На 20 декември православната църква отбелязва св. Игнатий. Наричат го

...
На 20 декември православната църква отбелязва св. Игнатий. Наричат го
Коментари Харесай

Игнажден - каквито гости - такава година

На 20 декември православната черква отбелязва св. Игнатий. Наричат го Игнатий Богоносец тъй като, когато бил малко дете, Исус Христос го вдигнал на ръце и споделил на учениците си " “Истина ви споделям, в случай че се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно. ”. Свети Игнатий служи четиридесет години като свещеник на църквата в Антиохия. Римският император Траян го хвърлил на лъвовете, тъй като не желал да се моли на римските богове. След гибелта си светията се явявал на вярващите в него и им помагал при лекуването на разнообразни тежки заболявания, написа Hera.bg. На този ден стартират и родилните страдания на Божията майка.

В българските вярвания денят се назовава Игнажден и за народа стартира Новата година. Денят се счита, че има магическа мощ и за това предците ни следели всички знаци и знаци през този ден, правили се и доста вълшебен ритуали.

В огнището се слагало огромно дърво наречено Бъдник с него се викало Бъдни вечер. Вярвало се, че в случай че надникнеш в огъня на Бъдника ще видиш предишното и сегашното си. Неомъжените моми слагали в огъня еньовска китка с цел да видят лика на брачна половинка си.

Много присъщ за този ден е ритуала " Полазване " . С очакване дали ще бъде добър първия посетител в дома били домакините. Какъвто е " полазника " такава ще е годината считали те. Полазникът пристигал рано заран, носейки дърво в ръката, поздравявал стопаните и пожелавал: " Да ви е честита младата година! ". След това разравял с пръчка добре огнището с Бъдника с цел да излезнат искри и изричал:

" Колко искрици, толкоз пиленца, шиленца, теленца, дечица, мед и масло, бяла пшеница по сираци, бедняци и по цялостен народ! ".

След това поръсвал с пшеница и благославял да порасне жито там дето е расло и дето не е расло. На стола, където стоял полазника, слагали глава чесън срещу вълшебства, по-късно стопаните го гощавали богато и дарявали с забрадка и риза.

Дните от Игнажден до Бъдни вечер се назовават Мъчници и се счита, че през тези дни нераждалите дами не би трябвало да подхващат домакинска работа, с цел да раждат по-лесно.

На Игнажден всички работят интензивно. Почиства се цялата къща, а метлата с която е заметено се изхвърля дружно с боклука. На дребните деца се издърпват ушетата, с цел да порастват по бързо.

Трапезата на Игнажден

На игнажден стопанката меси обредна пита с квас, която вечерта се разчупва, у който остане по-голямото парче се счита, че в него ще е шанса.

Приготвя се жито и царевица за благодат и първо се дава на момите в къщата. Готвят се и сармички. Домакинята давала по два ореха на всеки от фамилията, а на Бъдни вечер се гадаело по тях. Месят се колачета за здраве, на масата участва също ошав, картофи, ястия с праз или булгур, мед.

На празникът не се изнася нищо от вкъщи " да не излезе берекетът ", не се желае и дава на заем, а като се върнеш би трябвало да се върнеш с цялостни ръце.
Източник: moreto.net

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР