Игнажден е! Ако първият ви гост е човек с късмет, неговото благоденствие ще споходи и дома ви за цялата година
На 20 декември Православната черква уважава Свети Игнатий Богоносец. На доста места в България се счита, че от този ден стартират коледните дни. Така пеят и коледарите – “Замъчи се Божия майка от Игнажден до Коледа, та си роди млада Бога. ”
Всичко, което се прави на този ден и в идващия календарен цикъл чак до Ивановден, Бабинден и Атанасовден, има магическа мощ, с цел да има здраве и живот, изобилие и шанс. Затова българинът се вглежда в знаците и знаците, които му дава светът в близост, прави гадания за изобилие, за обич и брак. Внимава се за първия посетител, за първия ден, за първото събитие, тъй като това ще е орисията на началото. Нищо не се изнася от къщата и не се дава назаем.
От Игнажден денят стартира да пораства по-бързо, “колкото петел скача на прага ”. Слънцето се обръща към пролет и лято, само че към момента е в най-далечната си точка.
От Игнажден стартират коледните празници. Сн.: Facebook
От Игнажден коледарите се събират, с цел да учат коледарските песни. Игнажден е обвързван с един прекомерно присъщ бит във всички източноправославни нации – “Полазването ”.
Именно на Игнажден се отдава пророческото значение на първото посещаване във всяка къща. Всеки човек с личността си е притежател на по-голямо или по-малко благополучие за околните; може даже и злощастие да носи. Затова съгласно това какъв човек посети дадена къща, такова ще бъде и цялата година. Затова, когато някой знае, че не е “късметлия ”, на този ден не върви на посетители по съседите.
На Игнажден се захваща новият мая за хляба.
По същата причина и тези, които не знаят какъв брой са късметлии, си остават по домовете и не вървят на никое място през целия ден. В някои села даже се е стигнало до общо обвързване “На Св. Игнат по госте се не иде! ”.
Ония обаче, които имат “добър полаз ”, т.е. които с визитата си носят благополучие за през годината, са мечтани посетители. Тях даже още на по-предния ден ги калесват с бъклица или с ракия. Те идват сутринта рано в дома на поканилите ги, биват гощавани и посрещани радостно и биват изпращани с доста блага. Когато влизат у дома, те внасят насъбрани по двора тресчици, поставят ги на огъня и благославят. Затова на този ден е доста значимо какъв човек ще врезе в къщата – добър или неприятен. Счита се за прокоба.
На Игнажден се месят колачета за всеки член от фамилията. Всички ястия би трябвало да са постни.
Ето и няколко от многото други традиции на Игнажден: От всяка домашна и стопанска работа би трябвало да се посвърши малко – с цел да се работи леко и добре през годината. Сармите за вечеря се вършат с връхчета – с цел да са качулати кокошките през годината. Децата не трябва да се бият на този ден, с цел да не бъдат бити през цялата година. Мотовилките на този ден би трябвало да са намотани.
На Игнажден се захваща новият мая за хляба. Първата щипка от тестото се суши за лек. Старите българи са вярвали, че оказва помощ при болки в стомаха и бодежи в сърдечната област. С втората се прави кръст над вратата.
Огньовете на Игнажден са медиатори сред двата свята – земния и небесния.
Жените пазят мая от 19 декември до Василовден. Квасът се суши на вятър, а след това с него се лекуват всевъзможни заболявания. С самун, забъркан с този мая, дамите притеглят мъжете си, а момите – младежите. Тестото се меси от две девойки: едната – първа на татко и майка, другата – изтърсак. В кваса се прибавят разнообразни лековити магьоснически билки. Около нощвите се играе хоро.
На Игнажден се почиства цялата къща, а метлата, с която е заметено, се изхвърля дружно с боклука. На дребните деца се издърпват ушетата, с цел да порастват по-бързо.
На Игнажден се палят огромни огньове и това е слънчева магия. Огньовете символизират слънчевия диск и оказват помощ на слънцето да свети по-силно. Огънят е земният, човешкият облик на слънцето, което дава живот и наслада. Паленето на земния огън има за цел на правилото на имитативната магия да укрепи небесния в дните, когато той е най-слаб.
Огънят има и магическата мощ да пречиства всичко неприятно. Посредник е сред двата свята – земния и небесния.
Имен ден имат Игнат, Игнатка, Искра, Искрен, Пламен, Пламена, Огнян, Огняна, Светла.
Всичко, което се прави на този ден и в идващия календарен цикъл чак до Ивановден, Бабинден и Атанасовден, има магическа мощ, с цел да има здраве и живот, изобилие и шанс. Затова българинът се вглежда в знаците и знаците, които му дава светът в близост, прави гадания за изобилие, за обич и брак. Внимава се за първия посетител, за първия ден, за първото събитие, тъй като това ще е орисията на началото. Нищо не се изнася от къщата и не се дава назаем.
От Игнажден денят стартира да пораства по-бързо, “колкото петел скача на прага ”. Слънцето се обръща към пролет и лято, само че към момента е в най-далечната си точка.
От Игнажден стартират коледните празници. Сн.: Facebook
От Игнажден коледарите се събират, с цел да учат коледарските песни. Игнажден е обвързван с един прекомерно присъщ бит във всички източноправославни нации – “Полазването ”.
Именно на Игнажден се отдава пророческото значение на първото посещаване във всяка къща. Всеки човек с личността си е притежател на по-голямо или по-малко благополучие за околните; може даже и злощастие да носи. Затова съгласно това какъв човек посети дадена къща, такова ще бъде и цялата година. Затова, когато някой знае, че не е “късметлия ”, на този ден не върви на посетители по съседите.
На Игнажден се захваща новият мая за хляба.
По същата причина и тези, които не знаят какъв брой са късметлии, си остават по домовете и не вървят на никое място през целия ден. В някои села даже се е стигнало до общо обвързване “На Св. Игнат по госте се не иде! ”.
Ония обаче, които имат “добър полаз ”, т.е. които с визитата си носят благополучие за през годината, са мечтани посетители. Тях даже още на по-предния ден ги калесват с бъклица или с ракия. Те идват сутринта рано в дома на поканилите ги, биват гощавани и посрещани радостно и биват изпращани с доста блага. Когато влизат у дома, те внасят насъбрани по двора тресчици, поставят ги на огъня и благославят. Затова на този ден е доста значимо какъв човек ще врезе в къщата – добър или неприятен. Счита се за прокоба.
На Игнажден се месят колачета за всеки член от фамилията. Всички ястия би трябвало да са постни.
Ето и няколко от многото други традиции на Игнажден: От всяка домашна и стопанска работа би трябвало да се посвърши малко – с цел да се работи леко и добре през годината. Сармите за вечеря се вършат с връхчета – с цел да са качулати кокошките през годината. Децата не трябва да се бият на този ден, с цел да не бъдат бити през цялата година. Мотовилките на този ден би трябвало да са намотани.
На Игнажден се захваща новият мая за хляба. Първата щипка от тестото се суши за лек. Старите българи са вярвали, че оказва помощ при болки в стомаха и бодежи в сърдечната област. С втората се прави кръст над вратата.
Огньовете на Игнажден са медиатори сред двата свята – земния и небесния.
Жените пазят мая от 19 декември до Василовден. Квасът се суши на вятър, а след това с него се лекуват всевъзможни заболявания. С самун, забъркан с този мая, дамите притеглят мъжете си, а момите – младежите. Тестото се меси от две девойки: едната – първа на татко и майка, другата – изтърсак. В кваса се прибавят разнообразни лековити магьоснически билки. Около нощвите се играе хоро.
На Игнажден се почиства цялата къща, а метлата, с която е заметено, се изхвърля дружно с боклука. На дребните деца се издърпват ушетата, с цел да порастват по-бързо.
На Игнажден се палят огромни огньове и това е слънчева магия. Огньовете символизират слънчевия диск и оказват помощ на слънцето да свети по-силно. Огънят е земният, човешкият облик на слънцето, което дава живот и наслада. Паленето на земния огън има за цел на правилото на имитативната магия да укрепи небесния в дните, когато той е най-слаб.
Огънят има и магическата мощ да пречиства всичко неприятно. Посредник е сред двата свята – земния и небесния.
Имен ден имат Игнат, Игнатка, Искра, Искрен, Пламен, Пламена, Огнян, Огняна, Светла.
Източник: bg-voice.com
КОМЕНТАРИ