Потомците на Марин Дринов живеят в три държави
На 20 октомври 1838 година в Панагюрище е роден Марин Дринов - основател и първи ръководител на Българското книжовно сдружение (БАН), чиято 150-та годишнина чествахме на 12 октомври. Повечето начетени българи знаят, че проф. Марин Дринов е изтъкнат историк и правист с принос в европейската просвета, лингвист и общественик. Че е учил в Русия и е приключил Московския университет, че е създател на изключителни исторически писания, че основава разпоредбите за първия формален български правопис. Оглавявал е националното просвещение през 1878-1879 година, един от създателите е на Търновската конституция, по негово предложение София става столица на България, неин вицегубернатор е през 1877-1878 година Той работи над първия правилник на Българска народна банка, трансформира Народната библиотека в държавна институция. Смятан за най-образования българин по това време, Марин Дринов е измежду водещите строители на модерна България. Малцина са обаче тези, които знаят нещо за неговия живот след 1881 г, откакто той напуща страната поради недостойните партийни боричкания и мръсните политически интриги и става професор в Харковския университет. В енциклопедиите ще видите още, че Марин Дринов е член-основател (1877) и ръководител на Историко-филологическото сдружение при Харковския университет (1890-1897), член е на Руската академия на науките, на Полската, Чешката и Сръбската академии на науките. Умира от туберкулоза в Харков през 1906 година И толкова.
Всъщност, никой нямаше да знае доста от детайлностите от неговия живот, както и това, че Марин Дринов слага началото на голям жанр, че потомците му - хора на друга възраст и с разнообразни ориси, живеят в разнообразни краища на три днешни страни: Русия, Украйна и България, в случай че не беше един самоотвержен човек, правнук на Марин Дринов, заел се да напише книга за своя популярен прародител. Издирвал с години архивни документи, исторически писания, ръкописи, книги, фотоси, родственици и мемоари - от време на време непредвидени даже за самия него. Владимир Сафронов-Дринов, доктор уролог, гражданин на съветския град Воронеж. Автор на книгата " Марин Дринов - фамилна летопис " (подготвя се за щемпел у нас), отдадена на 180-та годишнина от рождението на видния будител, която отбелязахме предходната година. Наистина летопис, само че освен на фамилията, а и на живота и делото на Марин Дринов, на българската история отпреди Освобождението и по-късно, на паметта за неговия прародител през днешния ден - в Харков, в Панагюрище, в София, в Българска академия на науките. Бил е в страната ни за пръв път през 2008 година - за честванията на 170-ия празник от рождението на Марин Дринов, разказва в книгата си своите усещания и от това пътешестване, както и срещите си в София със свои родственици от рода на Дринови - Катя Дринова и Тодор Кагов. " Не съм публицист, само че желаех с тази книга да опиша на целия ни Дриновски жанр за нашите корени, а се надявам от нея да научат непознати неща, да видят Марин Дринов през погледа и на фамилията му, и хората в България, която доста желая да се развива, да стане водеща европейска страна. Моят прародител е направил толкоз доста за България, той я е обичал до сетния си мирис, до мозъка на костите си, както споделяме в Русия. Трябва да помним корените си, тъй като другояче няма развиване ", ми сподели той в телефонен диалог.
Нека да надникнем в това, което ни споделя книгата. През 1881 година Марин Дринов се сгодява с Маргарита Вилямс (Уилямс) - обрусяла англичанка, която през целия си живот e пособия в научната му активност, превеждала е трудовете му на западни езици. Двамата са имали три деца - Александър, Степан и Мария. Стьопа се е удавил в езеро край Харков, когато е бил на 12 години. Мария е била женена за боен от армията на Деникин и дълго време всички са мислели, че е разстреляна с мъжа си по време на революцията. Оказва се, обаче, че не е по този начин, живеела е в Киев и умира от апетит през 1932 година, тъй като не е работела, била е болнава, пък и интелигентските й занимания с пиано и всемирски приеми в тези времена не са се котирали. Оставя две деца - на 16 и 14 години, благодарение на Харковския университет наскоро е издирена нейна внучка, която и в този момент живее в Киев.
Големият наследник - Александър Маринович Дринов, приключва Харковския университет, става юрист. Влюбва се в младата прислужница Харитина, само че след гибелта на Марин Дринов майка му Маргарита не дава и дума да се издума за женитба с момиче от непочтен генезис. Александър обаче впряга конете и пришпорва към селото на девойката, където се венчава с нея. Маргарита Уилямс не ги пуска да припарят даже до къщата в Харков, те отпътуват за Киев, само че след революцията като хора от буржоазията ги изселват в селото на Харитина. Александър Маринович умира през 1953 година Двамата са имали четири деца, три девойки и Александър - бащата на създателя на книгата Владимир Дринов. По време на Втората международна война Александър Александрович е картечар на фронта, за подвизите си е награден с доста ордени и медали. Пише записки, които синът Владимир " наследява ".
Освен това, Владимир има сестра Людмила, за чието битие е знаел, само че в никакъв случай преди да стартира да търси родата си, не са се виждали. Людмила Александровна е сценичен режисьор, поетеса, член на Съюза на писателите на Русия и на Руския съюз на публицистите, досега има издадени осем сборника със стихове, по някои от тях са написани песни. Синът на Людмила - Андрей, е инженер-геолог, а внучката Анастасия върви по стъпките на своя прапрадядо, завършвайки право.
Не е допустимо тук да се опише за всичките деца и внуци в рода на проф. Марин Дринов. Искам обаче да загатна по какъв начин в Харковския университет се пази паметта за него. Тук е основан Център по българистика и балкански проучвания (може би единственият останал сега в света), който носи името на проф. Марин Дринов. Центърът обичайно провежда Дриновски четения и издава сп. " Дриновски алманах ". През 2005 година за развиване на научната българистика Харковският университет е награден от Българска академия на науките с висшето отличие на нашата академия - орден " Марин Дринов ". Бившият ръководител на Българска академия на науките акад. Иван Юхновски е почетен лекар на университета. В музея на вуза в Харков има витрина, под чието стъкло се пазят документи, " принадлежали на проф. Марин Стоянович Дринов ". В библиотеката пък през 2005 година в тържествена конюнктура е сложена мемориална дъска с негов барелеф.
" Моят прародител ни е оставил най-скъпото завещание - образеца на своя живот и тези полезности, които не може да бъдат унищожени от война, нито разграбени от протест, нито отнети от властта: достойнство, геройство, правдолюбие, чиста душа и добрина ", споделя Владимир Дринов. И още нещо им е оставил - обвързаност към България и надълбоко почитание към корените им. Марин Дринов - огромният възрожденец, живял в Русия с България в сърцето, чиито последни думи на смъртния одър са били: " Моите ръкописи и моите 3000 научни книги предайте на Българската академия на науките ".
Всъщност, никой нямаше да знае доста от детайлностите от неговия живот, както и това, че Марин Дринов слага началото на голям жанр, че потомците му - хора на друга възраст и с разнообразни ориси, живеят в разнообразни краища на три днешни страни: Русия, Украйна и България, в случай че не беше един самоотвержен човек, правнук на Марин Дринов, заел се да напише книга за своя популярен прародител. Издирвал с години архивни документи, исторически писания, ръкописи, книги, фотоси, родственици и мемоари - от време на време непредвидени даже за самия него. Владимир Сафронов-Дринов, доктор уролог, гражданин на съветския град Воронеж. Автор на книгата " Марин Дринов - фамилна летопис " (подготвя се за щемпел у нас), отдадена на 180-та годишнина от рождението на видния будител, която отбелязахме предходната година. Наистина летопис, само че освен на фамилията, а и на живота и делото на Марин Дринов, на българската история отпреди Освобождението и по-късно, на паметта за неговия прародител през днешния ден - в Харков, в Панагюрище, в София, в Българска академия на науките. Бил е в страната ни за пръв път през 2008 година - за честванията на 170-ия празник от рождението на Марин Дринов, разказва в книгата си своите усещания и от това пътешестване, както и срещите си в София със свои родственици от рода на Дринови - Катя Дринова и Тодор Кагов. " Не съм публицист, само че желаех с тази книга да опиша на целия ни Дриновски жанр за нашите корени, а се надявам от нея да научат непознати неща, да видят Марин Дринов през погледа и на фамилията му, и хората в България, която доста желая да се развива, да стане водеща европейска страна. Моят прародител е направил толкоз доста за България, той я е обичал до сетния си мирис, до мозъка на костите си, както споделяме в Русия. Трябва да помним корените си, тъй като другояче няма развиване ", ми сподели той в телефонен диалог.
Нека да надникнем в това, което ни споделя книгата. През 1881 година Марин Дринов се сгодява с Маргарита Вилямс (Уилямс) - обрусяла англичанка, която през целия си живот e пособия в научната му активност, превеждала е трудовете му на западни езици. Двамата са имали три деца - Александър, Степан и Мария. Стьопа се е удавил в езеро край Харков, когато е бил на 12 години. Мария е била женена за боен от армията на Деникин и дълго време всички са мислели, че е разстреляна с мъжа си по време на революцията. Оказва се, обаче, че не е по този начин, живеела е в Киев и умира от апетит през 1932 година, тъй като не е работела, била е болнава, пък и интелигентските й занимания с пиано и всемирски приеми в тези времена не са се котирали. Оставя две деца - на 16 и 14 години, благодарение на Харковския университет наскоро е издирена нейна внучка, която и в този момент живее в Киев.
Големият наследник - Александър Маринович Дринов, приключва Харковския университет, става юрист. Влюбва се в младата прислужница Харитина, само че след гибелта на Марин Дринов майка му Маргарита не дава и дума да се издума за женитба с момиче от непочтен генезис. Александър обаче впряга конете и пришпорва към селото на девойката, където се венчава с нея. Маргарита Уилямс не ги пуска да припарят даже до къщата в Харков, те отпътуват за Киев, само че след революцията като хора от буржоазията ги изселват в селото на Харитина. Александър Маринович умира през 1953 година Двамата са имали четири деца, три девойки и Александър - бащата на създателя на книгата Владимир Дринов. По време на Втората международна война Александър Александрович е картечар на фронта, за подвизите си е награден с доста ордени и медали. Пише записки, които синът Владимир " наследява ".
Освен това, Владимир има сестра Людмила, за чието битие е знаел, само че в никакъв случай преди да стартира да търси родата си, не са се виждали. Людмила Александровна е сценичен режисьор, поетеса, член на Съюза на писателите на Русия и на Руския съюз на публицистите, досега има издадени осем сборника със стихове, по някои от тях са написани песни. Синът на Людмила - Андрей, е инженер-геолог, а внучката Анастасия върви по стъпките на своя прапрадядо, завършвайки право.
Не е допустимо тук да се опише за всичките деца и внуци в рода на проф. Марин Дринов. Искам обаче да загатна по какъв начин в Харковския университет се пази паметта за него. Тук е основан Център по българистика и балкански проучвания (може би единственият останал сега в света), който носи името на проф. Марин Дринов. Центърът обичайно провежда Дриновски четения и издава сп. " Дриновски алманах ". През 2005 година за развиване на научната българистика Харковският университет е награден от Българска академия на науките с висшето отличие на нашата академия - орден " Марин Дринов ". Бившият ръководител на Българска академия на науките акад. Иван Юхновски е почетен лекар на университета. В музея на вуза в Харков има витрина, под чието стъкло се пазят документи, " принадлежали на проф. Марин Стоянович Дринов ". В библиотеката пък през 2005 година в тържествена конюнктура е сложена мемориална дъска с негов барелеф.
" Моят прародител ни е оставил най-скъпото завещание - образеца на своя живот и тези полезности, които не може да бъдат унищожени от война, нито разграбени от протест, нито отнети от властта: достойнство, геройство, правдолюбие, чиста душа и добрина ", споделя Владимир Дринов. И още нещо им е оставил - обвързаност към България и надълбоко почитание към корените им. Марин Дринов - огромният възрожденец, живял в Русия с България в сърцето, чиито последни думи на смъртния одър са били: " Моите ръкописи и моите 3000 научни книги предайте на Българската академия на науките ".
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ