Започва Великата западна схизма
На 20 септември 1378 година се слага началото на по този начин наречената Велика западна схизма. Това е интервал на разделяне на католическата черква, който води до основаването на нов център за католиците – Рим. Великата западна схизма продължава близо 40 години и поражда доста промени, свързани с проповядването на католическата религия. Една от най-големите особености, присъщи за времето на Великата западна схизма, е избирането на двама папи. Те ръководят без значение един от различен, като се стремят да затвърдят устоите на католическата религия. Другото особено нещо за интервала на схизмата е съществуването на два католически центъра – единият се намира в Авиньон, а другият в Рим. Това е първият ерес, който се случва с католическата черква и заради тази причина има значимо историческо значение.
Началото на Великата западна схизма се слага директно след гибелта на папа Григорий XI. Тогава съвещанията за избор на нов папа се организират в Рим, само че ситуацията по време на църковния съвет е извънредно напрегната. Причината за това е, че по-голямата част от кардиналите са французи и желаят да назначат собствен съотечественик на поста. В същото време френските кардинали желаят да заминат, колкото се може по-бързо за Франция. Италианските кардинали са недоволни от държанието на французите и желаят да изберат италианец за глава на католическата черква. Докато се организират съвещанията сред кардиналите в Рим, публичното неодобрение продължава да пораства. На 8 септември 1378 година група протестиращи съумява да навлезе в двора на постройката, където се намират кардиналите. Недоволните представители на обществото заплашват кардиналите със разпра и всеобщи вълнения, в случай че не се избере италианец за папа. Така под натиска на обществото, за правоприемник на папа Григорий XI се дефинира архиепископът на Бари – Урбан VI. След като напущат гладко Рим, френските кардинали обществено декларират, че изборът за нов папа е недействителен. Те оферират на Урбан VI да се отдръпна от папския трон, като уточни за собствен заместител французина Климент VII. Папа Урбан VI отхвърля предлагането на френските кардинали и образува лична кардиналска гилдия. Така стартира Великата западна схизма.
Френските кардинали се разграничават от ръководството на Урбан VI и прогласяват за собствен папа Климент VII. Така седалището на италианския папа е открито в Рим, а седалището на френския папа се намира в Авиньон. Папското ръководство на Урбан VI е подкрепено от Германия, Полша, Италия, както и страните от Скандинавския полуостров. За поддръжници на Климент VII се афишират Франция, Испания и Португалия. Така двамата папи стартират по едно и също време да ръководят католическата черква. След края на Великата западна схизма, папа Урбан VI е избран за легален папа, а папа Климент VII и неговите приемници се афишират за антипапа. За преустановяване на Великата западна схизма стартира да се приказва след несполучливо извършения църковен събор през 1409 година. Тогава европейските монарси упорстват да се провежда събор в Пиза, който ще бъде под юрисдикцията на двамата папи – Григорий XII и Бенедикт XII. Нито един от тях не се явява на църковния събор и това провокира недоволството на висшата религиозна общественост. Те вземат решение, че би трябвало да се вземат незабавни ограничения, с цел да се приключи разкола в католическата черква. Поради тази причина на събора в Пиза е определен нов папа – Александър V. Той е ръководител на самия събор и има право да прогласи решенията на събора за законни. Неговата задача е да организира църковна промяна, която ще ограничи папския произвол и ще ускори позициите на църквата.
През 1410 година папа Александър V отстъпва мястото си на Йоан XXIII. По-късно той се дефинира в историята като антипапа. През 1414 година се организира нов църковен събор в немския град Констанц. Задачата на събора е дефинитивно да приключи схизмата и да одобри нужните промени в църковното ръководство. Така кардиналите избират нов папа, който към този момент има право да управлява обединената католическа черква. Новият папа е италианският кардинал Отарио Корона, който произлиза от една от най-старите семейства в Централна Италия. Той приема папското име Мартин V. С неговото избиране се поставя завършек на Великата западна схизма, която продължава близо 40 години.
Началото на Великата западна схизма се слага директно след гибелта на папа Григорий XI. Тогава съвещанията за избор на нов папа се организират в Рим, само че ситуацията по време на църковния съвет е извънредно напрегната. Причината за това е, че по-голямата част от кардиналите са французи и желаят да назначат собствен съотечественик на поста. В същото време френските кардинали желаят да заминат, колкото се може по-бързо за Франция. Италианските кардинали са недоволни от държанието на французите и желаят да изберат италианец за глава на католическата черква. Докато се организират съвещанията сред кардиналите в Рим, публичното неодобрение продължава да пораства. На 8 септември 1378 година група протестиращи съумява да навлезе в двора на постройката, където се намират кардиналите. Недоволните представители на обществото заплашват кардиналите със разпра и всеобщи вълнения, в случай че не се избере италианец за папа. Така под натиска на обществото, за правоприемник на папа Григорий XI се дефинира архиепископът на Бари – Урбан VI. След като напущат гладко Рим, френските кардинали обществено декларират, че изборът за нов папа е недействителен. Те оферират на Урбан VI да се отдръпна от папския трон, като уточни за собствен заместител французина Климент VII. Папа Урбан VI отхвърля предлагането на френските кардинали и образува лична кардиналска гилдия. Така стартира Великата западна схизма.
Френските кардинали се разграничават от ръководството на Урбан VI и прогласяват за собствен папа Климент VII. Така седалището на италианския папа е открито в Рим, а седалището на френския папа се намира в Авиньон. Папското ръководство на Урбан VI е подкрепено от Германия, Полша, Италия, както и страните от Скандинавския полуостров. За поддръжници на Климент VII се афишират Франция, Испания и Португалия. Така двамата папи стартират по едно и също време да ръководят католическата черква. След края на Великата западна схизма, папа Урбан VI е избран за легален папа, а папа Климент VII и неговите приемници се афишират за антипапа. За преустановяване на Великата западна схизма стартира да се приказва след несполучливо извършения църковен събор през 1409 година. Тогава европейските монарси упорстват да се провежда събор в Пиза, който ще бъде под юрисдикцията на двамата папи – Григорий XII и Бенедикт XII. Нито един от тях не се явява на църковния събор и това провокира недоволството на висшата религиозна общественост. Те вземат решение, че би трябвало да се вземат незабавни ограничения, с цел да се приключи разкола в католическата черква. Поради тази причина на събора в Пиза е определен нов папа – Александър V. Той е ръководител на самия събор и има право да прогласи решенията на събора за законни. Неговата задача е да организира църковна промяна, която ще ограничи папския произвол и ще ускори позициите на църквата.
През 1410 година папа Александър V отстъпва мястото си на Йоан XXIII. По-късно той се дефинира в историята като антипапа. През 1414 година се организира нов църковен събор в немския град Констанц. Задачата на събора е дефинитивно да приключи схизмата и да одобри нужните промени в църковното ръководство. Така кардиналите избират нов папа, който към този момент има право да управлява обединената католическа черква. Новият папа е италианският кардинал Отарио Корона, който произлиза от една от най-старите семейства в Централна Италия. Той приема папското име Мартин V. С неговото избиране се поставя завършек на Великата западна схизма, която продължава близо 40 години.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ