Теодор Ушев: Хаосът и и арогантността, които царят в момента, ме вдъхновяват
На 20 февруари живеещият в Канада български режисьор Теодор Ушев ще показа в Софийска градска изложба първия си живописен план, юридически за софийски музей - " потапящата апаратура " " Като в мрачно огледало " (In the Mirror, Dimly).
С помощта на новата технология " миксирана действителност " фенът ще може безусловно да се разноски измежду оживелите рисунки на номинирания за " Оскар " художник. " Преживяване " е другата дума, която той употребява за нея, а " Тъмното огледало " отразява нещата, които вижда в последните месеци у нас. Инсталацията е правена особено за мястото и може да бъде забелязана единствено тук от 20 февруари до 11 март. " Дневник " беседва с Ушев в Софийската градска художествена изложба, където от известно време той работи над изложбата.
Виждаме паметника на Бузлуджа и в новия ви план - централна фигура ли е, или просто претекст, който сега ви занимава?
- Всички рисунки, които направих за тази апаратура са много автоматизирани, подсъзнателни. Изведнъж се появи без да желая. Напоследък тематиката за тоталитарните монументи, изключително мастодонтите, доста ме занимава. Те освен са облик от едно минало, само че сякаш тежат с арогантността си и в всекидневието. Сякаш не можем да се отървем от историята си. Сещам се за надписа на Бузлуджа Forget Your Past (Забрави предишното си - бел. ред.)
Темата за времето участва и в тази апаратура на доста места. Било като откъс от Еклесиаста, било другаде - предишното, вкарано в един момент.
Какво съставлява технологията на инсталацията - " миксирана действителност "?
- Това е идната стъпка след виртуалната действителност. Моментът, в който към фантастичния свят, който сте основали, прокарвате детайли от действителността и ги смесвате. Тя е извънредно нова. Устройствата и каските, които ще се употребяват, се създават от няколко компании, особено тази в инсталацията още не се продава в Европа. Може би е първата закупена от този модел, който излезе преди 3 месеца.
Видеогалерия: Пет анимационни кино лентата на Теодор Ушев >
От софтуерна позиция има най-малко две забавни неща, които се вършат за пръв път - апаратура с въпросните каски и самата техника на анимация за тях. И до момента имаше техника за изобразяване в триизмерно пространство. Сега, дружно с една доста млада датска компания, разработихме един първообраз, с който освен можете да рисувате в триизмерното пространство, само че и да се анимира. Нещата стартират да се движат. Мечтата на художника от Ренесанса.
Всичко потегли от рисунките върху избавителни одеала (става дума за термично фолио, което задържа телесната температура и постоянно се използва в спешни обстановки - бел. ред.). Щастлив съм, че с тях не се постанова да се избавят хора. Намирам нещо алегорично в тях, тъй като със избавително одеало може да загърнете емигрант или оживели атентат, само че в това време може да отидете на къмпинг - т.е. сплотяват хората в спешни и в положителни моменти. Което прави нещата леко злокобни. Идеята за тази техника ми хрумна, гледайки репортажи от атентати по малкия екран, тъй като в одеалата има някаква празнична зловещина. Блестят и отразяват всички светлини по улицата, слънцето и морската повърхнина.
Тоест човек ще може да " влезе " в анимационен филм?
- Ще бъдете част от анимационния филм, от доста филми - три или четири обособени, построени от рисунките по тези одеала. Надявам се инасталацията да бъде едно прекарване. Произлиза от концепцията в Библията, че в този момент виждаме мрачно като в мрачно огледало, само че на следващия ден всичко ще ни просветне. Надявам се, че хората, които ще влязат вътре, ще им просветне, когато стигнат до финалния филм.
Ще заема един въпрос от Недко Солаков (видеоинсталацията на художника в брюкселския музей Bozar пита пет известни отвън страната ни българи за какво избират да се връщат у нас - бел. ред.) - за какво избирате да извършите плана си тук?
- Защо България - доста хора ми зададоха този въпрос, а и аз започнах да си го задавам, тъй като, почтено казано, това е най-трудно изпълненият ми план. Сега си дадох сметка какво коства на хората, които живеят тук, които вършат бизнес или творят, да основават. Бюрокрацията и бумащината е толкоз огромна, че може да скърши стремежа на всеки. Всичко коства десеторно по-големи старания, да не приказвам за финансирането. Ако направя още една апаратура, мога да разглася банкрут.
Но отговорът е, че целият безпорядък, надменност, шовинизъм, който царува сега тук, ме въодушевява. А и желаех да направя нещо, което да тръгне отсам, не просто да е направено с български екип. Тази апаратура е направена за този момент, февруари 2018, за това помещение в Софийската градска изложба. След като времето й изтече, всичко ще бъде унищожено, може би ще запазим единствено част от одеалата. Имаме ангажимент да я създадем в още две страни - Канада и Франция, само че там рисунките ще бъдат предизвикани от съответното място. Това, което ще видите тук е това, което виждам в този момент в София през последния месец и половина.
Иначе работим от 6 месеца, доста хора. Благодаря на продуцентката от фондация " Моменти " Деси Бинева, която от самото начало стоеше зад плана и ето - сега боядисва! (Смее се.) Признавам си, че аз на няколко пъти бях на път да се откажа, тъй като в XXI век не е обикновено да освобождаваш от митницата една пратка с 10 фенерчета 22 дни!
На " София филм фест " ще бъде показан дебютният ви късометражен игрален филм - във филма-омнибус " 8`19 " по разкази на Георги Господинов. Кой е разказът, по който работите вие?
- " Кристин, която маха от влака ". Беше доста хубаво прекарване - за разлика от другаде българските кинаджии си правят доста добре и съзнателно работата. Работят по-добре от канадските. Това ужасно доста ме въодушеви. Заради това, в действителност, се съгласих да работим с Владо Тодоров и Емо Христов по екранизирането на " Пумпал " (романът на Тодоров - бел. ред.).А аз съм работил в доста продукции, във всевъзможни функции - арт шеф, дизайнер, в последно време даже като артист. Това прочее беше най-интересното предложение, което пристигна след номинацията за " Оскар " - имам първата си роля в киното, второстепенна, само че доста значима, с реплики!
Каква е ролята? - Филмът не е излязъл още. На един доста добър мой другар и режисьор. Както и да е, желаех да кажа, че българските кинаджии са страшни. Актьорите, Кито Тодоров и Ирмена Чичикова, бяха страхотни.
Как върви екранизацията на " Пумпал "?
- " Пумпалът " още не върви. В момента чакаме - аплайваме за още финансиране, защото това е доста огромен план и ще се снима в доста страни. Беше оригиналност за мен, само че в случай че спечелиш конкурс в Националния кино център в България, това още не значи, че получаваш парите. Тогава стартира чакането. Така че не знам по кое време ще стартираме фотосите, евентуално първо ще бъде в Румъния.
Кои други тоталитарни паметници сте харесали за фотосите?
- О, доста са, из цяла България, а и в Сърбия, Македония, Румъния. За благополучие не всички в България са бутнати. Интересно е, че най-грозните монументи, най-бруталистките, най-монументалните, никой не ги пипа. Което е доста добре от моя позиция като режисьор и дизайнер. Архитектите и художниците доста са си поиграли в последните 100 години.
Отвъд естетиката, имате ли отношение към ориста на тези монументи - какво би трябвало да стане с тях?
- Те са странна симбиоза сред авангардна за времето си архитектура и доста мощна идеологическа натовареност. Много е мъчно да ги изкараш отвън този подтекст. Но всеки един от тях с подобаващата интервенция може да стане необикновено произведение и доста забавно място в градската среда.
© Анелия Николова
Въпрос на просветеност и метод на мислене е да хванеш един идеологически монумент и да го преобърнеш, да направиш нещо друго от него. Веднага се сещам за един случай с японския проектант Тадао Андо, който бе заобиколил с хълмове една гигантска скулптура на Буда. (Проектът е за японско гробище, където, съгласно поръчителите, размерът на статуята не създавал чувство за покой - бел. ред.) По същия метод християнските храмове са строени върху местата на тогавашни оброчища.
Но за задачата монументите би трябвало да се деидеологизират, десакрализират политически. Което не виждам сега в България по какъв начин би могло да стане. Има прекалено много партизани.
Работите и по превръщането на " Физика на тъгата " в анимационен филм. Явно предпочитате да залагате на литературни творби?
- На половината на кино лентата съм, като свърша тази апаратура, се връщам към него. Той е среднометражен, 30 минути, което също е предизвикателство. " Физика на тъгата " е доста дълъг и огромен разказ. Но и той ще излезе, след 2 години.
Аз не съм добър повествовател на истории. Мога да върша филми по тях, само че не мога да ги изобретявам. Човек би трябвало да си знае силите, аз съм по картинките. Приятелството, тандемът, който образувахме с Жоро Господинов, е доста въодушевяващ. Разбираме с една дума. Получава се някаква сплав сред нас, родените през 1968 година безусловно през 2 седмици. Заедно сме към този момент на 100 години, с цялата мъдрост на едновековни минотаври, изпълзяли от ямболско-кюстендилските изби.
Какво се промени за вас след номинацията за " Оскар ", с изключение на упоменатата към този момент роля?
- Ами... би трябвало да отхвърлям повече планове, т.е. да давам отговор на повече имейли. (Смее се) Аз и преди си имах доста работа, само че предложенията, които пристигнаха в този момент, не ми бяха креативен доста забавни. Да, получих първата си роля - това е пряк резултат, тъй като режисьорът ме беше видял на някакво изявление в Кан и беше решил, че съм съвършен за неговия воин. Станах артист!
Много неща се трансформираха, само че най-важното - тази апаратура също по някакъв метод е резултат от номинацията. Едва ли Столична община щеше да ми даде финансиране, надали някой щеше да ми предложи или да ми помогне, в случай че я нямаше нея. Нито от галерията щяха да дават това пространство. (Проектът е спечелил конкурс към столичната стратегия " Култура " - бел. ред.)
Нещата стават по-лесно, освен в България, само че и на всички места. Моите продуценти в Канада са доста щастливи, тъй като преди няколко дни ми изпратиха информация за приходите на " Сляпата Вайша " от всички платформи. Оказва се, че това е най-печелившият късометражен анимационен филм на Националния кино ръб на Канада за последните 20 години.
С помощта на новата технология " миксирана действителност " фенът ще може безусловно да се разноски измежду оживелите рисунки на номинирания за " Оскар " художник. " Преживяване " е другата дума, която той употребява за нея, а " Тъмното огледало " отразява нещата, които вижда в последните месеци у нас. Инсталацията е правена особено за мястото и може да бъде забелязана единствено тук от 20 февруари до 11 март. " Дневник " беседва с Ушев в Софийската градска художествена изложба, където от известно време той работи над изложбата.
Виждаме паметника на Бузлуджа и в новия ви план - централна фигура ли е, или просто претекст, който сега ви занимава?
- Всички рисунки, които направих за тази апаратура са много автоматизирани, подсъзнателни. Изведнъж се появи без да желая. Напоследък тематиката за тоталитарните монументи, изключително мастодонтите, доста ме занимава. Те освен са облик от едно минало, само че сякаш тежат с арогантността си и в всекидневието. Сякаш не можем да се отървем от историята си. Сещам се за надписа на Бузлуджа Forget Your Past (Забрави предишното си - бел. ред.)
Темата за времето участва и в тази апаратура на доста места. Било като откъс от Еклесиаста, било другаде - предишното, вкарано в един момент.
Какво съставлява технологията на инсталацията - " миксирана действителност "?
- Това е идната стъпка след виртуалната действителност. Моментът, в който към фантастичния свят, който сте основали, прокарвате детайли от действителността и ги смесвате. Тя е извънредно нова. Устройствата и каските, които ще се употребяват, се създават от няколко компании, особено тази в инсталацията още не се продава в Европа. Може би е първата закупена от този модел, който излезе преди 3 месеца.
Видеогалерия: Пет анимационни кино лентата на Теодор Ушев >
От софтуерна позиция има най-малко две забавни неща, които се вършат за пръв път - апаратура с въпросните каски и самата техника на анимация за тях. И до момента имаше техника за изобразяване в триизмерно пространство. Сега, дружно с една доста млада датска компания, разработихме един първообраз, с който освен можете да рисувате в триизмерното пространство, само че и да се анимира. Нещата стартират да се движат. Мечтата на художника от Ренесанса. Всичко потегли от рисунките върху избавителни одеала (става дума за термично фолио, което задържа телесната температура и постоянно се използва в спешни обстановки - бел. ред.). Щастлив съм, че с тях не се постанова да се избавят хора. Намирам нещо алегорично в тях, тъй като със избавително одеало може да загърнете емигрант или оживели атентат, само че в това време може да отидете на къмпинг - т.е. сплотяват хората в спешни и в положителни моменти. Което прави нещата леко злокобни. Идеята за тази техника ми хрумна, гледайки репортажи от атентати по малкия екран, тъй като в одеалата има някаква празнична зловещина. Блестят и отразяват всички светлини по улицата, слънцето и морската повърхнина.
Тоест човек ще може да " влезе " в анимационен филм?
- Ще бъдете част от анимационния филм, от доста филми - три или четири обособени, построени от рисунките по тези одеала. Надявам се инасталацията да бъде едно прекарване. Произлиза от концепцията в Библията, че в този момент виждаме мрачно като в мрачно огледало, само че на следващия ден всичко ще ни просветне. Надявам се, че хората, които ще влязат вътре, ще им просветне, когато стигнат до финалния филм.
Ще заема един въпрос от Недко Солаков (видеоинсталацията на художника в брюкселския музей Bozar пита пет известни отвън страната ни българи за какво избират да се връщат у нас - бел. ред.) - за какво избирате да извършите плана си тук?
- Защо България - доста хора ми зададоха този въпрос, а и аз започнах да си го задавам, тъй като, почтено казано, това е най-трудно изпълненият ми план. Сега си дадох сметка какво коства на хората, които живеят тук, които вършат бизнес или творят, да основават. Бюрокрацията и бумащината е толкоз огромна, че може да скърши стремежа на всеки. Всичко коства десеторно по-големи старания, да не приказвам за финансирането. Ако направя още една апаратура, мога да разглася банкрут. Но отговорът е, че целият безпорядък, надменност, шовинизъм, който царува сега тук, ме въодушевява. А и желаех да направя нещо, което да тръгне отсам, не просто да е направено с български екип. Тази апаратура е направена за този момент, февруари 2018, за това помещение в Софийската градска изложба. След като времето й изтече, всичко ще бъде унищожено, може би ще запазим единствено част от одеалата. Имаме ангажимент да я създадем в още две страни - Канада и Франция, само че там рисунките ще бъдат предизвикани от съответното място. Това, което ще видите тук е това, което виждам в този момент в София през последния месец и половина.
Иначе работим от 6 месеца, доста хора. Благодаря на продуцентката от фондация " Моменти " Деси Бинева, която от самото начало стоеше зад плана и ето - сега боядисва! (Смее се.) Признавам си, че аз на няколко пъти бях на път да се откажа, тъй като в XXI век не е обикновено да освобождаваш от митницата една пратка с 10 фенерчета 22 дни!
На " София филм фест " ще бъде показан дебютният ви късометражен игрален филм - във филма-омнибус " 8`19 " по разкази на Георги Господинов. Кой е разказът, по който работите вие?
- " Кристин, която маха от влака ". Беше доста хубаво прекарване - за разлика от другаде българските кинаджии си правят доста добре и съзнателно работата. Работят по-добре от канадските. Това ужасно доста ме въодушеви. Заради това, в действителност, се съгласих да работим с Владо Тодоров и Емо Христов по екранизирането на " Пумпал " (романът на Тодоров - бел. ред.).А аз съм работил в доста продукции, във всевъзможни функции - арт шеф, дизайнер, в последно време даже като артист. Това прочее беше най-интересното предложение, което пристигна след номинацията за " Оскар " - имам първата си роля в киното, второстепенна, само че доста значима, с реплики!
Каква е ролята? - Филмът не е излязъл още. На един доста добър мой другар и режисьор. Както и да е, желаех да кажа, че българските кинаджии са страшни. Актьорите, Кито Тодоров и Ирмена Чичикова, бяха страхотни.
Как върви екранизацията на " Пумпал "?
- " Пумпалът " още не върви. В момента чакаме - аплайваме за още финансиране, защото това е доста огромен план и ще се снима в доста страни. Беше оригиналност за мен, само че в случай че спечелиш конкурс в Националния кино център в България, това още не значи, че получаваш парите. Тогава стартира чакането. Така че не знам по кое време ще стартираме фотосите, евентуално първо ще бъде в Румъния.
Кои други тоталитарни паметници сте харесали за фотосите?
- О, доста са, из цяла България, а и в Сърбия, Македония, Румъния. За благополучие не всички в България са бутнати. Интересно е, че най-грозните монументи, най-бруталистките, най-монументалните, никой не ги пипа. Което е доста добре от моя позиция като режисьор и дизайнер. Архитектите и художниците доста са си поиграли в последните 100 години.
Отвъд естетиката, имате ли отношение към ориста на тези монументи - какво би трябвало да стане с тях?
- Те са странна симбиоза сред авангардна за времето си архитектура и доста мощна идеологическа натовареност. Много е мъчно да ги изкараш отвън този подтекст. Но всеки един от тях с подобаващата интервенция може да стане необикновено произведение и доста забавно място в градската среда.
© Анелия Николова
Въпрос на просветеност и метод на мислене е да хванеш един идеологически монумент и да го преобърнеш, да направиш нещо друго от него. Веднага се сещам за един случай с японския проектант Тадао Андо, който бе заобиколил с хълмове една гигантска скулптура на Буда. (Проектът е за японско гробище, където, съгласно поръчителите, размерът на статуята не създавал чувство за покой - бел. ред.) По същия метод християнските храмове са строени върху местата на тогавашни оброчища.
Но за задачата монументите би трябвало да се деидеологизират, десакрализират политически. Което не виждам сега в България по какъв начин би могло да стане. Има прекалено много партизани.
Работите и по превръщането на " Физика на тъгата " в анимационен филм. Явно предпочитате да залагате на литературни творби?
- На половината на кино лентата съм, като свърша тази апаратура, се връщам към него. Той е среднометражен, 30 минути, което също е предизвикателство. " Физика на тъгата " е доста дълъг и огромен разказ. Но и той ще излезе, след 2 години.
Аз не съм добър повествовател на истории. Мога да върша филми по тях, само че не мога да ги изобретявам. Човек би трябвало да си знае силите, аз съм по картинките. Приятелството, тандемът, който образувахме с Жоро Господинов, е доста въодушевяващ. Разбираме с една дума. Получава се някаква сплав сред нас, родените през 1968 година безусловно през 2 седмици. Заедно сме към този момент на 100 години, с цялата мъдрост на едновековни минотаври, изпълзяли от ямболско-кюстендилските изби.
Какво се промени за вас след номинацията за " Оскар ", с изключение на упоменатата към този момент роля?
- Ами... би трябвало да отхвърлям повече планове, т.е. да давам отговор на повече имейли. (Смее се) Аз и преди си имах доста работа, само че предложенията, които пристигнаха в този момент, не ми бяха креативен доста забавни. Да, получих първата си роля - това е пряк резултат, тъй като режисьорът ме беше видял на някакво изявление в Кан и беше решил, че съм съвършен за неговия воин. Станах артист!
Много неща се трансформираха, само че най-важното - тази апаратура също по някакъв метод е резултат от номинацията. Едва ли Столична община щеше да ми даде финансиране, надали някой щеше да ми предложи или да ми помогне, в случай че я нямаше нея. Нито от галерията щяха да дават това пространство. (Проектът е спечелил конкурс към столичната стратегия " Култура " - бел. ред.)
Нещата стават по-лесно, освен в България, само че и на всички места. Моите продуценти в Канада са доста щастливи, тъй като преди няколко дни ми изпратиха информация за приходите на " Сляпата Вайша " от всички платформи. Оказва се, че това е най-печелившият късометражен анимационен филм на Националния кино ръб на Канада за последните 20 години.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ