144 години от подвига на Христо Ботев и четата му
На 2 юни означаваме Деня на Христо Ботев и починалите за свободата и независимостта на България. Навършват се 144 години от гибелта на поета.
В записките си " Неотдавна ", издадени през 1881 година на Иван Вазов българският бунтовник е разказан по този начин: " Никой не можеше да издържи смелия му орлов взор. Той беше висок, наедрял - съвсем великан, - с черни пламенни очи, с нос дълъг, римски, малко кривичък към лявата буза, челото му необятно, благородно, на двата края на което, под бялата кожа, непрекъснато трепереха сини жилчици, косата му черна, щръкнала. Умната му физиономия, неизмеримо високият му стан, гърлестият му диалект и смях, гордият му самоуверен и разкрачест ход го отличаваха и туряха нагоре от множеството, измежду което вървеше умислен. А тоя момък не мислеше, както другите. Неговият разум занимаваха обществени, всемирен въпроси, задания страшни, неразрешими, които вълнуват в нашето време всичките мислящи мозъци и ги смущават, и ги плашат. Той беше жив митинг срещу неравенството, срещу неправедното нагорнище на някои в обществото ".
Като че ли в действителност Ботев е роден, с цел да стои нагоре от общото ниво и да остане там.
Четата от 207 души на Ботев завладява кораба " Радецки " на 17 май. Съдбата на командваната от войводата чета, обрекла живота си на благото родно място, подготвени да умрат за него, е изпълнена с трагични изненади. Вместо предстоящата национална обич още със слизането си на Козлодуйския бряг четата е посрещната от черкези. Патетичните обещания на Стоян Заимов, основен деятел на Врачански революционен окръг, че незабавно с идването си в България четата ще бъде посрещната от 250 въоръжени въстаници, не се реализират.
На Милин камък четата влиза за първи път в неравномерен пердах с постоянната турска войска и чудесно въоръжените черкези. Между тежко ранените четници били и обичаните от Ботев байрактарят Никола Симов-Куруто и поп Сава Катрафилов, а убитите са повече от 10, факт, който провокира остра нервна рецесия в до неотдавна " въодушевено рецитиращия челник ". Обезумял от тъга, грохнал до последна степен, Ботев напуща багра и се отделя в една пещера.
Рано сутринна на 20 май, след жестоката и кървава битка предния ден, четата търси избавление във Врачанския Балкан. Този ден ще влезе като изключително високосен в българската история. Четата се е разделила на две елементи - едната под командата на войводата, а другата - под управлението на военния началник Войновски. Пушките на турските войски били от най-модерната тогава система - далекобойни и с прецизен мерник. Четниците били въоръжени с към този момент изхвърлени от приложимост в Европа пушки. Освен това този ден турската войска обстрелвала българската чета и с две планински оръдия.
Взел си поука от борбата при Милин камък, Войновски избрал допустимо най-подходящите за защита позиции. Преминавайки през мощно пресечената околност от върхове, падини и поляни, групата на войводата била по този начин ситуирана, че макар яростния вражески огън през целия ден не дала никакви жертви. Може би по-страшно за четниците през този 20 май било нетърпимо жежкото слънце, от което устните им се напукали от жадност.
В записките си " Неотдавна ", издадени през 1881 година на Иван Вазов българският бунтовник е разказан по този начин: " Никой не можеше да издържи смелия му орлов взор. Той беше висок, наедрял - съвсем великан, - с черни пламенни очи, с нос дълъг, римски, малко кривичък към лявата буза, челото му необятно, благородно, на двата края на което, под бялата кожа, непрекъснато трепереха сини жилчици, косата му черна, щръкнала. Умната му физиономия, неизмеримо високият му стан, гърлестият му диалект и смях, гордият му самоуверен и разкрачест ход го отличаваха и туряха нагоре от множеството, измежду което вървеше умислен. А тоя момък не мислеше, както другите. Неговият разум занимаваха обществени, всемирен въпроси, задания страшни, неразрешими, които вълнуват в нашето време всичките мислящи мозъци и ги смущават, и ги плашат. Той беше жив митинг срещу неравенството, срещу неправедното нагорнище на някои в обществото ".
Като че ли в действителност Ботев е роден, с цел да стои нагоре от общото ниво и да остане там.
Четата от 207 души на Ботев завладява кораба " Радецки " на 17 май. Съдбата на командваната от войводата чета, обрекла живота си на благото родно място, подготвени да умрат за него, е изпълнена с трагични изненади. Вместо предстоящата национална обич още със слизането си на Козлодуйския бряг четата е посрещната от черкези. Патетичните обещания на Стоян Заимов, основен деятел на Врачански революционен окръг, че незабавно с идването си в България четата ще бъде посрещната от 250 въоръжени въстаници, не се реализират.
На Милин камък четата влиза за първи път в неравномерен пердах с постоянната турска войска и чудесно въоръжените черкези. Между тежко ранените четници били и обичаните от Ботев байрактарят Никола Симов-Куруто и поп Сава Катрафилов, а убитите са повече от 10, факт, който провокира остра нервна рецесия в до неотдавна " въодушевено рецитиращия челник ". Обезумял от тъга, грохнал до последна степен, Ботев напуща багра и се отделя в една пещера.
Рано сутринна на 20 май, след жестоката и кървава битка предния ден, четата търси избавление във Врачанския Балкан. Този ден ще влезе като изключително високосен в българската история. Четата се е разделила на две елементи - едната под командата на войводата, а другата - под управлението на военния началник Войновски. Пушките на турските войски били от най-модерната тогава система - далекобойни и с прецизен мерник. Четниците били въоръжени с към този момент изхвърлени от приложимост в Европа пушки. Освен това този ден турската войска обстрелвала българската чета и с две планински оръдия.
Взел си поука от борбата при Милин камък, Войновски избрал допустимо най-подходящите за защита позиции. Преминавайки през мощно пресечената околност от върхове, падини и поляни, групата на войводата била по този начин ситуирана, че макар яростния вражески огън през целия ден не дала никакви жертви. Може би по-страшно за четниците през този 20 май било нетърпимо жежкото слънце, от което устните им се напукали от жадност.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ