На 20 януари 1942 г. в Берлин, нацистите провеждат конференция

На 20 януари 1942 година в Берлин, нацистите организират конференция на тематика окончателното решение на еврейския въпрос. Тя е известна като Конференцията от Ванзее. На нея се, която дава насоки на практиката на всеобщото очистване на евреи.

. шефът на сплотяващата всички специфични служби на Райха Имперска основна организация за сигурност обергрупенфюрерът от Секретен сътрудник Райнхард Хайдрих кани на „ заседание с следваща закуска “ 15 високопоставени служители от 6 министерства, от правосъдните и партийни структури. Сред тях са и подчиненият на Хайдрих началник на Гестапо Мюлер и персоналният асистент на Хайдрих по еврейските въпроси оберщурмбанфюрерът от Секретен сътрудник Адолф Айхман.

На конференцията се разисква по принцип един главен въпрос: физическото заличаване на европейското еврейство.

Дебатите се стенографират от познатия със своята сериозност и уместност Айхман. Съставеният по-късно от него протокол на конференцията е разпратен на участници и на други ангажирани служби в 30 екземпляра с най-висока степен на дискретност.

Няколко години след войната се е считало, че всички копия на този протокол са унищожени. Едва през 1949 година в пропуснат списък на един от участниците (иронията на историята се е погрижила неговото име да е Мартин Лутер…) е намерено инцидентно копие № 16. Така на бял свят излиза един необикновен по своята бездънна свирепост документ, изискан езиково в безстрастния, сложно структуриран жанр на обичайна немска администрация.

Погрешно е усещането, че на Ванзейската конференция било взето самото решение за Холокоста. Унищожаването на евреите от завладените територии на Изток по това време (1942 г.) към този момент е в цялостен ход. На срещата край езерото Ванзее се взема решение депортирането на всички жители от еврейски генезис в Европа в трудови и в лагери на гибелта.

Какво е трябвало да се случи с тях там е посочено в самото начало на документа. Целта е: „ Окончателното решение на еврейския въпрос “. Изтънчените елитни админи от министерствата разискват с представителите на службите бройките по страни на подлежащите на „ финално решение “ човешки същества, обясняват детайлно кой влиза в дефиницията „ евреин “, прецизират най-ефикасните пътища за превозването на изчислените 11 милиона евреи от цяла Европа.

В прегледни таблици са посочени точните числа на обитаващите всяка от страните евреи, които би трябвало до един да бъдат депортирани в лагерите на Изток. В графата за България са посочени 48 000. Неутрална Швеция попада също в таблицата с 8 000 евреи.

Изтънко се разисква ориста на тъй наречените „ мелези от I степен “ – т.е. на децата от брак на еврейка с неевреин и назад. Тези „ мелези “ по принцип се приравняват „ по всички въпроси свързани с окончателното решение на еврейския въпрос с евреите “. Само по изключение и с утвърждението на висши партийни и държавни инстанции „ мелези от I степен с особени заслуги “ могат да бъдат освободени от депортацията и да останат на територията на Райха. Условието това да стане е, те да се подложат на „ доброволна дезинфекция “…

След края на националсоциалистическия режим някои от участниците в конференцията декларират, че не знаели тъкмо какво се крие зад формулировката "окончателно решение на еврейския въпрос ". Което не дава отговор на истината - всички държавни секретари категорично са били осведомени за депортиранията и изтребленията, а представителите на Секретен сътрудник пък са взели участие директно в закононарушенията.