20 октомври 2011 г. Кадафи е екзекутиран
На 20 октомври 2011 година в борба за Сирт е погубен водачът на Джамахирията Муамар Кадафи.
Той е към момента жив, когато попада в покорен. Във видеоклип, сниман от човек от тълпата и след това излъчен по малкия екран, Кадафи наподобява зашеметен и ранен, до момента в който го издърпват от капака на кола, дърпат го за косата и го притискат към земята. След това той излиза от кадър. Проехтяват изстрели. Това е краят на едно 42-годишно ръководство.
Всичко стартира на 20 октомври малко преди утринната молитва. Муамар Кадафи, обкръжен от няколко десетки правилни бодигардове и съпроводен от главнокомандващия Абу Бакр Юнис Джабр, се пробва да избяга на запад от Сирт. Групата обаче не стига надалеч.
Междувременно Франция твърди, че е блъснала конвоят на диктатора.
Муамар Кадафи е роден на 7 юни 1942 година в региона на град Сирт и е де факто началник на Либия от 1 септември 1969 година до 2011 година От 80-те години на предишния ХХ в. се отхвърля от формалните постове в страната и се титулува като „ Лидер на Революцията “ в формалните изказвания на държавното управление. Като част от управленческата си стратегия Кадафи национализира всички частни предприятия, в това число селскостопанските площи, петролната промишленост и банките, и разрешава развиването единствено на дребен фамилен бизнес. По време на ръководството си той се пробва да наложи термина „ джамахирия “, съчетаващ социалистически визии с арабски привички и африканска традиция..
В годините, директно откакто взема властта, обликът му на въстаник и боен, лявата му политика против Запада и против колониализма и несправедливото систематизиране на благосъстоянията му дават прякора „ арабски Че Гевара “. Предявявайки искания да бъде правоприемник на египетския водач Гамал Абдел Насър като началник на панарабисткото и арабското социалистическо придвижване, сред 1972 и 1977 година Кадафи се пробва нееднократно, безрезултатно, да сплоти Либия с други арабски страни, като Египет, Судан, Сирия и Ирак, за образуване на федерация на арабските републики. Кадафи се нарежда и като правоприемник на Йосип Броз Тито и Джавахарлал Неру в Движението на необвързаните страни и става водач на тази организация на страните от Третия свят, отхвърлящи както американския капитализъм, по този начин и руския комунизъм.
С годините Кадафи неколкократно трансформира своята геополитическа ориентировка. В началото неговият режим съхранява близостта с Франция, само че след това застава на страната на Съюза на Съветските Социалистически Републики (СССР). Кадафи поредно се обръща към панарабизма, антикомунизма, просъветската политика, панислямизма, войнствения интервенционизъм и панафриканския пацифизъм, трансформирайки се в проектант на Африканския съюз.
В началото на XXI в., изоставяйки спонсорството на тероризъм в други страни и стратегиите си за оръжия за всеобщо поразяване, Кадафи реализира реабилитация от западните сили, като страната му от „ незаконна страна “ става пълновръстен член на така наречен интернационална общественост, вследствие на което Либия е посетена от водещи политически лица от Съединени американски щати, Англия, Франция, Италия и Германия. Поради своите разнородни политически възгледи и ръководство, Кадафи бива възприеман както като революционен водач и мечтател, по този начин и като непредсказуем и застрашителен диктатор. Последното се удостоверява, откакто по негова заповед наши медици са задържани през 1999 година и в следствие биват наказани от няколко правосъдни инстанции в Либия по обвиняване за съзнателно заразяване със СПИН на либийски деца. През 2007 година благодарение на западни страни е реализирано съглашение за изгонването им в България.
С съвсем 42 години във властта, Кадафи е най-дълго управлявалият арабски началник, и измежду най-дълго управлявалите ръководители в историята, които не са монарси. Той беше фамозен с защитата си от жени-амазонки. Кадафи обичаше да пътуваше в чужбина с обичаната си шатра.
Той е към момента жив, когато попада в покорен. Във видеоклип, сниман от човек от тълпата и след това излъчен по малкия екран, Кадафи наподобява зашеметен и ранен, до момента в който го издърпват от капака на кола, дърпат го за косата и го притискат към земята. След това той излиза от кадър. Проехтяват изстрели. Това е краят на едно 42-годишно ръководство.
Всичко стартира на 20 октомври малко преди утринната молитва. Муамар Кадафи, обкръжен от няколко десетки правилни бодигардове и съпроводен от главнокомандващия Абу Бакр Юнис Джабр, се пробва да избяга на запад от Сирт. Групата обаче не стига надалеч.
Междувременно Франция твърди, че е блъснала конвоят на диктатора.
Муамар Кадафи е роден на 7 юни 1942 година в региона на град Сирт и е де факто началник на Либия от 1 септември 1969 година до 2011 година От 80-те години на предишния ХХ в. се отхвърля от формалните постове в страната и се титулува като „ Лидер на Революцията “ в формалните изказвания на държавното управление. Като част от управленческата си стратегия Кадафи национализира всички частни предприятия, в това число селскостопанските площи, петролната промишленост и банките, и разрешава развиването единствено на дребен фамилен бизнес. По време на ръководството си той се пробва да наложи термина „ джамахирия “, съчетаващ социалистически визии с арабски привички и африканска традиция..
В годините, директно откакто взема властта, обликът му на въстаник и боен, лявата му политика против Запада и против колониализма и несправедливото систематизиране на благосъстоянията му дават прякора „ арабски Че Гевара “. Предявявайки искания да бъде правоприемник на египетския водач Гамал Абдел Насър като началник на панарабисткото и арабското социалистическо придвижване, сред 1972 и 1977 година Кадафи се пробва нееднократно, безрезултатно, да сплоти Либия с други арабски страни, като Египет, Судан, Сирия и Ирак, за образуване на федерация на арабските републики. Кадафи се нарежда и като правоприемник на Йосип Броз Тито и Джавахарлал Неру в Движението на необвързаните страни и става водач на тази организация на страните от Третия свят, отхвърлящи както американския капитализъм, по този начин и руския комунизъм.
С годините Кадафи неколкократно трансформира своята геополитическа ориентировка. В началото неговият режим съхранява близостта с Франция, само че след това застава на страната на Съюза на Съветските Социалистически Републики (СССР). Кадафи поредно се обръща към панарабизма, антикомунизма, просъветската политика, панислямизма, войнствения интервенционизъм и панафриканския пацифизъм, трансформирайки се в проектант на Африканския съюз.
В началото на XXI в., изоставяйки спонсорството на тероризъм в други страни и стратегиите си за оръжия за всеобщо поразяване, Кадафи реализира реабилитация от западните сили, като страната му от „ незаконна страна “ става пълновръстен член на така наречен интернационална общественост, вследствие на което Либия е посетена от водещи политически лица от Съединени американски щати, Англия, Франция, Италия и Германия. Поради своите разнородни политически възгледи и ръководство, Кадафи бива възприеман както като революционен водач и мечтател, по този начин и като непредсказуем и застрашителен диктатор. Последното се удостоверява, откакто по негова заповед наши медици са задържани през 1999 година и в следствие биват наказани от няколко правосъдни инстанции в Либия по обвиняване за съзнателно заразяване със СПИН на либийски деца. През 2007 година благодарение на западни страни е реализирано съглашение за изгонването им в България.
С съвсем 42 години във властта, Кадафи е най-дълго управлявалият арабски началник, и измежду най-дълго управлявалите ръководители в историята, които не са монарси. Той беше фамозен с защитата си от жени-амазонки. Кадафи обичаше да пътуваше в чужбина с обичаната си шатра.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ