, Илика, Илин, Илина, Илинко, Илинка, Божко, Божана, Божинко, Божинка и други
На Илинден селските стопани у нас вършат молебени за дъжд, а в обособени райони в България в деня против празника се прави и обредното преследване на дракон – знак на сушата.
В планинските региони на Южна България където празникът се празнува доста тържествено, се прави курбан от мъжко животно – бик или овен и се устройват сборове. Жертвоприношението би трябвало да омилостиви светеца и да защищити от градушка и наводнения. Прави се молебен за изобилие. Във фолклорното схващане Свети Илия е наследникът на старогръцкия митологичен Бог-слънце – Хелиос. Пророк Илия е обвързван и с огъня и с водата.
Вярва се че св.Илия може да лекува, по тази причина мнозина държат осветената му икона до болния – нека се вдигне и да оздравее. Илинден е филистерски празник на кожари, кожухари, самарджии, керимидари огнеборци и пивовари.
В София има два храма отдадени на Свети Пророк Илия – единият е в квартал “Княжево” и е строен в края на ХІХ век. В двора му има една необикновена постройка – гробницата на Бали Ефенди, прочут мюсюлмански свещеник и врач, живял и лекувал тук през ХVІ век. Мястото се уважава от мюсюлмани и християни, които идват да се поклонят най-много на 2 август, когато е Илинден по остарял жанр.
Съществува вярване, че на Илинден морето взема най-вече жертви като курбан за светия оракул Илия.
Илинден идва с мъртва хватка на морето, споделят старите риболовци. От през днешния ден нататък времето се обръща, почват да духат есенните ветрове, излизат безредици и мъртво течение. Докато преброиш до пет, вълната те удря и по-късно те дърпа във вътрешността.
Затова съгласно националните поверия на Илинден не се работи, тъй като гръм може да удари човек. Не се върви и на плаж. Вярващите летовници съблюдават прецизно това и не припарват до морето на 20 юли и на 2 август, описват риболовците.
Този празник в България носи и различен знак, обвързван с Илинденско- Преображенското въстание от 1903 година – връхна точка в освободителното придвижване на българите при започване на XX в.
В фамилията на именник се коли най-стария петел и се готви яхния, наложителен е обредния самун, както и многото сладки за наслада на децата. В обособени региони на България против Илинден в сушаво време се прави по този начин нареченото обредно преследване на дракон.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ